Решение по дело №20608/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2452
Дата: 19 юни 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20175330120608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2452                           19.06.2018 година                     град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

при участието на секретаря Елена Лянгова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20608 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът И.Д.П., ЕГН **********,*** е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 103,90 лева, за която сума е издадена фактура № ...........г.  

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е потребител на енергийни услуги. С писмо с изх. № 7157633-1/20,11,2017 г. ответното дружество  уведомило ищеца, че на 08.11.2017г. служители на ответното дружество извършили проверка на измервателна точка ИТН ....в гр. П., ул. П. Т. № .. при което било констатирано, че електромерът не отчита консумираната ел.енергия за което бил съставен констативен протокол № 359608/08.11.2017г. Ищецът бил уведомен още, че на основание чл. 48, ал.1 и  чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ му била начислена допълнителна електроенергия  за период от 30 дни – 09.10.2017г. – 08.11.2017г. Навеждат се твърдения, че ответното дружество не било изпълнило вменените му от закона  задължения да създаде в общите условия ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Излага твърдения, че правомощие на енергийния доставчик било да въведе механизъм за корекция на сметки за минал период, който бил нормативно установен и се намирал в съответствие с националното законодателство. Твърди се, че при извършена проверка на 08.11.2017 г. от служители на ЕРЮГ ЕАД в присъствието на ищеца, било констатирано, че електромерът измерва грешно поради изгаснал дисплей. Правилната схема е била възстановена съобразно изискванията на чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ. Поради това ответното дружество е начислило допълнителна ел. енергия на ищеца на основание чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ , вр. с чл. 48, ал. 1, т.1, буква „б“ във вр. с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Претендира разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е клиент на електрическа енергия и абонат на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

От приетия по делото констативен протокол    389608 се установява, че на 08.11.2017г. двама служители на „ЕРЮГ” ЕАД, в присъствието на представител на клиента, са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ...., която е установила дефкетно захранване. на основание чл. 48, ал.1 и  чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ му била начислена допълнителна електроенергия  за период от 30 дни – 09.10.2017г. – 08.11.2017г. за което била съставена фактура от 18.12.2017г. на стойност 103.91 лева.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, според заключението на която правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия по чл. 48, ал. 2, от ПИКЕЕ. Остойностяване на неизмереното количество ел. енергия е извършено съобразно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

Извършената едностранна корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на  чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

 

 

 

 

При така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по  чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки - изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по  чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е налице произнасяне  на ВКС - решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.

 

 

 

 

Ако второто условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., то не се установява да е реализирано първото условие. В Общите условия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от 10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008 г. няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. След като ответникът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило.

Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от 103.91 лева  за периода от 09.10.2017г. – 08.11.2017г.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото- уважаване на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в  настоящото производство държавна такса в размер на 50 лева и 350 лева – адвокатско възнаграждение. 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, че И.Д.П., ЕГН **********,*** не дължи сумата в размер на 103.91 лева, представляваща начислена електрическа енергия за периода от от 09.10.2017г. – 08.11.2017г., за което вземане е издадена фактура №...........г. 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,  да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски, в размер на 400 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ :/п/ Веселин Атанасов

Вярно с оригинала.

Е.Л.