Определение по дело №850/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ш. Я. И., чрез адв. П. П., против решение № 430/26.08.2024 г., постановено по АНД № 1207/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 004329/23.05.2024 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. С НП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева на водача Ш. Я. И. за това, че е управлявал ППС с рег. № Р0028КР – автобус, марка и модел МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР, с обща техническа допустима максимална маса до 12т. на 29.11.2023г. в 10,00 часа, на път № 11-21, км. 16+900, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

На съда е служебно известно, че по преюдициално запитване правено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело C-61/23. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС – Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Отговорът на това преюдициално запитване е от значение за решаването на настоящия правен спор, тъй като с Наказателно постановление № 004329/23.05.2024г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на Ш. Я. И. за посоченото нарушение е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева. Установеното нарушение е подробно описано в наказателното постановление, както и начина на неговото установяване. В наказателното постановление, също така е посочено, че съгласно чл. 189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС налага настоящото съдебно производство да бъде спряно до решаване на дело C-61/23 на посоченото законово основание - чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по КАНД № 850/2024 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Да се извършва ежемесечна проверка за хода на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, резултатите от която да отразяват в нарочна справка.

При приключване на производството по дело С-61/2023 на СЕС настоящото дело да се докладва на съдията – докладчик за възобновяване на производството.