№ 392
гр. гр.Несебър, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100377 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3880/21.04.2023 г.
на „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ************,
представлявано от управителя М.К., чрез адв. В. Ф. от БАК, срещу собствениците на
Етажна собственост на сграда с ид. № ******** по КККР на гр. Несебър –
*********, представлявана от управителя Р. М. К., с която се иска от съда, на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, да отмени решенията по т. 1.1, т. 2.1, т.4.5, т. 6.1, т. 6.2
и т. 7.1, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 18.03.2023 г.
Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелни обекти в
ответната етажна собственост, като на 18.03.2023 г. било проведено ОСЕС, при
свикването и провеждането на което били допуснати съществени нарушения,
опорочаващи всички взети решения, а част от самите решения противоречали на
императивни норми. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения на чл.
12, чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от ЗУЕС при свикване и провеждане на ОСЕС, чиито
решения се обжалват, като във връзка с твърдяното нарушение на чл. 16 от ЗУЕС се
посочва че протоколът е бил оспорен от ищеца в срока и по реда на чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, но не му е известно да е бил поправен. Взетото решение по т.1.1 за
площообразуване се оспорва, като противоречащо на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, основано
на неактуално ценообразуване, определено по различна от предвидената със ЗУЕС
формула и водещо до незаконосъобразно определяне дължимите от собствениците
такси и вноски към ЕС. Отделно се твърди, че решението по т.1.1 от дневния ред не е
взето с въведеното от закона специално мнозинство от 2/3 от самостоятелните обекти в
сградата. Посоченото нарушение е заявено като основание за невалидно взети решения
по последващите точки от дневния ред, като се развиват допълнителни съображения за
незаконосъобразността на решенията по т. 2.1, т.4.5, т. 6.1, т. 6.2 и т. 7.1. Изрично се
прави възражение за определяне на дължимите такси поддръжка и управление в разрез
с правилата на чл. 51, ал. 1 и ал. 5 от ЗУЕС. По направените оплаквания се иска отмяна
на оспорените решения, като се претендират съдебни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск и моли съда да отмени оспорените решения на ОСЕС, като моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, предвид наличието на законовите
предпоставки за това. Във връзка с писмено възражение на ответника срещу размера на
ищцовите разноски, заявява, че представителството е възложено на регистрирано по
ДДС адвокатско дружество, което е извършело и заверка по реда на чл. 32 от ЗАдв. на
множество документи, за което действие наредбата предвижда отделно
възнаграждение.
В съдебно заседание ответната ЕС, редовно уведомена, не изпраща представител,
като липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на такъв. Депозира писмено
възражение вх. № 8309/07.09.2023 г. срещу размера на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар, чрез законния представител Р. К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
В съдебно заседание, ищецът пледира за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1
от ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, респ. негов представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да
постанови неприсъствено решение.Тези последици са редовно указани на ответника с
разпореждане № 1078/05.05.2023 г. на съда, което видно от доказателствата по делото –
съдебно съобщение /л. 146 от делото/ е достигнало до страната, като връчено лично на
управителя/председател на УС на ЕС – Р. К..
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.
От представените по делото доказателства е видно, че ищецът е придобил
собствеността по отношение на недвижими имоти, находящи се в сграда с ид. №
******** по КККР на гр. Несебър – *********, както следва: СОС №№ ********.7;
********.8; ********.25; ********.35; ********.37; ********.43; ********.36;
********.2; ********.4; ********.22; ********.23; 51500.505.103.1.32; ********.39;
********.42; ********.46; ********.47; ********.48. Съгласно представено от Община
Несебър уведомление по чл. 46б от ЗУЕС вх. № Н5-ЕС-241/24.11.2022 г. се установява,
че последно вписания законен представител на ответната ЕС е именно Р. К. –
председател на УС. По делото се съдържа протокол от проведено на 18.03.2023 г.
ОСЕС на *********, както и присъствен списък, списък за гласуване и пълномощни
към него, представени от ищеца.
Ответната ЕС, в чиято доказателствена тежест бе възложено с доклада по делото
да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното вземане на
оспорените решения, съответно при съобразяване разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 16
и чл. 51 от ЗУЕС, не ангажира никакви доказателства и не оспорва твърденията на
ищеца за допуснати нарушения в свикването и провеждането на ОСЕС от 18.03.2023 г.
Предвид събраните по делото доказателства, пасивното процесуално поведение
на ответната ЕС и отсъствието на ангажирани от нея доказателства, съдът намира, че в
2
случая може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения
конститутивен иск за отмяна на решенията по т. 1.1, т. 2.1, т.4.5, т. 6.1, т. 6.2 и т. 7.1,
взети от общото събрание на ответната ЕС, проведено на 18.03.2023 г.
С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е
представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание,
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил
уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. При съобразяване възражението на ответника, както
и факта, че делото е приключило разглеждането си в едно заседание, при отсъствие на
отговор от ответника, съдът намира, че претендираните от ищеца разноски за заплатен
адвокатски хонорар следва да бъдат намалени до предвидения минимум по чл. 7, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В посочената разпоредба е определено минимално възнаграждение за
процесуално представителство и съдействие по граждански дела с предмет неоценяем
иск в размер на 1000 лева. При това положение и доколкото представителството е
осъществено от адвокатско дружество, регистрирано по ДДС, което съгласно
доказателствата /л. 121 от делото/ е начислило ДДС в размер на 20 %, то сумата която
трябва да се възложи в тежест на ответната ЕС възлиза на 1200 лева. Във връзка с
посоченото от процесуалния представител на ищеца, следва да се отбележи, че
действително наредбата предвижда възнаграждение за изготвяне на книжа и заверка на
преписи от документи по чл. 6, ал. 1, т. 13, но доколкото страната би могла да извърши
такава заверка за целите на процеса и лично, чрез законния си представител, то съдът
намира, че не се касае до съдебни разноски, подлежащи на възстановяване по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, а за заплатена правна услуга, която касае отношенията между
клиент и адвокат. Така на възстановяване в полза на ищеца от ответника подлежат
разноски в общ размер на 1280 лева, от които 1200 лева – заплатен адвокатски хонорар
и 80 лева – дължима платена държана такса за производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от „К.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ************,
представлявано от управителя М.К., собственик на самостоятелни обекти №№
********.7; ********.8; ********.25; ********.35; ********.37; ********.43;
********.36; ********.2; ********.4; ********.22; ********.23; 51500.505.103.1.32;
********.39; ********.42; ********.46; ********.47; ********.48, решенията по т.
1.1, т. 2.1, т.4.5, т. 6.1, т. 6.2 и т. 7.1 , взети на 18.03.2023 г. от общото събрание на
Етажна собственост на сграда с ид. № ******** по КККР на гр. Несебър –
*********, представлявана от законния си представител Р. М. К., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост на сграда с ид. № ******** по КККР на гр. Несебър – *********,
3
представлявани от Р. М. К., да заплатят на „К.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 1280
/хиляда двеста и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4