№ 1343
***, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. М.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от М. М. Гражданско дело № 20243100101822 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове от Ц. Л. М.,
ЕГН ********** от ***, съдебен адресат адв. Д. К., *** срещу Д. М. М., ЕГН
********** и Т. К. М., ЕГН ********** и двамата от *** за разваляне на
договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1,
рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие
Варненски районен съд с предмет 5/6 /пет шести/ идеални части от
недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ №4, находящ се в ***,
състоящ се от кухня, хол, спалня, два килера, два коридора, сервиз и два
балкона, с обща застроена площ от 58.54 кв.м., с идентификатор
10135.1506.772.1.20, при граници: на същия етаж имоти с
идентификатори:10135.1506.772.1.19, под обекта: 10135.1506.772.1.18, над
обекта: 10135.1506.772. 1.22, заедно с 5/6 ид. ч. от принадлежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ без номер и площ, както и 5/6 ид. ч. от 3.02 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, на осн. чл.
87, ал.3 ЗЗД, както и солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищцата сумата от 125 300 /съобразно допуснато изменение на предявения
иск с протоколно определение от съдебно заседание проведено на
13.03.2025г./ лева – обезщетение за имуществените вредите от неизпълнение
на договора от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и неговото разваляне, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 88, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата по силата на
процесната разпоредителна сделка е прехвърлила собствените си 5/6 ид. части
от процесния апартамент на първия ответник срещу насрещно задължение за
издръжка и гледане. Към момента на сделката ответникът М. се е намирал в
1
граждански брак с ответницата М.. Впоследствие правоприемниците и
ответници по спора са продали имота на трето на спора лице.
Излага се, че отношенията между страните се влошили, при което
извънсъдебно между тях било постигнато и съответно сключено на
24.01.2015г. споразумение, съобразно което поетото задължение за издръжка и
гледане на ищцата било трансформирано в парично задължение за заплащане
на ежемесечна издръжка в размер на 200 лева месечно. Твърди, че
ответниците по иска не изпълняват задължението си за плащане на месечната
издръжка считано от месец ноември на 2023г.
След продажба на процесния апартамент през 2015г., ищцата заживяла
на друг адрес в ***, което жилище било собственост на бившия съпруг на
ищцата. Този имот впоследствие бил придобит от ответниците /2022г./, и в
който имот ищцата заедно с трето на спора лице била под наем. Изрично
посочва, че ответниците по силата на споразумение не са поемали задължение
тя да живее в техен имот. Поради неизпълнение на задължението по договора
за издръжка и гледане от страна на ответниците, желае неговото разваляне.
Предявява и иск за солидарно осъждане на ответниците, същите в
качеството им на съпрузи към момента на сключване на договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, за присъждане
на обезщетение за претърпени от неизпълнение на договора вреди. Размера на
тези имуществени вреди обосновава с размера на стойността на процесните
5/6 ид. части от стойността на имота, които по нейни твърдения представляват
съответната пазарна стойност на имота към момента на сезиране на съда с иск
за разваляне на договора по съдебен ред.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с
който последните намират предявените искове за допустими но неоснователни
по същество.
Не се оспорва, че по силата на разпоредителна сделка от 22.02.2010г.,
ищцата е прехвърлила на първия ответник и нейн син процесните 5/6 ид.
части от имота при поемане на насрещно задължение за издръжка и гледане.
Не се оспорва, че към момента на разпоредителна на сделка ответникът М. се
е намирал в граждански брак с ответницата М.. Не се оспорва също така, че на
21.07.2014г. придобитият по силата на процесния договор имот е отчужден от
ответниците в полза на трето на спора лице.
Отношенията между страните се влошили, при което не се оспорва, че
през 2015г. между страните е било осъществено трансформиране на
задължението за издръжка и гледане в парично, като ответниците са се
задължили да заплащат на ищцата сумата от 200 лева месечно. След
сключване на споразумението ищцата отказала всякаква помощ от
ответниците, включително и да живее в техен имот в ***, отказала грижи за
здравословното й състояние, както и преустановила всякакъв контакт с
ответниците.
В отговора на исковата молба се излага, че след продажбата на имота,
ищцата е заживяла с ответниците в тяхно жилище на техния адрес в ***, като
в продължение на 6 месечното им съжителство те са поемали и режийните
разходи във връзка с ползването на имота от ищцата.
През 2015г. с оглед постигнато между страните споразумение, ищцата се
преместила да живее в имот в ***, който имот през 2022г. било придобит от
ответниците по силата на разпоредителна сделка. След придобиване на имота
2
от ответниците, последните поканили ищцата да се изнесе от него, при което
тя отказала.
Прието за разглеждане е възражение на ответниците за прихващане на
сумата от 22900 лева, като платена от тях в периода 2015г. до месец октомври
2023г. в изпълнение на споразумението за заплащане на месечна издръжка в
размер на 200 лева, със сумата претендирана от ищцата под форма на
имуществени вреди от неизпълнение на договора от 22.02.2010г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 21, том 1,
рег. № 406, дело № 18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие
ВРС, ищцата Ц. Л. М. е прехвърлила на ответника Д. М. собствените си 5/6
идеални части от недвижим имот представляващ апартамент № 4 в ***.
Представена по делото е спогодба от 24.01.2015г. сключена между
ищцата Ц. М. от една страна, а от друга ответниците Д. и Т. М.и, с която
страните уговарят да бъде осъществена трансформация на задължението
произтичащо от договор от 2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане в парично такова, по силата на което
ответниците са поели задължение ежемесечно да заплащат сумата от 200 лева,
което задължение съобразно поетата уговорка е следвало да бъде заплащано
по банков път.
От представения по делото договор за покупко – продажба от
21.07.2014г., оформен в нотариален акт № 95, том 2, рег. № 5270, дело
№295/2014г. по описа на нотариус с район на действие ВРС, ответниците Д. и
Т. М.и, наред с трето на спора лице - Е.Д., всички в качеството им на
продавачи продават недвижим имот представляващ апартамент № 4, находящ
се в ***.
Със своя декларация от 21.07.2014г., рег. № 5278, ищцата Ц. М. е дала
съгласие за продажба досежно апартамент №4 в ***.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.12.2022г.,
оформен в нотариален акт № 20, том 8, рег. № 20509, дело № 1276/2022г. по
описа на нотариус с район на действие ВРС, с който М.Д. М. продава на
ответника Д. М. М. недвижим имот представляващ апартамент №6, находящ
се в ***.
Представена по делото е покана № ИД PS900094ALBP Y от ищцата,
чрез процесуалния й представител до ответника М., получена от последния на
26.01.2024г., с която ищцата е релевирала искане за увеличаване на сумата
дължима й под формата на месечна издръжка, като същата считано от
01.02.2014г. да възлиза в размер на 500 лева месечно, платима по банков път. В
поканата е направено и алтернативно искане, съобразно което ответникът е
следвало да продължава да заплаща по 300 лева месечно но със задължение да
бъде оставена ищцата да ползва апартамент №6 в *** до края на живота си,
при същите условия - 275 лева месечен наем.
Представен по делото е амбулаторен лист за осъществен медицински
преглед на ищцата № 07973827/17.11.2023г., от който се установява, че на така
посочената дата е снет орален статус на ищцата.
3
Представена по делото е фактура №3/17.12.2024г. за сумата от 880 лева
във връзка с проведено дентално лечение от ищцата Ц. М..
От представения по делото протокол за въвод във владение от
22.10.2025г. по изп. дело № 2453/2025г. по описа на ЧСИ Л.С. с район на
действие ВОС, се установява, че на така посочената дата ответницата Ц. М.,
като длъжник по изпълнителното дело образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по гр. дело № 2458/2024г. на ВРС, е предала
владението на ответниците досежно недвижим имот представляващ
апартамент №6 намиращ се в ***.
Представена по делото е разписка от 20.10.2025г., от която се
установява, че ответницата е заплатила сумата от 600 лева за ползвания под
наем от нея апартамент в ***.
Прието по делото е заключение на вещото лице Й. А. по назначената от
съда съдебно – оценителна експертиза, в която се посочва, че пазарната
стойност на 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент
№4 в ***, към датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г.,
възлиза на 125 300 лева.
В заключение към допуснатата допълнителна съдебно – оценителна
експертиза вещото лица посочва, че пазарната стойност на процесните 5/6 ид.
части от процесния апартамент №4 към момента на отчуждителната сделка –
21.07.2014г., възлизат на 86830 лева.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице Г. К., в което се посочва, че за периода 24.01.2015г.-26.10.2023г.,
ответникът М. е превел на ищцата М. по нейна банкова сметка сумата от общо
21150 лева. За периода 01.11.2023г. – 15.02.2024г. не се отчита превод на
посочените суми по сметка на ищцата, като за този период общия размер на
незаплатената издръжка /за период от 3 месеца и половина/ в възлиза в размер
на 703,45 лева.
По искане на ищцата е разпитана свидетеля В.Ц.И., която в разпитът си
посочва, че с ищцата са дългогодишни приятелки, знае че ответникът М. е
нейн син. Първоначално ищцата считано от 2010г. живеела в жилище в ***
намиращо се на ***, за който имот притежавала и 5/6 идеални части от
собствеността. Притежаваните от нея идеални части били прехвърлени на
нейния син, а ищцата заедно със своята майка / М./ останала да живее в имота.
През 2014г. апартаментът на *** бил продаден от синът на ищцата, при което и
последната напуснала това жилище, при което се преместила да живее в
къщата на синът си в ж.к. ***. Известна била продажбата на имота за ищцата,
като в разпитът си посочва, че между страните по делото е имало уговорка с
парите от продажбата на имота на *** да й бъде закупен имот, в който тя да
живее. Ответникът М. не спазил обещанието си, при което поканил своята
майка да живее в неговата къща в ж.к. ***. В този имот тя останала само
няколко месеца, доколкото към този момент отношенията между страните се
влошили. След изнасянето си от посоченото жилище, ищцата заживяла в имот
собственост на бившият й съпруг – М. М., който се намирал в ***. Имотът
ползвала под наем, като заплащала наемна цена от 274 лева месечно, който
наем изплащала на бившият си съпруг.
На свидетелката й е известно, че след изнасянето си от собствената на
ответника къща в ж.к. ***, страните се споразумели ответникът и нейн син да
й заплаща издръжка от по 200 лева месечно. Тази издръжка е била заплащана
4
от момента на постигане на споразумението до 2023г. В разпитът си посочва,
че й е известно, доколкото е присъствала на разговор между ищцата и
ответника, който се е провел по телефон през 2023г., при който същата е
поканила синът си да й помогне финансово с оглед необходимостта от
осъществяване на дентални процедури, за осъществяването, на които й била
необходима сумата от 800 лева. при провеждане на този разговор ответникът
М. категорично отказал да помогне с финансови средства ищцата, при което
същата лично заплатила лечението си.
В разпитът си свидетеля посочва, че й е известно, че ищцата е изпратила
покана до ответника през 2024г., с която е поискала или да й бъде увеличена
издръжката, която й се заплаща в размер на 500 лева месечно, или същата да
бъде в размер на 300 лева, но да й бъде предоставена възможност тя да остане
да живее в жилището н ***. Знае, че ответникът и нейн син не се е съгласил с
това искане на ищцата, ко същия е искал да я изгони от него. В този
апартамент ищцата останала да живее до 20.10.2025г., след което напуснала
същия, при което и към момента се санирала на свободен наем, за който
заплащала сумата от по 600 лева месечно.
Разпитан по искане на ответника е свидетелят Й. Т. Д.. В разпитът си
посочва, че през 2014г. майката на ответника М. е дошла да живее в къщата на
последния намираща се в ***, гр. ***. В този имот тя живяла в продължение
на 2-3 години, като за този си факт свидетеля посочва, че му е станал лично
известен доколкото посещавал имота на ответника периодично през 2-3
месеца. За да се нанесе ищцата в имота на ответника се наложило до бъде
осъществено преустройство на сградата, като на първия жилищен етаж била
обособена стая със санитарен възел. Стаята била оборудвана и с кухня.
След изнасянето си от имота на ответника в гр. ***, ищцата се нанесла в
имот под наем, който бил имот бил нает от нейния син, който имот по вид и
местоположение е неизвестен на свидетеля.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД развалянето на договорите, с
които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред, което право се упражнява с
предявяване на конститутивен иск. Само изправната по договора страна може
да упражни това право, като поиска разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от противната страна, и този общ принцип на облигационното
право е свързан с общите положения и цели на договора и договорната
отговорност – съхраняване на възможността за изпълнение и обезвреда,
съобразена с интересите на изправния кредитор.
По делото не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 2010г., ищцата в качеството й на
прехвърлител е прехвърлила собствеността върху собствените си 5/6 ид.
части от недвижим имот представляващ апартамент № 4 находящ се на ***
№39 в ***, приобретател по която сделка е ответникът М. – нейн син. Не е
спорен по делото и фактът, че към момента на сключване на алеаторния
договор, ответникът М. се е намирал в граждански брак с ответницата М..
Видно от съдържанието на договора, който е обективиран в нотариален
акт № 21, том1, рег. №406, дело №18/2010г. по описа на нотариус с район на
5
действие ВРС, приобретателят по сделката е поел задължение за гледа и
издържа прехвърлителя за в бъдеще, като и осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила досега, което задължение е поето пожизнено спрямо
прехвърлителя и негова майка. От събраните по делото доказателства и в
частност показанията на свидетелката В.И., която е разпитата по почин на
ищцата, съдът приема за доказано, че след осъществяване на
прехвърлителната сделка, ищцата е останала да живее в имота предмет на
процесния договор, като същият е бил напуснат от нея през 2014г., доколкото
с процесните 5/6 ид. части ответниците са се разпоредили в полза на трето на
спора лице. Показанията на този свидетел се кредитират изцяло от съда, като
същите са конкретни, ясни, относими за спорни по делото факти базирани на
лични възприятия, съответно кореспондират и с останалите събрани по делото
доказателства. В тази насока следва да бъде посочено, че видно от
представения по делото договор за покупко – продажба от 21.07.2014г.
ответниците М.и, като собственици на 5/6 идеални части от апартамента,
заедно и с собственика на останалата идеална част от имота са се разпоредили
в полза на трето по делото лице. По делото се събраха доказателства, че
разпоредителната сделка с посочения имот е осъществена след смъртта на
майката на ищцата, с която същата заедно е живяла в процесното жилище,
като и самата ищца не се е противопоставила на отчуждителната сделка, а
изрично е дала и своето съгласие, което е обективирано в писмена декларация
с нотариална заверка на подписите от 21.07.2014г.
От анализа на събраните по делото гласни доказателства, като тези
събрани по почин на ищцата, така и от гласните показанията на свидетеля Й.
Д., който е разпитан по искане на ответниците, съдът приема, че ищцата през
2014г. се е преместила да живее в жилище – къща на ответниците, което се е
намирало в гр. ***, област Варна. С оглед необходимостта от осигуряване на
условия за живот в имота, ответниците са осъществили преустройства, като са
обособили годно за живеене помещение на къщата си намиращо се приземния
етаж на същата. В този имот, съдът приема, че ищцата е живяла за периода от
отчуждаване на апартамента в ***, ***, а именно от месец юли на 2014г. до
края на месец 01.2015г. Този си извод съдът прави, както от показанията на
свидетеля И., която в разпитът си заяви, че ищцата е останала да живее в този
имот едва няколко месеца, така и от съдържанието на споразумението за
трансформация на задължението за издръжка и гледане между страните, което
е сключено на 21.01.2015г., и в което изрично е посочено, че от имота в гр. ***,
ищцата следва да се изнесе в срок до 31.01.2015г. Показанията на свидетеля
Д., който посочи че Ц. М. е останала да живее в къщата на своя син за период
от около 2-3 години не се кредитират от съда, доколкото същите не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля И., тълкувани в аспекта на представеното
по делото писмено споразумение от 24.01.2015г. за трансформация на
задълженията за издръжка и гледане в парична престация, съдът приета, че
именно към този момент свързан с фактически осъщественото съвместно
съжителство между ищцата и ответниците е настъпил и разрив в техните
отношения. Именно влошените отношения между страните се обосновали и
осъщественото от тях действие по трансформация на задълженията за
издръжка и гледане, които имат ответниците по силата на договора от 2010г. в
парична престация под формата на дължима от тях месечна издръжка в размер
на 200 лева, платима по посочената в споразумението банкова сметка на
ищцата.
6
Не се оспорва от ищцата, че след трансформиране на задължението по
договора в парично, ищците са изпълнявали своето задължение до 2023г. По
делото са представени извлечения от банкови сметки, по които назначеното от
съда вещо лице Г. К. изготви заключение по назначена съдебно – счетоводна
експертиза, което напълно се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено, в което се посочи, че за периода от 24.01.2015г. до
26.10.2023г., ответникът М. е превел по банкова сметка на своята майка
сумата от общо 21150 лева. В заключението се посочва, че плащане за периода
01.11.2013г. – 15.02.2024г. или за сумата от общо 703,45 лева, от наличната по
делото банкова информация, плащане не се установява.
Съобразно така възприетата от съда фактическа обстановка следва да
бъде направен и извода, че договорните задължения по издръжка и гледане от
страна на приобретателя са изпълнявали за периода от възникване на
облигационната връзка през 2010г. до към 2023г. Първоначално същите са
осъществявани посредством фактически действия изразяващи се в
предоставяне на грижи за ищцата, съответно предоставяне на жилище, в което
тя да живее – първо в апартамент на *** в ***, а след отчуждаването му в
собствения на ответника имот в гр. ***, а след трансформация на това
задължение по договора, която трансформация е осъществена по взаимно
изразена воля на страните, изпълнението на договора е осъществявано под
формата на предоставяне на месечна издръжка в размер от 200 лева.
Спорът по същество между страните е съсредоточен около
обстоятелствата свързани с изпълнение на договорното задължение по
договора за издръжка и гледане от 2010г. за времето за след месец ноември
2023г. Обобщено твърденията на ищцата за след този период са, че
ответниците са неизправни страни по договора, като същите не й заплащат
издръжка, не я подпомагат финансово с оглед провеждане на необходими
лечение, не са и предоставили жилище, в което тя да живее. В отговора на
исковата си молба, а и съобразно уточненията направени в първото по делото
съдебно заседание, ответниците излагат своите насрещни възражения, че
самата ищца се била отказала да получава сумата от по 200 лева месечна
издръжка в замяна да бъде оставена да живее в жилище в ***.
От наличните по делото доказателства писмени и гласни, съдът приема,
че след влошаване на отношенията между страните и напускане на собствения
на ответника М. имот в гр. ***, ищцата се е преместила да живее в жилище в
***, находящо се на ***. От показанията на свидетеля И., а и от наличните по
делото писмени доказателства съдът приема, че този имот е бил собственост
М.Д. М., същият бивш съпруг на ищцата Ц. М., който имот тя е ползвала по
наем. Показанията на свидетеля кореспондират с представения по делото
договор за покупко – продажба на процесния апартамент намиращ се на *** от
20.12.2022г., видно от който М.Д. М. продава ответника Д. М. апартамент №6
на посочения адрес.
Липсва спор между страните, че след придобиване на имота през 2022г.
от ответниците същите са направили искане той да бъде освободен от ищцата.
В тази връзка са и представените по делото доказателства, че досежно имота
между страните е възникнал съдебен спор, за което е било и образувано гр.
дело № 2458/2024г. по описа на ВРС, по което дело е издаден изпълнителен
лист от 15.09.2025г., въз основа на който е образувано изп. дело № 2453/2025г.
по описа на ЧСИ Л. С.. По изпълнителното дело на 22.10.2025г. е осъществен
въвод във владение на имота в полза на настоящите ответници.Посочените
7
обстоятелства съдът намира за доказани от претрия по делото протокол за
въвод във владение от 22.10.2025г., което писмено доказателство установява
релевантен за спора факт, който е настъпил в хода на процеса и следва да бъде
взет в предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК.
От изложеното следва извода, че ищцата е преустановила да ползва за
живеене имоти на ответниците последователно – първо на *** поради
неговото отчуждаване от ответниците през 2014г., на следващо място в гр. ***
поради влошаване отношенията между страните, и на последно място
жилището на *** поради съдебното си отстраняване от него.
Осигуряването на жилище на прехвърлителя по договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
приобретателите по договора, е израз не само на тяхното морално задължение
към прехвърлителя, но същото следва да бъде разглеждано като пряко
изпълнение на поетото задължение от последните за осигуряване на спокоен и
нормален живот, така както в случая ответниците са поели задължение в
процесния договор от 2010г. Несъмнено спокойният и нормален живот на
ищцата в качеството и на прехвърлител по договора би се осигурил
посредством предоставяне на имот подходящ за живеене, без значение дали
същата ще живее съвместно и разделно от приобретателите по договора.
Предприемането на действия целящи извеждане от ползваното от
прехвърлителя жилище, независимо от причините за това – отчуждаване,
влошаване на отношения или съдебно отстраняване, не могат да бъдат приети
за действия, които обуславят добросъвестност на приобретателите по
договора, още повече когато с това се засягат интересите на жена в
напреднала възраст /ищцата е на 79 години към момента на съдебното си
отстраняване от собствения на ответниците имот намиращ се на *** в ***/.
Независимо от обстоятелството, че по силата на писмено споразумение
страните са трансформирали задължението в парично такова за даване на
издръжка, то същото не дерогира уговорките в договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 2010г., по силата
на които приобретателят следва да осигури спокоен и нормален живот на
прехвърлителя. Отстраняването по съдебен ред от имот собственост на
ответниците и използван от ищцата за живеене имот, което обосновава и
необходимостта от предприемане на действия по намиране на алтернативен
имот, в който тя да живее, не може да бъде прието за действие по
добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, които са били поети
към момента на неговото сключване. Активните действия на ответниците
свързани с отстраняване на ищцата от придобития от тях имот в *** обуславят
и недоказаност на техните насрещни възражения, че ответницата се била
отказала от получаваните от нея 200 лева месечна издръжка в замяна да бъде
оставена да живее в този имот. Този извод на съда се потвърждава и от
получената от приобретателите по процесния договор покана от 26.01.2024г.
от ищцата, с която тя е релевирала искане до тях – за увеличаване на
дължимата и по силата на споразумението за трансформация й издръжка,
което искане е съчетано и с искане за предоставяне възможност да живее в
собствения на ответниците апартамент при заплащане на наемна цена от
нейна страна. Не са налице по делото доказателства поисканият от ищцата
увеличен размер на издръжката да й е заплащан, а видно от приетия по делото
протокол за въвод във владение, следва да бъде направен и извода, че
ответниците не са приели нейното предложение тя да остане да използва за
живеене под наем тяхното жилище на ***.
8
На следващо място следва да бъде отчетено и наличието на
неизпълнение на задълженията по договора от 2010г. от страна на
ответниците, свързани и с последващото споразумение от 2015г. между тях по
трансформацията на техни задължения за издръжка и гледане в парични
такива. От представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че
считано от месец ноември 2023г., ответниците са преустановили предоставяне
на уговорената месечна издръжка. Издръжка не е заплащана от тях, както до
депозиране на исковата молба в съда – месец февруари 2024г., липсват по
делото и доказателства за плащана такава и към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата първа съдебна инстанция. Приключването
на съдебното дирене е и онзи момент, към който следва да бъде преценено
изпълнението на задължението по договора за издръжка и гледане от страна
на приобретателите по него, доколкото ако след образуване на делото в съда,
страната задължена по силата на договора да предоставя издръжка изпълнени
това си задължение, то изпълнението би било взето в предвид от съда, като
релевантен за спора факт по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК. Този извод следва
да бъде направен и от установеното от съдебната практика, че нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена,
докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка
/Решение № 82/05.04.2011г., постановено по гр. дело № 1313/2009г. на ВКС,
IV г.о., Решение № 238/26.10.2015г., постановено по гр. дело № 1368/2015г. на
ВКС III, г.о./. Щом на кредитора се дължат предоставяне средства за издръжка
и по време на висящ съдебен процес за трансформация на задълженията за
издръжка, то следва извода, че такава се дължи за времето, през което
договорът валидно обвързва страните, в това число и по времето на съдебния
процес с предмет предявен конститутивен иск за неговото съдебно разваляне.
При така изложеното неизпълнението на ответниците да заплащат
издръжка не следва да бъде ограничавано единствено за периода от около 3
месеца от месец ноември на 2023г. до сезиране на съда с настоящата искова
молба, а отнесено същото към момента на приключване на съдебното дирене
пред настоящата съдебна инстанция следва да бъде прието, че неизпълнението
по договора не е несъществено, което е основание за разваляне на договора.
Размерът на издръжката следва да отговоря на потребностите на
кредитора, така както е уговорено в договора, той да води спокоен и нормален
живот. Съдът от доказателствата по делото не може да приеме, че уговорената
по размер издръжка от 200 лева месечно със споразумението от 2015г., към
момента отговоря на актуалните социално – икономически условия в страната.
Именно и поради тази причина ищцата със своя покана от 26.01.2024г. е
поискала повишаване на нейния размер от 200 на 500 лева, като наред с това е
релевирала и свое алтернативно искане, същата да бъде увеличена от 200 на
300 лева, но да й бъде дадена възможност да продължи да ползва под наем
собствения на ответниците имот на ***. Доколкото съдът прие, че считано от
ноември 2023г. ответниците са преустановили заплащане на издръжка,
съответно са инициирали искане за съдебно отстраняване на ищцата от този
имот, което е фактически осъществено през 2025г., то следва извод, че
ответниците не са се съобразили с отправеното искане на ищцата, която е и
техен кредитор по договора, като не са предоставили нито уговорената
издръжка от 200 лева, нито поискания от нея увеличен размер от 500 лева,
съответно не е удовлетворено и алтернативното искане съдържащо се в
отправената до тях покана.
9
От доказателствата по делото съдът приема също така, че в рамките на
действието на договора от 2010г., ищцата е имала нужда от провеждане на
дентално лечение, за което по делото са представени доказателства, както
медицинска документация и счетоводни документи за заплатено от нея такова,
така и в тази насока гласни показания даде свидетеля И.. Последната изрично
в разпитът си посочи, че през 2023г. ищцата е отправила искане до своя син и
ответник в производственото Д. М., че са и нужни парични средства за
дентално лечение, на която молба той изрично е отказал да я подпомогне
финансово. Липсата на оказана помощ на прехвърлителя за провеждане на
лечение следва също да бъде тълкувана, като нарушение на задълженията по
договора съдържащи задължение за приобретателя за осигуряване на спокоен
живот. Несъвместимо с изпълнение на това договорно задължение е проявата
на пасивно поведение от страна на приобретателя при наличието от нужда от
лечение от страна на прехвърлителя. Декларираният от ищцата в
споразумението от 24.01.2015г. за трансформация на задълженията по
договора в парични, отказ от бъдещи претенции свързани със здравословните
й състояние не може да произведе валидно правно действие, което да бъде
отнесено към самия договор за издръжка и гледане от 2010г., доколкото
отказът от бъдещи права е недопустим.
В заключение на изложеното следва да бъде посочено, че съдът приема,
че ответниците са допуснали неизпълнение на задължението си по договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
2010г., като това тяхно неизпълнение е за продължителен период от време,
което обосновава уважаване на предявения иск за разваляне на договора.
Констатираното неизпълнение е съществено, отговорността за него носят
приобретателите по него, доколкото същите не са предоставили гледане и
издръжка в уговорения обем, необходим за осигури спокоен и нормален живот
на прехвърлителя, съобразно уговорките в договора от 22.02.2010г.
Гореизложеното обосновава и основателност на предявения иск за
разваляне на договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег.
№ 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие
Варненски районен съд с предмет 5/6 /пет шести/ идеални части от недвижим
имот представляващ АПАРТАМЕНТ №4, находящ се в ***, състоящ се от
кухня, хол, спалня, два килера, два коридора, сервиз и два балкона, с обща
застроена площ от 58.54 кв.м., с идентификатор 10135.1506.772.1.20, при
граници: на същия етаж имоти с идентификатори:10135.1506.772.1.19, под
обекта: 10135.1506.772.1.18, над обекта: 10135.1506.772. 1.22, заедно с 5/6 ид.
ч. от принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ без номер и площ, както и 5/6
ид. ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавното място, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Отговорността по чл. 88 ЗЗД има основанието си не в неизпълнението, а
в един самостоятелен фактически състав, включващ развален договор, вреди и
причинна връзка. Хипотезата е твърде близка до тази на преддоговорната
отговорност. Характерът на двете отговорности е един и същ. Както
преддоговорната отговорност не е договорна, защото фактическият й състав
предполага несключен, нищожен или унищожен договор, така отговорността
по чл. 88 ЗЗД не може да бъде договорна, защото нейният фактически състав
изисква развален договор. /Ал. К., „Облигационно право“ обща част, трето
издание/.
10
Квалификацията на спорното право се определя от твърденията ищцата,
която посочва, че доколкото имотът предмет на договора за издръжка и
гледане е отчужден от ответниците – приобретатели по него в полза на трето
лице, то същата претендира солидарно осъждане на последните, в качеството
им на съпрузи за заплащане обезщетение за имуществените вреди в размер на
стойността на отчуждената вещ.
На осн. чл. 88, ал.1 ЗЗД развалянето на договора има обратно действие с
изключение на договорите за продължително и периодично изпълнение. При
уважаване на конститутивния иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД в патримониума на
прехвърлителя се връща вещата, коя е била предмет на договора, чието
съдебно разваляне е постановено. Наред с така посоченото в разпоредбата чл.
88, ал.2 ЗЗД се съдържа и правилото, че развалянето на договори, които
подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписване на исковата молба.
В настоящата хипотеза не е спорно, че процесните 5/6 ид. части от имота
предмет на разваления договор от 2010г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане са били отчуждени от
приобретателите и ответници в настоящото производство през 2014г., а т.е.
пред сезиране на съда с настоящата искова молба, с която прехвърлителя
упражнява потестативно си право да развали договора. От изложеното следва,
че в тази хипотеза е приложимо правилото на чл. 88, ал.2 ЗЗД, която норма
охранява правата на третото лице, което е придобило права върху процесните
ид. части, като следва да бъде прието, че последното запазва правата си
досежно веща /ид. части/ предмет на разваления договор. Ако вещта или в
случая 5/6 ид. части от апартамент на *** не беше отчуждена преди сезиране
на съда с настоящия иск, то в патримониума на ищцата би се възстановило
вещното право на собственост досежно тези идеални части от посочения имот.
Предвид това, че идеалните части са притежание на трето на спора лице,
чиито права законът изрично признава, нейната правна сфера се явява
увредена в размер на стойността на имота /идеалните части/ предмет на
разваления договор. Доколкото ищцата в качеството й на прехвърлител по
съдебно разваления договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане не може да получи в натура вещта предмет на разваления
договор, то на същата се дължи обезщетение в размер на нейната стойност.
Спорен между страните е момента, към който следва да бъде
остойностено обезщетението, което се дължи на прехвърлителя по разваления
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, дали обезщетението е дължимо в стойност определена към момента
на депозиране на исковата молба в съда или към момента на отчуждителната
сделка.
Макар и развалянето на договора за има обратно действие съобразно
разпоредбата на чл. 88, ал.1 ЗЗД, то при реализиране на неговите последици се
достига до промяна в правната сфера на страните по този договор.
Имущественият патримониум на прехвърлителя по разваления договор се
увеличава със стойността на имота предмет на разваления договор, а този на
приобретателя намаля със същия размер. В контекста на изложеното при
уважен иск с правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД от ищцата в качеството й на
прехвърлител по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, ако имотът предмет на този договор не
беше отчужден през 2014г., то нейната имуществена сфера би се увеличила
11
със стойността на процесните 5/6 ид. части от имота. До увеличаване на
имуществената й сфера би се достигнало при уважен иск предявен на осн. чл.
87, ал.3 ЗЗД, поради което и към момента на сезиране на съда с този иск
следва да бъде остойностено имущественото, което иначе тя би получила ако
то не бе отчуждено от приобретателите по разваления договор. Така
изложеното мотивира съда да кредитира първоначалното заключение на
вещото лице Й. А., в което стойността на процесните 5/6 идеални части от
апартамента на *** №39 са изчислени в размер на 125 300 лева – пазарна
стойност към момента на сезиране на съда с исковата молба. При тези
съображения съдът не споделя възраженията на ответниците, че
остойностяването следва да бъде осъществено към един минал момент –
моментът на отчуждаване на имота от последните.
От доказателствата по делото съдът прие за доказано, че за периода на
действие на договора съобразно неговото изменение със споразумение от
2015г. до прекратяване на изпълнението му от страна на ответниците – месец
октомври 2013г., общият размер на заплатеното под формата на месечна
издръжка от ответниците в полза на ищцата възлиза в размер на 21150 лева.
Ищцата не оспорва, че е получила тази сума от ответниците, като намира, че
за този размер на получената издръжка е основателно възражението за
прихващане. При изложените съображения съдът намира, че възражението на
ответниците за прихващане на платеното от тях под формата на месечна
издръжка в полза на ищцата за периода 2015 – 2023г. въз основа на
трансформирано задължение за издръжка и гледане произтичащо от договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е
основателно до размер на сумата от 21150 лева, като за разликата над този
размер до пълно заявения размер на възражението от 22900 лева същото
следва да се отхвърли.
При прихващане на сумата от 21150 лева по уваженото възражение за
прихващане с дължимото на ищцата обезщетение от 125300 лева, то следва че
предявеният иск следва да бъде уважен, като ответниците следва солидарно
да бъдат осъдени да заплатят за сумата от 104150 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението, като за разликата над уважения размер до пълно предявения
размер от 125300 лева, следва да бъде отхвърлен поради уважено възражение
за прихващане.
По отношение на разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, като
процесуална защита на последната адв. Д. Ж. К. от АК – Варна е осъществила
при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Пори изложените съображения в полза
процесуалния представител на ищцата следва да бъдат определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство, което да бъде заплатено от
ответниците. Възнаграждението следва да бъде определено на база
ориентировъчно посочените размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждение на адвокатската работа. Цената на иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД
възлиза на 60185,67 лева, а стойността на осъдителния иск съобразно
уважената част възлиза на 104150 лева, при което по първия иск се дължи
възнаграждения в размер на 5464,85 лева, а по втория в размер на 8816 лева
или общо 14280,85 лева.
12
Осъдителният иск за дължимото обезщетение е частично уважен,
поради което в полза на ответниците се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част или сумата от 1026,27 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда дължимата
по делото държавна такса в размер от 601,95 лева по първия иск и 4166 лева
по втория или общо 4767,95 лева, като и 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД на договор от 22.02.2010г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа
на нотариус П.М. с район на действие Варненски районен съд, с който Ц. Л.
М., ЕГН ********** от ***, *** е прехвърлила на Д. М. М., ЕГН **********
от ***, *** 5/6 /пет шести/ идеални части от недвижим имот представляващ
АПАРТАМЕНТ №4, находящ се в ***, състоящ се от кухня, хол, спалня, два
килера, два коридора, сервиз и два балкона, с обща застроена площ от 58.54
кв.м., с идентификатор 10135.1506.772.1.20, при граници: на същия етаж
имоти с идентификатори:10135.1506.772.1.19, под обекта:
10135.1506.772.1.18, над обекта: 10135.1506.772. 1.22, заедно с 5/6 ид. ч. от
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ без номер и площ, както и 5/6 ид.
ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното място.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** и Т. К. М., ЕГН ********** и
двамата от ***, *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Л. М., ЕГН **********
от ***, ***, съдебен адресат адв. Д. К., *** сумата от 104150 /сто и четири
хиляди сто и петдесет/ лева обезщетение за причинени имуществени вреди в
размера на стойността на отчуждените идеални части предмет на разваления
договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406,
дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие Варненски
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в ЧАСТТА за разликата над
уважения размер от 104150 лева до пълно предявения размер от 125300 лева,
като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на Д. М. М., ЕГН
********** и Т. К. М., ЕГН ********** срещу Ц. Л. М., ЕГН ********** за
сумата от 21150 лева представляваща сбор от заплатената от последните
издръжка в пари за периода 2015 - 2023г. по разваления договор.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** и Т. К. М., ЕГН ********** и
двамата от ***, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Д. Ж. К., ЕГН ********** с
адрес *** от Адвокатска колегия – Варна сумата от 14280,85 /четиринадесет
хиляди двеста и осемдесет лева и 85 ст./ лева в качеството й процесуален
представител на ищцата Ц. Л. М., ЕГН ********** от ***, *** в
производството по гр. дело № 1822/2024г. на ВОС, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Ц. Л. М., ЕГН ********** от ***, ***, съдебен адресат адв.
Д. К., *** да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** и Т. К. М., ЕГН **********
и двамата от ***, *** сумата от 1026,27 / хиляда двадесет и шест лева и 27
13
ст./ съразмерно отхвърлената част на предявения, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** и Т. К. М., ЕГН ********** и
двамата от ***, *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда дължимата по делото държавна такса в размер от общо 4767,95
/ четири хиляди седемстотин шейсет и седем лева и 95 ст./ лева, като и 5
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14