РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бяла, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С. З. ул.“Е.“ № .,
ет.., против Наказателно постановление № 38-0009869 от 02.01.2025г., издадено от Началник
на ОО “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева,
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно, да бъде изменен
размера на наложената глоба към законоустановения минимум. Претендират се и разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.12.2024г., около 11:56ч., актосъставителят Д., инспектор в ОО „АА“ - Русе,
изпълнявал служебните си задължения съвместно с К. Ц. в с.Ц., обл.Р., където спрели за
проверка товарен автомобил „Д.“ с рег.№ ... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке
„Ш.“ с рег.№ .... от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – пшеница, с пътен лист
№ 059224 и товарителница № 0699913 от 11.12.2024г. В хода на проверката водачът не искал
да представя документи на проверяващите, което наложило служителите да потърсят
съдействие от органите на МВР. След оказаното им такова, установили самоличността на
водача – жалбоподателят С.. Същият не представил кантарна бележка за превозвания от него
товар, но тъй като видимо бил претоварен, бил използван кантара на ЗП В. Г. находящ се в
с.Ц., обл.Р., ул.“Ц. О.“ № .. Същият отчел, че общата маса на МПС и ППС била 46 940кг.,
1
което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРБ, с 6 940кг. Водачът не
представил разрешение за претоварването. За извършеното нарушение бил съставен АУАН,
който водачът подписал с отбелязване, че има възражения. В законоустановения срок не
постъпили допълнителни възражения срещу АУАН. Въз основа на така съставения АУАН,
Началника на ОО „АА“ – Русе издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на
25.03.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
При извършената служебна проверка съдът намира, че са допуснати нарушения във
връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нарушението не е безспорно установено и в този смисъл не е доказано неговото
извършване. Това следва от обстоятелството, че за общата маса на товара и съчлененото
ППС не са били налични документи, като например кантарна бележка, от която да е видно
каква е била масата на товара и общата маса на съчлененото ППС. Служителите на ОО
„АА“ не са извършили измерване с техническо средство – съобразно правомощията си по
чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, като от показанията на св. Д. се установява, че имат налично такова
(мобилна везна), което не е било налично в деня на проверката. За измерването на
композицията е бил ползван кантар на ЗП Венцислав Г., който обаче не може да се приеме за
годно техническо средство за извършване на тази проверка, като и в АУАН не е посочено
дали същият отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Така не може да се приеме по категоричен и
безпротиворечив начин, че е било използвано техническо годно и проверено по съответния
ред измервателно средство за определяне общата маса на композицията. На следващо място,
за доказване на измерената маса е била направена снимка с личния мобилен телефон на
актосъставителя и възпроизведена на хартиен носител, което не представлява годно и
допустимо доказателствено средство в процеса.
По тези съображения, съдът намира, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, каквото
искане е направено с жалбата. Ответната страна в съпроводителното писмо релевира
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Претенцията за адвокатско
възнаграждение е в размер на 500лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като производството е протекло без участието на адв. К.. Съгласно разпоредбите на чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
минималното възнаграждение е в размер на 480лв. От друга страна, нормата на чл.15 от
Наредбата гласи "За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално
представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.13". Тази
разпоредба намира приложение предвид § 1 от ДР на Наредбата, според която "За
непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия". В
случая липсва процесуално представителство и съдът коригира минималният размер от
480лв. на 360лв.
2
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0009869 от 02.01.2025г., издадено от
Началник на ОО “АА“ – Русе, с което на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С.З. ул.“Е.“
№ ., ет.. на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ – гр.София, ул.
„Ген. Й. В. Гурко“ № 5, да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С. З., ул.“Е.“
№., ет.., сумата в размер на 360 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________
3