№ 613
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100669 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу В. С. А., в качеството й на наследник на В.Г. А., за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 1073,95 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. *****,
абонатен № 1180099, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
вземането и сумата от 116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху
главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. Предявява се и осъдителна претенция
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1073,95 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. *****,
абонатен № 1180099, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от
116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. Правният интерес от осъдителната претенция се извежда от
обстоятелството, че призованият към наследяване брат на ответницата К.С.А. се е отказал от
наследството на своята майка В.Г. А., поради което се сочи, че задължено лице за цялото
вземане е ответницата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и
наследодателката на ответницата била налице облигационна връзка по повод предоставяне
1
на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. *****, абонатен № 1180099. Предоставянето на тези
услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега
КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида.
Ответната страна била задължено лице съобразно наследствения си дял и следвало да
заплаща стойността на ползваните услуги.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор. Във възражението си
по чл. 414 ГПК възразява срещу дължимостта на претендираните суми, тъй като са
начислявани на обща база, а не след реален отчет.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ООД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. С. А. и К.С.А. за
осъждане на всеки от тях да заплати сумата от 1073,95 лева - главница за периода
21.02.2022г. – 20.05.2024 г., както и всеки от тях по 116,95 лв. – лихви за забава за периода
13.05.2022 г. – 09.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.11.2024 г. до изплащане на вземането. По повод
на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06304 по описа за 2024 г. на
Пернишки районен съд.
Поради заявено от длъжника К.А. твърдение във възражението му по чл. 414 ГПК за
направен отказ от наследството на своята майка В.Г. А., по реда на чл. 422 ГПК са
предявени настоящите искови претенции, за установяване дължимостта на сумите, за които
е издадената срещу В. С. А. заповед за изпълнение и осъдителна претенция за разликата, до
пълния заявен размер, което съдът намира за допустимо, съобразявайки разясненията,
дадени в т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които за разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 198о ЗВ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
2
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
От писмо на Община Перник – Дирекция "МДТ" се установява, че за посочения имот
е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № ДК63701/30.03.1998 г. Видно от приложената
декларация по чл. 14 ЗМДТ С.Р.А., е декларирал имота, описан в исковата молба, като е
посочил, че притежава от право на собственост заедно с В.Г. А., като с оглед указанията за
попълване и начина на подредба, съдът извежда извода, че имотът е придобит при условията
на съпружеска имуществена общност. В декларацията е отбелязано, че в имота има
електрификация, водопровод и канализация. Представена е справка за декларирани данни от
дирекция „МДТ“ към Община Перник, в която е отразено за лицето В. С. А., че е
декларирано като недвижимо имущество – посочения процесен апартамент, с декларация от
29.01.2024 г.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че В.Г. А. е починала
на *** г..03.2003г., като нейни наследници по закон са децата й В. С. А. и К.С.А..
Установява се от извършената справка в книгата за вписани откази от наследство,
водена от РС-Перник, че на 03.12.2018 г. под номер 178 е вписан отказът на К.С.А. от
наследството, оставено от родителите му С.Р.А., починал на 19.07.2012 г. и В.Г. А..
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът достигна до извода, че ответницата е клиент на ВиК услуги за
процесния апартамент. Това на първо място се установява от справката за декларирани
имоти от ответницата пред данъчната служба. Независимо, че данъчната декларация е била
подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни
цели, в нея ответницата е декларирала правото си на собственост върху процесния имот, т. е.
налице е изявление изхождащо от нея, с което признава правото на собственост върху имота.
Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо действие за
придобиването на собствеността, но съдържа изявления на декларатора като данъчно
задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани
с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за
3
издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. Цитираната декларация, подадена от С.А., съдържа
информация, внасяща допълнителна яснота, а именно затова, че процесният имот е бил
съсобствен между него и наследодателката на ответницата, при условията на бездялова
съсобственост, която със смъртта на първия е станала обикновена, като неговият дял е
преминал по наследствено правоприемство в патримониума на наследниците му- преживяла
съпруга и деца. След смъртта на В.Г. А. нейните права от имота са преминали в
патримониума на ответницата, тъй като другият наследник К.С.А. се е отказал от
наследството на своите родители. / арг. от чл. 53 ЗН/ и ответницата е станала едноличен
собственик на имота.
Предвид изложеното, ответницата се явява страна по облигационно правоотношение
с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които
отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за
възникване на облигационната връзка. Като потребител, ответницата има задължението да
заплаща на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите.
От заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза, изготвено по данни
на счетоводството на ищеца, се установява, че за процесния абонатен номер № 1180099 за
периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. са отчетени общо 708 куб.м. доставена, отведена и
пречистена питейна вода, на база Общи условия. Стойността на отчетената питейна вода за
процесния имот е 2147,90 лв., а дължимата се лихва 233,90 лв., като до момента на
проверката по това задължение няма погасявания.
Представената от ищцовото дружество справка – извлечение не може да послужи
като годно доказателства, установяващо извършена доставка на посоченото в нея
количество консумирана от ответника вода за процесния период и нейната стойност, тъй
като е частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна факти
– ищеца, и не носи подписа на ответника. Справката - извлечение не се подкрепя и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Не може и да се приеме, че същата се
подкрепя от заключението по приетата съдебно – икономическа експертиза, тъй като вещото
лице е основало своите фактически изводи само и въз основа на представени от
счетоводството на ищеца информация. Следователно вещото лице е изследвало само
счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и
правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника процесното
количество ВиК услуги. В тази връзка не може и да се направи извод, че е налице водено от
ищеца редовно счетоводство, доколкото от доказателствата по делото може да се направи
извод, че същото се основава на записвания, съдържащи се в издадени от самото дружество
документи, по отношение на които и не може да се установи по делото, че са съставени в
съответствие с приложимите нормативни разпоредби.
В чл. 39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
регламентирани начините за определяне на изразходваните количества вода. Принципът е, че
4
изразходваните количества вода се определят въз основа отчетените количества вода,
преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа
показанията на индивидуалните водомери. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и
по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Аналогично правило е
предвидено и в чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищеца, включително и в хипотеза на
неосигурен достъп – чл. 35, ал. 6, вр. ал. 5 от Наредбата и чл. 24, ал. 4, вр. ал. 3 от ОУ. От
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата с останалите
предвидени в нормата хипотези за начина на отчитане, се стига до извод, че за липсата на
индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа невъзможност, следва да се
състави съответен протокол, какъвто по делото не е представен. В конкретния случай
липсват данни колко са били обитателите на процесното жилище за периода, нито дали
жилището е топлофицирано. Още повече, съгласно табличната справка към заключението,
отчетената вода за периода съответства на различен брой обитатели през всеки месец.
От изслушаната ССчЕ се установи, че за процесния период е начисляван разход за
вода служебно, без да се изясни в коя от хипотезите и защо се начислява служебен разход –
при липса на водомер, при неработещ такъв или при липса на осигурен достъп за отчитане.
По делото липсва и протокол, за онагледяване на горепосочените обстоятелства, вкл. по чл.
24, ал. 4 ОУ. Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се налага
извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на количества вода
е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на монтиран водомер на
водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал. 2, изр. 2 от Наредбата/ и
липса на индивидуален водомер. В случая не се твърди и не се установява липса на общ
водомер на СЕС, нито липса на индивидуални водомери.От представените карнети за
отчитане на общия водомер се установява наличието на такъв.
В процесния случай остава неясно основанието за служебно начисляване на
процесните услуги. Същевременно дори да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението по чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба № 4/2004 г. да постави индивидуални водомери
в имота, не се установява, че определянето на дължимите се суми е било извършено в
съответствие с нормативно установените изисквания за това. Не са ангажирани
доказателства за заявяване от страна на ответника на броя обитатели на имота, нито е
прилагана справка от домоуправител на ЕС или друг документ, който да подкрепя този
извод на ВиК оператора.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, се изразява именно в съдействие,
а не означава съдът да осъществи вместо страната собствените й процесуални задължения
във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
5
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед горните обстоятелства съдът намира, че ищецът не е доказал исковите си
претенции по размер, поради което исковете с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. С оглед отхвърляне на главния иск,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за
забава за посочения исков период.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но същият не е сторил и
претендирал такива.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да се признае за установено в отношенията между страните, че В. С. А. дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД сумата от 1073,95 лева, представляваща
стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от
21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. *****, абонатен №
1180099, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и
сумата от 116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за
периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. и да се осъди В. С. А. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сумата от 1073,95 лева, представляваща
стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от
21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. *****, абонатен №
1180099, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 116,95
лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г.
до 09.07.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06304 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
6
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7