РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Исперих, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100385 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1827/31.05.2023 г. от А. Х.
С. от с.ИВ. Ш., обл.Разград, чрез адв.В. К. от АК - Разград, срещу Ц. В. С. от
гр.Исперих, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 961.54 лв., включваща главница в
размер на 700.00 лв. и 261.54 лв. – обезщетение за забавено плащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
през 2019 г. договор, съгласно който ответникът се задължил да изработи и
монтира в дома на ищеца в с.ИВ. Ш. метално стълбище за сумата от 1100.00
лв. А. С. платил на 19.12.2019 г. на Ц. С. сумата от 800.00 лв. като аванс по
договора, за което ответникът издал фактура № 41/19.12.2019 г. от името на
ЕТ “************“. Тъй като в уговореният срок ответникът не дошъл да
монтира стълбището, ищецът го потърсил, като първоначално Ц. С.
отговорил, че имал много работа и ще се забави. След многократни разговори
се разбрали да развалят договора, а ответникът обещал, че ще върне дадения
аванс. Понеже не сторил това въпреки многократните искания от страна на
ищеца, А. С. подал срещу него жалба в полицията. Ответникът бил извикан за
проверка и пред полицаите потвърдил, че са имали уговорка с ищеца, като
обещал, че ще му върне парите и съставил разписка на 06.08.2021 г., с която
се задължил да му възстанови сумата от 800.00 лв. до 01.12.2021 г. На същия
ден в присъствието на съпругата на ищеца Ц. С. му дал 100.00 лв., за което
също била съставена разписка. Остатъкът от 700.00 лв. не бил върнат до края
на 2021 г., поради което ищецът отново подал жалба в полицията. Ответникът
отново бил извикан за проверка, при което съставил нова разписка на
1
13.06.2022 г. за дължимата сума от 700.00 лв., със задължение да я възстанови
до края на 2022 г. След изтичане на срока и до датата на подаване на исковата
молба ответникът не бил върнал сумата от 700.00 лв.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният от него
адв.В. К. от АК – Разград поддържа исковата молба.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Ц. С., при редовно уведомяване, не представя отговор, не заявява
становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава изцяло
исковите претенции.
С оглед на така направеното признание на иска, процесуалният
представител на ищеца е поискал съдът да се произнесе с решение по реда на
чл. 237, ал. 1 ГПК.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените
осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 55,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. Първият иск е за връщане на нещо, получено без
основание, произтичащ от неоснователно обогатяване, а с втория се
претендира обезщетение за забавено плащане, с което кредиторът да бъде
обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение,
като същият е акцесорен и уважаването му е последица от уважаването на
главния иск.
Предвид обстоятелството, че ответникът е направил признание на
исковите претенции в съдебно заседание на 28.09.2023 г. и с оглед изричното
искане на ищецът, също заявено в съдебното заседание, съдът прецени, че
следва да постанови решение при условията на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при
признание на иска, което не се мотивира по същество, като исковете се уважат
изцяло, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на
исковете, т. е. изцяло, като разноските са доказани в общия размер от 550. 00
(петстотин и петдесет) лева, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК и
включват: 50. 00 лева – заплатена държавна такса и 500. 00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
**********/24.09.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ГПК, Ц. В. С.,
ЕГН:**********, от гр.Исперих, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С., ЕГН: **********,
от с.ИВ. Ш., обл.Разград, общо парична сума в размер на 961.54
(деветстотин шестдесет и един лв. и 54 ст.) лева, от които 700.00
(седемстотин) лева, представляващи заплатена стойност на метално
стълбище, предмет на договор за изработка от месец декември 2019 г.,
сключен между ищеца и ответника, който е развален, както и обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва – 132.44 (сто тридесет и два лв. и
44 ст.) лева, върху сумата от 800.00 лв., считано от 20.12.2019 г. до
06.08.2021 г. и обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва –
129.10 (сто двадесет и девет лв. и 10 ст.) лева, върху сумата от 700.00 лв.,
2
считано от 07.08.2021 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 31.05.2023 г. до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. В. С., ЕГН:**********, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Х. С., ЕГН: **********, направените от страната съдебни и
деловодни разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3