№ 5607
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110160416 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Н.
Г. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата от 2 021,03 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата
от 39,37 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (22.08.2023 г.) до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 295,73 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г. и за сумата от
9,02 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че същата е насочена против лицето Н. Г. П., който
бил клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД
на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се
отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: ателие, находящо се в /АДРЕС/, с абонатен № 332814,
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
1
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.с.“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника Н. Г. П.,
като в срока по чл. 131 ГПК последният се е възползвал от правото си да подаде
отговор на исковата молба, чрез адв. Л. Х. от САК. В отговора ответникът сочи, че
претенциите на ищеца са неоснователни. На първо място възразява, че процесният
имот не е топлоснабден, съответно той не се явява потребител на ищцовото дружество.
На второ място, навежда твърдения за погасяване по давност на част от процесните
вземания, като в тази връзка се позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и на ТР № 3 от 2011 г.
на ВКС. Наред с това, счита, че ищецът не е представил годни доказателства досежно
наличието на валидна облигационна връзка с дружеството – топлинен счетоводител,
поради което и възразява, че не следва да отговаря за претенцията на ищеца за
начислени разходи за извършване на услугата дялово разпределение. Моли съда да
отхвърли всички искове на ищеца, както и да присъди разноски на ответника за
заповедното и за исковото производства.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковите претенции. Твърди, че услугата дялово разпределение за
процесния имот и период е извършвана в съответствие с всички действащи
нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 46893/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, по което
на 30.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
горепосочените суми, касаещи топлоснабден имот - ателие, находящо се в /АДРЕС/, с
абонатен № 332814. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
връчена надлежно на ответника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал
възражение срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане №
124243 от 09.10.2023 г. срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си спрямо ответника в посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно: положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния
период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните
обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него
и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2
2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през
процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния
топлоснабден имот; 3. количеството на реално доставената на ответника топлинна
енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на
изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на
месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото
дружество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на
ответника е възложено да установи, че е платил претендираните суми, както и да
докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на
вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните
вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа
на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150,
чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
3
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда -
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство
на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Ответникът не спори да е собственик на процесния имот в исковия период, а и
същото се подкрепя от представените от страните писмени доказателства (констативен
протокол; нотариален акт за покупко-продажба; протокол от провеждане на общо
събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
самостоятелен обект), предвид което съдът намира, че ответникът е собственик на
процесния на имот за процесния период и като такъв се явява страна по
облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).
По делото е представен и договор между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: /адрес/ и „Т.с.“ ЕООД за извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване (лист 25-26 от делото), както и договор от 03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост
(лист 35-42 от делото).
Видно от представен по делото Протокол от 01.03.2001 г. на етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес: /адрес/, за сключване на договор с
дружество за извършване на индивидуалното измерване на потреблението на
топлинната енергия, като собственик на процесния имот е посочен ответникът Н. Г. П..
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на
потребителите в гр. София (представени по делото на лист 43) най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е.
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма
доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия,
поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия
(идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че
страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното
му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената
покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения
4
начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода,
за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).
Горното означава, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, т. е.
битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на
топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, тъй като същият е
собственик на недвижим имот в сграда - етажна собственост, който е топлоснабден,
като не са налице данни по делото към исковия период това облигационно отношение
да е преустановило действието си.
Въз основа на гореизложеното, а и от представените по делото писмени
доказателства съдът стигна до извод, че сградата, в която се намира имотът на
ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба
№Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и
дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006
г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г. за отчетен
период: 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и кредитно известие за същия период, обща
фактура № **********/31.07.2022 г. за отчетен период: 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и
кредитно известие за същия период, с отразени количества потребена топлинна
енергия и дължимата цена за процесния период, както и извлечение от сметки за
дължимостта на месечните вноски за абонат № ********* (лист 30-34 от делото).
По делото са приети заключения на извършени съдебно-техническа и съдебно-
5
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и които съдът възприема като
обективно и компетентно изготвени, от лица разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на
ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал метрологичен контрол
съгласно нормативните документи, е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество.
Дяловото разпределение на ТЕ за сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот през процесния период е извършено от „Т.с.“ ЕООД, като е
разпределена ТЕ за отопление на имот с 3 бр. отоплителни тела, които не са
действащи, а са с разпределител в общи части. В заключението е посочено, че
дяловото разпределение за процесния имот и период е извършено в съответствие с
методиката, нормативната уредба, документите и данните от уреди за сградата –
етажна собственост и процесния имот, като изравнителната сума за процесния период
е в размер на 265,68 лева за получаване. Вещото лице посочва, че общата сума за
топлинна енергия начислена от ищцовото дружество във фактури за абоната през
процесния период е в размер на 2336,94 лева, от които 513,78 лева за отопление на
имот и сградна инсталация общо и 1467,86 лева за битово горещо водоснабдяване.
Посочено е също, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по
фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за имот с аб. №
332814/№ ********** са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за
топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. След приспадане на
сумата по изравнителните сметки според вещото лице се дължи 2071,26 лева.
За установяване размера на вземанията е допусната съдебно-счетоводната
експертиза, от чието заключение се установява, че за процесния период няма
извършени плащания на процесните суми, които да са осчетоводени по договорна
сметка, като е посочено, че в счетоводството на ищеца за периода 01.05.2020 г-
30.04.2022 г. е осчетоводена като задължения към ищеца сума в общ размер на 2365,15
лева, от които 2060,40 лева – главница и 304,75 лева – лихва за забава до 10.08.2023 г.
Вещото лице посочва, че потребената ТЕ от аб. № 332814 за процесния период, (с
включени изравнителни сметки и прихванати текущи задължения с възстановена сума
от корекция цена за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г.) е в размер на сумата от
2021,03 лева, като законната лихва върху тази сума, начислена от първия ден след
срока за плащане на всяко задължение за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г. е в
размер на 295,73 лева, а таксите за услугата дялово разпределение за процесния период
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. са в общ размер на 39,37 лева, като законната лихва
върху тази сума, начислена, считано от първия ден след срока за плащане на всяко
задължение от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г. е в размер на 9,02 лева. Посочените от
вещото лице суми са идентични с претендираните такива от ищеца.
Предвид горните доказателства и кореспондиращите с тях заключения на
вещите лица, съдът приема, че за процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
незаплатената топлинна енергия, доставена от ищеца възлиза на 2021,03 лева ( по-
малкия размер измежду двете посочени задължения по СТЕ и ССчЕ и размерът,
претендиран от ищеца), а стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 39,37 лева.
По възражението за погасителна давност:
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца, то следва
да разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания.
6
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София (приложими през процесния
период), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
111, б. "в" ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за
комунални услуги са периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение
в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-
малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Предявяването на иска
спира течението на давността. Искът се счита предявен на 22.08.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в съда), следователно за погасени по давност следва да
се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.08.2020
г., или претендираните вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., тъй като
падежа за м. 07.2020 г. е настъпил на 15.09.2020 г., т. е. преди изтичане на срока по чл.
111, б. "в" от ЗЗД.
Съобразно изложеното и съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза претенцията за главница за топлинна енергия срещу
ответника следва да бъде уважена за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата
от 1996,21 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен период и размер от 2021,03 лева следва да се
отхвърли.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022
г., и тъй като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност и въз основа на ангажираните писмени доказателства по делото, включително
и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, то съдът
възприема, че стойността на тази услуга за процесния период е в размер на 39.37 лева,
до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 22.08.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
За процесния период са приложими ОУ на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., публикувани
на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4, обаче
е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
7
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният
срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането
на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг по отношение на главницата за
топлинна енергия за периода от 22.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 1996,21 лева,
предвид което основателен е и иска за мораторната лихва върху тази сума за
процесния период от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., която според кредитираното от съда
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 285,85
лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при настъпване на
две хипотези - уговорен срок за плащане, или покана към длъжника. В общите условия
на „Т.С.“ ЕАД не се съдържа уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите
за дялово разпределение. По делото не са събрани доказателства, обуславящи извода,
че ответникът е бил поканен да плати тези сума преди образуване на съдебно
производство или че е следвало да ги заплати в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок. Поради това този иск следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената
част от исковете (98,15 %), а ответникът - пропорционално на отхвърлената част (1,85
%), съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищецът е доказал разноски в заповедното
производство в размер на 47,30 лева за държавна такса и му се определят 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, от сбора на които пропорционално следва да получи
95,50 лева, а в исковото производство е доказал разноски в размер на 585,11 лева за
държавна такса и за депозити за вещи лица по СТЕ и ССчЕ, и съдът определя 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, от които пропорционално ответникът дължи
672,45 лева.
Ответникът претендира разноски и е доказал същите в размер на 770 лева, от
които 570 лева за адвокатски хонорар и 200 лева за депозити за вещи лица по СТЕ и
ССчЕ, от които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК пропорционално следва да получи
14,23 лева.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, ателие дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, следните
суми: сумата от 1996,21 лева, представляваща главница за ползвана топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, ведно със законна лихва за периода от 22.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 39,37 лева, представляваща главница за услугата
дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
285,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените 1996,21 лева до
пълната претендирана сума от 2021,03 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020
г. - главница за ползвана топлоенергия; за разликата над присъдените 285,85 лева до
пълната претендирана сума от 295,73 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия като погасени по давност; както и иска за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9,02 лева за периода от
15.09.2020 г. до 10.03.2023 г. като неоснователен, за вземания по Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46893/2022 г. по описа на
СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, ателие да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сумата от 95,50 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата от 672,45 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на Н. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, ателие сумата от 14,23 лева, представляваща а разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, ЕИК ********* като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9