Решение по дело №1402/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4515/24.10.2019г.

Гр.Варна,24.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ –ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1402 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба, заведена с рег.вх. № 1402/31.1.2019 г., уточнена с молба от дата 18.02.2019 г.Предявените от ищцовото дружество „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Я. Д. Б. против ответното дружество „Д.К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1, с управител Й.Й.осъдителни искове са с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отправеното до съда ИСКАНЕ е ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество СУМАТА от общо 816,80 лева (осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки) – с вкл.ДДС – стойност на доставени стоки и резервни части, незаплатени по фактури с номера: фактура № 17235/13.9.2018 г., издадена за оригинална лайсна на стойност 24 лв. с вкл.ДДС; фактура № 17201/10.9.2018 г., издадена за стоп ляв , лайсна задна броня лява на стойност 208,80 лв. с ДДС и фактура № 17171/5.9.2018 г., издадена за оригинални КИА праг, подкалник, огледало ел.прибиране с мигач ляво, оригинали КИА вежда на стойност 584,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва върху исковата сума от 816,60 лева, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 31.01.2019 г.,до окончателното изплащане на вземането.

По делото на дата 26.02.2019 г. е депозирана писмена молба от ищцовото дружество заведена под регистрационен вх.№ 14 810, подадена лично от Я. Б.в качеството на управител на „К. А. П.“ ЕООД. С цитираната молба до РС Варна е отправено искането да бъде допуснато обезпечение на предявения иск като бъде наложен запор до размера на иска върху банковата сметка на ответника в *– сметка № IBAN *** * – сметка № *. /молба по която ВРС се е произнесъл/.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения а именно:

Твърди се и в исковата и уточнителна молба,че ищцовото дружество е доставило на ответното резервни части на обща стойност 816,80 лева за което са издадени цитираните по-горе данъчни фактури и приемо - предавателни протоколи. При проведени многократни разговори с представител на ответника, твърди ищцовата страна още в сезиращата съда молба, вкл. и отправена нотариална покана - до предявяване на иска сумата не била заплатена, което обуславяло и отправянето на осъдителния иск ведно с искането за присъждане на законна лихва начиная от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на вземането. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна представя заверени за вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат приобщени като доказателства. Обективирано е искане и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба.

Ответното дружество, представлявано от Й.Й.оспорва иска, като намира исковете за неоснователни. Твърди се, че стоките, описани във фактурите и приемо - предавателните протоколи не били получавани от ответника.Оспорени са приемо - предавателните протоколи и фактурите, като се сочи,че не са подписани от представители на ответника а и фактурите не отразявали доставката на стоките.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 04.10.2019г. страните по спора,редовно уведомени – не изпращат представители

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Приобщени по делото са писмени доказателства, ангажирани от ищцовата страна още с исковата молба,за доказване на наведените фактически твърдения от ищцовото дружество в исковата молба а именно: заверени за вярност с оригинала копия на: фактура № **********/05.09.2018 г.; фактура № **********/10.09.2018 г.;  фактура № **********/13.09.2018г.; приемо-предавателен протокол № **********/13.09.2018г.; приемо-предавателен протокол № **********/10.09.2018г.; приемо-предавателен протокол № **********/05.09.2018 г.; нотариална покана с рег.№ *г. на нотариус Б. В., рег. № * на НК, район РС – Варна; разписка за връчване на нотариална покана от 12.10.2018 г.

С оглед пълното изясняване на фактическата страна по делото е допусната,проведена и приобщена по надлежния ред съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Е.Т. .

Въз основа на цитираните по делото и събрани по надлежния ред писмени доказателства,заключението на в.л.Ел.Т. изслушано само от съда (неоспорено от никоя страна), анализирани и в съвкупност и поотделно съдът приема за установена и доказана следната фактическа страна на спора: За установяване в пълнота на фактическата страна по спора по делото е допусната ССчЕ.Видно от заключението на в.л.Е.Т..В заключението си вещото лице дава подборни отговори на поставените въпроси, правно релевантни към разрешаване на спора по същество а именно :Отразени ли са процесиите фактури в счетоводството на дружеството ответник?Стоките посочени във фактурите заведени ли са в счетоводството на „Д.к.“ ООД? Ползван ли е данъчен кредит по тези фактури ? Вещото лице да направи справка или изиска информация от ТД на НАП Варна кои фактури издадени от „К.А.П.“ ЕООД са включени в дневниците за покупки на „Д.К.“ ООД за периода 01.08.2018г. до 30.04.2019г.

Видно от обстоятелствената част на ССчЕ, вещото лице е изготвило заключението си на база данните по делото , като е проверило всички приложени по делото документи. От счетоводството на ответника били  предоставени на в.л. хронологична счетоводна справка на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „К.а.п.“ ЕООД за 2018г., както и дневници за покупки по ЗДДС за периода м. 08 - м.10.2018г.

От ТД на НАП - Варна с писмо изх. № 28950/26,06,2019г. ,сочи вещото лице, че са предоставени дневници за покупки на „Д.к.“ ООД за периода м. 08.2018г. - м.04.2019г. ( приобщени като писмени доказателства по делото на л. 62 – л.112 ).

Установено е от вещото лице, че са били издадени са фактури от издателя( ищец) „К.а.п.“ ЕООД на получателя ( ответник )„Д.к.“  ООД както следва:

 

Записано е в ССчЕ, че в счетоводството на ответника са осчетоводени като закупени материали фактури № 17171/05.09.2018г. и № 17201/10.09.2018г., които на обща стойност 792,80 лв., която е осчетоводена по кредита на сметка 401 „Доставчици“. Данъчната основа по фактурите,пресмята в.л.,че се равнява общо на 1 660,67 лв., която в.л. констатира,че е била осчетоводена по дебит на сметка 302 „Материали“. Стойността на ДДС по фактурите се пресметнато от в.л.Т., че се равнява на 132,13 лв., която е била осчетоводена по дебит на сметка 453/1 „Начислен ДДС по покупки“.Ясно и категорично е заключението на в.л. Т., че фактура № 17235/13.09.2018г. на обща стойност 24 лв. не е била осчетоводена в счетоводният регистър на сметка 401 „Доставчици“. На второ място - относно обстоятелството: Стоките посочени във фактурите заведени ли са в счетоводството на „Д.к.“ ООД, вещото лице Т. е констатира следното:

В счетоводството на ответника са били осчетоводени като закупени материали фактури № 17171/05,09,2018г. и № 17201/10.09.2018г. на обща стойност 1 660,67 лв., осчетоводени по дебит на сметка 302 „Материали“.Фактура № 12325/13.09.2018г. с данъчна основа 20 лв. не е била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.На трето място вещото лице дава отговор и на въпроса: Ползван ли е данъчен кредит по тези фактури:

Заключението на в.л. е, че в счетоводството на ответника са били осчетоводени като закупени материали фактури № 17171/05.09.2018г. и № 17201/10.09.2018г. и по тях е ползван данъчен кредит в размер общо на 132,13 лв. Фактура № 12325/13.09.2018г. със ДДС 4 лв.,отново сочи в.л.,че не е била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.На четвърто място в.л. относно поставената задача - Да направи справка или изиска информация от ТД на НАП Варна кои фактури издадени от „К.А.П. „ ЕООД са включени в дневниците за покупки на „Д.К.“ ООД за периода 01.08.2018г. до 30.04.2019г.,прави следните констатации : Съобразно предоставените на вещото лице регистри на дневници за покупки от ответника и и дневници за покупки от ТД на НАП - Варна с писмо изх. № 28950/26.06.2019 г. са били отразени в тях фактури от доставчик „К.а.п.“ ЕООД както следва:

 

Всички посочени подробно в горната таблица фактури, заключава вещото лице, че са били включени в дневници за покупки по ЗДДС в общ размер на 4 090,40 лв.; стойност на ДДС в общ размер на 818,08 лв. и обща стойност по фактурите 4 908,48 лв.При така изложеното от в.л.както по хронология,така и в табличен вид е изведена и заключителната част на ССчЕ, напълно идентична с констативно –съобразителната ,поради което е ненужно да бъде преповтаряна .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените от ищцовата страна „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *, против ответното дружество „Д.К.“ ООД, ЕИК *, осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване, процесуално допустими.Допустимостта и вероятната основателност на иска е преценена повторно от настоящия състав в производството по обезпечаване на висящ иск.Констатирайки допустимостта на исковете съдът дължи произнасяне по същество на спора ,като на първо място се спира върху разпределението на тежестта на доказване .

С проекта за доклад, обявен за окончателен, без възражения от страните, съдът, на основание чл. 154 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните както следва: Указано е било и на двете страни , че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права.По предявения главен иск, квалифициран от РС Варна по чл. 327 ТЗ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е възложил в тежест на ищеца по делото да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав от който твърди че произтича спорното право – надлежно сключен между страните по спора – търговци – договор за продажба изпълнението по който е извършено пълно и точно от страна на ищеца. В тежест на ищеца е възложено да  установи и докаже, че е доставил на ответника описаните в процесните фактури и приемо –предавателни протоколи стоки; да установи и докаже твърденията си за пълно неизпълнение на договора от страна на ответника (по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД), моментът на изпадане в забава на ответната страна, както и дължимостта на акцесорното вземане – мораторна лихва за забава върху главното задължение. В тежест на ищеца е възложено и да установи и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание. В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже, че е заплатил претендираните суми при настъпване на падежа или дори след предявяване на иска. В тежест на ответната страна е било възложено да установи и докаже възраженията си за липса въобще на сключен договор. СЪДЪТ изрично е указал на на ответника, че в негова тежест е да ангажира всички възражения имащи правопогасяващ, правоизключващ както и право отлагащ характер.При така разпределената тежест на доказване съдът следва да отговори на спорния между страните по делото въпрос.Спорът по същество между ищцовото и ответното дружество се свежда до въпроса: Имало ли е търговска продажба на стоки между двете дружества и дължи ли плащане на главница от общо 816,80 лв. ведно с законна лихва ответното дружество към ищцовото по издадените общо три данъчни фактури : фактура № 17235/13.9.2018 г., издадена за оригинална лайсна на стойност 24 лв. с вкл.ДДС; фактура № 17201/10.9.2018 г., издадена за стоп ляв, лайсна задна броня лява на стойност 208,80 лв. с ДДС и фактура № 17171/5.9.2018 г., издадена за оригинални КИА праг, подкалник, огледало ел.прибиране с мигач ляво, оригинали КИА вежда на стойност 584,00 лв. с вкл.ДДС ?

Правилния отговор на спорния въпрос следва да бъде даден въз основа на анализа на писмените доказателства, приобщени по надлежния ред по делото; представените от ТД на НАП заверени за вярност с оригинала копия на документи и заключението на в.л. Е.Т. по допуснатата ССчЕ.

Въз основа на съвкупния и поотделен анализ на всички писмени доказателства – цитираните заверени за вярност с оригинала копия на фактура № **********/05.09.2018 г.; фактура № **********/10.09.2018 г.; фактура № **********/13.09.2018 г.; ведно с приложените и приемо-предавателен протокол № **********/13.09.2018 г.; приемо-предавателен протокол № **********/10.09.2018 г.; приемо-предавателен протокол № **********/05.09.2018 г.; нотариална покана с рег.№ *г. на нотариус Б. В., рег. № * на НК, район РС – Варна; разписка за връчване на нотариална покана от 12.10.2018 г.а и неоспореното от страните заключение на в.л.Ел.Т. обосновават извода затова ,че ищецът  частично е доказал основанието и размера на предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове. Несъмнено от заключението на вещото лице Ел.Т.,което съдът кредитира напълно и като обективно  и като компетентно дадено, почиващо както на доказателствата по делото така и на изисканите и приобщени по делото писмени доказателства от ТД на НАП Варна не се доказва в пълнота основното възражение на ответника, че търговска продажба на стоки не е била извършвана въобще . Единственото доказано възражение на ответника е възражението за липса на договор за търговска продажба но само за сделката за която е била издадена Фактура № 12325/13,09,2018г. с данъчна основа 20 лв., и ДДС 4 лв., на база на която се търси плащането на посочената сума, част от исковата, т.к. тази фактура не е нито осчетоводена от ответника,нито включена в Дневника по ЗДДС за съответния данъчен период,не е и ползван и данъчен кредит по нея.

Точно обратното е установено и доказано по несъмнен начин по отношение на останалите две от общо три фактури, видно и от заключението на в.л.Т. и от писмените доказателства представени от ТД на НАП Варна, което мотивира ВРС да изведе извод,че между ищцовото и ответното дружество е имало извършена търговска продажба на стоки , за което са издадени по надлежния ред две отделни данъчни  фактури от ищеца : фактури № 17171/05,09,2018г. и № 17201/10,09,2018г. и по тях е ползван данъчен кредит в размер общо на 132,13 лв.

В обобщение ВРС приема, че по цитираните две от три фактури ищецът е извършил доставка на стоки на ответника, като е издал двата първични счетоводни документа а ответникът ги е осчетоводил, включил в дневника по ЗДДС и ползвал данъчен кредит.

В същия смисъл, съдът освен на база на обективните данни по делото, за да изведе крайния извод, че е извършена търговска продажба на стоки съответно на 5.9.2018 г. и 10.9.2018 г., но не и насрещна престация за плащане на продажна цена от страна на ответника към ищеца, се позовава и на практиката на касационната инстанция.

Настоящият състав зачита и задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове ( независимо от измененията в ГПК обн.в ДВ бр. 86/27.19.2017 г.) по въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане а именно: Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. ТК, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. ТК, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о. ТК, Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. ТК.

В цитираните актове на касационната инстанция е прието, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В настоящия случай, e налице установена идентична фактическа обстановка касателно  фактури № 17171/05,09,2018г. и № 17201/10,09,2018г., но не и по отношение на фактура № 12325/13,09,2018г. с данъчна основа 20 лв.и ДДС 4 лв.

В този смисъл е кредитирано от РС Варна заключение на ССчЕ, изготвена от в.л. Ел.Т..Ето защо  възражението на ответника ВРС възприема за основателно и доказано само в частта ,че не дължи цена от 20 лева като продажна цена –данъчна основа по фактура № 12325/13.09.2018г., т.к.единствено за тази продажба на стоки не се доказва признание на задължението .

За пълнота на мотивите следва да бъде посочено ,че други доказателства по делото от страна на ищеца, ангажирани по делото които да опровергаят извода,че ответната страна не дължи плащане на данъчна основа от 20 лева по фактурата от 13.09.2018 г. не са налични.В този смисъл и приемо - предавателния протокол към цитираната фактура не променя извода на съда ,че не е имало търговска продажба на стоки ,за която е издадена фактура № 12325/13.09.2018 г.,поради което искът на ищеца в тази част е останал напълно недоказан и по основание и по размер .При неоснователност на главния иск, само в тази част , неоснователно е останало и акцесорното искане за присъждане на законна лихва . За останалите две фактури издадени по повод търговски сделки между двете дружества ,както бе посочено и по-горе, извода от правна страна на РС Варна е, че са били извършени търговски продажби на стоки, издадени надлежни счетоводни документи от ищеца към ответника,които не само че са били осчетоводени от ответника,но и включени в дневниците по ЗДДС и е бил ползван данъчен кредит. Ето защо,след като ответника не е ангажирал доказателства за плащане на дължимата се продажна цена по фактури с номера № 17171/05,09,2018г. и № 17201/10,09,2018г., ВРС приема, че и към момента ответникът се намира в забава и дължи плащане на главниците ведно със законната лихва върху всяко от двете главни задължения съгласно чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД. В обобщение : исковата претенция на ищцовото дружество се явява доказана и по основание и размер за сумата от 792,80 лв.ведно със законната лихва върху тази сума, но недоказана и по основание и по размер за разликата от 792,80 лв. до предявения пълен размер от 816,80 лв. и законната лихва върху тази разлика, поради което съдът уважава иска за сумата от общо 792,80 лв. с вкл.ДДС ведно със законната лихва върху тази главница и отхвърля като неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния предявен размер ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху разликата в главниците .

При този изход на спора съдът присъжда разноски в полза на ищцовото дружество, съобразно уважената част на иска или 0,97 % от реално сторените по делото разноски и то само за тези, за които са представени доказателства да извършването им .По делото са приложени надлежни преводни нареждания доказващи следните общо три разхода на ищцовото дружество а именно плащания към ВРС на : сумата от 50,00 лева за внесена държавна такса; 5,00 лева за издаване на обезпечителна заповед и 120,00 лева за внесен депозит за допусната ССчЕ- общо 175,00 лв. ( сто седемдесет и пет лева ).Т.е. 0,97 % от 175,00 лв. възлизат на 169,75 лв.( сто шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки ) и тези разноски на осн.чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищцовото дружество.

Съдът не присъжда разноски в полза на ответната страна, т.к. такива не са поискани а и при липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар от ищеца към адв.Л. ( последната починала в хода на процеса) съдът не може да се произнесе по евентуалното искане на ответника да бъде съобразен размера на хонорара с фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Д.К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1, с управител Й.Й.ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Я. Д. Б. СУМАТА от общо 792,80 лева (седемстотин деветдесет и два лева) – с вкл.ДДС – стойност на доставени стоки и резервни части, незаплатени по фактури с номера: фактура № 17201/10.9.2018 г., издадена за стоп ляв, лайсна задна броня лява, на стойност 208,80 лв. с вкл. ДДС и фактура № 17171/5.9.2018 г., издадена за оригинални КИА праг, подкалник, огледало ел.прибиране с мигач ляво, оригинали КИА вежда, на стойност 584,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 792,80 лева, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 31.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от присъдения размер на главница от общо 792,80 лв. с вкл.ДДС до предявения общ размер от 816,80 лв.с вкл.ДДС ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2019 г.,до окончателното изплащане на вземането,като неоснователен и недоказан – претендирана незаплатена продажна цена на стока по фактура № 17235/13.9.2018 г., издадена за оригинална лайсна на стойност 24 лв. с вкл.ДДС., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Д.К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1, с управител Й.Й.ДА ЗАПЛАТИ на „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Я. Д. Б. СУМАТА от общо 169,75 лв.( сто шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки ) - сторените от ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция,съразмерно на уважената част на исковата претенция и на основание чл. 78 , ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

ПРЕПИС от настоящето Решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: