№ 180
гр. Плевен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500097 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1626/17.11.2023г., постановено по гр. дело №
1843/2023 г. по описа на Плевенски РС, е прието за установено, че Договор за
дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 84, том 20, вх. рег. № 8140 от 05.07.2022г. на Нотариус И.
И.ов, с peг. № 007 на НК, с район на действие - Плевенски районен съд, по
силата на който М. Б. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника си Д. Ц. Р., с
ЕГН ********** е дарила на Д. Ц. Р., 1/6 ид. част от собствените й 2/6 ид.
части от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 9, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор № ********** по
КККР на гр. Плевен, одобрена със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008г. на
Изп.директор на АК, с адрес на имота в гр.Плевен, **********, като
самостоятелният обект се намира на трети жилищен етаж в сграда с
кадастрален идентификатор № *********, с предназначение - жилищна
сграда/многофамилна/, разположена в поземлен имот, с кад.идентификатор №
1
**********, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, съгласно документ за собственост от 223,47 куб.м., състоящ се от
стая, хол, кухня, баня и тоалетна, при посочени съседи на самостоятелния
обект, заедно с МАЗА, съгл. документ за собственост 26,00 куб.м., ведно с
55,87 куб.м. или 6,896% от общите части на сградата и 6,896% от правото на
строеж върху държавна земя в квартал 86, парцел I по плана на гр.Плевен, е
недействителен по отношение на К. П. П., с ЕГН **********, в качеството й
на наследник на М. Б. П., с ЕГН ********** на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.
Със същото решение Плевенски РС е приел за установено, че
описаният по-горе Договор за дарение на недвижим имот е недействителен по
отношение на П.С.П., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М. Б.
П., ЕГН ********** на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.С постановеното решение
Плевенски РС е отменил, на основание чл.26 от ЗЗД Договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в посочения Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 84, том 20, вх. рег. № 8140 от 05.07.2022 г. на Нотариус И.
И.ов, с peг. № 007 на НК, с район на действие - Плевенски районен съд, като е
прогласил същия за нищожен. Осъдил е на основание чл.78 от ГПК Д. Ц. Р. да
заплати на К. П. П. и на П.С.П. направените разноски по делото в размер на
общо 2596лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответницата Д. Ц. Р. чрез процесуалния й представител адв. М. С. от ПлАК, в
частта му, с която съдът се е произнесъл за повече от поисканото - за още
1/36ид.ч./или за по 1/72ид.ч. в повече от поискани от всеки от ищците общо
1/36ид.ч. от имота/. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е неправилно – постановено в противоречие със закона и е
необосновано. Въззивницата посочва, че не се спори по фактите, изложени в
мотивите на обжалваното решение, но счита за неправилни правните изводи
на съда, както и че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,
като се е произнесъл плюс петитум.Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата, основното от които е, че районният съд не е преценил
правилно, че предявеният установителен иск е за обявяване на
недействителност на сделката само досежно 1/6 ид. част от собствените на
наследодателката 2/6 ид. части, с които тя се е разпоредила, като се е
произнесъл за повече от поисканото от всеки от ищците, при нарушение на
2
материалния закон допускайки съществено процесуално нарушение.
Същевременно съдът се е произнесъл по искането за отмяна на нотариалният
акт, но не на предявено от ищците основание, а на основание чл.26 от ЗЗД, е
отменил договора за дарение и го е прогласил за нищожен. Въззивницата
моли окръжният съд да обезсили частично решението на Плевенски РС, или
да се отмени в обжалваната му част и да се постанови друго по съществото на
спора, с което да бъдат уважени установителните искове на ищците по за
1/72ид.ч. за всеки от тях, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.4 ЗЗД.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата К. П. П., чрез пълномощника й адв. Н. Т. от АК – гр. Варна, в
който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваният акт на първоинстанционния съд, като правилен,
законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден. Съображенията са
изложени подробно в отговора, основното от които е, че не би могло да е
налице частична недействителност на процесната сделка, тъй като е засегната
съществена част от съдържанието и - нейния предмет. Претендират се и
деловодни разноски за въззивната инстанция.
С Разпореждане № 948/23.01.2024г., Плевенски РС е
конституирал, въз основа на Акт за смърт № 007/08.01.2024г., издаден от
Община Варна и удостоверение за наследници № АУ002694АС, издадено от
Община Варна на същата дата, на основание чл.227 от ГПК, наследницата на
починалия ищец П.С.П. - ищцата К. П. П..
В открито заседание пред въззивния съд, въззиваемата К. П. П.,
чрез пълномощника си адв. Н. Т., е направила уточнение на исковата молба,
като е заявила, че иска за отняна на нотариалния акт е по чл. 537, ал.2 от ГПК
и че двамата ищци са заявили самостоятелни претенции с едно и също
съдържание, за признаване за установено, спрямо всеки от тях, че договора за
дарение е изцяло недействителен и не е породил правни последици по
прехвърляне на собственост, а РС не се е произнесъл за повече от поисканото
от тях.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
3
Плевенски РС е сезиран с искова молба, подадена от К. П. П. и
П.С.П., двамата от гр. Варна против Д. Ц. Р. от гр. Плевен, с която са
предявени установителни искове за установяване на недействителност, на
основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, на договор за дарение на недвижим имот,
сключен с описания по-горе н.акт за дарение на недвижим имот № 84, том 20,
вх. рег. № 8140 от 05.07.2022г. на Нотариус И. И.ов, с район на действие
Районен съд – гр. Плевен, по силата на който М. Б. П., чрез пълномощника си
Д. Ц. Р. е дарила на Д. Ц. Р. 1/6 ид. част от притежаваните от дарителката 2/6
ид. части от описания в исковата молба недвижим имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се в гр. Плевен, **********. Недействителността е
претендирана от К. П. П. и П.С.П., с два самостоятелни установителни иска,
като са формулирани два отделни петитума, в качеството на всеки от ищците
на наследник на М. Б. П.. Поискано е, след като бъде прогласен договора за
дарение на недвижим имот за нищожен, да бъде отменен и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 84, том 20, вх.рег. № 8140 от 05.07.2022г. на
Нотариус И. И.ов, с район на действие Районен съд – гр. Плевен. Твърдението
е, че е изявена воля за прехвърляне на повече права отколкото
пълномощницата на дарителката е имала, съгласно даденото и нотариално
заверено пълномощно.
Ответницата Д. Ц. Р., чрез пълномощника си адв. М. С., е взела
становище, че не оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, като счита предявените спрямо нея искове за частично
основателни. В отговора на исковата молба е посочено, че досежно 5/36ид.ч.
от недвижимия имот – собственост на дарителката, пълномощника й има
валидна представителна власт и за тази част не е налице мнимо
представителство. Само за разпореждането до размера 1/36 ид.ч. от имота/
или по 1/72ид.ч. за всеки от ищците/ е налице висяща недействителност и за
тази част не са били породени правни последици, доколкото
упълномощителката е починала без да потвърди сделката в тази и част.
Изложено е виждането на ответницата, основано на разпоредбата на чл.26, ал.
4 от ЗЗД, че нищожността на посочената част, не води до нищожност изцяло
на договора, тъй като сделката би била сключена и без недействителната и
част. Поради това становището и е, че следва да се уважат исковете частично
- по за 1/72ид.ч. за всеки от двамата ищци, като съобразно този изход се
присъдят разноските по делото.
4
Безспорно е между страните и се установява от приложените в
делото писмени доказателства, че съгласно Договор за продажба на жилищен
имот на жилищен фонд при МНО от 31.12.1970г., Н.Г.Г., М. Б. и И.Б.Г. са
придобили при равни права, собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. Плевен, ********** /с
посочени данни и идентификация на имота/. Съгласно Удостоверение за
наследници изх. № 14-1213 от 15.03.2022г., Н.Г.Г. е починала на 06.02.2012г.
и е оставила наследници по закон: дъщеря М. Б. П. и син И.Б.Г., които са
придобили чрез наследяване по ½ ид. части от притежаваните от майка им
1/3ид.ч. от посочения апартамент № 9, като след смъртта й всеки от тях се
легитимира като собственик на по ½ ид.ч. на основание покупко-продажба и
наследяване или - на по 3/6ид.ч.
Няма спор, а се установява и от справката на л.18 и 19 от делото
на РС, че М. Б. П. е дарила на С.С.Р. 1/6ид.ч. от имота, с нот.акт № 119, том
29, вх.рег. № 11561 от 25.10.2018г. на нотариус С.Л.. Няма спор, че с
пълномощно, с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание с peг. №
4225/2022 и № 4226/2022 от 27.06.2022г., том 2, № 62 на нотариус Б.В., с peг.
№ 124 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Варна, наследодателката
на ищците М. Б. П. е упълномощила ответницата Д. Ц. Р. да я представлява
пред нотариус като дари на когото прецени, вкл. и сама на себе си
собствените й 5/36 ид. части от процесния недвижим имот. Безспорно е и
това, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том 2, рег. №
1312, дело № 127 от 2022 г. на Нотариус И. И.ов, с pег. № 007 на НК, с район
на действие - Плевенски районен съд, вписан в Служба по вписванията вх.
рег. № 8140 от 05.07.2022 г., акт № 84, том 20, ответницата Д. Ц. Р., в
качеството си на пълномощник на М. Б. П., се е разпоредила чрез дарение в
своя полза, договаряйки сама със себе си, с правото на собственост върху 1/6
ид. част от собствените на М. Б. П. 2/6 ид. части от недвижимия имот.
Безспорно е, че след смъртта на М. Б. П., починала на 21.10.2022
г., съгл. удостоверение за наследници изх. № АУ113941 АС от 17.11.2022г.,
тя е оставила за наследници: дъщеря си К. П. П. и съпруга си П.С.П. - ищците
по делото.
Спорно е за повече от дадените й с пълномощното от 27.06.2022г.
права върху 5/36 ид.ч. ли е изявила воля ответницата, като е дарила на себе си
5
„1/6 ид.ч. от собствените на дарителката 2/6 ид. части“ от имота.
Основателни ли са двата самостоятелни установителни искове, предявени с
една обща молба от наследниците на М. П. - за прогласяване на нищожност
на договора за дарение изцяло досежно дарената на ответницата 1/6ид.ч. от
собствените на дарителката 2/6 ид.части от имота.
За да се произнесе по спора, въззивният съд взе предвид следното
:С оглед приетите за безспорни обстоятелства, правилно Плевенски РС е счел,
че към датата на упълномощителната сделка и към датата на оспорения
договор за дарение дарителката М. П. е била собственик на 2/6 идеални части
от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в
гр. Плевен, **********. Верен е и изводът, че пълномощното с нотариално
удостоверяване на подпис и съдържание с peг. № 4225/2022 и № 4226/2022 от
27.06.2022 г., том 2, № 62 на нотариус Б.В., с peг. № 124 на НК, с район на
действие Районен съд – гр. Варна, за което не се спори, че е подписано от М.
Б. П., дава права на ответницата Д. Ц. Р. да я представлява пред нотариус като
дари на когото прецени, вкл. и сама на себе си собствените й 5/36 ид. части от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9/описан по-горе/.
Необоснован обаче, е изводът, че сключеният с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 8, том 2, рег. № 1312, дело № 127 от 2022 г. на
Нотариус И. И.ов, с район на действие - Плевенски районен съд, договор за
дарение е изцяло недействителен на соченото от ищците основание – чл.42,
ал.2 ЗЗД вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД. Няма спор, че преди смъртта си
упълномощителката не е потвърдила по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД договора, за
който се твърди, че е сключен от нейно име без представителна власт.
Безспорно е, че ответницата е имала право да договаря сама със себе си. За да
се отговори на въпроса действала ли е извън обема на дадената и
представителна власт, следва да се сравнят правата върху недвижимия имот
дадени с пълномощното и прехвърлените чрез дарение права като дробни
числа, съобразно редакцията на текстовете от двата документа. С
пълномощното/на л.12 от делото на РС/ са дадени права за прехвърляне на
5/36 идеални части от апартамент № 9, а с договора за дарение/на л.14 от
делото на РС/ са дарени 1/6 идеална част от собствените на дарителката 2/6
ид. части от посочения в акта недвижим имот, което стриктно математически
е равно на 2/36 идеални части, което от своя страна е по-малко от размера на
6
дадените и с пълномощното права да прехвърли 5/36 идеални части.
В случая обаче, твърденията на ищците, като наследници на
дарителката и тези на ответницата като дарена, съвпадат. И двете страни
твърдят, че изразената воля в договора за дарение е, да се дари едната от
двете шести идеални части, които към този момент дарителката е
притежавала. Именно от това твърдение в исковата молба произтича и извода
им, че има превишаване на представителната власт, а от там - че договора за
дарение е недействителен. Тази констатация за идентичност на правните
твърдения на страните обуславя извода, че не следва да се извършва друго
тълкуване на волята на договарящия сам със себе си ответник, при
положение, че спорещите страни са единодушни в разбирането си, че
изразената воля е да се прехвърли собствеността върху 1/6 ид.ч. от целия
недвижим имот. Друг е въпросът дали са породени целените с изразената воля
правни последици по прехвърляне на правото на собственост върху същите
идеални части.
При положение, че изразената воля е да се прехвърли
собствеността върху 1/6 ид.ч. от целия недвижим имот, действително е
налице превишаване на представителната власт дадена на пълномощника на
27.06.2022г., досежно 1/36 идеална част от имота. Дарителката е притежавала
2/6 ид.ч. от апартамента, които се равняват на 12/36 ид.ч. Предоставила е
права за разпореждане на ответницата чрез дарение за 5/36 ид.ч. и в тази част,
съдът намира, сделката за действителна, по арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като се
касае за части от имот. За 5/36 ид. части от този недвижим имот, е налице
валидна представителна власт и няма мнимо представителство, доколкото не
се оспорва валидността на пълномощното. Изхождайки от обяснението на
въззивницата пред настоящата инстанция, че грешката й е била неволна при
изчисляването в дробни числа на правата й по пълномощното и че тя е
допусната от този, който е изготвял нотариалния акт, съдът приема, че
сделката би била сключена и без недействителната и част. При
упълномощаването, представляваният определя обема на представителната
власт, т.е. правната възможност, по силата на която едно друго лице може да
извършва правни действия от негово име и да създава за него правни
последици. След като с пълномощното е определен вида на договора –
дарение, както и частите, с които представлявания дава право на
7
разпореждане на представителя, то няма основание да се счита, че
ответницата като представител не би дарила на себе си по-малка част от
частта, за която е изразена воля в нотариалния акт, т.е няма основание да се
приеме, че тя не би сключила договора без недействителната част.
В заключение : Изразената воля на дарителя М. П., чрез
пълномощника й Д. Р. за дарение на 1/6 (равняваща се на 6/36) идеални части
от имота, е недействителна, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД като действие без
представителна власт, само досежно 1/36 ид.част, с колкото надвишава
дадените и с пълномощното права да се разпорежда с общо 5/36 ид.ч. от
имота, съответно - договора за дарение е висящо недействителен до размер на
1/36 ид.ч. от имота, като сключен за тази част без представителна власт.
Висящата недействителност се е трансформирала в нищожност/окончателна/
със смъртта на дарителката. Съдът споделя разбирането на ответницата, че е
приложим чл.26 ал.4 от ЗЗД, който регламентира, че нищожността на
отделни части не влече нищожност изцяло на договора, тъй като сделката би
била сключена и без недействителните й части, така както е била оформена в
Нотариален акт на нотариус И. И.ов, по изложените по-горе съображения.
При това положение, предявените установителни искове от наследниците на
дарителката са основателни и доказани досежно 1/36 ид. част от имота, по
отношение на която и следва да бъде обявен договора за дарение за
недействителен.
Съдът намира, за несъобразен със закона и практиката по
прилагането му, извода на ищците, че договора за дарение е изцяло нищожен
и не е породил никакви правни последици. Съобразен приетото в т.2 от ТР №
5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014г., договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт е в състояние
на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Правните действия, извършени от лице без представителна власт не са
нищожни, тъй като могат да бъдат санирани от представлявания, каквато
възможност дава чл.42 ал.2 от ЗЗД.В случая, действително от такова саниране
сключената сделка се е нуждаела, но само за частта, с която ответницата Д. Ц.
Р. се е разпоредила с идеални части от процесния недвижим имот, за които не
е имала учредена представителна власт. Ето защо, въпреки че липсва
потвърждаване от представляваната М. Б. П. по реда и във формата,
8
предвидени в чл.42 ал.2 от ЗЗД, това обстоятелство е оказало влияние само
върху правото на собственост върху 1/36 ид. част от имота, която ответницата
не е придобила с тази сделка.
При така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение на Плевенски РС, с което е приел спрямо всеки от ищците за
установено, че договора за дарение на недвижим имот е недействителен по
отношение на К. П. П. и П.С.П., в качеството им на наследници на М. Б. П.
досежно дарените 1/6 ид. част от собствените на М. Б. П. 2/6 ид. части от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр.
Плевен, **********, е неправилно, досежно 5/36 ид.ч. от имота, в която част
то следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество за
отхвърляне на исковете.
Решението, в частта му с която е отменен нотариалния акт, с който
е сключен договора за дарение, поради прогласяването му за нищожен, също
е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по
същество за отхвърляне на иска като неоснователен. С Тълкувателно решение
№ 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, е уеднаквена
съдебната практика, като е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот, какъвто е настоящия случай. Освен това с иск по чл.537, ал.2 разполагат
третите лица, а ищците не са трети лица по смисъла на закона, а наследници и
правоприемници на страна по договора за дарение, поради което тяхната
защита се осъществява чрез атакуване на самия договор, което са сторили с
предявяване на установителните искове. Защитата на правата на ищците по
отношение на имота, който са наследили е ефикасна и се осъществява чрез
вписването на исковата молба, с която са предявили иска по чл.42, ал.2, вр. 26
ЗЗД, в имотния регистър към Агенцията по вписвания, респ. на решението, с
което се уважава иска предявен в защита на правото им на собственост. В
такива случаи отмяна на нотариалния акт за сделка с недвижим имот, не се
постановява. С оглед изложеното, следва да бъде отхвърлен и иска за отмяна
на нотариалния акт.
При този изход на делото, съгласно списъците с разноските по
9
чл.80 ГПК и съобразно уважена част от исковете ищцата, лично и като
наследник на другия ищец, има право на 432.66лв. от направените общо
разноски пред РС в размер на 2596лв., която следва Д. Ц. Р. да и заплати и
няма право на разноски за въззивната инстанция.
Няма основание за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото иска е
признат само частично и не може да се приеме, че ответницата не е дала
повод за завеждане на делото. Същата, съобразно отхвърлената част и
списъците по чл.80 ГПК, има право на 750лв. от направените разноски пред
РС в размер на 900лв., която следва К. П. П. да и заплати. Следва да и бъдат
присъдени изцяло направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 825лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
1626/17.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1843/2023г. по описа на
Плевенски РС, в частта, с която са уважени искове по чл.42, ал.2 ЗЗД
досежно 5/36 ид.ч. от недвижимия имот, както и в частта с която е уважен иск
по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който ответницата се
легитимира като собственик, а също и в частта на разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. П., с ЕГН ********** и от
П.С.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, **********,/вторият
заместен в производството на основание чл.227 ГПК от първия като негов
наследник/, против Д. Ц. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен,
**********, искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 26 ЗЗД вр.
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата,
че ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том 2, рег. № 1312, дело
№ 127 от 2022 г. на Нотариус И. И.ов, с pег. № 007 на НК, с район на действие
- Плевенски районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 8140 от
10
05.07.2022 г., акт № 84, том 20, по силата на който М. Б. П., ЕГН **********,
чрез пълномощника си Д. Ц. Р., ЕГН ********** е дарила на Д. Ц. Р., ЕГН
**********, 1/6 ид. част от собствените й 2/6 ид. части от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 9/девет/, представляващ самостоятелен
обект в сграда, с кадастрален идентификатор № ********** по КККР на гр.
Плевен, одобрена със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от
30.04.2020 г., с адрес на имота в гр. Плевен, **********, самостоятелният
обект се намира на трети жилищен етаж в сграда с кадастрален
идентификатор № *********, с предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор
№ **********, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, без данни за площ, съгласно схема, а съгласно документ за
собственост от 223,47 куб.м., състоящ се от стая, хол, кухня, баня и тоалетна,
при съседи на самостоятелния обект - на същия етаж - № **********,под
обекта - № *********.5, над обекта - № *********.13, заедно с МАЗА, с
кубатура, съгласно документ за собственост - 26,00 куб.м., ведно с 55,87
куб.м. или 6,896% от общите части на сградата и 6,896% от правото на строеж
върху държавна земя в квартал 86, парцел I по плана на гр. Плевен, е
нищожен досежно 5/36 ид. части от дарения недвижим имот, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. П. П., ЕГН ********** и от
П.С.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, **********,/вторият
заместен в производството на основание чл.227 ГПК от първия като негов
наследник/, за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 8, том 2, рег. № 1312, дело № 127 от 2022 г.
на Нотариус И. И.ов, с pег. № 007 на НК, с район на действие - Плевенски
районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 8140 от 05.07.2022
г., акт № 84, том 20, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решението в
останалата му част, с която исковете по чл.42, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.4 ЗЗД
вр. чл.124, ал.1 ГПК са уважени досежно 1/36 ид.част от дарения недвижим
имот.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, лично и като наследник на
11
П.С.П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, да заплати на Д. Ц.
Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, **********, разноски по
делото общо в размер на 1575лв., от които за първата инстанция в размер на
750лв. и за въззивната инстанция разноски в размер на 825лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Плевен, **********, да заплати на К. П. П., ЕГН **********, лично и като
наследник на П.С.П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********,
разноски по делото общо в размер на 432.66лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България, арг. от чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12