№ 2548
гр. Варна, 03.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501016 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.03.2025г. на Е. Р. Й.,
ЕГН**********, срещу Решение №651/26.02.2025г. по гр. д. №13107/2024г.
на ВРС, 25-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът му за осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по ДП №157/2006г. по описа на Четвърто РУП
при ОД на МВР - Варна в извършване на престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2,
вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2,
пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр.
4 НК, което ДП е било прекратено на 16.10.2019г., за разликата над
10000.00лв. до претендираните 20000.00лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до пълното
изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Подадена е също и въззивна жалба от 24.03.2025г. на Прокуратурата на
Република България срещу Решение №651/26.02.2025г. по гр. д.
№13107/2024г. на ВРС, 25-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Р. Й., ЕГН**********, сумата от
10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП
№157/2006г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна в извършване
на престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК,
преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З,
1
пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, което ДП е прекратено на 16.10.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба –
15.10.2024г. до пълното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Във въззивната жалба на Е. Й. се твърди, че решението, в обжалваните
му части, е неправилно. Обобщено оплакванията се свеждат до това, че ВРС
не е взел предвид всички конкретни релевантни обстоятелства и тяхната
тежест като критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ в случая. Не са налице факти, които да обуславят по-нисък
размер на обезщетението в полза на ищеца. Необяснимо е била приета
фактическа и правна сложност на ДП и НП и множество повдигнати
обвинения, срещу които обвиняемият е трябвало да се защитава, но в същото
време необременителност на защитата му и неинтензивност на държавната
репресия срещу него. ВРС не е отчел достатъчно неразумната
продължителност на ДП и НП срещу ищеца (над 13 години и половина) и
изпитваните от него през този период неудобство, унижение, притеснение от
осъждане и несигурност. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се
твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано.
Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял
неимуществени вреди или ако е търпял, те да са пряк резултат от повдигнатото
му обвинение. Присъденото обезщетение е базирано само на презумпция за
вреди, каквато не се съдържа в закона и съдебната практика. В периода от
около 13 години на НП ищецът по делото е бил осъждан за няколко други
престъпления и е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ за тях,
поради което ако е имал притеснения, те не са били от конкретното развитие
на настоящото ДП. Освен това не през целия период са се извършвали активни
действия, като два пъти производството е било спирано. А повече от 10
години от него са преминали на съдебна фаза, за която ПРБ не носи
отговорност. Всички предприети по ДП мерки за неотклонение спрямо
обвиняемия са били потвърдени при съдебния им контрол и са били
оправдани с целите по НПК, а исканията за отмяната им са били заявени едва
след 2010г. и то в съдебна фаза, за което ПРБ отново не отговаря. Размерът на
обезщетението е прекомерен за случая. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на
обезщетението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС
за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както
и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетението. Моли за
2
потвърждаване на решението в обжалваните части.
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържат
изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.09.2025г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4