№ 514
гр. Сливен, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230100111 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата, която срещу
него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №5256/2021 г. на СлРС, срещу която
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Твърди се, че вземането е придобито от
ищцовото дружество с договор за цесия, като вземането е на стойност 31,97 лв. и същото
представлява неплатено задължение за потребени електронни съобщителни услуги за
периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи сумата, за която срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5256/2021г.
на СлРС, а именно главница в размер на сумата 31,97 лева. Претендират се разноските по
делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който бланкетно се
оспорва нейната основателност, като се твърди, че ответникът не е сключвал договор и не е
ползвал услуги, както и че вземането не е прехвърлено и не е надлежно уведомен, за да
породи цесията правното си действие. Прави се и възражение за настъпила погасителна
давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се
иска уважаване на предявения иск.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който
поддържа отговора на исковата молба.Претендират се разноските по делото.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №2533/22.11.2021г. по ч.г.д.№5256/2021г. на СлРС е разпоредено
ответникът М. К. Г. като длъжник да заплати на ищцовото дружество сумата 31,97 лева,
съставляваща потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
01.08.2018г. до 30.09.2018 по споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
БТК ЕАД от 22.04.2014г., прехвърлено с договор за цесия, както и деловодни разноски в
общ размер на 205 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на ответника,
който е депозирал в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Не се установява между БТК ЕАД и ответника да са съществували договорни
отношения и няма подписан от страните договор. Представените по заповедното
производство и по настоящото дело договори, в които като страни са посочени БТК ЕАД и
ответникът не са подписани. Не се установява и съществуването на процесното оспорено от
ответника вземане.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени
доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В случая не се установява наличието на договорни отношения между ответника и БТК
ЕАД, което впоследствие е сключило договор за цесия на вземания. Представените по
заповедното производство и по настоящото дело договори, в които като страни са посочени
БТК ЕАД и ответникът не са подписани, съответно не е доказано наличието на валидни
договорни отношения между тях. Поради това е ирелевантно обсъждането на последващите
договори за цесия, тъй като не се установява вземане в полза на сочения като първоначален
кредитор- БТК ЕАД.
При това положение исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422,
ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е
установено съществуването на претендираното вземане.
По правилата на процеса следва да се присъдят претендираните от ответната страна
разноски по делото, които са в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование
2
„ЮБЦ“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 ПРОТИВ М. К. Г. с ЕГН-********** от
с.************************************** искова претенция за признаване за
установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата 31,97 лева,
съставляваща потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
01.08.2018г. до 30.09.2018 по споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
БТК ЕАД от 22.04.2014г., прехвърлена с договор за цесия, за която по ЧГД №5256/2021г. на
СлРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“/ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.“България“
№81, вх.В, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Г. с ЕГН-********** от
с.************************************** сумата 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3