Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №  260031     

                   Б., 01.04.2021г.

                    

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на първи март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.

гражданско дело № 516 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

         Т.С.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на С.И.Д. с ЕГН: ********** и С.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 16.11.1969г., както и по отношение на Д.И.Д. с ЕГН: ********** и Н.В.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 15.09.1963г., че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, който е придобил по наследствено правоприемство от баща му С. Т. ***, починал на 18.04.2004г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 220кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи:  от две страни имот с идентификационен № *, имот № *,*и имот с идентификационен № *,  както и ответниците С.И.Д. и С.Н.Д. да бъдат осъдени да му предадат владението върху ½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот, както и ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. да бъдат осъдени да му предадат владението върху ½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот.

Т.С.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на С.И.Д. с ЕГН: ********** и С.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 16.11.1969г., както и по отношение на Д.И.Д. с ЕГН: ********** и Н.В.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 15.09.1963г., че е собственик на недвижим имот, който е придобил чрез саморъчно завещание от 16.10.2005г., направено от М. Г. Ц., б.ж. на с.Т., починала на 20.06.2007г., обявено с Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № 418-Таня Ревова, с район на действие РС-Б. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 238кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план  на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи: улица, от две страни имот с идентификационен № *и  имот с идентификационен № *,  както и ответниците С.И.Д. и С.Н.Д. да бъдат осъдени да му предадат владението върху ½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот, както и ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. да бъдат осъдени да му предадат владението върху ½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот, както и да му заплатят направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Р.С. поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.

    ОТВЕТНИЦИТЕ-С.И.Д. и Д.И.Д. ***, чрез пълномощник адв. И.С. от САК/пълномощно от 09.06.2020г./ са направили възражение по исковете и са представили писмен отговор с вх.№ 3187 от 23.06.2020г. в предвидения в закона срок.

    В писмения отговор ответниците С. и Д. Д.оспорват исковете като твърдят, че всеки един от тях по време на брака му, а именно С.Д. и С.Д. и Д.Д. и Н.Д. са придобили по 1/2 идеална част от всеки един от двата процесни имоти на основание договор за продажба, отразени в нотариален акт № *, том *, дело № * от *.*.19**г. на районен съдия при РС-Б. и нотариален акт № *, том *, дело № * от *.*.19**г. на районен съдия при РС-Б.  През 2006г. е образувана преписка № *. за изземване на част от владения от тях УПИ, за части, от които има претенции ищеца, но по същата е постановен Отказ *Заявяват, че не са били уведомявани от ищеца лично или чрез трети лица, както и от завещателя му М. Г. Ц. преди смъртта й, че има претенции към владените от тях части от недвижими

имоти, предмет на настоящите искове, освен в началото на 2020г. от съпругата на ищеца Ц. Т.. Правят възражение, че са придобили имотите и по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение, със съзнанието, че са собственици от 2008г. до началото на 2020г. Молят да им се присъдят направените по делото разноски.

          ОТВЕТНИЦИТЕ-С.Н.Д. и Н.В.Д. ***, чрез пълномощник адв. И.С. от САК/пълномощно от 25.08.2020г./ са направили възражение по исковете и са представили писмен отговор с вх.№ 4791 от 26.08.2020г. в предвидения в закона срок.

          В писмения отговор ответниците С. и Н. Д.оспорват исковете като твърдят, че всяка една от тях по време на брака й, а именно С.Д. със С.Д. и Н.Д. с Д.Д. по отделно са придобили по 1/2 идеална част от всеки един от двата процесни имоти на основание договор за продажба, отразени в нотариален акт № *, том *, дело № * от *.*.19**г. на районен съдия при РС-Б. и нотариален акт № *, том *, дело № * от *.*.19**г. на районен съдия при РС-Б..  През 2006г. е образувана преписка № *. за изземване на част от владения от тях УПИ, за части, от които има претенции ищеца, но по същата е постановен Отказ *Заявяват, че не са били уведомявани от ищеца лично или чрез трети лица, както и от завещателя му М. Г. Ц. преди смъртта й, че има претенции към владените от тях части от недвижими имоти, предмет на настоящите искове, освен в началото на 2020г. от съпругата на ищеца Ц. Т.. Правят възражение, че са придобили имотите и по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение, със съзнанието, че са собственици от 2008г. до началото на 2020г. Молят да им се присъдят направените по делото разноски.

          Съдът е допуснал с Определение № 263938 от 02.09.2020г. за разглеждане  в настоящето производство по гр.дело № 516/2020г. по описа на РС-Б. на направеното възражение при условията на евентуалност от ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. срещу ищеца Т.С.Т. за заплащане от него на сумата от общо 16400лв./шестнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в недвижимите имоти, предмет на ревандикационните искове, включващи следните трайни насаждения-14 реда от лозови насаждения-различни сортове-193 броя, на обща стойност от 5300лв.; 1 брой череша, на стойност 500лв.; 3 броя сливи, на стойност 1800лв.; 1 брой вишна, на стойност 900лв.; 7 броя праскови, на стойност 4900лв. и  1 брой орех, на стойност 3000лв., с която стойност се е увеличила стойността на недвижимите имоти, предмет на исковете по чл.108 от ЗС.

     В с.з. ответниците Д. и С. Д.лично и чрез пълномощник адв.И.С. от САК оспорват предявените искове, като поддържат направените възражения в писмените отговори.

Ответниците Д. и Н. Д.поддържат направеното възражение за извършени от тях подобрения, като с писмена молба са уточнили всяко едно от тях кога е извършено, както следва:

-        лозето е засаждано в периода от началото на 1980 година до края на 1981 година;

-        овощните дървета – 1бр. череша, 3 бр. сливи, 1бр. вишна и 7 бр. праскови са засаждани в периода 1985-1989  година;

-         орехът е засаден през 2000 година, като така описаните подобрения се намират само в частта от имотите, за които ищецът твърди, че е собственик. 

 Моли да се отхвърлят исковете с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователни и недоказани и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.223/.  Представя писмени бележки с вх.№ 261403 от 08.03.2021г.

      От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Ищецът е един от наследниците по закон на С. Т. ***, починал на 18.04.2004г., който е оставил двама сина: ищецът Т.С.Т. и В. С.Т..

     Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на С. Т.С., издадено на 31.01.2020г. от Кметство с.Т..

     Предмет на иска е поземлен имот с площ от 220кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи: от две страни имот с идентификационен № *, имот № *,*и имот с идентификационен № *.

     Ищецът се легитимира като съсобственик на 1/2 идеална част от описания по-горе поземлен имот, който е част от лозе от 0.838 дка в м.Др., което е бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л., в с.Т., Соф. обл.,  представляващ имот №*по Помощния план и попадащ в *в УПИ * със 153кв.м., УПИ *с 220 кв.м., УПИ *с 216 кв.м., УПИ *, 404 с 227 кв.м. и нереализирано озеленяване от кадастрален план, изработен през 1973г., със следните писмени доказателства: оригинал на скица №69/23.04.2009г., издадена от Техническа служба с.Т., презаверена на 17.01.2020г., копие от Решение №8878* от 29.03.1995г. на ОСЗ-Б., копие от Решение *от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., копие от удостоверение №1467 от 17.11.2008г. на Кметство с.Т., копие от регистър на съществуващите имоти, копие от протокол за удостоверяване на граници на поземлени имоти, находящи се в землището на с.Т., с нотариална заверка на подписите на Т.С.Т. и * * *рег.№86 от 06.11.2007г. и копие от удостоверение за наследници на С. Т.С. изх.№30 от 31.01.2020г. на Кметство с.Т.

       От приложените писмени доказателства в административната преписка на ОСЗ-Б. от 08.12.2020г., се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на С. Т.С. в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху лозе от 0.838 дка, шеста категория, местност Др., имот № *по помощния план, попадащ в * в *с решение *от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б. и скица№ 276 от 13.11.2008г. на Кметство с.Т., на основание молба-декларация за членство в ТКЗС 629/1957г. С решение №8878* от 29.03.1995г. на ОСЗ-Б. е признато само правото на възстановяване на основание описаната по-горе декларация за влизане в ТКЗС върху лозе от 0.300 дка в м.“Др.“ в землището на с.Т., след което е идентифициран на място имота, за което е издадено горното Решение *от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица на имота.

       Освен това предмет на иска е и поземлен имот с площ от 238кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи: улица,   от две страни имот с идентификационен № *и  имот с идентификационен № *.

       Ищецът се легитимира като собственик на целия поземлен имот от 238кв.м., представляващ част от идентификационен № *в *по Помощния план на вилна зона Л. в село Т., участващ в * в *по регулационния план на селото със саморъчно завещание, съставено от М. Г. Ц. на 16.10.2005г., с което завещава на Т.С.Т. „всички земеделски земи и гори които притежава, находящи се в землището на с.Т., Софийска област“. Завещателката е починала на 20.06.2007г. С Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № 418, с район на действие РС-Б. е обявено саморъчното завещание, което е оставено в полза на ищеца.

      Завещателката М. Г. Ц. е собственик на описания по-горе поземлен имот от 238 кв.м. във в.з. Л. в с.Т., който е придобила по наследство от майка си М. Г. С.ова и по силата на ЗСПЗЗ с Решение *от 09.09.1998г. на ПК-Б., Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица № 277/13.11.2008г. на Кметство с.Т. и удостоверение за наследници на М. Г. С.ова, починала на 26.10.1957г.

     Горното се установява от приложената административна преписка от ОСЗ-Б. от 08.12.2020г. От същата се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на М. Г. С.ова в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху лозе от 0.806 дка, шеста категория, местност С. , имот № *по помощния план, попадащ * с 238кв.м. с решение № * от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б. и скица№ 277 от 13.11.2008г. на Кметство с.Т., на основание молба-декларация за членство в ТКЗС 400/1957г. С решение *от 09.09.1998г. на ОСЗ-Б. е признато само правото на възстановяване на основание описаната по-горе декларация за влизане в ТКЗС върху лозе от 1дка в м.“С. “ в землището на с.Т., след което е идентифициран на място имота, за което е издадено горното Решение №* от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица на имота.

           От друга страна ответниците С.И.Д. и С.Н.Д., които са съпрузи от 16.11.1969г. съгласно приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, твърдят, че владеят от 13.05.1975 година 1/2 идеална част от * в кв. 28 по плана на в.з.“Л.“ в с.Т., Соф. обл., с площ от 932кв.м., която идеална част са придобили по време на брака им чрез договор за продажба от Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Б.ска комуна“, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело №* от 13.05.1975г. на районен съдия при РС-Б., приложен като писмено доказателство  по делото.

           Ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д., които са съпрузи от 15.09.1963г. съгласно приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, твърдят, че владеят останалата 1/2 идеална част от * в кв. 28 по плана на в.з.“Л.“ в с.Т., Соф. Обл., с площ от 932кв.м., която идеална част са придобили по време на брака им чрез договор за продажба от Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Б.ска комуна“, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело №* от 13.05.1975г. на районен съдия при РС-Б., приложен като писмено доказателство  по делото.

 

           От показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. Т. и Б. И. Б., които са обработвали съседни имоти, се установява, че от 1976г. до сега процесният УПИ във в.з.Л. в с.Т., се владее само от ответниците Д. и С. и техните съпруги. Имотът не е застроен и е бил засаден с лозе, овощни дървета, цветя и зеленчуци. Същият не е ограден, но в същата местност по-голяма част от имотите не са оградени.

           Съгласно показанията на св.Н. Д. В., която е дъщеря на Д. В. Д., се установява, че баща й е имал съседен имот във в.з.Л. в с.Т. и през 1992г. С. Т. и снаха му Ц. са разговаряли с баща й в нейно присъствие и са го предупредили, че ще си възстановят част от техния имот. Тези разговори са били и през 1999г. и през 2002г. С. Т. е казал пред бащата на св.Василевска, че е предупредил и другите лица, които са ползвали негов имот.

           От показанията на св. Ц. Ц. Т., която е съпруга на ищеца, се установява, че от 1973 година има сключен граждански брак с ищеца. Св. Т.  и свекър й са ходили до ответниците, за да ги предупредят да напуснат лозето, тъй като им е възстановено и е тяхно, но не ги намерили. Тя лично ги е посетила в началото на 2020г. като Д. й казал, че е садил лозе и иска обезщетение за това. Според св.Т. имотът е обрасъл с храсталаци, не е застроен и не е заграден, но и съседните имоти не са оградени.

            Видно от приложеното копие от Споразумение с нотариална заверка на подписите под № 4983 от 27.10.2020г. на нотариус № *-Д. Г. , с район на действие РС-Б., се установява, че св.Н. В. и брат й В. Д. Д. /съгласно приложеното удостоверение за наследници на Д. В. Д./ са предали на ищеца Т.С.Т. на 27.10.2020г. владението  върху части-153кв.м. и 37кв.м. от УПИ ІІ-387 в *по плана на в.з.Л. в с.Т..

            Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 260936 от 15.02.2021г., изготвена от в.л. П.П., се установява, че процесните имоти са части от имот № *с 238кв.м. и от имот с № *с 220кв.м., като тези имоти са внесени в ТКЗС през 1957г. и от 1973година има регулационен план на в.з.Л. в с.Т. и тогава са включени в регулацията и стават част от * в кв. 28 от 932кв.м., който е продаден от ТКЗС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване на земеделските имоти е изготвен и влязъл в сила през 2008г. помощен план като имот с идентификационен № *от 238кв.м. и имот с № *от 220кв.м. са част от * в кв. 28 от 932кв.м., който УПИ не е застроен и ограден, сега същият е засаден с лозе и овощни дървета. Ответниците С. и Д. Иванови Д.се легитимират като собственици на УПИ * в кв. 28 от 932кв.м. с нотариални актове№№ 126 и № 125 от 13.05.1975г. на районен съдия при РС-Б..

           Видно от приетото заключение по изготвената съдебно-агрономическа експертиза с вх.№ 261103 от 19.02.2021г. от вещото лице Л.И.Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло, се установява, че в процесните имоти има засадени 208 броя лози тип „Кордон“, които са на 40 години и са с изтекъл срок на плододаване, за което вещото лице не ги е оценило, тъй като те сами по себе си не оскъпяват имотите. Има засадени 1 череша, на 5 години, 3 броя сливи, на 6 години, 5 броя праскови на 6 години, 2 броя праскови на 3 години и 1 орех, на 21 години.  Стойността на имотите се е увеличила със сумата от общо 685.80лв. с оглед на съществуващите в имотите овощни дървета, описани по-горе.

           Ответниците признават, че в годините претенции за собственост по отношение на владения от тях * в *от 932кв.м. във в.з.Л. в с.Т., е имала Тота Петрова Коцева от с.Т., която е предприела административни мерки за изземването, но е получила отказ на 05.12.2006г. Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от Отказ № 639 от 05.12.2006г. на Кмета на Община Б..  

           ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, имащи за предмет бивша земеделска земя-лозя, които сега се намират в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л. в с.Т., община Б., определени по Помощния план от 2008г. към регулационния план от 1973г., са допустими, тъй като ищецът претендира, че е съсобственик на имот с № *по наследство от С. Т. ***, починал на 18.04.2004г., както и че е собственик на имот с № *по силата на саморъчно завещание, оставено в негова полза от М. Г. Цанова, починала на 20.06.2007г., които части от имоти участват в * в кв. 28 от 932кв.м. по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., за което  представя позитивни решения на ОСЗ-Б., издадени на наследниците заедно със скици, с които всеки един от двата имоти, предмет на горния иск, е индивидуализиран съгласно регулационния план на в.з.Л.. Съдът намира, че е налице завършено административно производство по възстановяване на собствеността на ищеца върху процесните имоти от ОЗС-Б.. Материалният спор за собствеността върху имотите се решава в исковото производство, каквито са настоящите искове с правно основание чл.108 от ЗС.

          Разгледан по същество всеки един от двата иска по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

           В случая страните спорят кой е собственик на части от * в кв. 28 от 932кв.м. по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., тъй като за същите, представляващи част от им. с № *от 220кв.м. и  част от имот с № *от 238 кв.м. ищецът заявява, че са бивши земеделски имити, които са възстановени по силата на ЗСПЗЗ, като първият на баща му С. Т.С., вторият на наследници на М. Г. С.ова, като нейният единствен наследник  М. Г. Ц. е оставила саморъчно завещание в негова полза, докато ответниците се легитимират като съсобственици в равни части, представляващи съпружеска имуществена общност /СИО/ на целия * в кв. 28 от 932кв.м. с нотариален актове * и *от 13.05.1975г. на районен съдия при РС-Б., както и твърдят, че са придобили имота и по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за период от повече от 10 години от реституирането на имотите по ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ-Б. от 2008г. до деня на предявяване на исковете на 15.05.2020г.

           Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

           Ищецът твърди, че е съсобственик на ½ идеална част от процесния имот от 220кв.м., представляващ част от имот с № *по помощния план, като е придобил съответните идеални части от него на основание наследство от баща му и възстановяване на собствеността върху земеделския имот по ЗСПЗЗ с решение *от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота.

           По отношение на вторият имот с площ от 238кв.м., който е част от им. с № *по помощния план от 2008г., собствеността на завещателката му се установява от възстановяването му по наследство от майка й М. Г. С.ова и по силата на ЗСПЗЗ с решение № * от 27.11.2008г. на ОСЗ-Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота.

         От приетите по делото писмени доказателства-решения на ОСЗ-Б. и скици, издадени от Кметство с.Т. заедно със заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните части от им. с №*и им. с № *са част от * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л., който не е застроен.

         Ревандикацията на имотите се претендира на основание действието на решенията на административния орган за възстановяване на собствеността.

         Реституционният ефект на решенията на ОСЗ-Б. №№ 15367/27.11.2008г. и № */27.11.2008г. на ОСЗ-Б. настъпва с издаването на удостоверения и скици по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Правото на собственост в производството пред ОСЗ е доказано с декларация за членство в ТКЗС, която е годно доказателство в административното производство пред ОСЗ/ПК/, където законът предвижда облекчен ред за доказване.

          В исковото производство при спор за собственост на лицата, които се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права, които изключват реституцията.         

          Неоснователността на исковете по чл.108 от ЗС произтича от това, че ответниците владеят процесните части от им. № *и им.№ *, реституирани по ЗСПЗЗ, които са част от * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л., който урегулиран поземлен имот същите владеят на правно основание. 

         Съгласно приложените копия от нотариални актове * и *от 13.05.1975г. на РС-Б., се установява, че ответниците, които са две двойки съпрузи, всяка една от тях, по време на брака е купила от ТКЗС по 1/2 идеална част от * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л., която владее от тогава до сега.  

         Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. Т. и Б. И. Б. се установява, че от 1976 година до сега описаният по-горе урегулиран поземлен имот се владее от ответниците, като в част от имота има засадено лозе и овощни дървета. Последното се установява и от приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., което съдът кредитира като компетентно и обосновано.   

         Съдът приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се установява, че от постановяване на окончателните решения на ОСЗ-Б., с които се реституират процесните части от * в кв. 28 от 932кв.м. на  27.11.2008г. до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г. ответниците С. и Д., съответно заедно със съпругите им, са придобили собствеността, всеки един от тях върху ½ идеална част от процесните имоти, който са част от * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л. по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, след като е приключило административното производство по реституиране на процесните имоти от ОСЗ-Б. на наследниците на С.  Т.С. и на наследниците на М. Г. С.ова. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. Т. и Б. И. Б., които съдът кредитира като конкретни, безпротиворечиви, последователни, че процесните имоти след реституирането им и идентифициране на място през 2008г. от ОСЗ-Б., * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л. е продължен да бъде владян като свой от ответниците, за което съдът приема, че същите по време на брака  на С.Д. и съответно на Д.Д. са придобили по давност в равни части * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л. в периода на фактическо владение от 27.11.2008г. до деня на предявяване на исковете с правно основание чл.108 от ЗС срещу тях на 15.05.2020г. 

       Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

      По настоящето дело ответниците се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода след реституирането на 27.11.2008г. на земеделските имоти по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, които се намират в урбанизираните територии на вилната зона, тъй като * в кв. 28 от 932кв.м. не е застроен и това владение продължава до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г. В случая се установи, че владението е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано.

       Основните признаци на владението са обективен и субективен.

       Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

           Възражението на ищеца, че владението на ответниците е било смутено от него чрез отправените устни покани от негови роднини-баща и съпругата му св.Ц. Т., съгласно дадените от нея показания в този смисъл, че са уведомили устно ответниците, че ще си възстановят част от имота и искат да им го предадат, и владението на ответниците се е превърнало в държане, не се споделя от съда, поради следните съображения:

       Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” от  ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, с противопоставянето на възражение или с отправянето на искане за почване на помирително производство. Ако обаче искът, възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. По силата на чл. 84 от ЗС правилото на чл. 116, б. „б” от ЗЗД намира съответно приложение и по отношение на придобивната давност.

        В случая изложените от ищеца доводи за прекъсване на давността, а именно устно уведомяване за това, че са собственици на част от имота и искат да им се предаде, е без значение за придобивната давност, тъй като с това действие не се прекъсва придобивна давност, доколкото същото не е в кръга на действията по чл.116 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС.  Според ЗС/Закон за собствеността/ давност се прекъсва при изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца - такова възражение не е направено и такъв факт не е установен в настоящото производство. Останалите основания за прекъсване на давността изложени лимитативно в ЗЗД също не са налице.

        Безспорно е, че само петиторен иск прекъсва придобивната давност, защото при него се установява винаги правото на собственост. Действия за принудително изпълнение на осъдително решение също прекъсват давността, но изпълнителното основание, следва да е възникнало по петиторен иск.

        Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която владението може да бъде смутено само и единствено чрез подаване на иск или предявяване на възражение по съдебен ред, но не и чрез други действия.

        Ищецът е бил пасивен в периода от възстановяването на процесните имоти по ЗСПЗЗ след 27.11.2008г. до деня на предявяване на настоящите искове на 15.05.2020г., в който период от време ответниците са придобили в равни части собствеността върху имотите, който са част от * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л. по давност или съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.

            Следователно ответниците владеят * в кв. 28 от 932кв.м. във в.з.Л., в който са включени процесните имоти на правно основание, а именно придобито право на собственост на оригинерно основание- по давност.

            Поради гореизложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

           С оглед отхвърляне на ревандикационните искове, съдът намира, че не следва да се произнася по направеното при условие на евентуалност възражение от ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. за заплащане от ищеца Т.Т. на сумата от 16400лв. за извършени от тях подобрения в процесния урегулиран поземлен имот-засаждане и отглеждане на лозе и овощни дървета.

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

            С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответниците Д. и С. Иванови Д.сумата от 400лв. за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита. На горното правно основание ищецът следва да заплати на ответниците Н.В.Д. и С.Н.Д. сумата от 400лв. за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита. Ищецът ще следва да заплати на ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. и сумата от 200лв. за направени разноски за заплатен депозит за вещо лице съгласно списъка за разноските по чл.80 от ГПК.

             Водим от горното съдът

 

                        Р    Е    Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** срещу С.И.Д. с ЕГН: ********** и срещу С.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 16.11.1969г., както и срещу Д.И.Д. с ЕГН: ********** и срещу Н.В.Д. с ЕГН: ********** ***, които са съпрузи от 15.09.1963г., за признаване на установено, че Т.С.Т. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, който е придобил по наследствено правоприемство от баща му С. Т. ***, починал на 18.04.2004г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 220кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи:  от две страни имот с идентификационен № *, имот № *,*и имот с идентификационен № *,  както и че Т.С.Т. е собственик и на недвижим имот, който е придобил чрез саморъчно завещание от 16.10.2005г., направено от М. Г. Ц., б.ж. на с.Т., починала на 20.06.2007г., обявено с Протокол от 16.08.2007г. на нотариус № 418-Таня Ревова, с район на действие РС-Б. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот с площ от 238кв.м., който е част от имот с идентификационен № *в *по помощния план  на вилна зона Л. в село Т., община Б., Софийска област, участващ в * в *по регулационния план на селото, целият с урегулирана площ от 932кв.м., при съседи: улица, от две страни имот с идентификационен № *и имот с идентификационен № *,  както и за осъждане на  С.И.Д. и С.Н.Д. да му предадат владението върху 1/2 идеална част върху описаните по горе недвижими имоти, както и за осъждане на ответниците Д.И.Д. и Н.В.Д. да му предадат владението върху другата 1/2 идеална част върху описаните по горе недвижими имоти, като неоснователни и недоказани.

       ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на С.И.Д. с ЕГН: **********,*** и на Д.И.Д. с ЕГН: **********,*** сумата от 400лв./четиристотин лева/ за направени разноски по делото.

       ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на С.Н.Д. с ЕГН: **********,*** и на Н.В.Д. с ЕГН: **********,***  сумата от 400лв./четиристотин лева/ за направени разноски по делото.

       ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Д.И.Д. с ЕГН: **********,*** и на Н.В.Д. с ЕГН: **********,*** сумата от 200лв./двеста лева/ за направени разноски по делото.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /И. Ц./