РЕШЕНИЕ
№ 11781
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110151197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Г.
и Б. Г. Г. дължат на "Т.С." ЕАД сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№29410/2023 г. по описа на СРС, както следва:
С. Г. Г. дължи сумата 130,81 лева - главница, представляваща цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода м.05.2019-
м.04.2022 г., и сумата 32,56 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
11.05.2023 г.; сумата 21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга
"дялово разпределение" за периода м.04.2020-м.04.2022 г., и сумата 4,43 лева -
мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното им изплащане;
Б. Г. Г. дължи сумата 130,81 лева - главница, представляваща цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2019-
м.04.2022 г., и сумата 32,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
11.05.2023 г.; сумата 21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга
"дялово разпределение" за периода м.04.2020-м.04.2022 г., и сумата 4,43 лева -
мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със законна лихва
1
върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ; както и съдебни разноски. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответната страна оспорва исковете по основание и размер. Възразява по
твърденията за наличието на пасивна материална легитимация по спора, респ. че
липсва облигационна връзка между страните. Поддържа, че в имота радиаторите
са демонтирани, касае е се за начислена топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и БГВ. Не оспорва твърденията на ищеца, че няма плащане, както и
размер на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
акцесорните вземания поради липса на покана за плащане. Счита, че липсва ред
и основание за начисляване на сумите, доколкото Наредбата за това е отменена.
Третото лице-помагач „Н.“ АД на страната на ищеца намира, че
топлинната енергия е начислена вярно. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Удостоверение за наследници №УГ01-8674/31.02.2022 г., издадено от
Столична Община, се установява, че Г. М. Г. е починал на 20.08.2022 г. и
оставил наследници по закон деца – ответниците Б. и С. Г.и. По отношение на
недвижим имот **********се установява, че е бил притежание на
наследодателя, съгласно договор за продажба на жилище по реда на чл. 9а от
Указа за създаване на жилищен фонд при МНО от 24.06.1991 г., с оглед на което
при условията на чл. 5 и сл. от ЗН и универсално правоприемство ответниците
са придобили правото на собственост при равни квоти. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
2
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Ето защо съдът приема, че през исковия период като собственик на имота
наследодателят на ответниците се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се
свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, а те на
основание наследствено правоприемство отговарят за неплатени суми за
доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба
на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота.
От съдебна техническа експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 от
ГПК и като се съобразят изричните доводи на ответната страна, изложени в
отговор на искова молба, се установява, че реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетен период 01.05.2019-30.04.2022 г.е сумата 436,34 лева
(общо заявеното парично вземане е в по-малък размер - за сумата 429,98 лв.),
като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца
са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице
установява, че през целия процесен период не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот и БГВ, а само за топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация. В тази връзка следва да се отбележи, че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на Европейския
съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент.
Съдът приема, че е непогасено по давност правото на парично вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия за периода 01.01.2020-
3
30.04.2022 г. в размер на сумата 367,72 лв. или спрямо всеки ответник за сумата
183,86 лв., определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК,
предвид изчисленията на вещо лице СТЕ и действащата нормативна уредба през
част от периода, която не правоизключва извършването на доставка на топлинна
енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по
размер.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 31.05.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания
преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.
1 от ЗЗД) – преди 31.05.2020 г.
Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г.
във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.
Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна
енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в
чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични
задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност.
Съдът отчита, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69
дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ
бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на спирането на давността през 2020 г. на това
обективно основание (поначало покрито е с давностен срок вземането за
главница за периода 01.05.2019-31.03.2020 г.) само за периода 01.05.2019-
31.12.2019 г. е основателно възражението за изтекла погасителна давност на
ответниците за сумата 62,08 лв. или за всеки един 31,04 лв.
За периода 01.05.2019-30.04.2020 г. стойността на доставка е 93,10 лв.,
4
чието оспорване от ответниците е основателно само за сумата общо 62,08 лв.,
поради което за непогасеното вземане за периода 01.01.2020-30.04.2020 г. за
сумата общо 31,02 лв. исковата молба е допустима и основателна.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по
чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не
доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка
на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата главница от 183,86 лв. за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2020-11.05.2023 г. спрямо всеки ответник за сумата
27,82 лв.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства,
в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
31.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
От ч. гр. дело № 29410/2023 г. по описа на СРС се установява, че съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е разпоредено
- С. Г. Г. да заплати на ищеца сумата 214,99 лева - главница,
представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за
5
периода 01.05.2019-30.04.2022 г., и сумата 32,56 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2020-11.05.2023 г.; сумата 21,14 лева - главница, представляваща
цена на услуга "дялово разпределение" за периода 01.04.2020-30.04.2022 г., и
сумата 4,43 лева - мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното им
изплащане;
- Б. Г. Г. - сумата 214,99 лева - главница, представляваща цена на доставка
на топлинна енергия за имот в *********, за периода м.05.2019-м.04.2022 г., и
сумата 32,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-11.05.2023 г.; сумата
21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за
периода м.04.2020-м.04.2022 г., и сумата 4,43 лева - мораторна лихва за периода
15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от
31.05.2023 г. до окончателното им изплащане.
По реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК съдът е връчил на ищеца възраженията
по чл. 414-414а от ГПК на ответниците и указал, че оспорват част от паричните
вземания, а именно ответниците, съобразно изричните им възражения, не спорят
и признават дължимостта -от всеки един на сумата 58,17 лв. за главница за цена
на доставка на топлинна енергия периода 01.05.2020-30.04.2021 г., и сумата
110,18 лв. за периода 01.05.2021-30.04.2022 г., и за тези суми заповедта е влязла
в сила. Ответникът С. Г. е оспорила, че не дължи всички суми за периода
01.05.2019-30.04.2020 г., главница за услуга дялово разпределение и лихвите.
Съдът следи за наличието на правен интерес у ищеца за водене на делото
през време на цялото съдопроизводство. Ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за парични вземания, за
които не се спори, съответно за тях няма възражение по чл. 414 от ГПК, и които
са платени, в т.ч. за съдебни разноски, удостоверени в заповедта за изпълнение
(вж. ТР 4/2014 на ВКС).
Съдът, като взе предвид становищата на страните, установеното
диспозитивно начало в процеса по чл. 6 от ГПК и доказателствата по делото,
приема, че ответниците са признали суми за дължими за отчетни периоди, които
са в по-голям размер от установеното от вещото лице по СТЕ и съда. На ищецът
са известни тези суми както по период, така и за какво са начислени, доколкото
исковата претенция се обосновава и на извършеното дялово разпределение,
което е установило, че няма доставка за отопление и топла вода. Ищецът е
запознат със своите доказателства и възраженията, и доказателствата на
ответниците. При това положение за претендираните парични вземания по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК по размер и период в цялост ищецът няма правен
интерес. Тъй като за отчетен период 01.05.2020-30.04.2021 г. ответниците
признават, че дължат сумата 116,33 лв. /58,17 лв./, а за отчетен период
01.05.2021-30.04.2022 г. сумата 220,35 лв. /110,18 лв./, които суми кореспондират
6
със заявеното и СТЕ, и за тях възражение няма, то заповедта за изпълнение
подлежи на изпълнение, ако не е платено. Спрямо всеки ответник за сумата
168,35 лв. за отчетен период 01.05.2020-30.04.2021 г. и за отчетен период
01.05.2021-30.04.2022 г. няма спор, а само за разликата, с оглед удостовереното в
заповедта за изпълнение за дължимо, съобразно квотата в собствеността, над
168,35 лв. до 214,99 лв., или за сумата 46,64 лв., и за отчетен период 01.05.2019-
30.04.2020 г., съответно ищецът има правен интерес да предяви установителен
иск за главница за цена на доставка на топлинна енергия. Ето защо
производството по исковете за главница за цена на доставка на топлинна енергия
спрямо всеки ответник за сумата над 46,64 лв. до пълния предявен размер от
130,81 лв. и за периода 01.05.2020-30.04.2022 г. подлежи на прекратяване, на
основание чл. 130 от ГПК. Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване,
като правна последица от това по см. на т. 13 от ТР 4/2014 г., ВКС, тъй като от
една страна в конкретния случай за прекратената част няма възражение от
длъжника и е влязла в законна сила, а от друга - за платените суми се явява
правно основание - арг. от чл. 55 от ЗЗД.
По отношение правният интерес на ищеца съдът констатира, че признава
плащане за сумата 168,35 лв. от 20.07.2023 г., което изглежда е отнесъл за
погасяване на общо дължимата сума и за това претендира от С. Г. Г. сумата 130,81
лева - главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за периода
м.05.2019-м.04.2022 г., 32,56 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-11.05.2023
г.; 21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за
периода 01.04.2020-30.04.2022 г., и 4,43 лева - мораторна лихва за периода 15.06.2020-
11.05.2023 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до
окончателното им изплащане; и от Б. Г. Г. - сумата 130,81 лева - главница,
представляваща цена на доставка на топлинна енергия за периода м.05.2019-м.04.2022
г 32,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-11.05.2023 г.; 21,14 лева -
главница, представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода
01.04.2020-30.04.2022 г., и сумата 4,43 лева - мораторна лихва за периода 15.06.2020-
11.05.2023 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до
окончателното им изплащане. От приложените платежни документи се изяснява,
че отв. Г. е заплатил на ищеца за сумата 168,35 лв. на 19.07.2023 г.
Доказателствата дават основание на съда да приеме, че това плащане касае
единствено дължимите суми от отв. Б. Г., и платеното, с изрично посочено
основание – главница за периода общо 01.05.2020-30.04.2022 г., следва да бъде
отнесено за неговия дълг – арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. За ищеца правото на
принудително изпълнение за тази сума е погасено, а по реда на чл. 416 от ГПК и
не се ползва с процесуалната възможност за издаване на изпълнителен лист. Тъй
като отв. Г. не е представила доказателства за плащане и не спори за
дължимостта на сумата и периода, то по реда на чл. 416 от ГПК ищецът има
право на изпълнителен лист, освен за съдебните разноски, за които се произнася
съдът в настоящото производство. Тези въпроси подлежат на разглеждане от
7
заповедния съд по ч.гр. дело №29410/2023 г., СРС.
При допустим иск за главница за цена на доставка на топлинна енергия
спрямо всеки един ответник за сумата 46,64 лв. за отчетен период 01.05.2019-
30.04.2020 г., доколкото се установява, че 1) за процесния период 01.05.2019-
30.04.2020 г. стойността на доставка е 93,10 лв., 2) за периода 01.01.2020-
30.04.2020 г. вземането не е покрито с давност и възлиза на сумата 31,02 лв. или
спрямо всеки един ответник - 15,51лв., то иска за този период (2) и размер
спрямо всеки ответник се явява доказан и основателен.
Исковата претенция за сумата над уважения размер от 15,51 лв. до пълния
предявен допустим размер от 46,64 лв. и за периода 01.05.2019-31.12.2019 г.
подлежи на отхвърляне. Подлежи на отхвърляне спрямо всеки ответник иска за
мораторна лихва над уважения размер до пълния предявен размер, както и за
сумата 4,43 лева - мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г..
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски, като съобразно разясненията с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство
– съразмерно на допустимата и основателна част от исковите претенции, в т.ч.
признатите парични вземания. Ищецът е сторил съдебни разноски за сумата
общо 500 лв. - платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на
юрисконсулт, последното определено от Съда в предвидения минимален размер
по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, а
за уважената част му се следва сумата 426,22 лв. или спрямо всеки ответник на
сумата 213,11 лв. Ответната страна е сторила разноски за платено
възнаграждение на адвокат за заповедно производство – по 200 лв., като
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да се пресъди сумата по 29,51 лв. За исковото производство ответната
страна, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в т.ч. за прекратената част,
има право на заявената по реда на чл. 38, ал. 2,вр. ал.1, т. 3 от ЗА разноска за
безплатна правна помощ, а именно на адв. Р. А. и на адв. Р. Д. следва да се
пресъди сумата по 197,63 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №51197/2023 г. по описа на
СРС в частта по предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, срещу С. Г. Г., с
ЕГН:**********, иск по чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ за признаване за установено, че дължи главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ***********, за сумата над 46,64 лева до пълния
8
предявен размер от 130,81 лева и за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. дело №29410/2023 г. по описа на СРС, на основание чл. 130 от
ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №51197/2023 г. по описа на
СРС в частта по предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, срещу Б. Г. Г., с
ЕГН:**********, иск по чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ за признаване за установено, че дължи главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ***********, за сумата над 46,64 лева до пълния
предявен размер от 130,81 лева и за периода 01.05.2020-30.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. дело №29410/2023 г. по описа на СРС, на основание чл. 130 от
ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Г. Г., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: **********,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 15,51 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., и
сумата 27,82 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.,
начислена върху главница от 183,86 лв. за периода 01.01.2020-30.04.2022 г., за
периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.; 21,14 лева - главница, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.04.2022 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното
им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №29410/2023 г. по описа на СРС;
като иска за сумата над уважения размер от 15,51 лева до пълния предявен
размер от 46,64 лева и за периода 01.05.2019-31.12.2019 г. за главница за цена на
доставка на топлинна енергия, и иска за сумата над уважения размер от 27,82
лева до пълния предявен размер от 32,56 лева за мораторна лихва; и иска за
сумата 4,43 лева за мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.,
начислена върху главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
м.04.2020-м.04.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Г. Г., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: **********,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 15,51 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., и
сумата 27,82 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.,
начислена върху главница от 183,86 лв. за периода 01.01.2020-30.04.2022 г., за
периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.; 21,14 лева - главница, представляваща
9
цена на услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.04.2022 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното
им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №29410/2023 г. по описа на СРС;
като иска за сумата над уважения размер от 15,51 лева до пълния предявен
размер от 46,64 лева и за периода 01.05.2019-31.12.2019 г. за главница за цена на
доставка на топлинна енергия, и иска за сумата над уважения размер от 27,82
лева до пълния предявен размер от 32,57 лева за мораторна лихва; и иска за
сумата 4,43 лева за мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.,
начислена върху главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
м.04.2020-м.04.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Г. Г., с ЕГН:**********, и Б. Г. Г., с ЕГН:**********, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
426,22 лева или всеки един сумата 213,11 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№29410/2023 г. и гр. дело №51197/2023 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, да заплати на С. Г. Г., с
ЕГН:**********, и Б. Г. Г., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на всеки един сумата 29,51 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №29410/2023
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:******, да заплати на адвокат Р. Ц. А. –
САК, с личен №**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
бул. „Витоша“ №1-А, вх.Б, ет.3, к. 316, и на адвокат Р. Л. Д. – САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Витоша“
№1-А, вх.Б, ет.3, к. 313, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, на всеки един сумата 197,63 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.дело №51197/2023 г.
по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението в прекратителната част има характер на определение и може
да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му.
Решението в останалата част може да се обжалва пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10