ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260167/20.11.2020г.
гр.
Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело № 492/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.Х.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. против решение №
260442/24.08.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1608/2019г. с което
въззивницата е осъдена да заплати на Р.И.Х., ЕГН ********** сумата от
30 000 лева, претендирана като част от общо 80 402 лева,
представляващи стойността на продаден на публична продан недвижим имот, собствен на ищеца –
апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно
с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, върху който е учредил договорна ипотека с нот.акт № 45, том
1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г., в
качеството му на ипотекарен гарант на ответницата във връзка със сключен от нея
с „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
ТR1771094/13/13.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2019г. до
окончателното изплащане, на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД, както и следващите за производството
съдебни разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че същото е
постановено при допуснати процесуални нарушения, неправилен анализ на събраните
по делото доказателства, недопускане на относими и допустими своевременно
поискани доказателства, в резултат на което са направени необосновани изводи,
некореспондиращи на действителните отношения между страните. Излагат се доводи
по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна
на съдебния акт и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В жалбата са направени и искания за
събиране на доказателства, отказани от първоинстанционния съд /разпит на още
един свидетел/, както и за конституиране на „Консорциум Реми груп“ АД като
трето лице-помагач, на основание чл.226 ал.1 ГПК вр. извършена в хода на
процеса цесия на спорното вземане.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна – възиваемият Р.И.Х., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Така
докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в
о.с.з., като съдът дължи произнасяне по направените от въззивницата искания за
привличане на трето лице-помагач и по доказателствата.
От представените с въззивната жалба два
договора за цесия безспорно се установява, че процесното вземане е прехвърлено
в хода на процеса. Това обаче не е достатъчно да обоснове основателност на
искането за привличане на последния цесионер в настоящото производство,
позовавайки се на разпоредбата на чл.226 ал.1 ГПК.
На първо място за въззивницата липсва
правен интерес от привличане на приобретателя на спорното право като помагач на
нейна страна, тъй като същата не разполага с каквито и да било права по
отношение на него, реализирането на които да са обусловени от постановеното по
настоящия спор разрешение. А нормата на чл.226 ал.1 ГПК не дерогира изискването
за наличие на такъв по см. на чл.219 вр. чл.218 ГПК.
Интерес от привличане би имала
насрещната страна, като въззивницата не може да упражнява права от нейно име.
На следващо място, съдът намира, че дори
и в хипотезата на прехвърляне на спорното право в хода на процеса важат
преклузивните срокове по чл.219 ал.1 ГПК. Следователно, недопустимо е
ответникът да иска привличане на приобретателя след срока за отговор по чл.131 ГПК. Интересът на страните е защитен от нормата на чл.226 ал.3 ГПК –
постановеното решение ще обвърже със СПН и приобретателя.
Ето защо искането на въззивницата Г.Х.
за привличане на „Консорциум Реми груп“ АД като трето лице-помагач, на основание
чл.226 ал.1 ГПК вр. извършена в хода на процеса цесия на спорното вземане
следва да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до искането за събиране на
гласни доказателства – разпит на недопуснат от първоинстанционния съд свидетел,
настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.266 ал.3 ГПК и същото
следва да бъде уважено. С отговора си на исковата молба въззивницата е поискала
допускането на трима свидетели за установяване на твърденията й относно
отношенията и уговорките между страните по погасяване на процесния договор за
кредит. В съответствие с разпоредбата на чл.159 ал.2 изр.първо ГПК окръжният
съд е допуснал само двама от поисканите, но в нарушение на изречение второ от
същата разпоредба е оставил без уважение направеното след изслушването на тези
свидетели повторно искане за разпит и на трети свидетел.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивницата Г.Х. за привличане на „Консорциум Реми груп“ АД като трето
лице-помагач, на основание чл.226 ал.1 ГПК вр. извършена в хода на процеса
цесия на спорното вземане.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
въззивницата Г.Х. да се ползва от показанията на един свидетел, при условията
на водене, за доказване на твърденията й относно отношенията и уговорките между
страните по погасяване на процесния договор за кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 27.01.2021г. от 10.15 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението, в частта в която е
оставено без уважение искането за привличане на трето лице-помагач подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, с частна жалба, в 1-седмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.