Р
Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Разград, 26.04.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 84 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Е. А. Н. от с. Г.
против Решение № 1012-16-24/1 от 05.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-10 от 08.01.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че решението и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като постановени в
нарушение на материалния закон, тъй като периодът на наборната военна служба е
действителен осигурителен стаж. Иска се решението и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени и преписката да бъде върната на ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне, при което да бъде зачетен стажът на
военната служба. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № Ц2113-16-897/02.11.2020
г. жалбоподателят Е. А. Н. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към датата на подаване на заявлението е
имал навършени 66 години, 6 месеца и 0 дни, и осигурителен стаж от втора
категория – 12 години, 10 месеца и 18 дни, и осигурителен стаж от трета
категория – 2 години, 10 месеца и 2 дни, или общо 15 години, 8 месеца и 20 дни.
В този осигурителен стаж е включено и времето на отбиване на наборна военна
служба от 2 години, 1 месец и 18 дни. Видно от представеното удостоверение № 1884/02.04.2021
г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – гр. Велико
Търново, Е. А. Н. е бил на наборна военнта служба през периода 14.09.1973 г. –
01.11.1975 г. С представеното удостоверение изх. № 1725 от 08.11.2019 г. от
Община – Кубрат е установено, че Е. А. Н. и Е. А. Н. са имена на едно и също
лице.
С Разпореждане № 2140-16-10 от 08.01.2021
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя е 13 години, 7 месеца и 2 дни, поради което
не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да му отпусне поисканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Със същите мотиви разпореждането е било
потвърдено от решаващия административен орган с оспореното пред съда решение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от оправомощен административен орган, в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Но актът е материално
незаконосъобразен. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 6 месеца, и жалбоподателят отговаря на това условие. Има и изискуемия
осигурителен стаж от 15
години, 8 месеца и 20 дни.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж е предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. По този начин
законодателят изрично е признал периода на наборната служба като осигурителен
стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния
извод е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Жалбоподателят е отбил редовната си военна служба през периода
1973 – 1975 г. при действието на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите, съгласно който се зачита за трудов стаж от III категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. Към този момент е действал
чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България,
съгласно който военната служба във въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския,
войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във
Въоръжените сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят е
положил действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при
пенсиониране.
В подкрепа на горното е и съдебната
практика, изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г., VI о., и много други.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-24/1
от 05.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-16-10 от 08.01.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Е. А.
Н. за разноски по делото сумата 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.