Определение по дело №591/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът А. Б. Ю. от Г.М. твърди, че ответниците са негови длъжници, които солидарно му дължат сумата 200 000 лева. На 23.11.2010 г. тримата ответници му издали запис на заповед за горната сума, с който запис солидарно се задължили да му изплатят сумата с падеж 23.01.2011 г. След настъпването на падежа и тримата заявили, че не разполагат със свободни средства и заявили, че не могат да извършат плащания. Това принудило ищеца да подаде заявление за издаване на заповед на изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК пред Районен съд – К. за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното частно гражданско дело № 162 от 2011 г. по описа на РС – К. се снабдил със заповед за изпълнение № 192/2011 г. и изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта, като след получаването им образувал изпълнително дело № *0084 по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег. № 814, с район на действие Окръжен съд К.. Твърди, че покани за доброволно изпълнение и на тримата длъжника (ответници по настоящия иск) били връчени на 21.02.2011 г. лично срещу подпис на всеки един от тях, като това било отбелязано върху самите покани. Ведно с поканите, ЧСИ бил връчил и копия от издадените от съда заповед за изпълнение с № 192 от 28.01.2011 год. по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на РС-К. и изпълнителен лист. Поради факта, че длъжниците подали възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение № 192/2011 г. по частно гражданско дело № 162/2011 г. по описа на Районен съд – К., за ищеца се явявал правен интерес от завеждане на настоящия иск, с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. Твърди, че друг състав на РС – К., пет месеца след връчване на поканите за доброволно изпълнение на ответниците от съдебния изпълнител, приел възражението за подадено в срок и спрял принудителното изпълнение с постановено определение № 2268 от 14.07.2011 год. В същото време по изпълнителното дело имало извършено доброволно плащане от ответниците в размер на 10 000 лева.

По повод въведените доводи от ответниците във възражението им срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът твърди в исковата молба, че: 1. заповедта за изпълнение била връчена на ответниците от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение, 2. не е налице нарушение на чл.4, ал.2 от ГПК по отношение на ответника А. К., 3. издаденият запис на заповед не страда от порок, вследствие на който отпада менителничния му характер и 4. не е налице нищожност и недопустимост на издадената заповед за изпълнение. Твърди се също в исковата молба, че ответниците не отричат задължението си по записа на заповед, тъй като по искане на ищеца от 01.03.2011 г., в качеството му на взискател по изп.дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, изпълнителното дело било спряно, като ответтниците го помолили да им предостави възможност да потърсят дължимата сума и да му я изплатят. След акто отново нямало плащане, изпълнителното дело било възобновено, след което имало плащане от ответниците в размер на 10 000 лева. Моли съда да признае за установено спрямо ответниците А. К., „К. С." Е. Г.К. и С. С. К., че същите му дължат солидарно сумата 200 000 лева, на основание издаден от тях запис на заповед от 23.11.2011 г., въз основа на който по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на РС – К. са издадени заповед за изпълнение № 192/2011 г. и изпълнителен лист. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 01.02.2012 г., във връзка с възражението на ответниците, че в исковата молба не са изложени твърдения за основанието на което се дължи процесната сума, на основание чл.176 от ГПК ищецът посочва, че вземането му по записа на заповед в размер на 200 000 лева произтича от договор за заем. В съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, ищецът, чрез своя представител по пълномощие, прави искане за прекратяване на производството по делото, поради непредявяване в срок на възражението по чл.414 от ГПК от ответниците по ч.Г.д.№ 162/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В представената писмена защита се излагат подробни съображения за недопустимост на настоящото производство на посоченото основание, както и съображения, изложени П. условията на евентуалтост, за основателност на предявения иск и дължимост на процесната сума от 200 000 лева.

Ответниците – А. К., „К. С." Е. Г. К. и С. С. К., в представен по делото писмен отговор, чрез своя представител оп пълномощие, правят възражение за нищожност на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, поради това, че в заповедта за изпълнение било посочено, че се издава по ч.Г.д.№ 162/2011 г. по описа на Районен съд – К., а изпълнителния лист – че е издаден по Г.д.№ 162/2010 г. на КРС. Счита, че това прави нищожни и недопустими заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, тъй като били издадени по дело, което е между други страни и от съдия, който не е докладчик по делото. Оспорват истинността на запис на заповед от 23.11.2010 г. за сумата 200 000 лева с падеж 23.01.2011 г., като твърдят, че същият не е подписван от А. К. – лично и в качеството му на управител на „К. С.” Е. Г.К.. В тази връзка правят възражение за нищожност на записа на заповед от 23.11.2010 г. за 200 000 лева, поради липса на задължителен реквизит – подпис на А. К. – лично и в качеството му на управител на „К. С.” Е. Г.К.. Твърдят също, че записа на заповед е нищожен и поради това, че бил съставен на български език, който първият ответник А. К. не владеел писмено и говоримо. Считат, че липсата на превод прави документа нищожен и поради липса на съгласие, тъй като подписалият, който в случая не бил и първият ответник, не разбирал какво подписва и в какъв смисъл е волята, която изразява. Твърдят, че никой от ответниците няма задължение към ищеца – нито по каузално отношение, нито по записа на заповед, който бил съставен да го обезпечава. В писмения отговор ответниците твърдят, че през 2009 г. А. К., Р. Т. от Република Т. и К. от К. са имали съвместна дейност (гражданско дружество по смисъла на чл.357-364 от ЗЗД) по покупка на товарни автомобили от Румъния, ремонтирането им К., транспортиране от Румъния през Б. и доставката им в Ирак от името и за сметка на иракска фирма, за което получавали комисионни. През м.12.2009 г. ищецът А. Ю., по негово искане и настояване, се включил в съвместната дейност с другите три лица и бил приет като съдружник. В средата на 2010 г. съдружниците възнамерявали да направят рекапитулация на печалбите и загубите ида вземат решение за разпределяне на печалба,рако такава била налице, но не могли да се срещнат, тъй като пътували в различни места. Докато се съдружниците се опитвали да се съберат, съдружникът Р. Т., който държал средствата на дружеството, злоупотребил с доверието на съдружниците и изчезнал с парите в Турция. Тогава ищецът А. Ю. поискал от А. К., тъй като съпругата му била болна, да подпише запис на заповед, но само за да покаже документа на съпругата си за да я успокои и увери, че парите му са гарантирани, като уговорката била този документ да не се ползва за други цели и пари по този документ да не се плащат, а да се получават от съдружниците след като бъдат предадени от Р. Т. и след като се извърши рекапитулация между съдружниците. Между ищеца и първия ответник – А. К., било налице споразумение, че ищецът ще получи парите си едва след като те бъдат възстановени на съдружниците от Р. Т. и след като се извърши рекапитулация и че той няма да има претенции преди това. Вместо да искал прекратяване на дружеството, извършване на рекапитулация и да претендира печалба, ако такава е налице, и да насочи претенциите си за това към Р. Т., който бил злоупотребил с парите на съдружниците, ищецът А. Ю., възползвайки се от процесния запис на заповед, по който нямало намерение за задължаване и плащане и злоупотребявайки с него, насочил претенцията си единсвено към единия от съдружниците – А. К., и към другите двама ответници, с които нямал никакви отношения. Записът на заповед бил съставен от ищеца А. Ю. за да обезпечава каузално отношение – уреждане на отношенията между съдружниците А. К., Р. Т. от Т., К.от К. и ищеца във връзка със съвместната им дейност. В тази връзка, считат, че каузалното отношение също било нищожно, тъй като липсвало валидно споразумение по установения в закона ред, доколкото никой от съдружниците не можел да иска печалба преди да се извърши рекапитулация на съвместната им дейност. Твърди се също така в писмения отговор, че другите двама ответници – „К. С." Е. Г. К. и С. С. К., не участвали в гореописаните каузални отношения, по повод на които бил съставен записа на заповед и нямали никакви отношения с ищеца А. Ю., поради което нямало никакво основание да се задължават към него и да издават запис на заповед за такава голяма сума и не дължат сумата.

В съдебно заседание ответниците, чрез своя процесуален представител, молят съда да отхвърли предявенияа иск и претендират направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото като доказателства заверени копия от документите по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано по подадено от ищеца А. Б. Ю. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед от 23.11.2010 г. за сумата от 200 000 лева, с падеж – 23.01.2011 г., като съдът е постановил издаване на заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответниците – „К. С." Е. Г. К., представлявано от управителя А. К., А. К. и С. С. К., за сумата 200 000 лева, представляващи неизплатено парично задължение по запис на заповед от 23.11.2010 г., издаден за сумата от 200 000 лева, с падеж – 23.01.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. С раз´ореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Видно от приетото по делото като доказателство заверено копие от изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд и на основание молба от А. Б. Ю., със страни – взискател А. Б. Ю. и длъжници – „К. С." Е. Г. К., С. С. К. и А. К.. От приложения по цитираното изпълнително дело изпълнителен лист от 28.01.2011 г. се установява, че същият е издаден на основание горецитираната заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която от своя страна е издадена по ч.Г.д.№ 162/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, а не по ч.Г.д.№ 162/2010 г. по описа на същия съд, както е посочено в изпълнителния лист. В случая се касае до очевидна фактическа грешка в изписването на годината на частното гражданско дело, по което е издадена както заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, така и изпълнителния лист от 28.01.2011 г., като вместо 2011 г., е посочена 2010 година. Това се установява по един несъмнен начин от цитираното по – горе ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджарлийския районен съд, видно от което, именно по това дело е издадена заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и съответния изпълнителен лист.

Предвид горното, несъстоятелни са доводите на ответниците, релевирани в подадения от тях писмен отговор по делото, за нищожност и недопустимост на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, поради това, че в заповедта за изпълнение било посочено, че се издава по ч.Г.д.№ 162/2011 г. по описа на Районен съд – К., а изпълнителния лист – че е издаден по Г.д.№ 162/2010 г. на КРС. Както се посочи по – горе, от изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 и от ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския раойонен съд се установява, че в случая се касае за очевидна фактическа грешка в изписването на годината на частното гражданско дело, по което е издадена както заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, така и изпълнителния лист от 28.01.2011 г., като вместо 2011 г., е посочена 2010 година. Установява се също, че именно по ч.Г.д.№ 162/ 2011 г. на Кърджалийския районен съд е издадена както заповедта за изпълнение - № 192/28.01.2011 г., така и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 28.01.2011 г.

От приложеното заверено копие от изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 (л.114, 115 и 116) се установява също така, че на 21.02.2011 г. частният съдебен изпълнител е връчил на длъжниците по изпълнителното дело и ответници по настоящия иск – „К. С.” Е. Г. К., С. С. К. и А. К., покани за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 200 000 лева по изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изп.дело № 84/2011 г., като неправилно е отразено, че същият е издаден по ч.Г.д.№ 162/2010 г., вместо по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд. Видно от трите броя разписки на гърба на поканите за доброволно изпълнение, същите са получени лично от длъжниците С. С. К. и А. К., както и от А. К., в качеството му на управител на „К. С.” Е. Г. К.. В трите броя покани изрично е посочено, че към тях е приложено копие от „ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ”. В тази връзка, от материалите по ч.Г.д.№ 162/2011 г. по описа на Районен съд – К. (приети по делото като доказателство) се установява, че на 13.07.2011 г., или 4 месеца и 22 дни след получаване на поканите за доброволно изпълнение, длъжниците – „К. С.” Е. Г. К., С. С. К. и А. К., чрез техен представител по пълномощие, са подали пред Кърджалийския районен съд възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата от 200 000 лева, предмет на издадената по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от Г¤К. С определение № 2268 от 14.07.2011 г. по ч.Г.д.№ 162/2011 г., Кърджалийският районен съд приема възражението по чл.414 от ГПК от К. С.” Е. Г. К., С. С. К. и А. К.- солидарни длъжници по издадената заповед за изпълнение от 28.01.2011 г. и спира изпълнението по изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, като указва на заявителя А. Б. Ю. (ищец по настоящия иск) в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по така издадената заповед за изпълнение. Така постановеното определение е обжалвано от А. Б. Ю., като с определение № 317 от 17.04.2012 г., постановено по в.ч.Г.д.№ 108/2012 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил определение № 2268 от 14.07.2011 г. по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд. С определение № 665 от 13.07.2012 г. по ч.т.д.№ 479/2012 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о. е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определение № 317 от 17.04.2012 г., постановено по в.ч.Г.д.№ 108/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд.

От гореизложеното се установява, че предмет на разглеждане от въззивната и касационната инстанция е било определението на районния съд за спиране на изпълнението, а не определение, с което е прието възражението по чл.414 от ГПК и на основание чл.415 от ГПК са дадени указания за предявяване на вземането по исков ред. Поради изложеното, настоящият състав намира, че са неоснователни както доводите на ищеца за недопустимост на предявения иск, поради това, че не е налице подадено в срок възражение от длъжниците, така и искането за прекратяване на производството по делото на това основание, като съдът следва да се произнесе по същество на предявения иск.

По делото е приет като доказателство запис на заповед от 23.11.2010 г. за сумата от 200 000 лева, в който като издатели са посочени – А. К., С. С. К. и К. С.” Е. Г. К., които се задължават солидарно да платят на ищеца по настоящото дело А. Б. Ю. сумата от 200 000 лева, с падеж – 23.01.2011 г. Видно от цитирания запис на заповед, в същия е посочено място на плащане – Г.К., както и място на издаване – Г.К.. Във връзка с така приетия като доказателство запис на заповед, по делото, на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността му в часттта относно истинността на положения подпис от ответника А. К. – лично и като представител на „К. С.” Е. Г.К..

От заключението на назначената по делото съдебно – почеркова експертиза – Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 735/15.11.2012 г., се установява, че подписите в процесния запис на заповед, общо четири на брой, положени за „Подпис на издателите” и „Издател” под № 1 и № 3, не са изпълнени от А. К. с пишещата му лява ръка. Обстоятелството, че пишещата ръка на ответника А. К. е лява не се оспорва от процесуалния му представител в съдебно заседание на 26.11.2012 г. и се потвърждава от вещото лице, както в представената от него съдебно – почеркова експретиза, раздел „Изследване и резултати”, т.3, абзац 5, така и от становището му, дадено в същото съдебно заседание. В раздел „Изследване и резултати”, т.3, абзац 1 от съдебно – почерковата експертиза, вещото лице установява, че изследваните подписи – общо четири на брой, положени за „Подпис на издателите” и „Издател” под № 1 и № 3, съдържат устойчиви признаци, характерни за полагане на подписи с дясна ръка. В тази връзка, в съдебно заседание на 26.11.2012 г. вещото лице сочи, че и четирите подписа в изследвания запис на заповед са положени от едно и също лице. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно – почеркова експертиза, с оглед представения от ответника А. К. сравнителен материал на подписи, изпълнени от последния с дясна ръка, не е възможно да се извърши сравително изследване, чрез което по безспорен начин да се отговори дали същите са изпълнени от ответника с неговата дясна ръка или не са изпълнени от него с дясната му ръка. В тази връзка в съдебно заседание вещото лице сочи, че не може да направи заключение, че подписите, поставени в изследвания запис на заповед не са изпълнени от А. К. с дясната ръка, предвид сравнителния материал, който му е предоставен.

П. тези доказателства, съдът намира, че оспорването истинността на процесния запис на заповед в частта му относно истинността на положения подпис от ответника А. К. – лично и като представител на „К. С.” Е. Г.К., не е доказано. От цитирания запис на заповед е видно, че за положил първи и трети подписи в „Подпис на издателите” и „Издател”, е посочен ответника А. К. – лично и като представител на „К. С.” Е. Г.К.. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, като в случая това е ответникът А. К., за което съдът, в съдебно заседание на 26.11.2012 г., е дал указания. В случая не е налице хипотезата на чл.193, ал.3, изр.2-ро от ГПК, доколкото записа на заповед, като частен документ, носи подписа на страната, която го оспорва.

От гореизложеното се установява, че подписите, истинността на която се оспорва, са положени с дясна ръка – раздел „Изследване и резултати”, т.3, абзац 1 от Протокол за извършена съдебно – почерковата експертиза № 735/15.11.2012 г. В тази връзка, предвид така разпределената тежест на доказване, съдът намира, че ответникът А. К. не е доказал по един безспорен начин, че подписите, поставени в изследвания запис на заповед не са изпълнени от него с дясната ръка. В тази насока е изричното заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно – почеркова експертиза, че с оглед представения от ответника А. К. сравнителен материал на подписи, изпълнени от последния с дясна ръка, не е възможно да се извърши сравително изследване, чрез което по безспорен начин да се отговори дали същите не са изпълнени от него с дясната му ръка. В съдебно заседание, вещото лице изрично сочи, че не може да направи заключение, че подписите, поставени в изследвания запис на заповед не са изпълнени от А. К. с дясната ръка, предвид сравнителния материал, който му е предоставен. Съдът намира, за ирелевантно в случая обстоятелството, че експертизата не може да установи по безспорен начин и дали тези подписи са изпълнени от ответника А. К. с неговата дясна ръка, доколкото записа на заповед носи подписа на страната, която го оспорва и доколкото, с оглед тежестта на доказване, последната следва да установи, че тези подписи не са положени от нея.

Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че пишещата ръка на ответника А. К. е лява, доколкото по делото се установи, че изследваните подпоси са положени с дясна ръка и доколкото не се доказа, че същите не са изпълнени от ответника К. с дясната му ръка.

Съдът не възприема заключението на назначената първоначално по делото съдебна експертиза – Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 229/21.12.2012 г., съгласно която подписите, положени в оспорения запис на заповед от 23.11.2010 г. срещу името А. К. като физическо лице и за управител на „К. С.” Е. Г.К. – подписи на издатели, първи и трети, не са положени от А. К., тъй като експертизата дава своето заключение само въз основа на сравнение между представените от ответника сравнителни образци от лявата му ръка и изпълнените в записа на заповед подписи, обект на експертизата, но не и въз основа на сравнителен материал от дясната ръка на ответника А. К.. Експертизата не е имала за предмет да изследва дали подписа е положен с дясна ръка. А както се посочи по – горе, подписите в оспорения запис на заповед са положени с дясна ръка, поради което релевантно за оспорване на истинността им, респективно – за оспорване на обстоятелството, че не са положени от ответника А. К., е да се установи, че същите на са положени от ответника с дясната му ръка. Впрочем, обстоятелството, че подписите в процесния запис на заповед, общо четири на брой, положени за „Подпис на издателите” и „Издател” под № 1 и № 3, не са изпълнени от А. К. с пишещата му лява ръкасе установява и от обсъдения по – горе Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 735/15.11.2012 г.

Извода на съда, че оспорването на истинността на положените подписи не е доказано, не се опровергава, а по – скоро се подкрепя от обстоятелството, че записа на заповед е подписан от ответницата С. К., която е съпруга на ответника А. К. – видно от л.76 от изп.дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, и която съгласно записа на заповед се е задължила солидарно заедно със съпруга й А. К., действащ лично и като управител на „К. С.” Е., да плати на ищеца сумата от 200 000 лева. В подкрепа на това е и факта, че ответниците, в това число А. К. – лично и като управител на „К. С.” Е., са получили покани за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 84/2011 г. за заплащане на сумата от 200 000 лева на 21.02.2011 г. и в продължение на 4 месеца и 22 дни не се направили каквито и да са възражения за недължимост на тази сума, като видно от констативен протокол от 06.04.2011 г. (л.164 от изп.дело № 84/2011 г.) по изпълнителното дело е постъпило и плащане на сумата от 10 000 лева от длъжника С. К..

Не се установява процесния запис на заповед да е неистински на посоченото основание, респективно – да не е подписан от ответника А. К., и предвид твърденията на ответниците в отговора на исковата молба. Така, в отговора е посочено, че ищецът А. Ю. е искал от А. К. да му подпише запис на заповед, като се твърди, че това е било само за да покаже ищеца документа на съпругата си, която била болна, за да я успокои, както и че е била налице уговоркатози документ да не се ползва за други цели.

С оглед гореизложеното, следва да се признае, че оспорването на истинността на записа на заповед от 23.11.2010 г. е недоказано.

Във връзка с предявения иск, неоснователни са доводите на ответниците за нищожност на записа на заповед поради това, че бил съставен на български език, който първият ответник А. К. не владеел писмено и говоримо, както и че липсата на превод прави документа нищожен и поради липса на съгласие, тъй като подписалият, който в случая не бил и първият ответник, не разбирал какво подписва и в какъв смисъл е волята, която изразява. От приложеното и прието като доказателство заверено копие от изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 се установява, че А. К. – лично и като едноличен собственик и управител на „К. С.” Е. Г.К., е бил страна по множество сделки пред нотариус, по които не му е бил назначаван преводач – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182/2008 г. по описа на нотариус № 280 (л.38 от изпълнителното дело), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82/2008 г. по описа на нотариус № 020 (л.42 от изпълнителното дело), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 93/ 2006 г. по описа на нотариус № 110 (л.83 от изпълнителното дело), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 81/2008 г. по описа на нотариус № 020 (л.210 от изпълнителното дело). От друга страна, от направена справка в Търговския регистър П. Агенция по вписванията по партидата на „К. С.” Е. Г. К. се установява, че ответникът А. К. е заявявал и подписвал пред Търговския регистър и пред Кърджалийския окръжен съд всички документи на български език, в това число – заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност А4, декларация по чл.13, ал.4 от ТЗ за истинността на заявените обстоятелства, учредителен договор на „К. С.” Е. Г.К., заявление за обявяване на актове Г1, решение на едноличния собственик на капитала от 29.10.2012 г. за промяна на адреса на управление на дружеството, нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял от 12.03.2001 г., заявление за регистрация на дружеството от 02.10.1997 г. и др. Доводът, че подписалият, който както се установи по – горе е А. К., действащ лично и като управител на „К. С.” Е. Г.К., не разбирал какво подписва и в какъв смисъл е волята, която изразява, се опровергава и от обстоятелството, че издател по процесния запис на заповед, освен първите двама ответника, е и третата ответница С. С. К., която е съпруга на А. К..

Не е налице и недействителност на записа на заповед, поради твърдяната от ответниците липса на реквизити. Същият съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, а именно – в текста на документа е включено наименованието “запис на заповед”, безусловно обещание на издателите да платят на поемателя определена сума пари, падеж на вземането, място на плащане, името на поемателя, дата и място на издаването, подпис на издателите, поради което следва да се приеме, че менителничния ефект е редовен от външна страна акт. Все във връзка с довода на ответниците, направен в отговора на исковата молба, следва да се отбележи че предявяването на записа на заповед за плащане не е необходимо, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане. Предявяването за плащане е предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

С оглед на предявения иск и във връзка с възражението на ответниците, че в исковата молба не са изложени твърдения за основанието на което се дължи процесната сума, в съдебно заседание на 01.02.2012 г., на основание чл.176 от ГПК, ищецът посочва, че вземането му по записа на заповед в размер на 200 000 лева произтича от договор за заем. Тук следва да се посочи, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК има за цел установяване на съществуването на вземане, което е било предмет на заповедното производство по издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед и ответниците твърдят липса на каузално правоотношение между страните, както е в настоящия случай, ищецът следва да посочи основанието и да докаже съществуването на каузалната сделка. В случая ищецът, на основание чл.176, ал.1 от ГПК, заявява, че вземането му по записа на заповед в размер на 200 000 лева произтича от договор за заем.

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален договор и за същия не се изисква писмена форма за действителност. В тази връзка, предвид изложеното по – горе, съдът приема, че записът на заповед от 23.11.2010 г. е подписан от лицата, посочени в него като издатели – ответниците А. К., действащ лично за себе си и като управител на „К. С. Е. Г.К., и С. С. К.. Процесният запис на заповед съдържа изрично поемане на задължение от страна на издателите – ответници по иска, да заплатят на ищеца сумата от 200 000 лева, на посочен в същия падеж – 23.01.2011 г. Предвид така поетото задължение за заплащане на сумата от 200 000 лева на ищеца в посочения за това срок – 23.01.2011 г., обстоятелството, че ответниците не сочат друго основание, различно от твърдяното от ищеца, за поемане от тяхна страна на задължение за заплащане солидарно на сумата от 200 000 лева на ищеца на посочения падеж, както и с оглед плащането на част от сумата по записа на заповед, а именно – 10 000 лева, по изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, което по същността си представлява признание за дължимостта на процесната сума, съдът намира за доказано реалното предване на сумата от ищеца на ответниците. Това обстоятелство се потвърждава и от признанието на ответниците, направено в отговора на исковата молба, че между ищецът и първия ответник А. К. съществува споразумение, че „ищецът ще получи парите си”, но след като те бъдат възстановени на съдружниците от Р. Т.. Що се касае до твърденията за съвместна дейност на ищеца с А. К. и други лица, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. и Е. К., то следва да се отбележи, че наличието на бизнес отношения между ищеца и първия ответник А. К., за което сочат показанията на свидетелите, не само не опровергава по какъвто и да е начин скючването на договор за заем между ищеца и ответниците, един от които е търговско дружество с едноличен собственик и управител първия ответник, а другият е съпругата на първия ответник, а напротив. В тази връзка, следва да се посочи също така, че по делото не се установява съществуването на гражданско дружество за съвместна дейност, в което да участват заедно ищеца и първия ответник, каквито са твърденията на ответниците. Напротив, самият процесуален представител на ответниците, в съдебно заседание на 09.01.2012 г., заявява, че не е подписан формален договор за гражданско дружество по смисъла на чл.357 от ЗЗД, не е регистрирано дружеството по БУЛСТАТ и в НАП, тъй като няма писмен договор. П. това положение, несъстоятелни са доводите на ответниците, че в случая се касае до уреждане на отношения между съдружниците в гражданското дружество, доколкото от цитираните по – горе признания се установява, че гражданско дружество за съвместна дейност, в което да участва ищеца и първия ответник К. заедно с други лица, не е учредявано. Впрочем, тези твърдения по никакъв начин не обясняват поемането на задължение за плащане на ищеца на сумата от 200 000 лева от втория и третия ответник – „К. С.” Е. и С. К..

Предвид изложеното дотук, съдът намира за доказано както сключването на договор за заем между ищеца и ответниците, по силата на който последните са се задължили да му изплатят солидарно сумата от 200 000 лева на посочения падеж – 23.01.2011 г., така и предаването на сумата от ищеца. П. това положение и доколкото сумата от 200 000 лева не е била върната на ищеца, следва да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца връщане на сумата от 200 000 лева на основание сключен между тях договор за заем, за което е съставен запис на заповед от 23.11.2010 г., с падеж – 23.01.2011 г.

Ето защо, следва да се признае за установено съществуването на вземане на А. Б. Ю. против А. К., „К. С.” Е. Г.К. и С. К. в размер на 200 000 лева по сключен между тях договор за заем, за обезпечаването на който е съставен запис на заповед от 23.11.2010 г., с падеж – 23.01.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№ 162/2010 г. на Кърджалийския районен съд.

П. този изход на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 347 лева, от които 4 016 лева- държавна такса за предявения иск и банкова комисионна, 12 лева – такса за издаване на удостоверения и банкова комисионна, 14 лева – такса за преписи от документи по делото и банкова комисионна и 305 лева – разноски за вещо лице и банкова комисионна.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на запис на заповед от 23.11.2010 г. за сумата от 200 000 лева, издаден от А. К. с адрес в Г.К., ж.к.”В.-2” 1, В.Г, .5, ап.4, с ЕГН *, С. С. К. с адрес в Г.К., ж.к. ”В.-2” 1, В.Г, .5, ап.4, с ЕГН * и „К. С.” Е. със седалище в Г.К. и адрес на управление бУ. ”Б.” № 1, К.3. Б.2, В.А, ап.8, ЕИК *, с падеж – 23.01.2011 г., с място на плащане и място на издаване – Г.К., Е НЕДОКАЗАНО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на А. Б. Ю. с адрес в Г.М., У.”Б. К.” №, с ЕГН *, против А. К. с адрес в Г.К., ж.к.”В.-2” , В.Г, , ап., с ЕГН *, „К. С.” Е., с ЕИК *, със седалище в Г. К. и адрес на управление бУ.”Б.” № 1, К.3. Б.2, В.А, ап., а понастоящем – У.”8.” №*, представлявано и управлявано от А. К. с ЕГН *, и С. С. К. с адрес в Г.К., ж.к. ”В.” 1, В.Г, ап., с ЕГН *, в размер на 200 000 лева по сключен договор за заем, за обезпечаването на който е съставен запис на заповед от 23.11.2010 г., с падеж – 23.01.2011 г., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед № 192 от 28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№ 162/2011 г. на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. К. с адрес в Г.К., ж.к.”В.-2” 1, В.Г, ап., с ЕГН *, „К. С.” Е., с ЕИК *, със седалище в Г. К. и адрес на управление бУ.”Б.” № 1, К.3. Б.2, В.А, ап., а понастоящем – У.”8.” №, представлявано и управлявано от А. К. с ЕГН *, и С. С. К. с адрес в Г.К., ж.к. ”В.-2” 1, В.Г, ап., с ЕГН *, да заплатят на А. Б. Ю. с адрес в Г.М., У.”Б. К.” № , с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 4 347 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :