№260007
гр.
Силистра, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНА АВРАМОВА
мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
секретар Ели Николова
прокурор Ивелин Чафаланов
като разгледа докладваното от съдия Аврамова
ЧНД № 26 по описа за 2021г. на СОС,
и като взе предвид данните по делото,
прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.
32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по искане на
Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
признаване и изпълнение на Решение №09.2006855.3 от 02.03.2020., в сила от 31.03.2020
г., издадено от Централен отдел за
глоби, Полицейски щаб на Рейнланд-Пфалц, Германия, с което на българския гражданин Ф.Г.И.,***, е
наложена финансова санкция в общ размер
от 98.50евро, от които, 70 евро-глоба и
28.50евро-разходи в производството, за
извършено на 19.01.2020г. нарушение по
чл. 41 ал.1 и Приложение 2 чл.49 от Правилника за движението по пътищата
(StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat).
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото лице, редовно
призовано, не се явява.
◆◆◆◆◆
От Удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е
наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен
орган в Германия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция,
наложена във връзка с нарушение правилата за движение и на разходите по
процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред
съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От описаните факти в Удостоверението
е видно, че на 19.01.2020 г. в 17:52 ч., в района на Daxweiler, федерална
магистрала 61, в района на 278,6км, в посока Ludwigshafen, е превишил
допустимата максимална скорост извън населени места с 22 км/ч в качеството си
на шофьор на лек автомобил с регистрационна табела СС-1458АТ.
Разрешена скорост: 60 км/ч.
Констатирана скорост (след приспаднат толеранс): 82 км/ч.
Касае се за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по
б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС
проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налице.
Налице е изискването лицето,
срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на
Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие
за признаване и изпълнение.
Горното обосновава извода за
наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно
изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно, липсват
факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията,
визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното удостоверение е
пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу засегнатото лице не е
постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за
същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или
привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т.
5 от закона.
Решението не се отнася за
деяние, което не е престъпление или административно нарушение според българския
закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото лице, срещу което е
постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно
преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството е било писмено и
засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице
обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на финансовата санкция
не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз основа на фиксирания курс
на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението,
равностойността на дължимата сума е в размер на 192.65 лева.
Давностният срок изтича на
31.03.2023 и на 31.12.2023г. съответно по отношение на глобата и разходите в
производството.
Приходите от изпълнение на това решение
са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП следва да
се задължени да уведомява съда за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението,
съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.
Ето защо, и на основание чл.32, във
връзка с чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение
№09.2006855.3 от 02.03.2020., в сила от 31.03.2020 г., издадено от Централен отдел за глоби,
Полицейски щаб на Рейнланд-Пфалц, Германия,
с което на българския гражданин Ф.Г. И., ЕГН **********,***, е наложена финансова санкция
в размер от 192.65 лева, представляваща равностойността на наложената глоба и
разходи в производството в общ размер от
98.50евро, за извършено на
19.01.2020г. нарушение по чл. 41 ал.1 и
Приложение 2 чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от
Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федерален каталог за
финансови санкции (BKat), И ГО ИЗПРАЩА
НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира
изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите
действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на Министъра на правосъдието, а на издаващият орган- стандартизиран формуляр 2,
на EJN, придружаващ процедурата по прилагане на трансгранични финансови
санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.