Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 17.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря Наталия
Тодорова,
и в присъствието на
прокурора: ………………………………….,
като разгледа
докладваното от съдията АНДело № 484 / 2019 год. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “БЕНИТА ОЙЛ” ООД
представлявано и управлявано от В. Е. С. против Наказателно постановление № 390741-F424793 / 18.12.2018 год. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение по
чл.33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.
С жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление, като се излагат
съображения за неговата незаконосъобразност.
Представителят на въззиваемата страна
излага становище в съдебно заседание за нейната неоснователност. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с доказателствата
по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 13.09.2018 г. в гр.Русе, свид. Б.Ч., като инспектор от ЦУ на НАП, извършвал проверка в търговски
обект – бензиностанция, находящ се на бул.“Липник“, № 126 и стопанисван от “БЕНИТА
ОЙЛ” ООД. Било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП е в
размер на 5 590,98 лв., в касата били въведени 150 лв., фактическата
наличност била 3 554,25 лв., изведените парични средства били в размер на
1 089,62 лв., отразени получени плащания с карта в размер на 90,58 лв., по
договор 198,13 лв., а с платежно нареждане 958,90 лв. Установена била разлика
от между фактическата наличност в касата и тази разчетена от фискалното
устройство в размер на 150,50 лв., в повече. Свид.Ч. приел, че извън случаите
на продажби не били отбелязани промените в касовата наличност, чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми или промените да се отбележат
в книгата за дневните финансови отчети за 13.09.2018 г. При така направените
констатации съставил срещу дружеството АУАН № F424793 / 16.10.2018 г. Впоследствие въз снова на съставения акт било
постановено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 33, ал.1
от наредбата (в редакцията към момента на проверката), извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В конкретният случай от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът констатира, че тази разпоредба е била нарушена. Установява се разлика в размер на 150,50 лв. в
повече, която не е получена в резултат на неотчитане на продажби.
Същата се дължи на допуснат пропуск от страна на касиера, който не е изпълнил
операцията "служебно въведени" суми.
Доколкото санкционирано е юридическо лице, то се касае за безвиновна
отговорност, поради което субективна съставомерност на нарушението не следва да
бъде обсъждана.
С оглед изложеното настоящия състав намира, че дружеството
- жалбоподател действително е осъществило състава на визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение.
За неизпълнение на това задължение разпоредбата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагане на “имуществена санкция” за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000 лева. Според
изречение две на същата разпоредба когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на чл.185 от ЗДДС - в размер от 500
до 2000 лв.
Наказващият орган е приел, че нарушението не е
довело до неотразяване на доходи, поради което правилно на основание чл.185,
ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложил санкцията към предвидения минимум.
Не е налице и маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по–ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Следва да се има предвид важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с правилното функциониране на системата за контрол върху
търговската дейност, която при така констатираното нарушение винаги бива
препятствана. Освен това е налице и значителната абсолютна стойност
на констатираната разлика.
В хода на проведеното административнонаказателно
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят да отмяна на наказателното постановление.
При така изложеното наказателното постановление
следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 390741-F424793 / 18.12.2018 год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 -
дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.
Районен съдия: