РЕШЕНИЕ гр.Ардино, 26.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският районен съд, в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 192/ 2018г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцата М.А.М. ***, чрез своят процесуален представител
адв.В.Х. ***, в искова си молба твърди, че е била подала заявление до Районен
съд- Ардино, с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл.410 от ГПК, и по това искане е било образувано
ч.гр.д. № 177/2017г. срещу длъжника- ответник в настоящото производство Основно училище „Христо
Смирненски"- с.Бял Извор, общ. Ардино. По същото дело е била издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане № 217/21.11.2018г., с която Съдът е
разпоредил на длъжника да заплати на М.А.М., ЕГН- **********,***, Сумата в размер на 3 031,33 лв, от които: ГЛАВНИЦА в размер на
2 887,61 лв, ЛИХВА ЗА ЗАБАВА в размер
на 143,72 лв за периода от 01.04.2018г. до 20.11.2018г., вкл., както ЗАКОННА
ЛИХВА, считано от 21.11.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда до
пълното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 330 лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
В срока за възражение по реда на чл.414 от ГПК
ответната страна, като длъжник по ч.гр.д. №177/2018г., е подала възражение
срещу заповедта, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането. В
законоустановеният 30- дневен срок ищцата е подала настоящата искова молба, с
която изцяло потвърждава вземането си по основание и размер, подробно описано в
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 177/2018г. на Районен съд-
Ардино. В исковата молба се твърди от ищцата, че работи като учител в Основно
училище „Христо Смирненски"- с.Бял Извор, общ.Ардино, по безсрочен трудов
договор-Трудов договор № 42/20.09.1994г. Договорът й не е бил прекратен, и тя е
изпълнявала задълженията си добросъвестно. Ищцата заявява, че вземането й по
издадената Заповед № 217/21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
постановена по ч. гр. дело № 177/2018г. по описа на Районен съд- Ардино,
произтича от следните обстоятелства- те били от Неизплатени работни заплати
през 2018г., както следва: за м.април- 913,72 лв.; м. май- 453,89 лв.; м. юни-
0 лв.; м. юли- 0 лв.; м.август- Олв.; м. септември 635,82 лв.; м.октомври -
524,18 лв., както и неизплатени пари за представително облекло за 2017г. в
размер на 360лв., или обща сума на неизплатените заплати и пари за
представително облекло- 2 887,61 лева.
За неизплатените заплати ищцовата страна е била
уведомила РУО-Кърджали към Министерството на образованието и науката, и Кмета
на Общината, но към настоящия момент тези заплати не й били изплатени, както и
не било ясно кога ще й бъдат изплатени същите. Получила е отговор от директора,
че проблемите за неизплатени заплати на ответното училище е стар и наследен, а
тя била новоназначена, както и че направила постъпки за получаване на
допълнителни финансови средства, но това било бъдещо несигурно събитие.
Съобразно и това ищцата иска
съдът да постанови решение, с което на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.124 от ГПК и вр. чл.128 т.2 от КТ, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Основно училище „Христо Смирненски"- с.Бял извор,
община Ардино, област Кърджали, БУЛСТАТ- *********, представлявано от Директора
на училището Н.А.С. с ЕГН- **********, че същият й дължи съгласно издадената Заповед №
217/21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д №
177/2018г. по описа на Районен съд-Ардино, Сумата в размер на 3 031,33 лв, от които: ГЛАВНИЦА в размер на
2 887,61 лв, ЛИХВА ЗА ЗАБАВА в размер
на 143,72 лв за периода от 01.04.2018г. до 20.11.2018г., вкл., както ЗАКОННА
ЛИХВА, считано от 21.11.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда до
пълното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 330 лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Моли, да
й бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и в
настоящото исково производство.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор по
реда на чл.131 от ГПК. Намира иска за процесуално допустим, но смята, че същият
е неоснователен. Не се оспорва, че е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, както и не се оспорва обстоятелството, че ищцата работи в
ответното училище, като учител въз основа на съответен трудов договор. Не се
оспорва, че ищцата е сезирала МОН и Общината, както и че е получила отговор. В
отговора се развива доводи в насока за недължимост на сумата, като се сочи, че
ответното училище като второстепенен разпоредител на бюджетни средства не
разполага със собствени средства, а зависело от средствата, които се отпускат
от Община Ардино. Като в същото време се намирала в тежко финансово състояние,
но били предприети адекватни мерки за оздравяването на същото- било обещано получаването
на безлихвен кредит в размер на 50 000 лева. Било обяснено на ищцата, както и
на другите учители същото училище, че при постъпване на парични суми в сметките
на училището първо се превеждат съответните средства за заплати. Сочи се също
така, че в действителност имала да получава сума в размер на 1 613,89 лева,
като парите за представително облекло за 2017г. са били изплатени, а тези- за
2018г. са били начислени към заплатата за м.ноември 2018г Твърди се, че при
получаване на съответни парични суми ще бъдат изплатени и останалите, ето защо
и намира за неправилно и безсмислено ищцата да завежда това дело и по този
начин да натоварва допълнително бюджета на училището с държавни такси и
адвокатски хонорари.
В съдебно заседание, ищцата, не се явява и се
представлява от адв.В.Х. ***, който поддържа предявеният иск. Не оспорва, че
ответното училище е изплатило на ищцата дължимото трудово възнаграждение за
месеците април, май, юни, и юли вкл., 2018г., а и парите за представително
облекло, но за останалите месеци не били изплатени. Заявява, че към настоящият
момент се дължат заплати за периода от м.вгуст до м.ноември 2018г. вкл. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция в размерите,
посочени в заключението на вещото лице, като претендира и разноски по делото-
по представен списък. Развива подробни доводи в тази насока.
Ответникът, се представлява от Директора на училището,
както и адв.С.У. ***, който иска съдът да постанови решение, с което да уважи
исковата претенция частично- до размерите, установени в заключението на вещото
лице, като в другата част да се отхвърли, като неоснователна. Развива подробни
доводи в тази насока.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна;
Предявеният иск е установителен по своя характер, и е
с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, и със същият се
установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз
основа на подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е
дадена възможност на длъжника по издадена * заповед за изпълнение да подаде
възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта. При подадено възражение
в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че може да предяви иск за
своето вземане във едномесечен срок, като при непредявяване на иска в срока или
непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен заповедта за изпълнение
се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или така подаденото възражение е
оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, и съдът издава изпълнителен
лист.
От събраните по настоящото
производство доказателства се установява, че на 16.11.2017г. в PC- Ардино
е било подадено заявление от ищцата по настоящото производство против ответника
по делото, за осъждане на последния да заплати Сумата в размер на 3 031,33 лв, от които: ГЛАВНИЦА в размер на
2 887,61 лв, ЛИХВА ЗА ЗАБАВА в размер на
143,72 лв за периода от 01.04.2018г. до 20.11.2018г., вкл., както ЗАКОННА
ЛИХВА, считано от 21.11.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда до
пълното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 330 лв.-сумата в размер на
В заявлението е било посочено, че вземането произтича
от произтича от Неизплатени работни заплати през 2018г., както следва: за
м.април- 913,72 лв.; м. май- 453,89 лв.; м. юни- 0 лв.; м. юли- 0 лв.;
м.август- 0лв.; м. септември 635,82 лв.; м.октомври - 524,18 лв., както и
неизплатени пари за представително облекло за 2017г. в размер на 360лв., или
обща сума на неизплатените заплати и пари за представително облекло- 2 887,61 лева. Въз основа на така подаденото
заявление е било образувано ч.гр.д. № 177/ 2018г. на PC- Ардино,
по която е издадена Заповед за изпълнение № 217/21.11.2018г., по силата на
която ответникът по настоящото производство е бил осъден да заплати на
заявителя Сумата в размер на 3 031,33 лв, от които: ГЛАВНИЦА в размер на 2 887,61 лв, представляваща неизплатено
й нетно трудово възнаграждение за периода от м.април.2018г. до ноември.2017г.,
ведно със следващата се лихва за забава за периода от 01.04.2018г. до
20.11.2018г. върху същата сума в размер на 143,72 лв, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда-20.11.2018г., до пълното муизплащане.
Ответникът е бил осъден да заплати по сметка на съда и
държавна такса в размер на 60,62 лева, като заявителят първоначално не е внесъл
такава, поради наличието на предпоставките по чл.83 и сл. от ГПК вр.чл.359 от КТ. В Заповедта е отразено, че вземането на кредитора произтича от неизплатени
и дължими от длъжника, като работодател, работни заплати за периода, посочен в
заявлението на ищцата в настоящото производство.
Разпореждането е било връчено на длъжника- ответник по
настоящото производство на 26.11.2018г., и срещу тази заповед е постъпило
възражение от длъжника- ответник по настоящото производство в срока по чл.414
ал.1 от ГПК, а именно последният на
06.12.2018г. е депозирал възражение. При условията на
чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установява съществуването на задължението в едномесечен срок и да представи
доказателства така предявеният иск. Указанието на съда по смисъла на чл.415 ал.1
т.1 от ГПК е връчено на заявителя по горното дело- ищец по настоящото дело, на
07.12.2018г.
Заявителят по ч.гр.д.№ 177/2018г. на АРС, е депозирал искова молба с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.чл.128 т.2 от КТ, по която е
образувано настоящото гр.д. № 192/2018г.
По делото като доказателства са приложени копия на
следните документи; служебна бележка № 10/ 23.10.2018г. /че ищцата е назначена
по безсрочен тр.договор № 42/20.09.1994г. /приложено копие на същият, както и
доп.споразумение към договора/ и не е получавала заплати/, фишове за начислени
заплати за периода от м.април до м.октомври 2018г.- 7 бр.; гр.д. № 177/ 2018г.
на PC- Ардино; тр.договор № 137/ 3.09.2018г. /за
назначаването на Н.С. за Директор на ответното училище/, справка за дължими
заплати за посочен период и посочени лица- в т.ч. и ищцата, за която е
посочено, че са и начислени заплати в общ размер на 1613, 89 лева за
съответните, описани в документа месеци; писма, докладни записки, уведомления,
предложения- 8 броя общо до Община Ардино; протокол от проведено ОС на
колектива на ответното училище с посоченият дневен ред и участвалите в него
лица /без ищцата/; погасителен план за искан безлихвен заем от МФ в размер на
50 хил. лева; копие на решение на ОбС- Ардино за поемане на заем за ответното
училище в размер на 50 хил. лева с 1 год. срок на изплащане на същият;
мотивирано искане от 03.01.2019г. до Община Ардино с приложени протокол от ОС
от 03.01.2019г. с приети решения на колектива и погасителен план за отпуснатият
заем от 50 000 лева за оздравяване на финансовото състояние на училището.
В съдебно заседание ответното училище е представило и
справка за изплатени и дължими заплати за периода от 01.04.2018г. до
30.11.2018г. на ищцата, с посочване, че за месеците от април до юли вкл.2018г.
на същата са били изплатени заплатите и работно облекло за 2017г. в общ размер
на 1 577,61 лева, като останали дължими заплатите за месеците 08., 09.Д0.,
11.2018г. в общ размер на 897,64 лева.
В хода на производството по делото е назначена и извършена
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява следното; към
21.11.2018г.- датата на издаване на Заповед за * изпълнение на парично
задължение № 217/ 21.11.2018г. по ч.гр.д.№ 177/2018г. на АРС нетният размер на
дължимото трудово възнаграждение за периода от м.април до м.ноември 2018г. е
възлизал на 2
527,61 лева, /брутният
размер на 2 961,30 лева/, а сумата за представително облекло за 2017г.- в
размер на 210
лв. Размерът
на дължимата лихва за забава върху неизплатените заплати за периода от
01.04.2018г. до 20.11.2018г. е 86,22 лв, а лихвата за забава върху представителното облекло в
размер на 210лв за периода от 01.01.2017г. до 21.11.2018г. е била в размер на 20,77 лв./сумата от 210 лева не е била
изплатена към 30.11.2018г./. Или, общият размер на мораторната лихва възлиза на
106,99
лева.
В заключението е посочено, заплатата за м.април 2018г.
в размер на 913,72 лева- е била изплатена на 10.12.2018г., а заплатата за м.май
в размер на 453,89 лв.- била изплатена на 10.01.2019г. /с поправката, която е
направена в съдебно заседание/.
В съдебно заседание вещото лице е разпитано и
потвърждава заключението, което е изготвило по СЧЕ, което заключение съдът
приема изцяло като законосъобразно и обосновано изготвено. Съдът прие и
искането за поправка на технически грешки в заключението, което е отразено в
съдебният протокол.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че така
предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, е подадена в
преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че така
разгледан, предявеният иск е частично основателен, по следните съображения.
Установи се безспорно по делото, че между страните са възникнали
определени трудово правни отношения, а именно между ищеца и ответника е бил
сключен трудов договор, по силата на който ищцата е била назначена на
определена длъжност в ответното училище, като насрещната престация на училището
е било да заплаща и съответно трудово възнаграждение /основно, допълнително и
други/, и което съставлява задължение по чл.128 от КТ- да заплаща
възнаграждение за престараният труд в определените в закона срокове. По делото
се установи по несъмнен начин, че ищцата, заемаща съответната длъжност в ответното
училище е изпълнило и продължава да изпълнява своите задължения, но в насреща
не е получила дължимото й се трудово възнаграждение /и представително облекло
за предходната година/ за периода от м.април 2018г. до м.ноември 2018г., и
именно поради това е подала заявление в PC- Ардино за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на Сумата в общ размер на 3 031,33 лв, от които: ГЛАВНИЦА в размер на
2 887,61 лв, представляваща неизплатено
й нетно трудово възнаграждение за * периода от м.април.2018г. до
ноември.2017г., ведно със следващата се лихва за забава за периода от
01.04.2018г. до 20.11.2018г. върху същата сума в размер на 143,72 лв, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда- 20.11.2018г., до пълното й изплащане.
За така претендираната сума е
било образувано ч.гр.д. № 177/ 2018г., по която е била издадена Заповед № 217/
21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, с която ответното училище е
било осъдено да я заплати на ищцата в настоящото производство /както и да й се
заплатят разноските по делото/.
В същото време се установи, че в хода на
производството по настоящото дело /а и преди завеждането на иска в съда/ са
били изплатени част от претендираните суми, както следва; заплатата за м.април
2018г. в размер на 913,72 лева- е била изплатена на 10.12.2018г., а заплатата за м.май
в размер на 453,89
лв.- била
изплатена на 10.01.2019г., или общата нетна сума от 1 367,61 лева са били изплатени на ищцата.
От признанията, направени от ищцовата страна се установява, че е заплатена
сумата от 210
лева- за
представително облекло за 2017г.Сиреч на ищцата е заплатена сума в общ размер
на 1
577,61 лева. В
същото време към 21.11.2018г. дължимият нетен размер на неизплатени трудови
възнаграждения за месеците от юни до ноември /а именно, септември, октомври,
защото в другите месеца е била в отпуск по болест/ 2018г. възлиза на общата
сума от 950
лева, а
размерът на следващата се лихва за забава за периода от 01.04.2018г. до
21.11.2018г. възлиза на 106,99 лева.
При тези данни съдът намира, че действително ищцата е
престирала своят труд и по този начин изпълнила задълженията си по трудовото
правоотношение с ответното училище за посоченият исков период, но училището,
като работодател не е изпълнило свое задължение, което е основно- да заплати в
законовите срокове дължимото трудово възнаграждение, като към настоящият момент
дължимият нетен размер на неизплатени трудови възнаграждения за месеците
септември и октомври 2018г. възлиза на общата сума от 950 лева, а размерът на следващата се
лихва за забава за периода от 01.04.2018г. до 21.11.2018г. възлиза на 106,99 лева. , или общо се дължи сумата от 1 056,99 лева
Съобразно това съдът приема за установено по отношение
на ответното училище, че дължи сумата от 1 056,99 лева, от която главница в размер на 950 лева- представляващ дължимият нетен
размер на неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември и октомври
2018г., и лихва за забава за периода от 01.04.2018г. до 21.11.2018г. в размер
на 106,99 лева., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявление в съда- 12.12.2018., до
окончателното изплащане на задължението, представляващи предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 217/ 21.11.2018г. по ч.гр.д. №177/ 2017г. на
PC- Ардино. Следва да се приеме за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищцата и направените от последната разноски по
воденето на делото, както следва; в размер на 330 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 176/ 2017г. на PC- Ардино.
Следва искът в останалата част и за разликата от
уваженият размер от 1 056,99 лева до пълният предявен размер от 3 031,33 лева- заплащане на неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2018г., да се
приеме за неоснователно, защото се установи, че ответното училище е изплатило
на ищцата сумата в общ размер на 1 577,61 лева /размер на дължимото и неизплатено до завеждането на
делото нетно трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август
2018г., в т.ч. и 210 лева представително облекло за 2017г./.
При този изход на делото следва също така ответникът
да се осъди да заплати на ищцата и сумата в размер на 150 лева- представляваща съответна част
на заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, и това е така
поради обстоятелството, че исковата претенция не се уважава изцяло, т.к. в хода
на производството по делото на ищцата са заплатени част от дължимите
възнаграждения, съставляващи исковата претенция, а и в тази насока е нормата на
чл.78 ал.1 от ГПК.
Следва при този изход на делото да се обезсили
частично Заповед за изпълнение № 217/ 21.11.2018г., издадена по ч.гр.д.
№177/2018г. на PC- Ардино, в частта за разликата
от уваженият размер от 1 056,99 лева до пълният предявен размер от 3 031,33 лева, а именно за сумата от 1 974,34 лева / размера на нетното трудово
възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2018г., както и
представително облекло за 2017г. в размер на 210 лева,/ която сума е изплатена.
Следва при този изход на
делото ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер
на 60,62 лева, която съставлява 2 % /половината от дължимата по смисъла на
чл.415 ал.4 от ГПК, т.к. ищецът, заявителят първоначално не е внесъл такава,
поради наличието на предпоставките по чл.83 и сл. от ГПК вр.чл.359 от КТ- като
лице, което е освободено от такова задължение /поради характера на делото/.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Основно училище „Христо Смирненски"- с.Бял
извор, община Ардино,
област
Кърджали, БУЛСТАТ- *********, представлявано от
Директора на училището Н.А.С. с ЕГН- **********, ЧЕ
ДЪЛЖИ на ищцата М.А.М. с ЕГН- **********,***, съгласно издадената
Заповед № 217/21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, постановена по
ч.гр.д № 177/2018г. по описа на Районен съд-Ардино, сумата в 1 056,99 лева, от която главница в размер на 950 лева представляващ дължимият нетен
размер на неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември и октомври
2018г., и лихва за забава за периода от 01.04.2018г. до 21.11.2018г. в размер
на 106,99
лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление в
съда- 21.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и
направени разноски в размер на 330 лева- адвокатско възнаграждение по ч.гр.д №
177/2018г. по описа на Районен съд-Ардино, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
и за разликата от уваженият размер от 1 056,99 лева до пълният предявен размер от 3 031,33 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение № 217/ 21.11.2018г., издадена
по ч.гр.д. №177/2018г. на PC- Ардино, в частта за разликата
от уваженият размер от в частта за разликата от уваженият размер от 1 056,99 лева до пълният предявен размер от 3 031,33 лева, а именно за сумата от 1974,34 лева / размера на нетното трудово
възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2018г., както и
представително облекло за 2017г. в размер на 210 лева,/, която сума е изплатена
на ищцата от ответното училище/.
ОСЪЖДА Основно училище „Христо Смирненски"- с.Бял извор,
община Ардино, област Кърджали, БУЛСТАТ- *********, представлявано от Директора
на училището Н.А.С. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.А.М. с ЕГН- **********,***,
сумата в размер на 150 лева- представляваща съответна част от направените в
настоящото производство разноски за платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Основно училище „Христо Смирненски"- с.Бял извор,
община Ардино, област Кърджали, БУЛСТАТ- *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на съда
сумата в размер на / 60,62 лева-представляваща съответна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;