РЕШЕНИЕ
№ 14520
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110156919 по описа за 2024 година
Ищцата Б. С. К. твърди, че срещу нея е било образувано и се е водило
изпълнително дело № 20208490402608 на ЧСИ А. П. образувано по молба на
ответника С.о., въз основа на наказателно постановление № 310556/11.05.2017 г., с
което на ищцата е наложена глоба в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО. Заявява, че в рамките на изпълнителното производство, от ищцата е
била удържана сумата в общ размер на 403 лева, постъпила и разпределена в резултат
на наложен запор върху пенсията на ищцата, като от постъпилата сума са погасени
100,00 лева – за наложената глоба, и сумата в размер на 303 лева – такси и разноски,
както и разноски по изпълнителното производство. Счита, че е отпаднало правното
основание за принудително събиране на процесните вземания към датата на тяхното
принудително удовлетворение, поради което и същите подлежат на връщане.
Изтъква, че разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Сочи, че след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност, като съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Посочва, че нормите на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, уреждащи давността за
изпълнение на административно наказание, включително нейното прекъсване, са
1
специални по отношение на разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК, като
посочените разпоредби на ЗАНН се прилагат, независимо от обстоятелството, че за
събирането на глобите е образувано изпълнително производство. Твърди, че в
мотивите на Т.Р. № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т.д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия,
според които „разпоредбата на 82, ал. 4 от ЗАНН изключва приложението само на чл.
83, ал. 3 от ЗАНН, като не изключва приложението на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.
Изтъква, че изпълнителното производство срещу ищцата е започнало през 2020
г., когато е подадено възлагателно писмо за събиране на публични вземания, но към
тази дата задължението е било погасено по давност по аргумент от чл. 82, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН. Също така твърди, че след образуването на изпълнителното производство
през 2022 г. в рамките на две години не са били извършвани изпълнителни действия,
поради което счита, че по отношение на вземането е изтекла погасителна давност най
– късно в края на 2022 г., тъй като задълженията за глоби се погасяват с изтичането на
двегодишна давност.
С оглед на гореизложеното, счита, че към датата на налагане на запора върху
пенсията на ищцата и принудителното удържане на процесните суми – 25.09.2023 г., е
изтекла погасителната давност за събиране на вземане за глоба в размер на 100 лева,
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, за което е издадено наказателно
постановление № 310556/11.05.2017 г., а самите суми са удържани на отпаднало
правно основание.
Твърди, че в конкретния случай е отпаднало правното основание за задържането
на сумата от 1000 лева от ответника в настоящото производство, като с отпадането на
основанието, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, отпада и
правното основание за удържането по принудителен ред на каквито и да било суми по
това изпълнително дело, а удържаните по принудителен ред суми следва да бъдат
възстановени на длъжника в изпълнителното производство.
По отношение на сумата, в размер на 303,00 лева – събрани по принудителен
ред от длъжника и задържана в полза на ЧСИ за такси и разноски по изпълнителното
дело, счита, че същата подлежи на възстановяване от ответника на основание чл. 59
ЗЗД, тъй като с тази сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Сочи, че когато изпълнителното дело е прекратено, счита, че
изпълнителни действия по същото не следва да се предприемат, тъй като са без правно
основание, а в случай, че се предприемат, то отговорността за това, включително за
заплащането на такси и разноски по извършването им следва да се поемат от
Взискателя.
Счита, че е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване.
Моли съда да осъди ответника С. О. на основание чл. 55 от ЗЗД, да заплати на ищцата
Б. С. К., сумата в размер на 100,-- лева – събрана на отпаднало правно основание по
2
изпълнително дело № 20208490402608 на ЧСИ А. П. и преведена в полза на
ответника, ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Също
така моли съда да осъди Столична община, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на
ищцата сумата в размер на 303,00 лева – събрани по принудителен ред такси и
разноски по № 20208490402608 на ЧСИ А.П., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникът С. О., който заявява,
че оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва като неоснователно
твърдението на ищцата по отношение на настъпила погасителна давност за събиране
на наложените административни наказания „глоба“. Поддържа, че в петитума на
исковата молба, ищецът иска от съда да признае за установено, че вземането на
взискателя С. о. по изп. Дело № 20208490402608 по описа на ЧСИ А. П., рег. № ...,
спрямо него, са недължими. Заявява, че видно от всички документи, приложени към
изпълнителното дело е, че действията по събиране на наложената глоба са предприети
законосъобразно и преди да е изтекла погасителна давност.
Заявява, че видно от представените към исковата молба доказателства, ищеца не
оспорва, че наказателно постановление № 310556/2017 г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело № 20208490402608 по описа на ЧСИ А. П. рег. № ...е
поради факта, че действително е извършил посоченото в наказателното постановление
административно нарушение. Сочи, че видно от представеното в исковата молба
Наказателното постановление, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20208490402608 по описа на ЧСИ А. П., рег. № ...ищеца не оспорва, че действително е
извършил посоченото в наказателното постановление административно нарушение,
както и, че не се е възползвал от възможността да заплати минималната санкция, в
тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е разчитала, че глобата няма да
бъде събрана.
Сочи, че от момента на влизане в сила на процесното наказателно постановление,
поради липсата на подадена срещу същото жалба пред компетентния съд, в
законоустановения срок, възможността същото да бъде атакувано по съдебен ред се
преклудира, като след този момент единствената възможност наказателното
постановление да бъде отменено по съдебен ред, съответно процесните суми да бъдат
признати за недължими, е по реда предвиден в раздел VIII от ЗАНН.
Заявява, че дори в случай, че отпадането на възможността за принудително
събиране на дължимите суми, самото задължение продължава да съществува, което на
свой ред предполага отхвърлянето на така предявения иск за недължимост на
3
процесните суми. Счита, че е в правомощие на административно наказващият оргат, в
случая Столична община е, да прецени, дали дадено публично задължение подлежи на
заличаване поради изтекла абсолютна давност, а в конкретния случай, не става въпрос
за така хипотеза. Счита, че не следва да се приеме, че изпълнителната давност
погасява самото вземане, тъй като това би било в пълно противоречие с общия
принцип, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно
поведение.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните намира иска за основателен.
Фактите по вида на процесното задължение и процедурата по неговото изпълнение са
безспорни. Очевидно е обстоятелството, че изпълнителното производство е
образувано след изтичане на срока по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Съдът намира, че този
срок е преклузивен и погасява притезанието за наложеното наказание „глоба“.
Нормата налага задължение за адмнистрацията да не пристъпва към изпълнение на
наказанието „глоба“ след изтичане на посочения срок. В случая ответникът е нарушил
това задължение и следва да възстанови не само сумата събранаа като глоба, но и
изпълнителните разноски, понесени от ищеца без основание. Ответната страна дължи
на ищцовата и 450 лева разноски. Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о. да заплати на Б. С. К. ЕГН ********** сумата 403 лева, ведно със
законната лихва от 26.09.2024г. до изплащане, както и 450 леева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4