№ 6957
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110125698 по описа за 2021 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД е предявил
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че всеки от тримата
ответници като съсобственици му дължи поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ
следните суми:
- ответникът В. П. Т. да заплати: 241,63 лв, представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен
№ 048132, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., и 58,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
13.02.2020г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 7673/2020г. по описа на СРС,68 състав;
- ответницата Юлияна Петрова Т. да заплати: 241,63 лв, представляващи 1/3 част
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен
1
№ 048132, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., и 58,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
13.02.2020г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 7673/2020г. по описа на СРС,68 състав, и
- ответницата П. П. Т. да заплати: 241,63 лв, представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен
№ 048132, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., и 58,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
13.02.2020г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 7673/2020г. по описа на СРС,68 състав;
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 27.05.2022г. юрисконсулт
на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът В. П. Т. оспорва предявените искове по основание и по размер според
изричните изявления на пълномощника му в представения на 05.07.2021г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
от ищеца главни и лихвени вземания. Оспорва се пасивната легитимация на ответника по
исковете , като се твърди , че процесния имот е бил продаден на трето лице на 29.03.2017г. ,
поради което няма доказателства до края на процесния период ответникът да е бил
собственик или ползвател на имота.
Ответницата Юлияна Петрова Т. оспорва предявените искове по основание и по
размер според изричните изявления на пълномощника й в представения на 05.07.2021г.
отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните от ищеца главни и лихвени вземания. Оспорва се пасивната легитимация на
ответницата по исковете , като се твърди , че процесния имот е бил продаден на трето лице
на 29.03.2017г. , поради което няма доказателства до края на процесния период ответницата
да е била собственик или ползвател на имота. Посочва се , че през периода март и април
2017г. в имота е живял В. П. Т. , той е подал заявление-декларация за откриване партида на
имота и той е заплащал сумите по издаваните фактури като потребител.
Ответницата П. П. Т. оспорва предявените искове по основание и по размер според
изричните изявления на пълномощника й в представения на 05.07.2021г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
от ищеца главни и лихвени вземания. Оспорва се пасивната легитимация на ответницата по
исковете , като се твърди , че процесния имот е бил продаден на трето лице на 29.03.2017г. ,
поради което няма доказателства до края на процесния период ответницата да е била
2
собственик или ползвател на имота. Посочва се , че през периода март и април 2017г. в
имота е живял В. П. Т. , той е подал заявление-декларация за откриване партида на имота и
той е заплащал сумите по издаваните фактури като потребител.
Подпомагащата страна – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД (конституирана с
определението по чл.140 ГПК – б.с.) не оспорва исковете видно от изричното изявление на
пълномощника му в представената на 16.05.2022г. писмена молба.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
76732020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
3
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на
реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на
отоплителния сезонн, удостоверен в извравнителната сметка за периода и издадената обща
фактура № **********/ 31.07.2017г. ( чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София).
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2017г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., е 14.09.2017г. според
посоченото в същата фактура. Следователно погасителната давност за задълженията по тази
фактура е започнала да тече от тази дата , и е изтекла на 14.09.2020г. Установителните
искове по чл.422 ГПК съгласно изричната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК се считат
предявени от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК , която в конкретния случай
е 13.02.2020г., т.е. преди изтичането на давностни срок.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Ответниците не оспорват , че през по-голямата част от процесния период - от
01.05.2016г. до 28 03.2017г. са били съсобственици на процесния имот.
Видно от представения с исковата молба нотариален акт № 154, том 1, рег. № 4657,
дело 130 от 2017г. на нотариус Росица Рашева на 29.03.2017г. процесния имот е продаден
на трето лице – Васил Георгиев Куртев , но в т. ІІІ от същия нотариален акт е вписана
договорка , че владението върху имота ще бъде предадено от продавачите (сред които са
ответниците) на купувача в срок до 30.04.2017г.С исковата молба е представен и
нотариално-заверен Споразумителен протокол с рег. № 4668 от 29.03.2017г. между
продавачите (сред които и ответниците) и купувачът , с което страните са уговорили , че до
датата на предаване на фактическото владение на имота – 30.04.2017г. всички разходи за
консумативи, включително и заедълженията към „ТОПЛОФИКАЦИЯ” за имота остават
за сметка на продавачите. Следователно през останалата част от процесния период – от
29.03.2017г. до 30.04.2017г. ответниците са били държатели на процесния имот и изрично
са признали ,че са длъжници по задълженията за разходи за топлоенергия. Възраженията на
ответниците срещу пасивната материално-правна легитимация по всеки от тях по исковете
са неоснователни.
Поради посочените причини следва да се приеме , че през процесния период от
4
01.05.2016г. до 30.04.2017г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото
дружество като топлопреносно предприятие и тримата ответници като „клиенти на
топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на
което в процесиня имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ,е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишните собственици на
имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г.
/ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат
в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени
от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за
продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без
правно значение за възникването на задължението на ответниците за заплащане на
потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация,
тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между
ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и
от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване
(чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й,
тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на
топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД въз основа на договор № 4542/ 30.09.2002г.
между това дружество и етажните собственици съгласно решение от 27.03.2002г. на Общото
събрание (представено по делото-б.с.), което не е било оспорено в сроковете и по реда на
ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било
постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като
без правно значение е дали конкретно ответниците са участвали при взимането му, тъй като
това не би се отразило на валидността му.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дялово разпределение”.
Възражението им в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
5
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях
търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите,
издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради
тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД и пред
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД относно размерите на начисляваните им суми в издаваните
фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането
им.
Ответниците не оспорват топлоснабдяването на процесния имот, доставката на
топлинна енергия в имота през процесния период и начислените от ищеца суми във връзка с
тази доставка, посочени в исковата молба.
Следователно за периода от месец май 2016г. до месец април 2017г. сборът от
дължимите от ответниците месечни суми за доставена топлоенергия е в размер на 724, 88
лв според посоченото в исковата молба и в приложената към нея фактура №
**********/31.07.2017г., което не се оспорва от ответниците според изричните им
изявления.
По настоящото дело не са представени доказателства за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия в процесния имот през процесни период между ищеца и един
от ответниците. Представеното Заявление-декларация № Г-7531/31.03.2017г. от В. П. Т.
е подадено след продажбата на имота (29.03.2017г.) , т.е. към датата на подаването на
това заявление В. П. Т. вече не е притежавал право на собственост, нито друго вещно или
облигационно право върху този имот , поради което е неприложимо Тълкувателно решение
№ 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ССГК на ВКС. Поради тази причина
тримата ответници като съсобственици на процесния имот отговарят за задълженията
по повод на ползването му.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Всеки от тримата ответници е бил собственик на 1/3 идеална част от правото на
собственост върху процесния апартамент и следователно всеки от тях отговаря за 1/3 част от
задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия , т.е. 241,63 лв. Субективно
съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,
предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците са
изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за всеки
от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници за стойността на топлоенергията за периода от
15.09.2017г. до 04.02.2020г. , които са в размер на 58,67 лв за всеки от ответниците ,
6
изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на вписванията в исковата молба и в
приложените към нея счетоводни документи , които не се оспорват от ответниците според
изричните им изявления. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени
от ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват лихвени
вземания против всеки от тримата ответници за посочения период и в посочения
размер. Субективно съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (275 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от тримата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса и
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК. Всеки от
тримата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
На ответниците (длъжници в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство , тъй като претенците срещу всеки от тях са уважени
изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че В. П. Т. , ЕГН: ********** , гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26,
вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Райко Даскалов” № 4, ет.1, ап.1 чрез
адв. В.И., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №23Б, следните суми: 241,63 лв (двеста
четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен
№ 048132, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., и 58,67 лв (петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 13.02.2020г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело №
7673/2020г. по описа на СРС,68 състав;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че Юлияна Петрова Т. , ЕГН: ********** , гр. София , район „Искър”,
ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Райко Даскалов”
№ 4, ет.1, ап.1 чрез адв. В.И., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б,
следните суми: 241,63 лв (двеста четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки),
представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” №
26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен № 048132, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., и 58,67 лв (петдесет и осем лева и шестдесет и
седем стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК –
13.02.2020г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 7673/2020г. по описа на СРС,68 състав;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че П. П. Т. , ЕГН: ********** , гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба”
№ 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Райко Даскалов” № 4, ет.1, ап.1
чрез адв. В.И., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 241,63 лв
(двеста четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, с абонатен
№ 048132, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до
8
30.04.2017г., и 58,67 лв (петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2017г. до 04.02.2020г., заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 13.02.2020г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело №
7673/2020г. по описа на СРС,68 състав;
ОСЪЖДА В. П. Т. , ЕГН: ********** , гр. София , район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26,
вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Райко Даскалов” № 4, ет.1, ап.1 чрез
адв. В.И., ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 91,67 лева
(деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи 1/3 част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платената държавна
такса за предявяване на исковата молба , пропорционална на уважената част от
претенциите против този ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 16,67 лв (шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща 1/3 част от полагащото се на дружеството-
заявител юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство,
пропорционална на уважената част от претенциите потив този ответник (чл.78,ал.8 ГПК);
8,34 лв (осем лева и тридесет и четири стотинки), представляващи 1/3 част от направените
от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРс,
68 състав - от платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК,
пропорционална на уважената част от претенциите против този ответник (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 16,67 лв(шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща 1/3 част от полагащото се на дружеството- заявител юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРС, 68
състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА Юлияна Петрова Т. , ЕГН: ********** , гр. София , район „Искър”,
ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Райко Даскалов”
№ 4, ет.1, ап.1 чрез адв. В.И., ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б ,
следните суми: 91,67 лева (деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи 1/3 част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платената държавна такса за предявяване на исковата молба ,
пропорционална на уважената част от претенциите против този ответник (чл.78,ал.1 ГПК);
16,67 лв (шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща 1/3 част от
полагащото се на дружеството- заявител юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, пропорционална на уважената част от претенциите потив този
ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 8,34 лв (осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи 1/3 част от направените от ищеца разноски по заповедното производство
по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРс, 68 състав - от платената държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от
9
претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 16,67
лв(шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща 1/3 част от полагащото
се на дружеството- заявител юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
ОСЪЖДА П. П. Т. , ЕГН: ********** , П. П. Т. , ЕГН: ********** , гр. София ,
район „Искър”, ж.к..”Дружба” № 26, вх.Ж,ет.1, ап.139, със съдебен адрес : гр. София, пл.
„Райко Даскалов” № 4, ет.1, ап.1 чрез адв. В.И., ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец №23Б , следните суми : 91,67 лева (деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), представляващи 1/3 част от направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство– платената държавна такса за предявяване на исковата молба
, пропорционална на уважената част от претенциите против този ответник (чл.78,ал.1
ГПК); 16,67 лв (шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща 1/3 част
от полагащото се на дружеството- заявител юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, пропорционална на уважената част от претенциите потив този
ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 8,34 лв (осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи 1/3 част от направените от ищеца разноски по заповедното производство
по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРс, 68 състав - от платената държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от
претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 16,67
лв(шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща 1/3 част от полагащото
се на дружеството- заявител юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
по гр.д. № 7673/2020г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ЕООД , гр. София , ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10