О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№260418 31.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
в
закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
…………………………………………..
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Уруков
въззивно
частно гражданско дело №1138 по описа за 2021г.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от
Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Настоящото въззивно производство е
образувано по частна жалба на “А.*Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
представлявано от законни представители: А.Д.и М. М.- изпълнителни директори, чрез
юрисконсулт П.П., против Разпореждане №260304
от 13.01.2021г. по ч.гр.д.№156/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по отношение на вземанията за
сумите от 233,10 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор №*********
за електронни съобщителни услуги и предоставено за ползване устройство на
изплащане със системен партиден номер М3020048 ; 127.59 лв.- неустойки за предсрочно
прекратяване на договор №********* за електронни съобщителни услуги и
предоставено за ползване устройство на изплащане със системен партиден номер М3025710
и за сумата от 296.14 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор №*********
за електронни съобщителни услуги и предоставено устройство за ползване на
изплащане със системен партиден номер М4363424.
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното Разпореждане е неправилно. Счита, че договорната неустойка е
предварително договорена между страните и размерът й е съгласуван с КЗП. Оспорва
твърденията на районния съд и излага подробни съображения. Моли настоящия
въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане и да постанови съдебен акт,
с който да са разпореди издаването на заповед за изпълнение за процесните
вземания.
Препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. №156/2021г. по описа на
Старозагорски районен съд е образувано по заявление на “А.*Б.” ЕАД за издаване
на заповед изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.Ж.Г. ***.
С
обжалваното Разпореждане,Старозагорският районен съд след като разгледал
заявлението,намерил,че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
искането в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК срещу длъжника за сумите от 233.10 лв.- неустойки за предсрочно
прекратяване на договор №********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М3020048; 127.59 лв.-неустойки
за предсрочно прекратяване на договор №********* за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане с партиден номер М3025710 и за сумата от
296.14 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор №********* за
електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М4363424. Мотивите за този
правен извод са следните: Първоинстанционният съд е приел, че според нормата на
чл.411,ал.2,т.2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава когато искането е в
противоречие със закона, какъвто е случая. При него искането за издаване на
заповед по чл.410 ГПК за посочените неустойки за предсрочно прекратяване на
опоменатите договори,не може да бъде уважено, защото тези неустоечни клаузи са
в противоречие с нормата на чл.88,ал.1, изр.2 ЗЗД, според която, при разваляне
на договора, кредиторът има право на обезщетение (уговорено в неустойка или по
общия ред- б.р) само за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето му (чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД). Поради това и нормата на чл.92,ал.1 ЗЗД определя,че неустойката служи
като обезщетение само за вредите от неизпълнението,а не и от развалянето на
договора. А именно за вредите от предсрочното разваляне на процесния договор,
поради виновното им неизпълнение от длъжника, са уговорени процесните
неустойки, което по същество признава и самият заявител в заявлението си (л.2-3).
Поради това те категорично имат само компенсаторен характер, защото компенсират
именно вредите от това му разваляне, а не от неизпълнението им, за което
заявителят в случая претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД, а не тези неустойки.
Поради това било без правно значение,че те са уговорени в размер само на три, а не на всички оставащи до края
на срока на тези развалени договори месечни абонаменти такси плюс възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и пазарните устройства,съответстващи на
оставащия им срок,защото последното е относимо само към прекомерността, а не и
към валидността им,поради противоречието им със закона ( чл.26,ал.1 и 4 във вр.
с чл.88,ал.1, изр.2 ЗЗД).
С оглед на това е приел,че искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за същите,не може да бъде
уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на тях, следва да бъде отхвърлено
на това основание (чл.411,ал.2,т.2 ГПК).
При така установените обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице,в предвидения срок за обжалване,срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна,поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът
да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е
с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България-
чл.411,ал.2 от ГПК.
Както е прието в съдебната практика
,неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право,
а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част.
Добрите нрави са морални норми,на които
законът е придал правно значение,защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (
чл.26,ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила,а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта,който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението-съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая уговорената с ОУ към договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане е компенсаторна по своя
характер и за нейното възникване, вида на неизпълнение на задължението от
страна на потребителя е без значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги е
договор за периодично изпълнение,то развалянето му има действие само занапред,
а по силата на чл.88, ал.1, изр. II-ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите
от неизпълнението, т.е неустойката може да обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора,а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи на
принципа на справедливостта, т.к съгласно посочените в заявлението
обстоятелства според т.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната
се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това
едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на
договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния
оператор, който по своя преценка може да
се освободи от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане и въпреки това да претендира заплащане на стандартните
месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която
същият е бил сключен.
По този начин необосновано би се стигнало до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к от една страна по свое
усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за останалия
срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство но
изплащане, а от друга-ще има право да получи освен обезщетение по формата на
неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената цел, за която са уговорени
процесните неустойки, излизат извън присъщите им функции,поради което се явяват
нищожни поради противоречието им с добрите нрави.
С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира оплакванията
в жалбата за неоснователни.
Разноски в настоящото производство не се дължат, т.к се развива без
участието на длъжника.
Предвид горното, въззивният съд намира,че обжалваното Разпореждане е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова.
По изложените мотиви и на основание чл.278,ал.4 от ГПК във вр. с чл.271,
ал.1, пр.I-во от ГПК,
Старозагорският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане с №260304 от 13.01.2021г. по ч.гр.д. №156/2021г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на
вземанията за сумите от 233.10 лв.- неустойки за предсрочното прекратяване на
договор №********* за електронни съобщителни услуги и предоставено за ползване
устройство на изплащане със системен партиден номер М3020048; сумата от 127.59
лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор №********* за електронни
съобщителни услуги и предоставено за ползване устройство със партиден номер
М3025710 и 296.14 лв.-неустойки за предсрочно прекратяване на договор №*********
за електронни съобщителни услуги и предоставено за ползване устройство със
системен партиден номер М4363424.
Настоящото въззивно
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: