Решение по адм. дело №2469/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.

Образувано е по жалба от Й. О. С., [ЕГН], срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по Заявление № 94-Й-52#10/24/02.09.2025 г. за преместване на оспорващата като нотариус от съдебния район на Районен съд-Шумен в съдебния район на Районен съд-София.

В жалбата се твърди, че на 02.09.2025г. жалбоподателката е депозирала пред министъра на правосъдието заявление за преместването й като нотариус от съдебния район на Районен съд-Шумен в съдебния район на Районен съд-София. Заявлението било заведено под вх. № 94-Й-52#10/24/от посочената дата. Поддържа се, че в законоустановения срок административният орган не се е произнесъл по заявлението, във връзка с което оспорващата счита, че е налице формиран мълчалив отказ за издаване на административен акт, който намира за незаконосъобразен и за противоречащ на установената константна съдебна практика. Позовава се на нормата на чл.34б от ЗННД и изтъква наличието на вече постановени съдебни актове по повод депозирани от нея в предходен период заявления за преместване, като привежда подробни аргументи в подкрепа на позицията си. Отправя искане за отмяна на оспорения отказ и за връщане преписката на ответника за произнасяне, в съответствие с нормативно установените му задължения.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, депозира писмена молба, съдържаща искане за спиране на производството, основано на твърдения за наличие на преюдициално производство, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Молбата е счетена за неоснователна и искането е отхвърлено от съда в открито съдебно заседание, след изслушване становищата на страните.

В съдебно заседание оспорващата не се явява лично. Представлява се от адв. А. от АК-Варна, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Привежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, като счита, че са били налице предпоставките за уважаване на депозираното заявление. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт И., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Депозира писмени бележки, в които изтъква наличието на неприключило производство по предходно подадено от оспорващата заявление за преместване. Счита, че двете заявления са с идентичен предмет, поради което наличието на първото образувано производство представлява обективна пречка за произнасянето на ответника по второто заявление, като е налице неяснота относно желания район на преместване от нотариус С.. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Й. О. С. е нотариус, вписан от 2015 г. в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 717, с район на действие -съдебният район на Районен съд – Шумен.

На 02.09.2025 г. оспорващата е депозирала пред ответника заявление с peг. № 94-Й-52#10/24, съдържащо искане за преместването й от съдебния район на Районен съд - Шумен в съдебния район на Районен съд – София, по реда на чл. 34б ЗННД. В заявлението си оспорващата изтъквала, че след класирането си като нотариус през 2015г. до края на 2022 г. е изпълнявала съвестно служебните си задължения в определения й район, но се позовавала на настъпили впоследствие непредвидени обстоятелства от личен характер, които значително затруднявали личния и професионалния й живот в съдебния район, в който работела- родила дете със специални образователни потребности, което отглеждала сама и което се нуждаело от достъп до специализирани логопедични детски градини и терапевтични центрове, каквито не били налични в гр.Шумен. Обосновала искането си и с наличието на онкологично заболяване, за оптималното лечение на което й бил необходим достъп до водещи специалисти и лечебни заведения, намиращи се в гр.София. Посочила и че бащата на малолетното й дете живее в столицата, при което преместването й би позволило включването му в грижите и отглеждането на детето. Изтъкнала наличието на освободено място за нотариус в гр.София, поради смъртта на нотариус М. В., което тя би могла да заеме. Отправила искане за уважаване на молбата, а в случай, че липсва вакантно място, заявила желание да бъде открито допълнително място за нотариус в съдебния район на РС-София, по реда на чл.10, ал.4, вр. ал.5 от ЗННД. За установяване на фактическите твърдения, изложени в заявлението, се позовала на доказателствения материал, приложен към предходните, подадени от нея заявления.

След постъпването на процесното заявление, председателят на Съвета по чл. 34б ЗННД, създаден със Заповед № ЛС-04-79/30.01.2025г. на министъра на правосъдието, изпратил писмо рег. № 94-Й-52#15/16.10.2025г. до председателя на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара на Република България, с което изискал становище относно исканото от заявителката С. преместване. Изискана била и писмена информация относно броя на вписаните действащи нотариуси с район на действие Районен съд – Шумен и с район на действие Районен съд – София, както и данни за вакантни бройки в същите съдебни райони, а също и информация за наличие на образувани срещу нотариус С. дисциплинарни производства и за резултата от тях. По делото не са представени доказателства Съветът на нотариусите при Нотариалната камара на Република България да е изготвил исканото становище и да е предоставил посочената по-горе информация.

Не е спорно между страните, че до подаването на жалбата, по повод която е образувано настоящото производство, по депозираното от жалбоподателката заявление не е постановен изричен акт, като не са постъпили данни такъв да е издаден и до приключване на устните състезания. Постановяването на изричен акт по повод процесното заявление не само не е доказано, но и не се твърди от страна на ответника.

Като доказателства по делото от ответника е представено в цялост административната преписка по Заявление вх. № 94-Й-52#10/24/02.09.2025г., съдържаща самото заявление и писмо от 16.10.2025г. до Нотариалната камара на Република България. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката са представени множество медицински документи и копия от заповеди на министър на правосъдието, с оглед обосноваване на твърденията й за наличие на предпоставките за уважаване на депозираното заявление.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Заповедта на министъра на правосъдието, с която се уважава или се отхвърля заявление на нотариус за преместване в друг съдебен район, като волеизявление, създаващо права и задължения за даден гражданин, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и в това си качество подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно на такъв контрол подлежи и отказът да бъде издаден такъв акт, с оглед нормата на чл.145, ал.2, т.1 от АПК. Отказът по смисъла на АПК е неиздаването на административен акт с искано от заинтересованото лице съдържание, за което или е формирана изрична воля /изричен отказ/ или се презумира отказ поради непроизнасяне (чл. 58 от АПК), какъвто и настоящият случай. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, който също подлежи на съдебен контрол, при наличието на съответните за това предпоставки. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. За наличието на мълчалив отказ по смисъла на цитираните разпоредби е необходимо компетентният административен орган да е бил задължен да издаде съответния административен акт или да извърши поисканата административна услуга.

В разглеждания случай е направено искане до министъра на правосъдието с правно основание чл.34 б, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според който нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието, при открито място по чл. 10. Четвъртата алинея на цитираната разпоредба задължава министъра на правосъдието да се произнесе в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 с изрична заповед, след съгласуване с Нотариалната камара. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че заявлението на оспорващата от 02.09.2025г., подадено до министъра на правосъдието, е отправено до компетентния административен орган. Срокът за произнасяне на ответника със съответна заповед е изтекъл на 16.09.2025г. При това положение и при безспорно установената липса на изрично произнасяне в законоустановения 14-дневен срок, е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК от страна на ответника по депозираното от оспорващата заявление. При тази правна регламентация настоящият състав приема, че оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, от лице, което има правен интерес от оспорването, като жалбата е подадена на 14.10.2025г. (видно от приложеното копие от разписка-л.6 от делото) и следователно -в преклузивния срок по в чл. 149, ал. 2 АПК, поради което същата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Ответникът е сезиран с искане за преместване на нотариус в друг съдебен район по реда на чл.34б от ЗННД. Както беше посочено по-горе, ал.4 на посочената норма установява изрично задължение за министъра на правосъдието да се произнесе по постъпилото заявление с нарочна заповед в 14-дневен срок. Следователно ответникът е бил натоварен със задължението да се произнесе по депозираното от оспорващата С. заявление в законоустановения срок, с изричен писмен акт, който по силата на ал. 5 от същата норма подлежи на обжалване по реда на АПК от Съвета на нотариусите, когато преместването е станало в нарушение на законовите изисквания или от нотариуса, когато по заявлението е постановен отказ. Като не е изпълнил това свое задължение и не се е произнесъл със съответна заповед по реда на чл.34б, ал.4 от ЗННД, ответникът е постановил мълчалив отказ, който следва да се счете за незаконосъобразен, тъй като е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Нормата на чл.34б, ал.4 от ЗННД изисква изрично произнасяне посредством писмена заповед, поради което формирането на мълчалив отказ по подаденото заявление е недопустимо. Налице е в тази връзка съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неспазване на изискуемата форма за произнасяне по подаденото заявление. Основателно в тази връзка оспорващата се позовава на постановената по повод аналогични случаи между същите страни еднопосочна съдебна практика, от която настоящият състав не намира основания да се отклони. Формираният мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявлението на оспорващата С. от 02.09.2025 г. следва да бъде отменен, с оглед констатираните основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

За формирането на изложения извод е без значение липсата на данни по заявлението да е постъпило становище от Съвета на Нотариусите при Нотариална камара на Република България, изискано с оглед нормата на чл.34б, ал.4 от ЗННД, която задължава министърът на правосъдието да се произнесе след съгласуване с Нотариалната камара. В Решение №14634/26.11.2020г., постановено по адм. дело №7391/2020г. на ВАС, Второ отделение, изрично се изтъква, че задължението на министъра е да уведоми този орган, но не е обвързан от даденото или недадено становище, като дължи произнасяне в нормативно установения 14-дневен срок и без да е постъпило становище от НК. Настоящият състав напълно споделя това виждане, още повече, че писмото, с което Съветът на нотариусите при НК е уведомен за постъпилото заявление, е изпратено на 16.10.2025г. -един месец след изтичането на срока по чл.34б, ал.4 от ЗННД. Видно е, че ответникът е проявил бездействие и не е предприел необходимите действия за изпълнение на задълженията си, установени с цитираната разпоредба, в резултат на което се е формирал и оспореният в настоящото производство незаконосъобразен мълчалив отказ. Действително, срокът за изпълнение на процесното задължение е сравнително кратък, особено в случай, че се налага събиране на допълнителна информация. Нормата на чл.34б, ал.4 от ЗННД обаче е императивна и не може да бъде игнорирана поради наличието на фактически затруднения за нейното спазване.

Основен аргумент, с който се обосновава искането за отхвърляне на жалбата от страна на ответника, е твърдението, че процесното заявление е депозирано от оспорващата преди да е приключило производството по предходно подадено от нея заявление от 01.07.2025г. за преместване в съдебния район на Районен съд-Варна. Наличието на две депозирани от едно лице заявления за преместване в различни съдебни райони се третира от ответната страна като обективна пречка за произнасяне по второто такова, преди приключването на образуваното във връзка с първото заявление административно производство. Настоящият състав не намира основания да се съгласи с изложената позиция. Подобни доводи биха могли да се счетат за основателни в случай, че първото от образуваните производства е висящо пред друг орган, чието произнасяне ответникът е бил задължен да изчака. В случая обаче и двете заявления са депозирани пред министъра на правосъдието, който е единственият компетентен да се произнесе по тях орган. Същият е следвало да се произнесе по първото заявление до 15.07.2025г.-много преди постъпването на второто искане за преместване, но няма данни това задължение да е изпълнено. Напротив, по повод липсата на произнасяне е постъпила жалба, във връзка с която е образувано адм. дело №1879/2025г. по описа на АдмС-Варна, като в постановеното по делото решение е счетено, че се касае за незаконосъобразен мълчалив отказ, формиран от ответника. Макар и към момента решението да не е влязло в сила, от приложените по делото писмени доказателства е видно, че на 01.07.2025г. оспорващата С. е депозирала заявление за преместване в друг съдебен район, по което, в нарушение на чл.34б, ал.4 от ЗННД, не е постановена съответна заповед в установения за това срок. При положение, че ответникът е единственият компетентен орган, който е следвало да се произнесе и по двете заявления и предвид обстоятелството, че същият не се е произнесъл в законоустановения срок по първото такова, той не би могъл да претендира наличието на обективна невъзможност да издаде съответна заповед по процесното заявление, най-малкото предвид общия правен принцип, че никой не може да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение. Неоснователни са и възраженията, че за ответника би била налице неяснота как следва да процедира в случай, че бъде задължен да изпълни влезли в сила съдебни решения за преместване на жалбоподателката както в съдебния район на Районен съд-Варна, така и в този на Софийски районен съд. Правомощието за преместване на нотариус от един район на действие в друг е предоставено в изключителната компетентност на министъра на правосъдието, поради което при отмяна на незаконосъобразен мълчалив отказ, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати делото на ответника за ново разглеждане на подаденото от оспорващата заявление, с надлежно мотивиран писмен акт. Съдът обаче не може да замести ответника в преценката на основателността на подаденото заявление и да го задължи да премести нотариус С. в даден съдебен район. Следователно няма предпоставки за възникване на сочената в писмените бележки неяснота, в случай на постановяване на съдебни решения, налагащи на министъра на правосъдието на разнопосочни задължения, поради което възраженията на ответната страна в тази връзка следва да се счетат за неоснователни.

Предвид всичко изложено оспореният незаконосъобразен мълчалив отказ следва да се отмени, а преписката -да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението, доколкото не са налице условия за решаване на въпроса по същество от съда. При разглеждането на заявлението на С. ответникът следва да извърши преценка представляват ли сочените от нея обстоятелства важни такива по смисъла на чл.34б, ал.2 от ЗННД и налице ли са основания искането да бъде уважено. За подаденото заявление следва да бъде уведомена Нотариалната камара и да й се предостави възможност да изрази становище, като се има предвид, че евентуално постъпилото такова не е задължително за ответника, а следва единствено да бъде съобразено при формирането на крайните изводи.

След преценката на основателността на заявлението административният орган следва да се произнесе с изрична писмена заповед, с която съответно да уважи или отхвърли искането и която да бъде съобщена на посочените в чл.34б, ал.4 от ЗННД лица, с оглед осигуряване възможност за нейното обжалване.

Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Съгласно чл. 34б, ал.4 от ЗННД министърът на правосъдието следва да се произнесе в 14-дневен срок от постъпването на заявлението. При тази нормативна уредба съдът приема, че ответникът следва да се произнесе по процесното заявление в същия срок, а именно- в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се възстановят направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 10 лв.

Направено е искане и от адв. А. за присъждане в полза на адв.Г. А. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения договор за правна помощ (л.237), на адв.Г. А., не е било заплатено възнаграждение, тъй като е била договорена безплатна защита, на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. По силата на тази норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, като по силата на втората алинея на цитираната норма при уважаване на претенцията се присъжда на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда за процесуално представителство в настоящия случай да бъде определено възнаграждение в размер на 1000,00 лева. След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, включително минималните, определими съгласно Наредбата, която според установяващата се съдебна практика, има единствено инструктивен, незадължителен за съда характер. За извършването на преценка за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение обаче е необходимо ответникът да е сезирал съда със съответно възражение, в надлежния за това момент. Според разпоредбата на чл.80 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съдебната практика приема, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а също така и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл.80 от ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а и всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде приключено и когато по делото е имало открити съдебни заседания, за които тази страна е била редовно призована, тя следва да заяви искането си по чл.78, ал.5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано и не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. (В този смисъл изрично е Определение №36/26.01.2015г. на ВКС, гражданска колегия, I-во отделение по ч.гр.д. №5936/2014г.). В разглеждания случай ответникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК едва в писмените бележки, депозирани на 05.12.2025г.- след приключването на устните състезания и обявяването на делото за решаване. Доколкото ответникът не е направил възражение за прекомерност в надлежния за това срок, а именно- до приключване на устните състезания в настоящата инстанция, съдът е лишен от възможността да съобрази възнаграждението с фактическата и правна сложност на случая, съобразно с Решението на СЕС по дело С - 438/22, поради което възнаграждението следва да бъде определено в посочения в Наредбата размер.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ по жалба от Й. О. С., [ЕГН], мълчалив отказ на Министъра на правосъдието по Заявление № № 94-Й-52#10/24/02.09.2025г. за преместването й като нотариус от съдебния район на Районен съд-Шумен в съдебния район на Районен съд-София.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по Заявление с № 94-Й-52#10/24/02.09.2025г. в 14-дневен срок от уведомяването, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Й. О. С., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на адвокат Г. А. от АК-Варна с личен номер в Единния регистър на адвокатите ***********, адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.