Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
27.03.2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 8674
по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът В.Ф.М.
чрез процесуалния си представител адв. К.Н. излага в исковата
си молба, че на 31.01.2015 г. при движение по
„бул.”Европа” в посока от гр.Сливница към гр.София на около
300 метра преди отбивката за магазин „Метро” върху управлявания
от него лек автомобил Рено Меган е паднало изсъхнало кръйпътно дърво.
Вследствие на инцидента получил остра стресова реакция и развил депресивно
състояние,наложило се лечение и прием на медикаменти.В тази връзка моли съда да
постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева
ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта до
окончателното изплащане. Претендира разноските по делото и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът Н. а. П. и. оспорва предявеният иск, като твърди, че произшествието
е настъпило на място,за поддръжката на което отговорна е Столична община.
Отделно оспорва механизма на произшествието и моли съда да постанови решение,
по силата на което да го отхвърли.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
протокол за ПТП № 1564519 от 31.01.2015
г
се установява,че на 31.01.2015 год. около 00.10 часа, на около 300 м. преди входа на „Метро“ клон е паднал
върху лек автомобил „Рено Меган“ с д.к. № СА *******управляван от В.Ф.М..
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза, която съдът кредитира
като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че следствие
на процесното ПТП ищецът е неприятно емоционално изживяване,затворил се в себе
си,станал необщителен с повишаване нивото на стрес и безспокойство.
От показанията на свидетеля С.К./съжителстваща
с ищеца/ се установява, че след катастрофата В. се променил много,започнал да
сънува кошмари,вглъбил се в себе систрах го било да шофира автомобил.
Свидетелят М.К., пътен полицай посетил
района на местопроизшествието непосредствено след катастрофата,установява,че отразеното
в този протокол отговаря на истината.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Съдът
приема, че в настоящия случай предявеният иск се основава на фактическия
състав на чл.49 ЗЗД, тъй като вредите са настъпили
в резултат от виновното поведение на лице, комуто е
възложено поддръжката и обезопасяването на пътна принадлежност.
Отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД се ангажира, когато от виновното и противоправно
поведение на физическо лице във връзка или по повод на възложената работа, за
ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Отговорността на възложителя
е гаранционно - обезпечителна и безвиновна - той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа.
Ищецът
претендира обезщетение за вреди, настъпили от лошото стопанисване на крайпътните насаждения,
които като пътни принадлежности по смисъла
на § 1, т. 4 от
ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗП.
Ако пътя е от републиканската пътна мрежа отговорността е на Национална
агенция Пътна инфраструктура,а ако е от общинската пътна мрежа отговорна е
общината.
В първата хипотеза обаче е налице изключението на чл.30,ал.4 Закона за
пътищата,при което дори пътя да е част от републиканската пътна мрежа, ако се
намира в урбанизирана територия отговорността по поддръжката му,вкл. и на
крайпътното озеленяване е на общината.
При това положение и доколкото е установено по делото,че ПТП-то е настъпило
в урбанизираната територия на гр.София във всички случай отговорността за обезщетяване
на вредите е на Столична община,а не на ответника по настоящето дело Национална
агенция Пътна инфраструктура.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника на заплащане на сумата
от 30 лева, представляваща разноски за свидетел и 250 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЯ предявения от В.Ф.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуалния си представител адв. К.Н.,*** против а.„П.и.” гр.София, бул.”******* иск с правно основание чл.49 от ЗЗД сумата 26 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие пътно-транспортно произшествие настъпило на 31.01.2015
г. на „бул.”Европа” на около
300 метра преди отбивката за магазин „Метро” като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Ф.М.,
ЕГН ********** да заплати на агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София сумата от 280 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: