№ 6106
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110130278 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника М. Д. К. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №7, находящ се в гр. //////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че М. Д. К. му дължи-сумата от 1133,64 лева–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 238,96 лева–лихва за
забава от 15.09.2020 год.–22.11.2022 год., сумата от 25,30 лева, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 30.04.2021 год. и
сумата от 5,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 год.-22.11.2022 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 29.12.2022 год. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на
сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-М. Д. К., е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е платила процесните суми. Прави
1
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„Д“ ЕООД излага, че в топлоснабдения имот са
инсталирани уреди за дистанционно отчитане, поради което за абоната не се съставят
документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и протоколи за
неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ответникът
не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, което се установява и от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ №22, том IV, рег.№/////, дело №//// от 2007 год. и заявление-декларация
от 23.08.2007 год. от М. К. за откриване на партида за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
2
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща ТЕ отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект, а БГВ се начислява по показанията на
1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че ФДР не изготвя главни
отчети, защото всички уреди на абоната са дистанционни. Установява се, че
дължимата сума за топлинна енергия е общо в размер на 2160,89 лева. С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребена
топлоенергия за сградна инсталация и битова гореща вода, която съдът, след
съобразяване със съдебно-техническата експертиза приема, че е в размер на 2160,89
лева. От съдебно-счетоводната екпертиза, при изготвянето на която са взети предвид
платежните документи за плащане на суми, представени от ответника, се установява,
че със сумата от 272,21 лева, платена на 10.03.2021 год., с посочено основание
ДС2100105317 Ф00////////// е погасено задължението по фактура №///////////31.12.2020
год.-126,10 лева-главница за топлинна енергия и 2,53 лева главница за дялово
разпределение, а с остатъка е погасено задължението по фактура
**********/30.11.2020 год.. Вещото лице е дало заключение, че плащането се отнася
за процесния период, като същото е отчетено и приспаднато своевременно и с него не
следва да се намалява претендираната от ищеца сума. Установява се, че с плащането
на сумата от 128,63 лева, на 13.06.2022 год., с посочено основание ДС2100105317
Ф00////////// е погасено задължението по фактура №//////////, по която към датата на
плащането е имало задължение в размер на 0,01 лева лихва за дялово разпределение и
задължението по фактура №**********/31.07.2020 год.. Дадено е заключение, че
плащането се отнася до процесния период и е отчетено и приспаднато своевременно и
с него не слледва да се намалява процесната сума. Установява се, че с платената, на
29.01.2023 год., сума от 1300 лева, с посочено основание „ДС2100105317 по фактури
до декември“ са погасени 0,02 лева лихва за дялово разпределение по фактура
№**********/30.09.2020 год.; 0,03 лева-лихва за дялово разпределение по фактура
№**********/30.11.2020 год.; 0,05 лева-лихва за дялово разпределение по фактура
№**********/31.01.2021 год.; 2,53 лева-главница за дялово разпределение и 0,17 лева-
лихва по фактура №**********/28.02.2021 год., като с остатъка са погасени
задължения следващи процесния период-до 30.11.2022 год.. Вещото лице е посочило,
че към датата на плащането на 1300 лева процесните суми са били прехвърлени в
3
съдебна сметка с ID178171 и с плащането няма погасени суми за процесния период,
тъй като при плащането по банков път не е посочен номер на дело и/или съдебна
сметка, като в този случай плащането е отнесено за погасяване на текущи задължения.
Установява се, че всички плащания са отчетени и разпределени своевременно, като не
се установява разминаване относно погасеното със сумата. Установява се, че размерът
на задълженията е 1133,63 лева, представляващи топлинна енергия и БГВ и 25,30 лева-
такса за отчитане на уредите за дялово разпределение. Предвид изложеното съдът
приема, че исковете са основателни така както са предявени.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се
4
погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност.
Видно е, че ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 29.12.2022 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода
предхождащ месец 12.2019 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2019
год. до 30.04.2021 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода 01.05.2019 год.
до 29.12.2019 год., поради което възражението на ответника за този период и за сумата
от 413,03 лева е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от
720,61 лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 488 лева, представляваща сторените разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
41,49 лева, представляващи разноските по гр.д. №26731/2020 год. по описа на СРС,
75 с-в, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 351,43 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
///////////, със седалище и адрес на управление: гр. /////// против М. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. //////////, че М. Д. К. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415
ал.1 от ГПК, сумата от 720,61 лева /седемстотин и двадесет лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
29.12.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №7, находящ се
в гр. //////////, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1133,64
лева и за сумата от 413,03 лева, и за периода от 01.05.2019 год. до 29.12.2019 год, като
погасен по давност, и сумата от 25,30 лева /двадесет и пет лева и тридесет стотинки/,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год.
до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2019
год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 238,96
лева /двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 год. до 22.11.2022 год. и за сумата от 5,69 лева /пет лева
и шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава въхру главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 год. до 22.11.2022 год., като
неоснователни.
5
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 488 лева /четиристотин осемдесет и осем лева/,
представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част
от претенциите, както и сумата от 41,49 лева /четиридесет и един лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №71042/2022 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 351,43 лева /триста петедесет и един лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6