Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
29.09.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На петнадесети септември две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 894 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание член 143 от СК
и член 149 от СК.
Ищците – Г.П.С. и И.П.С., двамата лично и със съгласието на своя баща и
законен представител - П.И.С., твърдят, че ответницата е тяхна майка, която
през 2011г. напуснала семейното жилище в село И., в което живеели с баща им и
заживяла на съпружески начала с мъж от град Б.. От този момент до сега тя не
се интересувала от тях и е идвала да ги види само един път през 1012г. Искали
са от нея да им осигурява пари, за да може да ходят на училище, но тя отказала.
Средства за издръжката им осигурявал и понастоящем им осигурявала баба им -
майка на баща им. Тя им осигурявала средства за храна, дрехи, като поемала
разходите за ток, вода и дърва за отопление през зимата. Баща им бил безработен
и не бил в състояние да им осигурява никакви средства. Въпреки, че баба им
осигурявала средства за издръжката им много често се налагало да търсят пари и
от познати, за да си купуват най необходимото за преживяване. Майка им работела
във фирма в град Карлово и имала добро трудово възнаграждение. Твърдят, че била
в състояние да им заплаща месечна издръжка.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с
което да осъди ответницата да им заплаща месечна издръжка в размер на 160.00
лева за Г.П.С. и 150.00 лева за И.П.С., както и издръжка за минало време - една
година назад, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на зоконна причина, обуславяща изменението или прекратяването
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендират за направените по делото разноски.
Ответницата - Д.С.И., в срока по реда на чл. 131 от ГПК не депозира отговор
на исковата молба и не взима становище по основателността на исковите
претенции. В съдебно заседание оспорва иска.
След преценка на доказателствата по делото във връзка с изложените
становища, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените
удостоверения за раждане, съдържащи се на лист 3 и 4 от делото, че законния
представител на малолетните деца П.И.С. и ответницата - Д.С.И. са родители на
децата – Г.П.С., родена на
***г*** с ЕГН ********** и И.П.С.,
роден на ***г*** с ЕГН **********.
Във връзка с предявения иск съдът е
допуснал да разпит двама свидетели, осигурени от ищцовата
страна. Свидетелката - И.Д.Г., баба на децата по бащина линия твърди, че през месец
февруари 2011г., майката напуснала децата. Същата живеела в град Б. с друг мъж
и имала дете от него, което е на пет години. Твърди, че от както майката
напуснала жилището в село И., същата не е давала пари за издръжката на децата
си. Твърди, че сама се грижи за двете деца. Грижи не полагал нито бащата, при
който децата живеят, нито майката. Твърди, че бащата пиел, а майката ги зарязала.
Твърди, че работела в И.и осигурявала издръжката на децата, пращала им колети от
Италия, по 200, 300 и 400 евро всеки месец. Децата ходели на училище до 4-ти
клас. След като майка им ги зарязала не ходели на училище, защото нямало кой да
ги води, а баща им пиел. Бащата нищо не давал, никакви средства за издръжката
им. Твърди, че синът й пиел, когато има пари. В момента ходел да бере малини. Лятото
работел – берял чушки, къпини, шипки, а зимата не работел. Свидетелката И.П.П.твърди, че майката на децата в момента живеела в град Б.,
с друг мъж. Преди доста години майката напуснала децата. Твърди, че бабата на
децата била в И.и от там изпращала пари, за да имат същите храна. Майка им една
стотинка не е давала, за да си поддържа децата, дори за рождените им дни.
Твърди, че бащата на децата живеел в село И., не работел. Виждала бащата им да
пие, той бил алкохолик, изкарвал пари за себе, за пиене. Бащата не можел да се
грижи за децата. Майката също не ходела при децата.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно иска по член 143 от СК - При
изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка по член 143 от СК е
основателен. Безспорно е
обстоятелството, че ответницата е длъжна да дава издръжка за децата си. От
събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
родителите на децата не живеят заедно. От приетите гласни доказателства се
установи, че към настоящия момент децата - Г.П.С. и И.П.С. живеят в дома на баща си, но
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от баба
им по бащина линия.
Безспорно
е, че децата се нуждаят от средства за издръжка за храна и облекло. По делото
не са ангажирани доказателства за нужди на деца над обичайните такива за
тяхната възраст, както и данни, децата да имат здравословни или други проблеми,
които да обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни ответницата
да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други
причини. По отношение на родителите, по делото не се представиха доказателства
относно местоработата и доходите им, поради което съдът приема, че същите
получават около средното за страната трудово възнаграждение.
Отчитайки
присъщите нужди на децата за нормалното задоволяване на нуждите им и с оглед
възрастта на същите, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е както
следва: за детето Г.П.С., сума в размер на 230.00 лева и за детето И.П.С., сума
в размер на 230.00 лева. Участието на родителите следва да бъде поравно, като
съдът отчита факта, че майката се грижи за друго свое малолетно дете, няма
високи доходи, като заплащането на по-голяма издръжка, би и създала особено
затруднение. Съдът приема, че бащата следва да участва в определената за децата
издръжка със същия дял, отчитайки факта, че същият не дължи издръжка на други
лица по закон, както и че не полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на децата си. Това го извършва бабата по бащина линия. По делото
не се ангажираха доказателства, страните да са в нетрудоспособна възраст, като
в този смисъл и двете страните по делото са в трудоспособна възраст и могат да
работят допълнително, за да осигурят средства необходими за едно домакинство и
за издръжката на трите си деца.
При всички
тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на децата и възможностите на
родителите, съдът счита че искът е основателен и доказан до размера от по 115
лева, за разликата до пълно предявения размер от 160 лева за детето Г.П.С. и
150 лева за детето И.П.С., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Издръжката следва да се присъди от подаване на иска - 27.06.2017г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното плащане.
Относно иска по член 149 от СК. Издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска,
а в случая се търси за периода от 27.06.2016г. до 26.06.2017г. в следните
размери: за детето Г.П.С.- 16.00 лева и за детето И.П.С. - 15.00 лева.
По делото се събраха категорични доказателства, от който да се установи, че
ответницата не е осигурявала издръжка на децата през процесния период. В тази
връзка са и приетите свидетелски показания. Това обстоятелство навежда до
извода, че майката не е полагала грижи за децата и не е осигурявала
необходимото с оглед нуждите им. Издръжката на детето не се изразява само в
парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи, обувки и
други, за които не се ангажираха доказателства, същата да е осигурявала.
Предвид изложеното, съдът приема, че през исковия период ответницата не е
изпълнявала задължението си за издръжка. Същата се е дезинтересирал
от децата и заминал в друг град, където е създала семейство. В този смисъл,
съдът счита за основателно искането на ищеца за издръжка за периода от една
година назад, преди предявяване на исковата молба, но до размера от по 115.00
лева. За разликата до пълно предявения размер от 160 лева за детето Г.П.С. и
150 лева за детето И.П.С., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се претендират само от ищеца,
поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се
присъдят съобразно уважения иск в пълен размер от 300.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът
следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху
определената издръжка в размер на 331.20 лева. Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, Д.С.И. *** с ЕГН **********
да заплаща на детето си Г.П.С. с ЕГН **********, като непълнолетно със
съгласието на своя баща и законен представител - П.И.С. с ЕГН **********,***, П.област,
месечна издръжка в размер на 115.00 (сто и петнадесет) лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.06.2017г. и дължима до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, като за разликата над 115.00 лева до пълният предявен
размер от 160.00 ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, Д.С.И. *** с ЕГН **********
а заплаща на детето си Г.П.С. с ЕГН **********, като непълнолетно със
съгласието на своя баща и законен представител - П.И.С. с ЕГН **********,***, П.област,
месечна издръжка в размер на 115.00 (сто е петнадесет) лева, за периода от 27.06.2016г.
до 26.06.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за
разликата над 115.00 лева до пълният предявен размер от 160.00 ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, Д.С.И. *** с ЕГН **********
да заплаща на детето си И.П.С. с ЕГН **********, като непълнолетно със
съгласието на своя баща и законен представител - П.И.С. с ЕГН **********,***, П.област,
месечна издръжка в размер на 115.00 (сто и петнадесет) лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.06.2017г. и дължима до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, като за разликата над 115.00 лева до пълният предявен
размер от 150.00 ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, Д.С.И. *** с ЕГН **********
а заплаща на детето си И.П.С. с ЕГН **********, като непълнолетно със
съгласието на своя баща и законен представител - П.И.С. с ЕГН **********,***, П.област,
месечна издръжка в размер на 115.00 (сто е петнадесет) лева, за периода от
27.06.2016г. до 26.06.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като за разликата над 115.00 лева до пълният предявен размер от 150.00
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, Д.С.И. *** с ЕГН ********** да заплати на Г.П.С.
с ЕГН ********** и И.П.С. с ЕГН **********, двамата лично и със съгласието на
своя баща и законен представител - П.И.С. с ЕГН **********,***, П.област,
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева
ОСЪЖДА, Д.С.И. *** с ЕГН ********** да заплати по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 331.20
лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 15.09.2017г. дата за обявяването му, а именно - в
двуседмичен срок, считано от 29.09.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.