РЕШЕНИЕ
№ 260039
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на осми май две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Светла
Гърчева, като разгледа докладваното от съдията Костадин Иванов гр. дело № 7565 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение №
262162/04.08.2021 г., постановено по настоящото гр. д. № 7565 / 2020 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, VI гр. с-в, което е поправено по реда на чл.
247 ГПК с Решение № 262523/18.11.2021 г. по същото дело, и потвърдено с Решение
№ 597/09.05.2022 г. по в.гр.д. № 15/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и
Определение № 1393/02.06.2023 г. гр.д. № 3783/2022 г. на ВКС, е допуснато
извършване на съдебна делба на следния имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.**********, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ************** на АГКК, с адрес на имота: гр.******, ул. „*********“ № **, ет.*, намиращ се в югозападната част на
първи жилищен етаж в сграда с идентификатор **********, предназначение жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 92 кв.м.,
ведно с избено помещение № * със застроена площ от 11 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********, под обекта: **********, *************, *********, над обекта: *********, както и 6/48 ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.********, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на *********** на АГКК, с адрес на имота: гр.*********, ул. „**********“ № *, площ: 439 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план: ****, кв.***, парцел ****, съседи: ***********, *********, ***********, ************, ***************,
която да се извърши между: М.Д.К., ЕГН ********** ***, Т.Р.Т., ЕГН ********** ***
и Р.Р.Т., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: 1/4 ид.ч. за М.Д.К., 1/4 ид.ч. за Т.Р.Т.
и 2/4 ид.ч. за Р.Р.Т..
По делото e приета на основание чл. 346 ГПК претенция по сметки на Т.Р.Т. срещу
М.Д.К. за
сума в размер от 1500 лева, представляваща припадащата се част на ответницата
по претенцията от заплатените от ищеца по претенцията данъци за процесния имот
за периода от 2011 г. до 2020 г.
Районен съд Пловдив, VI
гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По способа за извършване на
делба:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване
поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.
Според заключението на вещото лице стойността на самостоятелния обект е 255 000
лв. Вещото лице е посочило, че жилището е неподеляемо.
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият
имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да
извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на
съсобствеността.
В случая страните не са заявили претенции за възлагане на
имота по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което този способ е неприложим.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба жилищен
имот е неподеляем, в каквато насока е и заключението на вещото лице. Следователно
не могат да се формира брой на дяловете, съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез
разпределение също се явява невъзможно, отново по съображения, че имотът е
неподеляем, и предвид това, че не е възможно всеки съделител да получи в реален
дял имот.
С оглед на изложеното и тъй като делбата на процесния
имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по
реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав
приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на
публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права.
Описанието на имота ще се извърши съобразно диспозитива
на постановеното по делото решение за допускане на делбата.
По претенциите по сметки:
За уважаване на претенция му по сметки Т.Т. следваше да
докаже наличието на съсобственост между страните върху процесния имот за
процесния период, че той е извършил твърдените плащания за дължими данъци,
които плащания надхвърлят по размер неговата припадаща се част от задълженията.
Предвид твърденията си Т.Т. следва да докаже наличието на уговорка с ползвателя
на имота за заплащане на съответните данъци.
По делото е установено с решението по допускане на
делбата, че страните по претенцията са съобственици в делбения имот при квоти
от по 1/4 ид.ч. Следователно съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от тях следва да
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Задължението за заплащане на дължимите от съсобствениците данъци безспорно се
явяват тежест във връзка с общата вещ. В случая обаче, видно от титула за
собственост на страните - нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ****,
рег.№ **** от ****г. на Нотариус рег.№ **** с район на действие РС Пловдив,
праводателят им Д.Т.Т. при прехвърлянето на самостоятелния обект си е
запазил пожизнено право на ползване върху целия апартамент. Съгласно чл. 11, ал.
3 ЗМДТ при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
Следователно до смъртта на Д. Т.
на дата на***** г. (видно от наличния по делото препис-извлечение от акт за смърт на лицето),
същият като ползвател на имота е бил и данъчно задълженото лице, респ. за
съсобствениците Т.Т. и М.К. не е съществувало задължение за заплащане на този данък.
Обстоятелството, че ищецът по претенцията е уговорил с ползвателя Д. Т.
лично да заплаща дължимия данък, за което свидетелства допуснатия и изслушан в
открито заседание свидетел Д. И., не поражда реална отговорност за останалите
съсобственици да покрият такава част от данъка, съответна на идеалната им част
в съсобствеността. В този случай единствено възниква самостоятелно задължение
за ангажиралия се пред ползвателя съсобственик да плати данъка за имота. Поради
това и за основателни се намират възраженията на ответната по претенцията
страна М.К. в същия смисъл. Неоснователно пък се изтъква от ищеца по претенцията Т.,
че М.К. следвало да отговаря солидарно за това поето от Т.Т. задължение предвид,
че то било поето по време на брака им. Видно от наличните по делото доказателства
бракът между Т.Т. и М.К. е прекратен през 2011 г., поради което не може да се
приеме, че задължението за заплащане на дължимите данъци за процесния имот
обслужва нуждите на семейството.
За установяване на размера на платения данък е изслушана
ССчЕ, заключението по която не е оспорено. Доколкото обаче не се установява за М.К. изобщо да е съществувало задължение за заплащане на
данък за имота за периода от 2011 г. до 2020 г., то и безпредметно се явява
обсъждането на експертизата, допусната във връзка с установяването на
претенцията по размер.
С оглед на гореизложеното претенцията по сметки на Т.Т.
срещу М.К. ще се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
Сторените
от страните разноски във връзка с извършването на делбата на основание чл. 355 ГПК следва да се разпределят съобразно квотите им в съсобствеността. Доколкото
депозитът за възнаграждение на вещото лице по СТЕ в размер на 240 лв. е внесен
единствено от М.К., то в полза на същата следва да се заплати от Т.Т. сумата от
60 лв., а от Р.Т. сумата от 120 лв. В полза на М.К. следва да се заплатят от Т.Т.
и сторените от нея разноски по повод на заявената срещу К. претенция по сметки,
а именно адвокатско възнаграждение, което предвид възражението за прекомерност
и представения ДПСЗ ще се определи в размер от 600 лв. Относно способа за
делбата адвокатско възнаграждения няма да се присъжда. Всеки от съделителите
следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял на
основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. М.К. и Т.Т. следва да заплатят сумата от по 2 550 лв. всеки, а Р.Т. – 5
100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. на ******** на АГКК, с адрес на имота: гр.******, ул. „*********“
№ *, ет.*, намиращ се в югозападната част на първи жилищен етаж в сграда с
идентификатор *******, предназначение жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена
площ от 92 кв.м., ведно с избено помещение № * със застроена площ от 11 кв.м.,
както и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******, под обекта: ********, *********,
*********, над обекта: ************,
както и 6/48 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.******, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ******** на АГКК, с адрес на имота: гр.*******, ул. „*******“
№ *, площ: 439 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: ***, кв.***,
парцел ****, съседи: *******, **********, *********, ********, ***********, с пазарна стойност от 255 000 лв. (двеста петдесет
и пет хиляди лева), като получената
от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им
права в имота, както следва: 1/4 ид.ч. за М.Д.К., ЕГН ********** ***, 1/4 ид.ч. за Т.Р.Т., ЕГН **********
***/4 ид.ч. Р.Р.Т., ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ приетата по делото на основание чл. 346 ГПК претенция по сметки на Т.Р.Т.,
ЕГН ********** ***, срещу М.Д.К., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС, за осъждане на М.Д.К.,
ЕГН **********, да заплати на Т.Р.Т.,
ЕГН **********, сумата от 1 500 лева,
представляваща припадащата се част на ответницата по претенцията от заплатените
за периода от 2011 г. до 2020 г. от ищеца по претенцията данъци за процесния
имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. на ********** на АГКК, с адрес на имота: гр.*********,
ул. „******“ № *, ет.*, намиращ се в югозападната част на първи жилищен етаж в
сграда с идентификатор ***************, предназначение жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, със застроена площ от 92 кв.м., ведно с избено помещение № * със
застроена площ от 11 кв.м., както и съответните идеални части от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***********,
под обекта: *************, **************, ************, над обекта: **************, както и 6/48
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.********, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г.
на ************ на АГКК, с адрес на имота: гр.*******, ул. „*********“ № *,
площ: 439 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: ***, кв.*******, парцел
****, съседи: **************, ******************, **************, ****************,
***************.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплати М.Д.К., ЕГН ********** ***, сумата от 60 лева – припадаща му се част от сторените от М.Д.К. разноски във
връзка със способа за делбата, както и сумата от 600
лева – разноски за един адвокат във връзка с приетата по делото и заявена
срещу нея претенция по сметки на Т.Р.Т..
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Р.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплати М.Д.К., ЕГН ********** ***, сумата от 120 лева – припадаща му се част от сторените от М.Д.К. разноски във
връзка със способа за делбата
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК М.Д.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2 550 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Т.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2 550 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Р.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 5 100 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пловдив в двуседмичен
срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:
СГ