РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500687 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на „Лидер“ –
ЕООД – гр.Бургас – ответник по предявения иск, срещу Решение №531/24.03.2022г.,
постановено по гр.д.№4936/21г. по описа на БРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на „Бент Лес“ – ЕООД, сумата 5000 лева – невъзстановен депозит по
прекратен договор за наем от 17.02.2020г., ведно със законната лихва за забава на
главницата, в периода 13.04.21г. -07.07.21г., в размер на 119.44 лева, както и 849.77
лева – съдебно – деловодни разноски. Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззивникът оспорва извода на съда, че договорът за наем, сключен между
ищеца като наемодател и ответника – като наемател, е прекратен на 17.02.21г. – с
изтичане на срока, поради което ответникът дължи връщане на дадения депозит от
5000 лева. Според въззивника, както е уговорено в него, извършените плащания по
договора, в т.ч. наеми и депозит, е следвало да се извършат по банков път;
прекратяването на договора е следвало да се извърша писмено, като писмено бъде
предадено намиращото се в обекта оборудване. Ищецът не е ангажирал доказателства,
установяващи изпълнение на това условие на договора, в т.ч. и плащане по сметка на
наемна цена и депозит. Счита, че свидетелски показания в тази връзка са недопустими
на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвид стойността на договора.
С излагане на хронологията досежно възникване на пандемията от
коронавирус, обявените в страната извънредно положение и извънредна епидемична
обстановка, които следва да се квалифицират като непреодолима сила, въззивникът
намира, че в правоотношенията, задълженията по които са парични, непреодолимата
сила не освобождава длъжника, т.к. парите като родово определени вещи не могат да
погинат. Доколкото обектът се е ползвал за ресторант, а дейността на същите е
продължила чрез доставяне на храна, не може да се приеме, че ищецът е бил в
невъзможност да развива дейността си.
1
Въззиваемият – ищец „Бент Лес“ – ЕООД представя Н. в срока по чл.263, ал.1
ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемият счита за безспорен факта на
прекратяване на наемния договор, поради изтичане на срока, като въпреки липсата на
писмени документи, предаването на владението на обекта се е осъществило на
овластено от наемодателя лице – сина на управителя, който е приемал плащанията по
договора от неговото сключване и това е станало в присъствието на свидетели, чиито
показания се анализират. Така въззиваемият обосновава извод, че при сключване на
договора е бил заплатен депозит от 5000 лева, който подлежи на връщане, предвид
прекратяване на договора поради изтичане на срока, за който е бил сключен.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото се били в облигационни правоотношения по силата на
договор за наем от 17.02.2020 г., за срок от 12 месеца, по който ответникът
предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот, собственост
на ответника, представляващ бистро с наименование „Андре“, находящ се в гр.Бургас,
к-с „Меден Рудник“, срещу бл.415, с площ от 140 кв.м., ведно с намиращото се в имота
оборудване и обзавеждане. Договорена била наемна цена в размер на 3000 лева
месечно с включен ДДС, платима по банков път, по посочена в договора банкова
сметка на наемодателя. Съгласно чл.3, ал.2 от договора, за обезпечаване на наемната
цена и евентуално вреди по предвидените вещи наемателят предава на наемодателя
депозит в размер на два месечни наема или 5000 лева без ДДС, платими по посочената
в договора банкова сметка. Посочените суми следва да се възстановят на наемателя в
момента и едновременно с връщането на имота и оборудването след изтичане на
договора, според ал.3. Според чл.3, ал.4 и ал.5, наемодателят има право на задържане
на сумите до действителното предаване на имота и вещите, както и право да прихване
с горните суми действително настъпили вреди по имота и вещите, както и неплатени
наемни вноски по договора. В раздел страните са предвидили възможност договорът да
се прекрати: с изтичане на срока му, по взаимно съгласие, изразено в писмен вид и при
неплащане на два месечни наема, считано от изтичането на датата на падежа на втория
наем, като при едностранно прекратяване на договора преди изтичане на срока му от
която и да е страна, страните са предвидили същата да дължи неустойка, в размер на
наемната цена до края на срока на договора.
Не се спори, че поради пандемията от коронавирус и обявеното в страната
извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и извънредна
епидемична обстановка, продължила до 31.05.2021 г., правоотношението било
предсрочно прекратено.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задължението си по договора да заплати
депозит от две месечни наемни вноски без ДДС, е предал на ответното дружество, но
не по уговорения в договора банков път, а на ръка на управителя на ответното
дружество, сумата 5000 лева. Претендира връщането им.
За установяване на твърденията си ангажира показанията на Р. Н. и Н. Г.,
според които подписване на договора ищецът заплатил в брой на ответника първия
наем и сумата от 5000 лева, договорена като депозит, както и че след въвеждане на
извънредното положение наемодателят не е експлоатирал наетия обект, а го освободил
и върнал ключовете за същия. Представя нотариална покана от 10.03.2021 г., видно от
която ответникът е бил поканен да върне на ищеца платения депозит от 5000 лева.
Поканата е била връчена на ответника на 05.04.2021 г. и няма данни в указания в нея
срок депозитът да е бил върнат.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва
2
да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят се
задължава да му плати определена цена. Наемателят дължи заплащане на разходите,
свързани с ползването на вещта, съгл. чл.232, ал.2 ЗЗД. Според правилото на чл.233
ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползване на вещта. Поради това и в практиката често
страните уговарят задължение за наемателя да заплати депозит, покриващ евентуални
вреди от ползването или разходите, свързани с ползването. При преустановяване
действието на договора, депозитът подлежи на връщане, освен ако наемодателят не
установи, че има основание да го задържи.
В настоящия случай, в сключения помежду им писмен договор, страните са
уговорили задължения за наемателя да заплаща месечна наемна цена и да
заплати/внесе депозит, в размер на 5000 лева по банкова сметка. Ищецът не твърди и
не представя доказателства, да е изпълнил това задължение по уговорения начин.
Съобразно нормата на чл.77 ЗЗД, за доказване на погасяването на поето парично
задължение, длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Ищецът не твърди, че
му е издадена от кредитора разписка, удостоверяваща плащането. Според въззивната
инстанция, след като страните са уговорили с писмен договор задълженията на
наемателя да плаща цената и да внесе депозит, доказването на погасяването на тези
задължения, не може да се извърши със свидетелски показания, поради забраната на
чл.164, ал.1 т.4 ГПК и предвид липсата на съгласие по чл.164, ал.2 ГПК от ответника,
за допустимост на гласни доказателствени средства. Ето защо показанията на
свидетелите, според които сумата от 5000 лева е платена на ръка, са недопустими. (в
т.см. Решение № IV-91 от 11.12.2010 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1251/2010 г., 4-ти
възз. гр. с-в).
По делото не са налице други доказателства, удостоверяващи твърденията на
ищеца за погасяване на задължението му за внасяне на депозит по договора за наем.
Поради това в негова полза не е възникнало правото да иска връщане на сумите при
прекратяване на договора.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
уважен, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в двете
инстанции съдебно – деловодни разноски, в размер на 725 лева, от които 125 лева –
държавна такса за въззивно обжалване; 600 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №531/24.03.2022г., постановено по гр.д.№4936/21г. по
описа на Бургаски районен съд И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Бент Лес“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Средец, Бургаска област, ул.“Преображенска“, бл.9, вх.2, ет.4, ап.26,
представлявано от управителя Станислав Петров Стоянов, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, офис 2, чрез адв.Д.Николова, ЗА ОСЪЖДАНЕ на
„Лидер“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Босна“ №2, ет.2, представлявано от управителя Костадин Андреев Костадинов,
адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №81, чрез адв.Стоян Евтимов, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща невъзстановен депозит по
прекратен договор за наем от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба на 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 119,44 лева, представляваща законната лихва за забава върху
главницата за периода 13.04.2021 г. - 07.07.2021 г.
ОСЪЖДА „Бент Лес“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.Средец, Бургаска област, ул.“Преображенска“, бл.9, вх.2, ет.4, ап.26,
3
представлявано от Управителя Станислав Петров Стоянов, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, офис 2, чрез адв.Д.Николова, ДА ЗАПЛАТИ на
„Лидер“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Босна“ №2, ет.2, представлявано от Управителя Костадин Андреев Костадинов,
адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №81, чрез адв.Стоян Евтимов,
сумата от 725 лева, представляваща направените по делото разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4