РЕШЕНИЕ
№320
гр. Пловдив, 15.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на петнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2539 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „М.-Д.М.“
с ЕИК ****, с адрес с.Христо Даново, ул.“17-та“ № 5, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-385-0074011 от 15.07.2020 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК - 87/12.08.2020 г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в
ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед, издадена на основание
чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Христо Даново, ул.“17-та“ № 5, стопанисван от ЕТ-жалбоподател, както и
забрана за достъп до търговския обект за срок от два дни на основание чл.186,
ал.1, т.1 б. “а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за
отмяна на заповедта, като необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че
издателят на заповедта не е отчел при издаването ѝ факта, че твърдяното
нарушение не ощетява бюджета и не засяга значим интерес на държавата и
обществото. Твърди се също така, че с издаването на обжалваната ЗНПАМ органът
се опитва да накаже търговеца, както и че мотивите за издаването на заповедта
са общи и абстрактни. Оспорва се констатираното нарушение, станало основание за
издаване на заповедта, като се твърди, че фискалната касова бележка, издадена
при проверката на търговеца, съдържа необходимите реквизити по Наредба
Н-18/2006г. на МФ. Сочи се, че ЗНПАМ е издадена в нарушение на материалния
закон и в противоречие с целта на закона, както и че няма как да се реализира
предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДД възможност поради придадено от издателя на
ПАМ предварително изпълнение. В съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не е изпратил представител. Депозирал е писмено становище по
същество, като сочи, че констатираното нарушение е отстранено своевременно
няколко дни след извършената проверка. Сочи се, че налагането на принудителната
административна мярка, дори и при установено нарушение, не съответства на
визираните нейни цели в чл.22 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено
становище от юрисконсулт, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение по представен списък на основание чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Изложени са подробни съображения в
подкрепа становището за законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения
законов срок от датата на връчване на решението на горестоящия
административен орган за фактическо потвърждаване на ЗНПАМ. Същата изхожда и от
лице, за което обжалваният административен акт е неблагоприятен и за което
съответно съществува правен интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на
ЕТ „М.-Д.М.“ се явява неоснователна.
На базата на събраните по делото
писмени доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Търговецът- жалбоподател
стопанисвал търговски обект, съставляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Христо Даново, ул. „17-та“ №5, където на 06.07.2020 г., малко след началото
на работното време на обекта, била извършена проверка от инспектори по
приходите в отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол сер.АА № 0074011. При проверката била осъществена контролна
покупка на 2 бр. артикули - 1 бр. минерална вода и 1 бр. вафла на обща стойност
1,40 лева. За продажбата бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, който обаче съдържал записи „хранителни
стоки“ и „напитки“, но липсвали задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно наименование на стоката/услугата,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Установено било, че
фискалното устройство поддържа функцията за регистриране на продажби по видове
и количество стоки. За установеното при проверката нарушение, квалифицирано
като такова по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, била издадена и обжалваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 385-0074011 от 15.09.2020 г.
Същата била връчена на търговеца жалбоподател на 16.07.2020 г. След издаване на
ЗНПАМ и нейното връчване на адресата ѝ, бил извършен ремонт на фискалното
устройство, като на 17.07.2020 г. било извършено добавяне на артикули, което
било отразено в паспорта на ФУ. ЕТ обжалвал заповедта преди Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който със
свое решение № ГДФК-87/12.08.2020 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. Във
въпросното решение било акцентирано на факта, че разпоредбата на чл.186, ал.3
от ЗДДС има императивен характер и органът няма правомощия да преценява дали да
наложи ПАМ, или не, при установено нарушение, съставляващо неспазване на реда
или начина за издаване на документи за продажба от фискалното устройство. Излага се становище, че действията по налагане
на ПАМ не са обусловени от производството по налагане на административна
санкция, както и че заповедта е съответна с целите на закона.
В мотивите към самата ЗНПАМ относно определянето на срока на мярката, се
сочи, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от
него, като е отчетено местоположението и големината на търговския обект, както
и разнообразието на предлаганите стоки. Прието е също, че определянето на този
срок е съобразено с принципа на съразмерност и целената превенция спрямо
търговеца. Посочено е, че запечатването следва да се осъществи в срок до три
дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ.
От правна страна, на базата на
събраните по делото писмени доказателства и при така установените въз основа на
тях факти, съдът намира следното:
С оспорената ЗНПАМ е разпоредено
прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. Обжалваната заповед поради това е
издадена от компетентен за това административен орган, съгласно приложената към
материалите по делото Заповед за оправомощаване №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, съобразно която
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на
оспорената заповед, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и
директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186,
ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
постановен в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се съдържа информация
за вида на принудителната мярка, за нейния срок на действие и за адресата на
правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите
данни, въз основа на които е наложена административната мярка с отразяване на
информация и за дата, място на извършено нарушение, данни за търговския обект.
Допълнителни и при това изчерпателни мотиви са изложени конкретно и за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него.
От изложеното следва, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт. В тази връзка и съдът не
възприема като основателни твърденията в жалбата за липса на мотиви в
заповедта. Впрочем, в решението на горестоящия
административен орган, с което на практика същата е била потвърдена, се
съдържат също значителни по обем, подробни и конкретни мотиви.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът
счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.
“а“ от ЗДДС / в относимата редакция към датата на
издаване на заповедта/ принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Според чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите
издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ /в съответната към нарушението редакция/ съдържа изискванията към съдържанието на фискалната
касова бележка от ФУ, като съгласно посочената т.7 тази бележка следва да
съдържа наименование, код на данъчната група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги.
Съдът намира, че в конкретния
случай са били налице посочените в заповедта основания за издаване на
оспорената ЗНПАМ, предвидени в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, доколкото е било установено при извършената проверка от органи по
приходите нарушение от страна на търговеца-жалбоподател, изразило се в
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред. В случая, не е бил оспорен от страна на жалбоподателя
протоколът от извършената проверка, който е удостоверил надлежно издаването на
фискална касова бележка по отношение на закупените при контролната покупка
артикули, приложена към преписката, която не отговаря като съдържание и
реквизити на изискването по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ.
Съгласно изрично посоченото в
цитираното в Решението на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ решение
на ВАС № 7913/2017 г. по адм. дело № 5615/2016 г., към реда
за издаване на документ /по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС/ са
относими задълженията по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства с оглед систематичното място на разпоредбата в гл.IV „Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство
и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската
дейност“. В решението на ВАС е прието и че точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното
задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената
продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение №
1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл.26, ал.1 от нея. В случая, безспорно от
съдържанието на приложения процесен фискален бон е
видно, че същият не съответства изцяло на утвърдения образец. Впрочем, макар да
оспорва формално нарушението в жалбата си, на практика с представените
доказателства за неговото отстраняване, търговецът потвърждава, че такова е
било налице.
Фактът на установеното нарушение
от типа на предвидените в нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС съставлява
основание за издаване на ЗНПАМ, като в тази насока административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и за него е съществувало
задължението да наложи на търговеца-нарушител посочената ПАМ – запечатване на
обекта, където именно е установено нарушението и забрана за достъп до него,
съгл. чл.187, ал.1 от ЗДДС /така напр. Решение № 12599/20 г. по адм. дело № 6719/2020 г. на ВАС/. Вече, с оглед на всички факти и обстоятелства
по случая и при условията на оперативна самостоятелност, органът определя и
конкретния срок на мярката, който не може да надвишава 30 дни. Съобразно с
нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, който включва и преценката дали административният орган не е
упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото от него решение на целта на закона.
Твърди се в жалбата, че в случая
издателят на ЗНПАМ не се е съобразил с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и
не е изложил достатъчно мотиви, обуславящи определянето на срока на мярката.
Противно на твърденията в жалбата, съдът намира, че напротив, изложените в
ЗНПАМ мотиви касателно
определяне продължителността на срока на ПАМ са достатъчно подробни и
кореспондират с установената реална фактическа обстановка по извършване на
конкретното нарушение в проверявания обект. Напълно обосновано е взето предвид
при определяне на срока, както вида на нарушението и засегнатите от него
обществени отношения, така и факта, че в
случая се касае до обект, който е за продажба на хранителни стоки, които са
основно търсени и затова и бързо реализируеми. Следва да се има предвид, че всяка липса на реквизит по
фискалната касова бележка води принципно до препятстване на възможността за
проследяване на продажбите в съответния търговски обект и затова и съставлява
нарушаване на отразените в цитираната по-горе Наредба правила за регистрация и
отчетност. Поради това и правилно в случая издателят на заповедта за налагане
на ПАМ е отчел факта, че установеното нарушение показва поведение, насочено
срещу установената фискална дисциплина.
Съдът не споделя единствено изложеният в
заповедта мотив, че ако не бъде приложена ПАМ, биха настъпили значителни или труднопоправими вреди за фиска,
защото с оглед характера на конкретното нарушение, поради което се налага ПАМ,
такъв извод не може да бъде направен. Впрочем, такива мотиви са относими към
преценката дали следва да се допусне предварително изпълнение на заповедта,
каквото в случая не е постановено, като е видно, че липсва разпореждане по
чл.60 от АПК. Същевременно обаче, нуждата от превенция спрямо нарушителя с
оглед преустановяване на незаконосъобарзни практики в
обекта, като една от целите на принудителните административни мерки, е
достатъчно добре мотивирана в заповедта. При определяне конкретния срок на
действие на принудителната мярка, административният орган се е съобразил с тази
водеща цел на принудителната мярка. Според съда, в случая с оглед на конкретно
установеното поведение на търговеца, както и характера на конкретно
установеното нарушение, при определяне на срок от 2 дни, е бил съобразен
напълно принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК, като така наложената
мярка с оглед на всички съобразени при тази преценка от административния орган
обстоятелства, не се явява прекомерен или несъответен на конкретно установеното
поведение на търговеца и конкретната обстановка по извършване на констатираното
нарушение, както и на целите на ПАМ, предвидени в чл.22 от ЗАНН, съобразно с
изискването на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените подробни и конкретни мотиви на
административния орган дават достатъчно обосновано основание за крайния му
извод относно именно тази продължителност на срока, която според съда не засяга
в по-голяма от необходимата за постигане целите на заповедта степен интересите
и правата на жалбоподателя.
Обстоятелството, че в заповедта е
предвидено същата да бъде изпълнена в определен срок след влизането ѝ в
сила, не води до отпадане на възприетата превантивна нейна цел. От превантивния
характер на ПАМ не следва времево
ограничение в нейното прилагане, както е
прието в цитираното по-горе решение на ВАС от 2017 г. Налагането на ПАМ, дори и значителен период от време след настъпването на пораждащия материалното
административно правоотношение юридически факт, както сочи ВАС, дисквалифицира единствено преустановителното, но не и превантивното
действие на ПАМ.
В случая се установява, че след издаване
на заповедта търговецът на практика е отстранил нарушението, сиреч, преустановителната функция на заповедта вече е била
реализирана. Това обаче, не съставлява основание за нейната отмяна, каквото би
имало, ако нарушението бе преустановено преди издаване на заповедта за налагане
на ПАМ /в този см. Решение № 14694/2019 г. по адм.
дело № 7232/2019 г. на ВАС/. В случая, като се има предвид, че нарушението е
отстранено едва след издаване и връчване на заповедта на нейния адресат, а не
преди това, както и факта, че съгласно чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, то поради това и дори и след издаването на акта да са били отстранени
причините, поради които е издаден той, това не води до неговата материална
незаконосъобразност.
С оглед на всичко
изложено и като намери, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
в предвидената в закона форма, при правилно приложение на материалния закон и
съобразно с неговата цел, както и при недопускане на съществено по своя
характер нарушение на административнопроизводствените
правила, съдът счете, че следва да отхвърли жалбата на ЕТ „М.-Д.М.“ с ЕИК **** с адрес
с.Христо Даново като неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва на
основание приложимия в случая чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ, да се уважи
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че с оглед обема на доказателствата, характера и тежестта на
проведеното съдебно производство и броя на заседанията, следва да е такова в
минималния размер от 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „М.-Д.М.“ с ЕИК ****, с адрес
с.Христо Даново, ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-385-0074011 от 15.07.2020 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в
ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 87/12.08.2020 г. на Директор Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „М.-Д.М.“ с ЕИК ****, с адрес с.Христо Даново, ***, да заплати в полза на
Национална агенция по приходите сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: