№ 19163
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110111820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
от останалите етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост, находяща се на адрес: ***********, със седалище и
адрес на управление: *********, срещу *********, с седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от *******, за признаване за
установено, че ответникът дължи суми по заповед от 21.10.2022 г. по ч.гр.д.
№ 55411/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищците твърдят, че с решение от 17.02.2022 г. на общото събрание на
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, находяща се в
*********, по т. 1 било прието решение ******* да извършва дейности по
поддръжка и управление на ЕС, така и по т. 4 бил приет бюджетът на ЕС. По
силата на договор от 17.02.2022 г. етажните собственици възложили
управлението на общите части в сградата на ******* при месечно
възнаграждение от 7.20 лв. за всеки самостоятелен обект в сградата. С
договор от 01.04.2022 г. е прието да се извършва абонаментно почистване на
територията на ЕС. С решение на общото събрание от 30.05.2022 г. по т. 3 от
протокола е актуализиран бюджетът на ЕС, по т. 4 е прието да се начисляват
суми за разкриване партиди на „************, както и по т. 5 е прието да се
1
начисляват суми за монтиране на система за дистанционно управление с
чипове на товарна платформа в сградата. С решение на общото събрание от
07.09.2022 г. по т. 1 е приет финансовият отчет на ЕС и е взето решение
установеният дефицит в касата да бъде начислен и разпределен с еднократна
вноска на ползвателите на товарната платформа в ЕС, по т. 2 е прието сумата
за присъединяване към ******** да бъде разпределена поравно в една
месечна вноска върху всички апартаменти в ЕС, по т. 4 е установен начин за
начисляване на суми за захранване на асансьорите, както и по т. 7 е прието
решение за предприемане на съдебни действия срещу всички длъжници със
задължения над 200 лв. към ЕС. Ответното дружество се твърди да е
собственик на ап. 20 в сградата, поради което следвало да заплати по силата
на посочените решения сума в общ размер от 545.93 лв. за периода от
01.05.2022 г. до 12.10.2022 г., от които: сумата от 6.25 лв. за поддръжка
асансьор за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., сумата от 166.70 лв. за
поддръжка товарен асансьор за периода от 01.06.2022 г. до 12.10.2022 г.,
сумата от 8.50 лв. за присъединяване към ******** в ЕС за периода от
01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., сумата от 55.00 лв. за присъединяване към
******** в ЕС за периода от 12.10.2022 г. до 12.10.2022 г., сумата от 78.32
лв. за почистване на паркоместа и гаражи в ЕС за периода от 01.06.2022 г. до
30.06.2022 г., сумата от 30 лв. за индивидуални партиди към ВиК за периода
от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., сумата от 40 лв. за индивидуални партиди
към ******* в ЕС за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., сумата от 32.66
лв. за дефицит паркоместа и гаражи в ЕС за периода от 01.06.2022 г. до
30.06.2022 г., сумата от 1.50 лв. за ел. енергия на общи части в ЕС за периода
от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., сумата от 8.00 лв. за ел. енергия на общи
части в ЕС за периода от 01.06.2022 г. до 12.10.2022 г., сумата от 4.50 лв. за
ел. енергия на общи части в ЕС за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г.,
сумата от 23.50 лв. за ел. енергия на асансьор в ЕС за периода от 01.06.2022 г.
до 12.10.2022 г., сумата от 9.00 лв. за такса за почистване в ЕС за периода от
01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., сумата от 46.85 лв. за такса за почистване в ЕС
за периода от 01.06.2022 г. до 12.10.2022 г., сумата от 6.25 лв. за такса за
поддръжка на асансьор за периода от 01.05.2022 г. до 12.10.2022 г., сумата от
35.15 лв. за такса за почистване в ЕС за периода от 01.06.2022 г. до 12.10.2022
г. При тези твърдения ищците, представлявани от *******, молят съдът да
признае за установено, че ответникът им дължи сума в общ размер от
2
545.93лв. за режийни разходи, такси за поддръжка и за откриване на
индивидуални партиди съгласно решение от 17.02.2022г., решение от
30.05.2022 г. и решение от 07.09.2022 г. на общи събрания на ЕС, за която е
издадена заповед за изпълнение от 21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 55411/2022г. по
описа на СРС, 27 състав, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г., до окончателното и заплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в
който оспорва исковата претенция. Оспорва да дължи претендираните
вземания, тъй като за процесния период не е ползвал обектите в сградата,
които са негова собственост. Твърди, че на 04.03.2022 г. заплатил сумата от
100лв. по банкова сметка на избрания с решение на общото събрание от
17.02.2022г. председател на ЕС- ********, на 23.03.2022 г. заплатил сумата от
163.14лв. за двата притежавани от него обекта в сградата - ап. 19 и ап. 20, с
оглед на което погасена е сума в размер на 131.57 лв. за процесния имот.
Твърди, че за процесния период заплатил и суми за фонд „Ремонт и
обновяване“ и такса за управление в общ размер от 69.12 лв. за периода от
м.05.2022 г. до м.10.2022г. Оспорва да дължи такса за присъединяване и за
откриване на индивидуални партиди, като твърди, че с декларация за
оттегляне на пълномощно от лицето *********** правата по пълномощие
относно посочените действия са оттеглени, а представител на ответника сам е
подавал документи за откриване на партида при посоченото дружество,
поради което вземането за такси за индивидуални партиди е недължимо.
Навежда довод, че останалите претендирани вземания са свързани с
ползването на процесния имот, така и са свързани с ползване на съоръжение в
ЕС, поради което не следва да се заплащат от етажния собственик.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 55411/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление по чл.410 ГПК от 12.10.2022г. на 21.10.2022г. е
издадена заповед, с която е разпоредено ответникът ************** общ.
Столична, обл. София (столица) да заплати на заявителя етажна собственост с
ЕИК: и адрес: ***********, общ. Столична, обл. София (столица),
представлявана от *******, ЕИК: ****************, сумата от 545,93 лева,
3
представляваща главница за неплатени вноски за фонд ремонт, ремонт,
управление и режийни разходи на етажна собственост за имот, находящ се на
адрес: ********* за период от 01.05.2022 г. до 12.10.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, като е описано, че вземането произтича от решения на
Общото събрание на Етажната собственост. Длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 26.01.2023г. е
дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в
срок е предявен настоящият иск.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът е собственик на апартамент №20 в
процесната сграда в режим на етажна собственост, както и че са взети
решение от 17.02.2022г., решение от 30.05.2022 г. и решение от 07.09.2022 г.
на общи събрания на ЕС със соченото от ищците съдържание относно
размера на вноските към ЕС, както и че общият размер на вноските към ЕС от
собственика на ап. 20 за процесния период се равнява на общата сума от
545.93 лв.
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото Протокол от
Общо събрание се установява, че на 17.02.2022 г. е било проведено Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост,
находяща се на адрес: *********, на което по т.1 е прието решение за
сключване на договор с *******, а по т.1 е прието месечно възнаграждение по
договора в размер на 7,20 лв. за апартамент, като договорът е сключен за срок
от 24 месеца.
Приет по делото е договор за възлагане на управление от 17.02.2022г.
между етажните собственици, чрез представител *********, (избрани за
такива с т.2 от ОС на ЕС от 17.02.2022г.) от една страна, и *******, от друга.
С договор от 01.04.2022 г. е прието да се извършва абонаментно
почистване на територията на ЕС.
Съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 30.05.2022 г.
по т. 3 от протокола е взето решение за актуализиране на бюджета на ЕС, като
по т. 4 е прието да се начисляват суми за разкриване партиди на
„************, както и по т. 5 е прието да се начисляват суми за монтиране
4
на система за дистанционно управление с чипове на товарна платформа в
сградата.
Съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 07.09.2022 г.
по т. 1 е приет финансовият отчет на ЕС и е взето решение установеният
дефицит в касата да бъде начислен и разпределен с еднократна вноска на
ползвателите на товарната платформа в ЕС, по т. 2 е прието сумата за
присъединяване към ******** да бъде разпределена поравно в една месечна
вноска върху всички апартаменти в ЕС, по т. 4 е установен начин за
начисляване на суми за захранване на асансьорите, както и по т. 7 е прието
решение за предприемане на съдебни действия срещу всички длъжници със
задължения над 200 лв. към ЕС.
Приет е и договор за абонаментно сервизно обслужване от 01.01.2022г.,
сключен от етажните собственици, чрез представител, с ********, който има
за предмет извършване на услуга по абонаментно сервизно обслужване на
асансьор в процесната сграда, при уговорено в договора възнаграждение -
месечна абонаментна такса в размер на 120 лева, считано от 01.04.2022г.
Приета е и справка за консумация на клиенти л.82, от която се
установява, че обекта в гр.София, ул. Българска морава № 71, ап.20, № на
СТИ **********, за периода от 06.11.2021г. до 08.12.2022г. няма
консумирана ел.енергия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС
вр. чл.51 ЗУЕС.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищците да докажат,
че общото събрание на етажните собственици е взело законосъобразни
решения, влезли в сила, за размера на вноските за поддръжка, управление,
ремонт и обновяване на сградата и такси за откриване на индивидуални
партиди, както и начина на формиране на участието на етажните собственици
в тези вноски. В тежест на ответника е разпределено да докаже наведените с
отговора на исковата молба правоизключващи възражения или заплащането
5
на претендираните вземания.
На основание чл. 48 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти имат задължението да правят ежемесечни вноски. Размерът им може
да бъде определен с Правилник за вътрешния ред или с решение на Общо
събрание на етажната собственост. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС
собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за
ремонт съразмерно с притежаваните идеални части, а съгласно чл.6, ал.1, т.10
ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Задължението за заплащане на разходите за управлението и
поддържането на общите части на Етажната собственост, находяща се в
*********, е установено с приетите по делото решения на ОС на ЕС от
17.02.2022г., от 30.05.2022 г. и от 07.09.2022 г., без данни същите да са
обжалвани, поради което съдът приема, че са влезли в сила. Съдът намира, че
приетите решения на Общото събрание на етажната собственост следва да се
считат за законосъобразни. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за
тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно, задължителността им отпада за лицата, които вече не са
етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. Законът за
собствеността и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е
основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Решенията на общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, които не са
персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по
ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на
отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на
сделките, като в посочения смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок-
6
чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите
за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен
и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително
и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и
при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на
съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от
закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност
може да се установява без срок, съобразно Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. Следователно законосъобразността,
респ. нищожността, на процесните решения на Общото събрание не може да
бъде изследвана в рамките на настоящото производство, включително не
подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на
събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за
изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на
нормите на ЗУЕС.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото, в който е отделено за
безспорно, че ответникът е собственик на ап.№20 в процесната сграда в
режим на етажна собственост, същият по принцип е носител на задълженията
за заплащане на режийни разходи и такси по управление на ЕС, така и в
разходите за ремонт и асансьор, както и за поддръжка на асансьор в сградата
и такси за откриване на индивидуални партиди за имотите, пропорционално
на притежаваните ид.ч. от общите части. От друга страна, във връзка с
наведеното оспорване от ответната страна – съгласно чл.51, ал.1 и ал.2 ЗУЕС
(в релевантната редакцията към ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.:, доколкото
разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г.) ал.1 гласи, че
„Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят“, а ал.2 гласи, че „Не се заплащат разходите по ал.
1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател
7
и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година“. Следователно съгласно чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели
и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и
поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в
хипотезите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, т. е. разходите не се заплащат и от
лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС касае случаите, в
които обектът, който се ползва от това лице, е необитаем за период повече от
30 дни в рамките на годината, като в този случай предвид характера на
разходите за поддържане и управление на общите части в сградата законът
намира за необосновано заплащането им от този собственик, обитател или
ползвател, който на практика не ползва общите части в сградата, респ. няма
принос за увеличаване на тези разходи. Тълкуването на нормите на чл. 51, ал.
2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно- решенията по управлението и поддържането на
общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната
собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на
дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото
събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане
на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат
да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са
ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от
задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на
общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, т. е. пребиваващите в етажната
собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от
всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и
поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо
вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). Предвид изложените
съображения, независимо дали е било взето решение на общо събрание на
8
етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, са освободени от
задължението да участват в разходите по управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен
характер.
За доказване основателността на заявената искова претенция и с оглед
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, ответникът е представил доказателства,
неоспорени по делото, от които се установява, че същият не е ползвал
ел.енергия в процесния период (л.82), т.е. за обекта в гр.София, ул. Българска
морава № 71, ап.20, № на СТИ **********, за периода от 06.11.2021г. до
08.12.2022г. няма консумирана ел.енергия, от което съдът вади заключение,
че ответникът не е пребивавал в процесния имот, поради което е налице
изключение по чл.51, ал.2 ЗУЕС. Отговор на въпроса обусловено ли е
прилагането на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС от подаването на декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и вписването на тези обстоятелства в
книгата на етажната собственост е даден в решение № 93 от 6. 10. 2022 г. на
ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, в което е прието, че нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма (в какъвто смисъл е решение № 60181
от 20. 10. 2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о.), поради което
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и
поддържане на общите части, ако по делото е установено условието на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС (пребиваването на етажният собственик в собствения му имот за
период само от 30 дни или по- малко от 30 дни през една календарна година),
дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и да
не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз
основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за
освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация
за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на
етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично
да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от
плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната
собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на
етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния
собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не
предвижда като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на
9
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (така и Решение № 248 от 18.01.2023 г. по
в. гр. д. № 3068 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 912 от
24.02.2023 г. по в. гр. д. № 5761 / 2021 г. на Софийски градски съд).
В обобщение, в конкретния случай е установено, че ответникът е
пребивавал в имота по- малко от 30 дни за една календарна година, което
обуславя извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и
неоснователността на иска за установяване на вземането на етажната
собственост за такса за управление и поддръжка на етажната собственост, т.е.
исковете са неоснователни за сумите: 6.25лв. поддръжка на асансьор на ЕС от
01.05.2022г. до 31.05.2022г., 166.70лв. „поддържка на товарен асансьор“ за
периода от 01.06.2022г. до 12.10.2022г., 78.32ллв. „почистване на паркоместа
и гаражи на ЕС“ за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г., 32.66лв. „дефицит
паркоместа и гаражи в ЕС“ за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г., 1.50лв.
„ел.енергия общи части на ЕС“ за периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г.,
8.00лв. „ел.енергия общи части на ЕС“ за периода от 01.06.2022г. до
12.12.2022г., „4.50лв. „ел.енергия асансьор на ЕС“ за периода от 01.05.2022г.
до 31.05.2022г., 23.50лв. „ел.енергия асансьор на ЕС“ за периода от
01.06.2022г. до 12.10.2022г., 9.00лв. „такса почистване на ЕС“ за периода от
01.06.2022г. до 31.05.2022г., 46.85лв. „такса почистване на ЕС“ за периода от
01.06.2022г. до 12.10.2022г., 6.25лв. „поддръжка асансьор на ЕС“ за периода
от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. , 35.15лв. „поддръжка асансьор на ЕС“ за
периода от 01.06.2022г. до 12.10.2022г.
Относно сумите: 8.50лв. „присъединяване към ******* в ЕС“ за периода
от 01.06.2022г. до 30.06.2022г., 55лв. „присъединяване към ******* в ЕС“ за
периода от 01.10.2022г. до 12.10.2022г., 30.00лв. „индивидуални партиди към
ВиК“ за периода от 01.07.2022г. до 31.07.2022г., както и 40лв. „индивидуални
партиди към ******* в ЕС“ за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. (общо
133,5лв.), съдът съобрази следното: С чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "ж" ЗУЕС е
предвидено, че „случаите, когато това е предвидено в нормативни актове във
връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването,
газоснабдяването, санитарно-хигиенните норми и предоставянето на други
услуги“ общото събрание на ЕС приема решения. Такива решения са приети -
Съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 30.05.2022 г. по т.
4 е прието да се начисляват суми за разкриване партиди на „************, а
съгласно Протокол от Общо събрание се установява, че на 07.09.2022 г. по т.
10
2 е прието сумата за присъединяване към ******** да бъде разпределена
поравно в една месечна вноска върху всички апартаменти в ЕС. Същите
разходи не представляват поддръжка и управление, а се субсумират като
„реконструкция, преустройство“ по см. на чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС. От приетите
по делото договори с ******* (л.108 и сл.) и с ******* ****** (л.117 и сл.), че
в изпълнение на решенията на ОС на ЕС са сключени съответните договори,
за които с оглед взетите решения се дължи съответната такса.
Обстоятелството, че има доказателства за оттегляне на пълномощията е
ирелевантно, доколкото вземането произтича от взетото решение по чл. 11,
ал. 1, т. 10, б. "ж" ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т. 9 ЗУЕС, доколкото са налице
доказателства за разкриване на съответните фактури. Насрещното доказване
(оттегляне на пълномощията и твърденията, че ответникът е подавал лично
документи за разкриване на партидите) е неуспешно, доколкото
декларацията за оттегляне на пълномощното и снимка на копие от входящ
номер (л.83) без да е ясно какъв е документът, който е входиран, не са
достатъчни, вкл. от представената кореспонденция (л.80 и сл.) не се извежда
дори индиция, че ответникът лично е разкрил партиди.
По възражението за плащане на ответника – първото платежно е от
04.03.2022г. за сумата от 100лв. с основание „разплащане на сметки на ЕС“,
второто е от 23.03.2022г. за сумата от 163.14лв. с основание „ап.19 и ал.20“,
останалите плащания касаят платени такси и фонд ремонтен, поради което са
ирелевантни. В цитираните по-горе платежни не е конкретизирано кое
конкретно задължение е заплатено и за кой от двата имота, така и
претенциите за таксите за присъединяване са след решения от м.05 и
м.09.2022г. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е доказал плащане на
конкретните вземания, възражение за прихващане не е релевирано, поради
което и исковете по чл.6, ал.1, т.9 за сумата от общо 133,5лв са основателни и
следва да се уважат.
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни.
Ищците са били представлявани от управител по чл.23, ал.4 ЗУЕС,
представляван от юрисконсулт (пълномощно л.6 в полза на юрк. П. *******
Д.), след което се представя разписка (л.123 в полза на адв. П. ******* Д. от
САК с л.№ **********) за платено адвокатско възнаграждение, без по делото
11
да има представен договор за правна защита и съдействие, вкл. данни адв. П.
******* Д. да е с прекратено трудово правоотношение, съответно да се е
вписал като адвокат, а доколкото е известно на съда с оглед чл.5, ал.2, т.3
ЗАдв не може да бъде адвокат юрисконсулт (т.е. работи по трудово
правоотношение) поради което препис от настоящото решение и цитираното
пълномощно и разписка следва да се изпратят до САК за сведение, а съдът
следва да присъди единствено сторени разноски за д.т. в размер на 25лв., така
и с оглед Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК – разноски по
заповедното, които са в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед частичната основателност на исковете има
право на разноски в общ размер на 24.45лв. Ответникът е доказал сторени
разноски 400лв. за адв. възнаграждение (л.84), като с оглед частичната
неоснователност на исковете има право на разноски в размер на 302.19лв.
Воден от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 9 ЗУЕС, че *********, с седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от *******, дължи на останалите етажни собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се
на адрес: ***********, със седалище и адрес на управление: *********,
сумата от общо 133,5лв., представляваща разходи по см. на чл.6, ал.1, т.9
ЗУЕС, а именно: 8.50лв. „присъединяване към ******* в ЕС“ за периода от
01.06.2022г. до 30.06.2022г., 55лв. „присъединяване към ******* в ЕС“ за
периода от 01.10.2022г. до 12.10.2022г., 30.00лв. „индивидуални партиди към
ВиК“ за периода от 01.07.2022г. до 31.07.2022г., както и 40лв. „индивидуални
партиди към ******* в ЕС“ за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. ведно
със законна лихва за период от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 30111 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.10.2022г. по ч.гр.д. № 55411/2022г. по описа
на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1,
12
т. 10 вр. чл.51 ЗУЕС, за признаване за установено, че *********, с седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от *******, дължи на
останалите етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: ***********, със седалище и
адрес на управление: *********, сумата от общо 412,43лв., представляваща
вноски за поддръжка, управление и режийни разходи за имот в ********, за
периода от 01.05.2022г. до 12.10.2022г., ведно със законната лихва от
12.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, с седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от *******, да заплати на
останалите етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: ***********, със седалище и
адрес на управление: *********, разноски в общ размер на 24.45лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК останалите етажни собственици
на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост, находяща
се на адрес: ***********, със седалище и адрес на управление: *********, да
заплатят на *********, с седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от *******, разноски по делото в общ размер на 302.19лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението, както и от пълномощно л.6 и разписка л.123 да
се изпратят до САК за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13