№ 118
гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети С.
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.327 от ТЗ и по
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба предявена от „АВДЕЯ“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя А. Н. Д. със съдебен адрес град София ул.“Позитано“
№15, ет.6 офис №16,адв.Н. П. срещу „СЕЗАРИА“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.В. Стопански двор на ТКЗС-гр.В., представлявано
само заедно от управителите Л. А. Р. и Д. И. М., представлявани от назначеният
процесуален представител адв.А. Ч., в която са изложени обстоятелства, че по силата
на сключен неформален договор между двете дружества за продажба на комбиниран
фураж, възникнали дългогодишни търговски отношения, като стоката била поръчвана
от ответното дружество и последно били извършени търговски продажби на общо
237 100 кг. комбиниран фураж на обща стойност 192 085.08 лева с ДДС, като за всяка
отделна сделка била издадена отделна фактура.Стоката била поръчвана от ответното
дружество предварително, като всяка доставка била удостоверявана с подписване на
кантарна бележка, въз основа на която продавачът издавал надлежна фактура. Сочи се,
че по силата на договора, именно за периода от 28.12.2023 г. до 11.03.2024 г. ищецът
бил доставил на ответника „Сезария“ ООД общо 237 100 кг. комбиниран фураж на
обща стойност 192 085,08 лева, както следва: на 28.12.2023 г. е доставен 21260 кг.
комбиниран фураж с кантарна бележка № **********/28.12.2023 г. и издадената въз
основа на нея Фактура № **********/28.12.2023 г. на стойност 17 730,84 лв. с ДДС, с
падеж 28.01.2024 г.; на 05.01.2024 г. е доставен 21 480 кг. комбиниран фураж с
кантарна бележка № **********/05.01.2024 г. и издадена въз основа на нея Фактура №
**********/05.01.2024 г. на стойност 17 914,32 лв. с ДДС, с падеж 05.02.2024 г.; на
17.01.2024 г. е доставен общо 24 200 кг. комбиниран фураж с кантарна бележка №
**********/17.01.2024 г. и кантарна бележка № **********/17.01.2024 г., и издадената
въз основа на тях Фактура **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. с падеж
17.02.2024 г.; на 23.01.2024 г. е доставен общо 21 300 кг. комбиниран фураж, с кантарна
1
бележка № **********/23.01.2024 г. и кантарна бележка № **********/23.01.2024 г., и
издадената въз основа на тях Фактура № **********/23.01.2024 г. на стойност 17
002,92 лв., с падеж 23.02.2024 г.; на 29.01.2024 г. е доставен общо 22 720 кг.
комбиниран фураж, с кантарна бележка № **********/29.01.2024 г. и кантарна
бележка № **********/29.01.2024 г., и издадената въз основа на тях Фактура №
**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с ДДС, с падеж 29.02.2024 г.; на
05.02.2024 г. е доставен общо 21 080 кг. комбиниран фураж, с кантарна бележка №
00000071352/05.02.2024 г. и кантарна бележка № **********/05.02.2024 г., и издадена
въз основа на тях Фактура № **********/05.02.2024 г. на стойност 16 830,48 лв. с
ДДС, с падеж 05.03.2024 г.; на 08.02.2024 г. е доставен общо 20 340 кг. комбиниран
фураж, с кантарна бележка № **********/08.02.2024 г. и кантарна бележка №
**********/08.02.2024 г., и издадена въз основа на тях Фактура №
**********/08.02.2024 г. на стойност 16 714,44 лв. с ДДС, с падеж 08.03.2024 г.; на
20.02.2024 г. е доставен общо 21 250 кг. комбиниран фураж, с кантарна бележка №
**********/20.02.2024 г. и кантарна бележка № **********/20.02.2024 г., и издадена
въз основа на тях Фактура № **********/20.02.2024 г. на стойност 17 181,12 лв. с
ДДС, с падеж 20.03.2024 г.; на 29.02.2024 г. е доставен общо 20 780 кг. комбиниран
фураж, с кантарна бележка № **********/29.02.2024 г. и кантарна бележка №
**********/20.02.2024 г., и издадена въз основа на тях Фактура №
**********/29.02.2024 г. на стойност 17 083,56 лв. с ДДС, с падеж 29.03.2024 г.; на
05.03.2024 г. е доставен общо 20 600 кг. комбиниран фураж, с кантарна бележка №
**********/05.03.2024 г. и кантарна бележка № **********/05.03.2024 г., и издадена
въз основа на тях Фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16 186,80 лв. с
ДДС, с падеж 05.04.2024 г.; на 11.03.2024 г. е доставен общо 21 820 кг. комбиниран
фураж, с кантарна бележка № **********/11.03.2024 г. и кантарна бележка №
**********/11.03.2024 г., и издадена въз основа на тях Фактура №
**********/11.03.2024 г. на стойност 17 159,40 лв. с ДДС, с падеж 11.04.2024 г.
Твърди се, че страните се били договорили, че дължимите суми следвало да
бъдат плащани в едномесечен срок от издаването на съответната фактура за извършена
доставка на фуража. Сочи се, че въпреки настъпване на падежа на всяка една от
горепосочените фактури, към настоящия момент ответникът бил извършил единствено
частично плащане по Фактура № 2145/28.12.2023 г. - със стойност 17730,84 лева с
ДДС, в размер обаче само на сумата от 8730,84 лева, което правело дължимо по тази
фактура сумата от 9000 лева.
Ищецът сочи още, че плащане по останалите фактури не било извършено.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което
да осъди ответното дружество да му бъдат изплатени главница на обща стойност 183
354,24 лева по посочени подробно фактури, както следва: Фактура №
**********/28.12.2023 г.; Фактура № **********/05.01.2024 г.; Фактура №
**********/17.01.2024 г.; Фактура № **********/23.01.2024 г.; Фактура №
**********/29.01.2024 г.; Фактура № **********/05.02.2024 г.; Фактура №
**********/08.02.2024 г.; Фактура № **********/20.02.2024 г.; Фактура №
**********/29.02.2024 г.; Фактура № **********/05.03.2024 г.; Фактура №
**********/11.03.2024 г., както и сбор от мораторни лихви в размер на 14 042,26
лева, както следва:
1549,62 лв. по ф-ра № **********/28.12.2023 г. на стойност 17 730,84 лв. с ДДС за
период от 28.01.2024г. до 12.09.2025г.
2
1510,75 лв. по ф-ра № **********/05.01.2024 г. на стойност 17 914,32 лв. с ДДС за
период от 5.02.2024г. до 12.09.2025г.
1604,72 лв. по ф-ра № **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. за периода
от 17.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1316,64 лева по ф-ра №**********/23.01.2024 г. на стойност 17 002,92 лвза периода от
23.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1364,16 лв. по ф-ра №**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с ДДС за
периода от 29.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1232,36 лв. по ф-ра № **********/05.02.2024 г. на стойност 16 830,48 лв. с ДДС за
периода от 5.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1204,66 лв. по ф-ра № **********/08.02.2024 г. на стойност 16 714,44 лв. с ДДС за
периода от 8.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1159,31 лв. по ф-ра № **********/20.02.2024 г. на стойност 17 181,12 лв. с ДДС за
периода от 20.3.2024 г. до до 12.09.2025г.
1093,82 лв. по ф-ра № **********/29.02.2024 г. на стойност 17 083,56 лв. с ДДС, за
периода от 29.03.2024 г. до 12.09.2025г.
993,00 лв. по фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16 186,80 лв. с ДДС за
периода от 05.04.2024 г. до 12.09.2025г.
1013,22 лв. по фактура № **********/11.03.2024 г. на стойност 17159,40 лв. с ДДС за
периода от 11.04.2024 г. до 12.09.2025 година.
Претендира се и законна лихва върху всяка главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба-13.09.2024г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответника, чрез назначения особен
представител адв. Ч. е депозиран писмен отговор, с който са оспорени така заявените
искови претенции. В защитната си теза адв. Ч. е посочил, че не разполага с точна
информация за фактическите отношения между страните, нито за обема и основанието
на евентуално извършените доставки на фураж, поради което не може да признае нито
основанието, нито размера на претенциите. Развити са прави доводи, че договорът за
продажба на комбиниран фураж предполага реално изпълнение и доставка на всяка
една отделна престация и нейното конкретизиране във фактури, пътни листове,
товарителници, кантарни бележки и т.н., или писмено начало, което от гледна точка на
водената документация и кореспонденция между страните да установява надлежната
облигационна връзка.
Развити са правни доводи и за това, че ако двете дружества са имали и предишни
отношения, е възможно устно възлагане на доставки. В писмения отговор се сочи още,
че от представените писмени доказателства – фактури и кантарни бележки, не можело
да се установи по категоричен начин нито връзка между отделните фактури и
писмените бележки, нито съставомерност на твърдените вземания. Оспорени са
фактите, че към представените фактури не било ясно кои са относимите кантарните
бележки, респ. коя бележка на коя фактура съответства; представените стойности в
3
кантарните бележки не съвпадали напълно с обема и стойностите на фактурите, а за
приемането на стоката се е подписало лице с име И. К., без да е ясно какви са
правомощията му и в какво качество е подписвал за ответното дружество „Сезария“
ООД.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в
която се преповтаря фактическата обстановка, като се уточнява, че поръчките от
страна на ответното дружество са правени само устно по телефон, като били
договаряни вида на фуража, количеството, цената и срока на доставка. Стоката била
разтоварвана на животновъден обект на ответното дружество в гр. В.. По повод
възраженията се сочи, че фактурите били издавани въз основа на кантарните бележки,
удостоверяващи извършените доставки - затова и в кантарната бележка не ; било
възможно да се сочи номер на фактурата. Представя се допълнително фактура във
връзка с едно от оспорванията в писмения отговор. За липсата на яснота относно
лицето, подписало кантарните бележки, се сочи, че същият е домакин (пазач) с
месторабота животновъден обект в гр. В..
Постъпил е и допълнителен писмен отговор, в който адв. Ч. взема становище, че
едва след събирането и обсъждането на всички относими доказателства, ще вземе
окончателно становище по основателността на така заявените претенции.
Поддържат се оспорванията и заявява, че в процеса е необходимо да се установи
от ищеца, дали действително е налице доставка, дали доставките съответстват на
издадените фактури, кой е приел стоката и от чие име, дали те са били декларирани по
ЗДДС от издателя, дали има други счетоводни записи в счетоводствата на
дружествата, и отново се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни претенциите.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвитите обстоятелства в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от
ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявените главни субективно съединени искове по реда на чл.327 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД са изцяло основателни по следните съображения:
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. Ищецът като дружество с ограничена отговорност и ответникът също като
търговско дружество имат статут на търговци по смисъла на чл. 1, ал.1 от ТЗ. В това
си качество са страни по търговска продажба, регламентирана в чл. 318 и сл. от ТЗ.
Касае се за двустранна и възмездна сделка, която предполага извършване на насрещни
престации. По делото е безспорно установено, че ищецът е доставил и предал на
ответника комбиниран фураж, чието количество и стойност е отразено в изготвените
фактури -11 бр.
Тези единадесет самостоятелни продажби за периода от м.декември 2023г. до
м.март 2024 година са обективирани в приложените по делото фактури. Безспорно се
4
установи, че ответника има животновъден обект находящ се в гр.В., общ.С. в който е
отглеждал патици.
От разпита на свидетеля В.С. се установява, че той също е земеделски
производител поддържал отношения с управителите на ответното дружество и дори ги
подпомагал финансово при техни затруднения.
Установява, че ги запознал с Л. лице,което работело в ищцовото дружество като
дистрибутор, като той присъствал на разговор при който управителите и Л. се
договорили, че храната за патиците ще бъде доставена без предварително
заплащане.Установява, че заявките са правени по телефона, като освен Л. и той самият
приемал заявки.Фуражът се доставял с камиони, които идвали от гр.Варна и
разтоварвали в силози, като И. К. приемал камионите и разписвал
документите.Свидетелят установява, че всичко биро наред и качество и количество.
От разпита на свидетеля И. К. се установява, че същият е служител на ответното
дружество- „Сезария“ ООД.При предявяване на приетите като доказателства кантарни
бележки по делото се установява, че свидетелят е приел фуражът и е подписал
кантарните бележки, които съответстват като количества на издадените
фактури.Свидетелят установява, че в периода м.декември 2023г.-март 2024г. получили
фураж от Авдея, като той пристигал с камиони и бил прехвърлен в специални
силози.Установява, че е поръчвал лично той, както и управителите Л. Р. и М.
М..Установява, че в част от документите знае, че бил записан с името -„Колев“,
съкратено от К..Установява, че всички доставки през процесният период ги е приел
той.
Несъстоятелни се явяват изложените от ответното дружество в депозирания от
същото отговор по реда на чл.131 ГПК за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните, тъй като безспорно се установява, както от гласните
доказателства, така и от приетата ССчЕ.
От приетата ССчЕ се установява, че предмет на 11 броя търговски продажби по
делото са издадените фактури както следва:
Фактура № **********/28.12.2023 г. на стойност 17 730,84 лв. с ДДС и с падеж -
28.01.2024г.
Фактура № **********/05.01.2024 г. на стойност 17914,32 лв. с ДДС и с падеж -
05.2.2024 г.;
Фактура № **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. с ДДС и с падеж -
17.2.2024 г.;
Фактура №**********/23.01.2024 г. на стойност 17 002,92 лв. с ДДС и с падеж -
23.2.2024 г.
Фактура №**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с ДДС и с падеж -
29.02.2024 г.
5
Фактура № **********/05.02.2024 г. на стойност 16830,48 лв. с ДДС
и с падеж - 5.03.2024 г.
Фактура № **********/08.02.2024 г. на стойност 16714,44 лв. с ДДС
и с падеж- 8.03.2024 г.;
Фактура № **********/20.02.2024 г. на стойност 17181,12 лв. с ДДС
и с падеж - 20.3.2024 г.;
Фактура № **********/29.02.2024 г. на стойност 17083,56 лв. с ДДС
с падеж - 29.03.2024 г.;
Фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16186,80 лв. с ДДС
с падеж - 05.04.2024 г.;
Фактура № **********/11.03.2024 г. на стойност 17159,40 лв. с ДДС
с падеж - 11.04.2024 г.
При проверката на предоставените от ищцовото дружеството извлечения от
счетоводните му регисти, касаещи процесните сделки, се установило, че всички
издадени данъчни фактури са осчетоводени в съответния месец по сч. сметка 411
„Клиенти“ за осчетоводяване на възникналото вземане по съответната сделка или за
погасяване на вземане от получено плащане;по сч.сметка 453/2 „Начислен ДДС за
продажбите“ за осчетоводяване на начисления ДДС по конкретните доставки;по
сч.сметка 702 „ Приходи от продажба на стоки“ за осчетоводяване на прихода от
съответната сделка;по сч. сметка 503 „Банка“ за осчетоводяване на получено плащане
по банков път.
Всички процесни фактури са включени в дневника на продажбите на ищцовото
дружество за съответния отчетен период.
Вещото лице е установило още, че при проверката на предоставените от ответното
дружеството извлечения от счетоводните му регисрти, касаещи процесните сделки,
всички издадени данъчни фактури са били осчетоводени в съответния месец по: сч.
сметка 401 „Клиенти“ за осчетоводяване на възникналото задължение по съответната
сделка или за погасяване на задължението с направеното плащане; по сч.сметка 453/1 „
Начислен ДДС за покупките“ за осчетоводяване на начисления ДДС по конкретните
доставки; по сч.сметка 302 „ Стоки“ за осчетоводяване на заприхождаването на
получената стока; по сч. сметка 503 „Банка“ за осчетоводяване на извършеното
плащане по банков път.
Всички процесни фактури са включени в дневника на покупките на ответното
дружество за съответния отчетен период, както и в дневниците за покупки по ЗДДС за
съответния данъчен период на ответното дружество като фактури, в които са
обективирани покупки с право на пълен данъчен кредит. Начисленият в тези фактури
ДДС е формирал размера на ползвания от „Сезария“ООД данъчен кредит по ЗДДС
през съответните отчетни периоди.
6
От експертизата се установява още, че процесните фактури възлизат общо на 192
085,08 лева с ДДС. При извършената проверка от вещото лице то установило, че на
18.01.2024 г., с част от общо постъпилата по банковата сметка на ищцовото дружество
сума, възлизаща на 45 578,44 лева, са били погасени - 8730,84 лева от дължимата сума
по фактура № ********** от 28.12.2023 година. От дължимата сума по фактурата – 17
730,84 лева, след частичното плащане дългът бил с остатък - 9 000 лева.
Общо дължимата сума по процесните фактури към датата на исковата молба
възлизала на 183 354,24 лева.
От събраните гласни доказателства и приетата и неоспорена ССчЕ, съдът приема за
безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една страна, като
продавач и ответното търговско дружество, от друга страна, като купувач, е бил
сключен неформален договор за търговска продажба на комбиниран фураж, като по
всяка отделна фактура /съобразно приетата и изслушана ССчЕ/, представлява
самостоятелна сделка и общата стойност от претенциите по главниците е в размер на
183 354,24 лева.
Обстоятелство, че е налице облигационна връзка между двете дружества е факта на
осчетоводяване на закупеният фураж от ответника „Сезариа“ ООД и използването на
данъчен кредит по ЗДДС.
Дори да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба, издадената
от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване
на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа
реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на
фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен
кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за
размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
По така изложените съображения и поради обективираното от страна на ответника
процесуално бездействие по отношение на вменената му доказателствена
тежест, съдът намира за недоказано поддържаното от последния възражение за
неналична облигационна връзка между страните. Представените фактури, кантарни
бележки, гласни доказателства в съвкупността на останалия доказателствен материал
по безспорен начин материализират установените между сраните отношения като
такива по търговска покупка продажба, при доказана от страна на ищеца
изправност в качеството му на доставчик на комбиниран фураж и обективирано от
страна на ответника, в качеството му на купувач, неизпълнение на поетото и парично
по характера си задължение за заплащане цената на доставените му и приети от него
отделни доставки.
Фактурата съобразно трайната съдебна практика е счетоводен документ, който в
7
случая съдържа информация с доказателствено значение и относно датата, на която
е била дължима и цената на отразената в тях доставка.
Включването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки
представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В
посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. По делото са
ангажирани и доказателства, че стоката е реално предадена на ответника.
Ето защо главните искове по 11 броя доставки, следва изцяло да се уважат в общ
размер от 183 354,24 лева.
По исковете с правна квалификация чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При доказано неизпълнение на договорената дата на падеж, ответното дружество
дължи в полза на ищеца и обезщетение за забава, доказано в размера на исковата
претенция по отделните фактури.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение
на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно,
но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т.д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008
г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на
едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато
няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение за плащане цената на доставена
стока, съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ е изпълняемо с предаване на стоките, но с оглед
разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ТЗ, която препраща към общите правила на глава ХХІ
(чл. 303а, ал. 3 ТЗ) и предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаването на фактурата
или друга покана за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата
за плащане не може да се установи или когато те са получени преди предаването на
8
стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаването на стоката. В
случая, срок за плащане страните не са уговорили и затова приложими са общите
правила/14-дневен срок от издаване на фактурата/.
Ищецът е оформил претенциите си, като е посочил, че задължението по
издадените фактури е следвало да се заплати в едномесечен срок от издаването на
съответната фактура.
Размерът на законната лихва установен от ССчЕ по всяка една от фактурите за
периода на забава е както следва: 1549,62 лв. по ф-ра № **********/28.12.2023 г. на
стойност 17 730,84 лв. с ДДС за период от 28.01.2024г. до 12.09.2025г.
1510,75 лв. по ф-ра № **********/05.01.2024 г. на стойност 17 914,32 лв. с ДДС за
период от 5.02.2024г. до 12.09.2025г.
1604,72 лв. по ф-ра № **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. за периода
от 17.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1316,64 лева по ф-ра №**********/23.01.2024 г. на стойност 17 002,92 лвза периода от
23.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1364,16 лв. по ф-ра №**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с ДДС за
периода от 29.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1232,36 лв. по ф-ра № **********/05.02.2024 г. на стойност 16 830,48 лв. с ДДС за
периода от 5.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1204,66 лв. по ф-ра № **********/08.02.2024 г. на стойност 16 714,44 лв. с ДДС за
периода от 8.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1159,31 лв. по ф-ра № **********/20.02.2024 г. на стойност 17 181,12 лв. с ДДС за
периода от 20.3.2024 г. до до 12.09.2025г.
1093,82 лв. по ф-ра № **********/29.02.2024 г. на стойност 17 083,56 лв. с ДДС, за
периода от 29.03.2024 г. до 12.09.2025г.
993,00 лв. по фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16 186,80 лв. с ДДС за
периода от 05.04.2024 г. до 12.09.2025г.
1013,22 лв. по фактура № **********/11.03.2024 г. на стойност 17159,40 лв. с ДДС за
периода от 11.04.2024 г. до 12.09.2025 година.
Общият сбор на предявените искове за мораторна лихва е в размер на общо- 14 042,26
лева.
По разноските на страните.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищецът се полагат
сторените в производството разноски.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК.
Претендираните разноски са за обезп. производство в размер на 40 лева- ДТ, 99.68
9
лева платени авансови такси по изп.дело 156/24г. на ЧСИ БАраков, 26.32 лева-
платени авансови такси по същото изп.дело и 9000 лева заплатен адв.възнагр.
От тези разноски единствените, които се дължат е заплатена държавна такса на
окръжен съд –Плевен за образуване на обезпечителното производство в размер на 40
лева.
Дължимите държавни такси в изпълнителното производство се събират от
съответния ЧСИ, по отношение на поисканият адв.хонорар от 9000 лева, съдът
констатира, че към депозираната молба за обезпечение няма представен договор от
който да се установи, че е бил заплатен такъв адв.хонорар.
Втарата част от списъка по чл.80 от ГПК и допълнителния такъв съдържа
направените разноски в настоящото производство:7862.40 лева -ДТ,450 депозит за
ССчЕ, 50 леза такса за призоваване на свидетел, 5000 лева депозит за особен
представител,15 лв. заплатени съд.удостоверения, 9990 лева възнагр. за адвокат,40.10
лева- доплащане на в.л. за ССчЕ,, 33.45 лева довнесена държавна такса с молба от
9.09.2025г. или общо - 23440.95 лева
По възражението за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съобразно Наредба №1/9.07.2004г., съгласно чл.7 ал.2 т.5 - „При интерес от 100 000
лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.,
адв.възнаграждение при сбора от предявените претенции следва да е 12 545 лева,
поради което съдът счита, че така заплатеният адв.хонора следва да бъде присъден в
цялост, тъй като е под минимуна на посечената нормативна уредба с 2545 лева.
Или към размера на разноските от 23 440.95 лева следва да се прибавят
единствено ДТ-40 лева за обезпечителното производство и общият размер на
разноските възлиза на 23 480.95 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В. Стопански двор на ТКЗС-гр.В., представлявано само заедно
от управителите Л. А. Р. и Д. И. М., представлявани от назначеният
процесуален представител адв.А. Ч., да заплати на „АВДЕЯ“ ООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя А. Н. Д. със съдебен адрес град
София ул.“Позитано“ №15, ет.6 офис №16,адв.Н. П. на основание чл.79 от ЗЗД
във вр. с чл.318 и чл.327 от ТЗ,общо сумата от 183 354,24 по следните
фактури: 1. № **********/28.12.2023 г. на стойност 17730,84 лв. с ДДС,2.
Фактура № **********/05.01.2024 г. на стойност 17914,32 лв. с ДДС , 3.
Фактура № **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. с ДДС,4.
Фактура №**********/23.01.2024 г. на стойност 17 002,92 лв. с ДДС,
10
5.Фактура №**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с ДДС, 6.
Фактура № **********/05.02.2024 г. на стойност 16830,48 лв.
с ДДС, 7. Фактура №**********/08.02.2024 г. на стойност
16714,44 лв. с ДДС, 8. Фактура № **********/20.02.2024 г. на
стойност 17181,12 лв. с ДДС, 9. Фактура №
**********/29.02.2024 г. на стойност 17083,56 лв. с ДДС, 10.
Фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16186,80 лв.
с ДДС и 11. Фактура № **********/11.03.2024 г. на стойност
17159,40 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.09.2024 година, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.В. Стопански двор на ТКЗС-гр.В., представлявано само
заедно от управителите Л. А. Р. и Д. И. М., представлявани от назначеният
процесуален представител адв.А. Ч., да заплати на „АВДЕЯ“ ООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя А. Н. Д. със съдебен адрес град
София ул.“Позитано“ №15, ет.6 офис №16,адв.Н. П. на основание чл.86 ал.1 от
ЗЗД да заплати мораторна лихва, върху главниците, следните суми: 1549,62
лв. по ф-ра № **********/28.12.2023 г. на стойност 17 730,84 лв. с ДДС за
период от 28.01.2024г. до 12.09.2025г.
1510,75 лв. по ф-ра № **********/05.01.2024 г. на стойност 17 914,32 лв. с
ДДС за период от 5.02.2024г. до 12.09.2025г.
1604,72 лв. по ф-ра № **********/17.01.2024 г. на стойност 20 125,68 лв. за
периода от 17.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1316,64 лева по ф-ра №**********/23.01.2024 г. на стойност 17 002,92 лвза
периода от 23.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1364,16 лв. по ф-ра №**********/29.01.2024 г. на стойност 18 155,52 лв. с
ДДС за периода от 29.02.2024 г. до 12.09.2025г.
1232,36 лв. по ф-ра № **********/05.02.2024 г. на стойност 16 830,48 лв. с
ДДС за периода от 5.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1204,66 лв. по ф-ра № **********/08.02.2024 г. на стойност 16 714,44 лв. с
ДДС за периода от 8.03.2024 г. до 12.09.2025г.
1159,31 лв. по ф-ра № **********/20.02.2024 г. на стойност 17 181,12 лв. с
ДДС за периода от 20.3.2024 г. до до 12.09.2025г.
1093,82 лв. по ф-ра № **********/29.02.2024 г. на стойност 17 083,56 лв. с
ДДС, за периода от 29.03.2024 г. до 12.09.2025г.
993,00 лв. по фактура № **********/05.03.2024 г. на стойност 16 186,80 лв. с
11
ДДС за периода от 05.04.2024 г. до 12.09.2025г.
1013,22 лв. по фактура № **********/11.03.2024 г. на стойност 17159,40 лв. с
ДДС за периода от 11.04.2024 г. до 12.09.2025 година или общо-14 042,26
лева.
ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.В. Стопански двор на ТКЗС-гр.В., представлявано само
заедно от управителите Л. А. Р. и Д. И. М., представлявани от назначеният
процесуален представител адв.А. Ч., да заплати на „АВДЕЯ“ ООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя А. Н. Д. със съдебен адрес град
София ул.“Позитано“ №15, ет.6 офис №16,адв.Н. П., сторените разноски в
настоящото производство в размер на 23 480.95 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12