№ 107
гр. Габрово, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500024 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба от "Юробанк България" АД, чрез адв. Х.
И.., против разпореждане № 1284 от 28.10.2021г., постановено по ч. гр. д. №
1239/2021 г. от Районен съд - Севлиево, в частта с която на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника ЕМ. АН. Ж. и ДЖ.
АХМ. ДЖ., за сумата от 530,80 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020
г. – 11.10.2021 г., сумата от 180 лева – такси за периода от 06.08.2019 г. до
08.12.2020 г. и сумата от 150 лв. – разноски за връчване на уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника и сторените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Жалбоподателят излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частта в
която заповедният съд е приел, че вземането за мораторна лихва е недължимо
поради противоречие с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва, че цитираната
разпоредба касае задълженията на частноправни субекти - длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не попадат търговски
банки. Посочва, че претендираните вземания за такси не са свързани с
усвояване и управление на кредитния продукт, тези дейности били свързани с
договора за потребителски кредит, като същите са допълнителна услуга
1
предоставена на картодържателя, за което е необходимо да бъде въведена
такса. Твърди се, че претендираните разноски за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост на длъжника представляват дължими такси и
комисионни за допълнителни услуги, които са заплатени от кредитора, като
същите следва да се понесат от неизправната страна. Моли се да се отмени
разпореждането в в обжалваната част и да бъде издадена заповед за
изпълнение против длъжника. Претендират се разноските за въззивното
производство.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената частна жалба е частично
основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Юробанк
България" АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците ЕМ. АН. Ж. и ДЖ. АХМ. ДЖ., за
сумата от 25 464, 29 лв., от които: 21 816, 94 лв. – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № FL965783 от 05.02.2019 г.; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 2 583,15 лв., дължимо за периода
05.09.2019 г. - 24.09.2020 г.; мораторна лихва в размер на 147,40 лв., дължима
за периода от 05.08.2019 г. – 12.03.2020 г.; мораторна лихва в размер на
530,80 лв., дължима за периода от 14.05.2020 г. – 11.10.2021 г.; законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; такси в
размер на 236 лева, дължими за периода 06.08.2019 г. – 08.12.2020 г.;
разноски за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост в размер на 150 лева; и направените в заповедното производство
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 1284 от 28.10.2021 г. заповедният съд е приел, че
следва да уважи частично подаденото заявление, като отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по отношение на
заявените като безспорни вземания за мораторна лихва в размер на 530,80 лв.,
дължима за периода от 14.05.2020 г. – 11.10.2021 г., поради противочерие с
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, за начислени такси по процесния договор в периода
2
от 06.08.2019 г. до 08.12.2020 г. в размер на 180 лева, поради противоречие с
чл. 10а, ал.2 ЗПК, за направени разходи за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост в размер от 150 лева поради
противоречие с чл. 10а, ал.2 ЗПК и за сторените съдебни разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от заявлението.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлено искането на издаване на заповед за незабавно изпълнение за
сумата от 530,80 лева – дължима мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г.
– 11.10.2021 г. В процесния случай вземанията за мораторна лихва, за такси и
за разноски произтичат от Договор за потребителски кредит № FL965783 от
05.02.2019 г. и приложимите общи условия към него, поради което
заповедният съд правилно е извършил проверка за неравноправност и
противоречие със закона и добрите нрави на договорни клаузи в
потребителски договор по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Настоящият състав
намира, че вземането за мораторна лихва в размер на 530,80 лева – дължима
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. – 11.10.2021 г., е дължимо.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) в срок до два месеца след отмяната на извънредното положение
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не
се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение. Заявителят "Юробанк България" АД е банка по смисъла
на чл. 2 ЗКИ – юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не представлява финансова
институция по смисъла на чл. 3 от същия закон, легалната дефиниция на
3
която е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник,
чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите,
изброени в т. 1, 2 и 3. Анализът на актуалната нормативна уредба води до
извод, че след отмяната на извънредното положение е въведено ограничение
за начисляване на лихви за забава само на длъжници по договори за кредит,
предоставени от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не е
включен частният жалбоподател "Юробанк България" АД. Поради така
изложените съображения въззивният състав намира частната жалба за
основателна в тази й част. Обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
11.10.2021 г. в размер на 530, 80 лв. и вместо него следва да бъде постановено
определение за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
това парично вземане.
В частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
за заповед за незабавно изпълнение за сумата от 180 лева - начислени такси
по договора за периода 06.08.2019 г. – 08.12.2020 г., и за сумата от 150 лева –
разходи за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
по договора, въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно.
От подаденото заявление е видно, че претендираната сума от 180 лв. е за
начислени такси по чл. 2, ал. 2 от Договора, от който се установява, че това са
такси и комисионни за обслужване изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка на клиента, които такси са отделни от таксите за
откриване и поддържане на разплащателната сметка. Така посочена таксата
не дава възможност на заповедния съд да извърши преценка за
характеристиката на услугата, за която е била начислена съответната такса, и
да разграничи кои от посочените суми се отнасят до кредитната сделка и кои
до самото ползване на платежния инструмент. Така посочена от заявителя
таксата води до извода, че същата е свързана с усвояване и управление на
кредита, доколкото се начислява при извършване на платежни операции и
същите са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е въведена забрана
за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. С приложените към
заявлението уведомление от ЧСИ и нотариални покани, е обявена предсрочна
4
изискуемост на задълженията му по Договор за потребителски кредит.
Представени са и платежни нареждания за заплащане на сумите в общ размер
на 150 лв. Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на
длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав
намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжниците.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния
договор за потребителски кредит, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По
силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като посочване на вземането като разноски по изпълнението по
смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение не съответства
на никаква допълнителна услуга, предоставяна от кредитора. Дейността по
изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и
уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по
естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на
ВКС, ІІ ТК/. Поради това претендирането на разноски за събиране вземане
поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия за управление на кредита. По изложените съображения
въззивната инстанция намира, че заплащането на направените от заявителя
разходи в размер на сумата от 150 лева за изготвяне и връчване на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжниците, които
се претендират със заявлението, противоречат на закона по смисъла на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд
е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК по
отношение на вземането за мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
11.10.2021г. в размер на 530, 80 лева. В останалата му обжалвана част
разпореждането на заповедния съд следва да се потвърди поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции, а подадената против него частна
5
жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на настоящото производство, следва да се присъдят и
сумата от 10 лева - държавна такса и сумата от 22 лева - адвокатско
възнаграждение, представляваща съразмерна част на уваженото вземане,
съответно към присъдените от заповедния съд разноски. Съразмерно на
уважената част от частната жалба и съобразно направеното искане на частния
жалбоподател следва да се присъди сумата от 15 лева за държавна такса за
обжалване, съразмерно с уважената част от жалбата, поради което и за тази
сума за разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1284 от 28.10.2021г., постановено по ч. гр. д.
№ 1239/2021 г. от Районен съд - Севлиево в частта му, с която е отхвърлено
заявление подадено от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК против ЕМ. АН. Ж., ЕГН ********** и ДЖ. АХМ.
ДЖ., ЕГН **********, в частта за сумата от 530, 80 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. – 11.10.2021г., както и
съразмерно определените разноски в полза на заявителя, като вместо него
постановява ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в
полза на "Юробанк България" АД, със седалище и адрес на управление: ЕМ.
АН. Ж., ЕГН ********** и ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН **********, за сума в
размер на 530, 80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 11.10.2021 г., за сумата от 10 лева - държавна такса за
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата от 22 лева
адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, както и за сумата от 15 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1284 от 28.10.2021г., постановено по
ч. гр. д. № 1239/2021 г. от Районен съд - Севлиево в останалата му обжалвана
част.
6
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на
изпълнителен лист за посоченото вземане.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Севлиево за издаване на заповедта и
изпълнителния лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7