№ 22745
гр. София, 02.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20241110114140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: 1 818,90 лв., представляваща неплатени трудови
възнаграждения за м. януари 2024 г. – м. февруари 2024 г., а именно: 909,45 лв. – за м.
януари 2024 г. и 909,45 лв. – за м. февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното им
заплащане, както и 64,10 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от отделните
вземания за главница, а именно: 35,30 лв. – върху вземането за неплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2024 г., начислена за периода от 31.01.2024 г. до 11.03.2024 г. и
28,80 лв. – върху вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г.,
начислена за периода от 29.02.2024 г. до 11.03.2024 г.
Ищецът З. В. С. твърди, че по силата на допълнителен трудов договор №
00000712/10.06.2013 г. за извършване на работа извън установеното работно време по
основно трудово правоотношение се намира в трудово правоотношение с ответника ЕТ
„Й.В.В.“, в рамките на което изпълнява длъжността „юрисконсулт“, при уговорено
първоначално месечно трудово възнаграждение от 300 лв., което впоследствие било
многократно увеличено. Сочи, че фактически дължимото такова за м. януари 2024 г. и м.
февруари 2024 г. възлиза на 909,45 лв. месечно, като то е следвало да се заплаща до
последния ден на съответния календарен месец, за който се дължи. Поддържа, че надлежно е
изпълнявал трудовите си задължения в рамките на посочения период, но въпреки това
ответният работодател не му е заплатил месечните трудови възнаграждения за него,
мотивирайки отказа си със своето несъгласие, че ищецът продължава да търси наказателно-
правна защита срещу свой колега за извършени срещу него на 07.04.2023 г. в работния офис
на дружеството прояви. Сочи, че за посочения период ответникът внася дължимите
осигурителни вноски и данък върху доходите при пълно съответствие с начислените във
ведомостите работни заплати, като начислените удръжки са декларирани в НАП, което
счита за признание от негова страна относно дължимостта на исковите суми. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ „Й.В.В.“ е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че считано от м. септември 2023 г.
ищецът е преустановил работата си при него, отказвайки да поема задачи и изпълнява
трудовите си задължения, допускайки по този начин нарушение на чл. 126 КТ. Счита, че за
времето на „самоотлъчка“ на ищеца не се начислява и изплаща трудово възнаграждение и
не се внасят осигурителни вноски. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
1
предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение,
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на
вземанията.
При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да
обори презумцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и
задължения от страна на ищеца, респ. твърдяното не полагане на труда си при него от
страна на ищеца в рамките на исковия период, за което той не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже и плащане на претендираните суми в случай, че
твърди това, за които той също не сочи доказателства.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на посочените обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми на падежа в случай, че
твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно съществуването
между страните на трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор №
00000712/10.06.2013 г., сключен на основание чл. 111 КТ, в рамките на което ищецът заема
длъжността „юрисконсулт“ на 4-часов работен ден при ответника.
Спорният по делото въпрос касае обстоятелството престирал ли е ищецът работната си
сила в рамките на исковия период - м. януари 2024 г. и м. февруари 2024 г.
На ответника следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението
изрично да заяви оспорва ли твърдяния от ищеца размер на месечното му трудово
възнаграждение за м. януари 2024 г. и м. февруари 2024 г. в размер от по 909,45 лв.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като
тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на
спора. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без
уважение, доколкото от страна на ответника вече са представени ведомостите за заплати и
декларации образец 1 „Данни за осигурено лице“, отнасящи се за процесния период, поради
което повторното им приобщаване към доказателствената съвкупност не е ненеобходимо.
По същите съображения без уважение следва да се остави и направеното от ищеца при
условията на евентуалност доказателствено искане по реда на чл. 186 ГПК за издаване в
негова полза на 2 броя съдебни удостоверения, които да му послужат пред НАП и НОИ.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 186 ГПК също следва да се остави без
уважение, тъй като броят и дестинациите, посещавани от ищеца в рамките на исковия
период, не представляват относими за спора обстоятелства. Нещо повече, не това е
релевантният доказателствен способ, с който той би следвало да установи твърдяното не
полагане на труда си от страна на ищеца в рамките на исковия период. Това е така и по
отношение на доказателственото искане на ответника за допускане до разпит на трима
свидетели, тъй като изтъкнатите обстоятелства също нямат отношение към спора, предмет
на делото. По искането на ответника за обединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК съдът
ще се произнесе след изискване и постъпване по делото на информация относно предмета и
2
етапа на цитираните от него дела по описа на СРС.
За процесуална яснота следва да се отбележи, че настоящото производство не следва да
се разглежда по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“, тъй като наред с иска по чл.
128, т. 2 КТ, предявен за разглеждане е и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който подлежи на
разглеждане по общия исков ред – арг. чл. 310, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника ЕТ „Й.В.В.“ в едноседмичен срок от съобщението изрично да
заяви оспорва ли твърдяния от ищеца размер на месечното му трудово възнаграждение за м.
януари 2024 г. и м. февруари 2024 г. в размер от по 909,45 лв.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА информация относно предмета и етапа на развитие на следните дела
по описа на СРС, а именно:
- гр. дело № 14071/2024 г. по описа на 64 състав;
- гр. дело № 14073/2024 г. по описа на 145 състав и
- гр. дело № 14072/2024 г. по описа на 55 състав, ведно с препис от исковата молба, въз
основа на която е образувано всяко едно от тях;
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК до
постъпване по делото на изисканата по-горе информация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3