№ 15604
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110167503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „...“ ЕООД, ЕИК: ..., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.
И. И. за сумата от 516,92 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № .../22.05.2023., ведно със законната лихва от 08.11.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 10,74 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.02.2024г. до 05.04.2024г., за сумата от 145,16 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.02.2024г. до 01.11.2024г., както и за сумата 95,16 лв., претендирана като
такса за разглеждане на искането за кредит.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава.
Относно претендираната сума в размер на 95,16 лв., представляваща такса за
разглеждане на искането за кредит, платима разсрочено с погасителните вноски по
договора за кредит, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали
подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или да прецени дали е налице обоснована вероятност за това. В случая
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените документи съдът намира, че по отношение на уговорките за
начисляване на такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като
клаузите се явяват договорени в противоречие с добрите нрави, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител. Освен това същите са в директно
противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Ето защо и в посочената част
искането следва да бъде отхвърлено. Със заповедта за изпълнение съдът е взел
1
предвид съотношението на уважената и отхвърлената част от искането, с оглед което и
с настоящото разпореждане следва да отхвърли искането за разноски, за които заповед
за изпълнение не се издава.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
на разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата над 21,90 лв.
за държавна такса и над 43,80лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 359390/08.11.2024 г., подадено от „...“ ЕООД,
ЕИК: ..., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. И., ЕГН
********** в частта по отношение на сумата 95,16 лв., претендирана като такса за
разглеждане съгласно договор за кредит № .../22.05.2023 г., а в частта за разноските за
държавна такса за сумата над 21,90 лв. до пълния заплатен размер от 25 лева и за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 43,80 лв. до пълния размер от 50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде
предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне
внесената по настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2