РЕШЕНИЕ
№ 2146
гр. Бургас, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120104094 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ.
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, пълномощник: адв.
З. Ц., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“
№ 6, ет. 5, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, срещу М. С. Ж. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
Бургас, **
Твърди се в исковата молба, че между страните били сключени следните
договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №*********
и Договор за лизинг от 28.12.2020 г., съгласно който на клиента били
предоставени мобилен номер **и мобилен телефонен апарат NOKIA 5.3 64
GB Dual Cyan; Договор за мобилни услуги №********* от 08.03.2021 г.,
съгласно който били предоставени мобилен телефонен номер **и мобилен
телефонен апарат Alcatel 20.03 Black; Договор за мобилни услуги №*********
от 08.10.2021 г., съгласно който били предоставени мобилен телефонен номер
***; Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от
09.11.2021 г., съгласно който на клиента били предоставени мобилен номер **
и мобилен телефонен апарат HUAWEI P40 lite 128GB Dual Green; Договор за
лизинг за базови аксесоари от 09.11.2021 г., съгласно който на клиента били
1
предоставени пакет от аксесоари, включващ 2 бр. вещи, както следва: 4Smarts
Slim case Clear HUAWEI P40 lite, MyScreen Lite Glass Edge P40 lite. Посочва,
че със заявление за смяна на номер №***от 08.10.2021 г. , съгласно
заявлението мобилен номер ** е заменен с нов **, за който продължавали да
се прилагат условията в Договор за мобилни услуги №********* от
28.12.2020 г.
Твърди, че ответникът не му бил изпълнил парични задължения,
начислени му в пет броя фактура, издадени в периода от м.януари 2022 г., а
именно: фактура № **********/25.01.2022 г., фактура №
**********/25.02.2022 г., фактура № **********/25.03.2022 г., фактура №
**********/25.04.2022 г., фактура № **********/25.05.2022 г. Във всяка от
посочените фактури били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от гореописаните договори, сключени между страните.
Сочи, че размерът и основанието за възникване на задълженията за
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за
телефонните номера били уредени в т.9 от всеки един от договорите за
мобилни услуги. Съгласно посочените клаузи, в случаите на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, и
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.
Сочи, че размерът на неустойката за номер ** е в размер на 64, 89 лв.,
като сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС, тоест 39, 96 лв., ведно с добавената част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 24, 93 лв.
Размерът на неустойката за номер ** е в размер на 213, 11 лв., като
сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС, тоест 42, 48 лв., ведно с добавената част от стойността
на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 89, 51 лв., както и с добавена
разлика в размер на 81, 12 лв. между стандартната цена на мобилен телефон
апарат NOKIA 5.3 64 GB Dual Cyan без отстъпка, съгласно актуалната към
28.12.2020 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключване в договора, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора.
Размерът на неустойката за номер ** е в размер на 77, 87 лв., като
сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
2
номера без вкл. ДДС, както и с добавена разлика в размер на 18, 69 лв. между
стандартната цена на мобилен телефон апарат Alcatel 20.03 Black без
отстъпка, съгласно актуалната към 08.03.2021 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване в договора, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора.
Размерът на неустойката за номер *****е в размер на 162, 76 лв., като
сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС, тоест 42, 48 лв., ведно с добавената част от стойността
на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 32, 65 лв., както и с добавена
разлика в размер на 87, 63 лв. между стандартната цена на мобилен телефон
апарат HUAWEI P40 lite 128GB Dual Green без отстъпка, съгласно актуалната
към 09.11.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключване в договора, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора.
Сочи, че настъпване на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнение
на паричните задължения на лизингополучателя. Посочва, че договорите за
лизинг не били развалени.
В допълнителна молба уточнява, че на предоставения от ответника
адрес чрез пощенска услуга била доставена последна покана за доброволно
плащане от 26.04.2022 г., с която ответникът бил уведомен за размера на
начислените към тази дата задължения. В поканата изрично било указано, че
при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще
бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и
че след изтичане на срока договорите за мобилни услуги ще се считат за
прекратени. В случая договорите за мобилни услуги следвало да се считат за
прекратени считано от 06.05.2022 г.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата от 1441, 94 лв., представляваща
главница, в това число – за месечни абонаменти такси и потребление на
услуги, лизингови вноски и неустойки, от които: 86, 58 лв. - непогасени
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2021г. за
мобилен номер ** (от които 21.69 лв. за абонаментни такси и предоставени
услуги и 64, 89 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по
вина на длъжника); 292, 48 лв. - непогасени задължения по Договор за
мобилни услуги № ********* от 28.12.2020г. за мобилен номер ** (от които
79, 37 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги и 213, 11 лв. неустойка
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника); 241, 37
лв. - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
08.03.2021г. за мобилен номер ** (от които 163, 50 лв. за абонаментни такси и
предоставени услуги и 77, 87 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на длъжника); 196, 90 лв. - непогасени задължения по
3
Договор за мобилни услуги № ***от 09.11.2021г. за мобилен номер ** от
които 34, 14 лв. за абонаментни такси и предоставени услуги и 162, 76 лв.
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника;
495, 39 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг от 09.11.2021г. за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green (от които 70,
77 лв. текущи месечни лизингови вноски и 424, 62 лв. предсрочно изискуеми
лизингови вноски); 26, 88 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 09.11.2021г. за комплект от 2 бр.
аксесоари към номер **** от 09.11.2021г. (от които 3, 84 лв. текущи месечни
лизингови вноски и 23, 04 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски); 102,
34 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг от 28.12.2020г. за
мобилен телефонен апарат NOKIA 5.3 64GB Dual Cyan (от които 32, 02 лв.
текущи месечни лизингови вноски и 70, 32 лв. предсрочно изискуеми
лизингови вноски), и за които задължения са издадени следните фактури:
неизплатено задължение в размер на 167, 07 лв. по фактура №
**********/25.01.2022г. с настъпил падеж на 09.02.2022г.; неизплатено
задължение в размер на 119, 95 лв. по фактура № **********/25.02.2022г. с
настъпил падеж на 12.03.2022г.; неизплатено задължение в размер на 112, 66
лв. по фактура № **********/25.03.2022г. с настъпил падеж на 09.04.2022г.;
неизплатено задължение в размер на 5, 65 лв. по фактура №
**********/25.04.2022г. с настъпил падеж на 10.05.2022г.; неизплатено
задължение в размер на 1036, 61 лв. по фактура № **********/25.05.2022г. с
настъпил падеж на 09.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №1273 от
19.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2451/2024 г. Претендират се и разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител.
Посочва, че не става ясно кога и дали реално абонатът получил
уведомлението на оператора за предсрочно прекратяване на договорите за
услуги, за да се приеме, че те били валидно развалени и че било налице
основание за предсрочна изискуемост на претендираните за заплащане суми,
вкл. неустойки. Счита, че сумите, както се претендират, не били дължими
поради липсата на валидно разваляне на договора и ненастъпване на
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД развалянето на договора,
който в случая бил писмен, било възможно и осъществимо само в писмена
форма, като изявлението следвало да е получено от адресата. Не се сочили
доказателства последната покана до адресата да е получена от последния.
Дори и да се приеме, че договорът е валидно прекратен, то тъй като е
прекратен едностранно от доставчика, не била дължима претендираната
неустойка, основание за заплащане на която според договора и приложимите
ОУ, би възникнало при предсрочно прекратяване/разваляне на договора от
4
страна на абоната. Оспорва претенцията за неустойка, както и тази за
заплащане на остатъчни вноски по договорите за лизинг, като излага подробни
доводи и съображения в тази насока.
Намира, че така предвидените клаузи са нищожни и неравноправни на
основание чл.143 от ЗЗП. Не били налице данни абонатът да е информиран за
начина на изчисление и формиране на неустойката. Счита, че клаузата по
чл.11, ал.2 от договора за лизинг от 28.12.2020 г. е неравноправна, тъй като не
позволява на абоната да прецени икономическите последици от сключването
на договора и задължава потребителя при изпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка като позволява
на търговеца да променя тези условия едностранно без същите да са разяснени
предварително на абоната.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2451/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1273 от 19.04.2024 г. по чл. 410 ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в законовия едномесечен срок
заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално
допустими.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД
и чл. 342 ТЗ, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да
установи, че 1) сключени между страните действителни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания; 2) сключени между страните
действителни договори за лизинг, по силата на които ответникът дължи на
ищеца процесните вземания; 3) неизпълнение на изискуеми задължения на
ответника по сключените договори; 4) действителна неустоечна клауза и
наличието на предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни
услуги №********* и Договор за лизинг от 28.12.2020 г., съгласно който на
клиента били предоставени мобилен номер ** и мобилен телефонен апарат
NOKIA 5.3 64 GB Dual Cyan; Договор за мобилни услуги №********* от
08.03.2021 г., съгласно който били предоставени мобилен телефонен номер **
и мобилен телефонен апарат Alcatel 20.03 Black; Договор за мобилни услуги
№********* от 08.10.2021 г., съгласно който били предоставени мобилен
телефонен номер ** Договор за мобилни услуги №********* и Договор за
лизинг от 09.11.2021 г. Не се установява да са налице основания за
недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че
ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че
5
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.
Видно от представените по делото писмени доказателства – приемо –
предавателни протоколи към всеки един договор за лизинг, както и
обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се
съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът
приема, че тези обстоятелства са достатъчни за да установят изпълнение на
задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира
за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните
действителни договори за лизинг, по силата на които ответникът дължи на
ищеца процесните вземания.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги и за
лизингови вноски, поради което съдът приема, че същите са дължими в
претендираните размери.
По исковете за присъждане на неустойки:
За уважаване на исковете по чл. 92 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже,
че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при прекратяване
на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане на срока и
същият е прекратен по предвидения в него в него и в закона ред.
Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за
прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на
договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са
двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне
на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че
развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от възможностите за
едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника /Така Определение № 600 от
6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о./. Ето защо терминът
„прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим
единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по
„инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа
да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката. Предвид изложеното неустойката по всички договори не се
дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя.
В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на договорите по
инициатива на доставчика, тъй като само по себе си уговарянето в негова
полза на това потестативно право, не е достатъчно то да се счете, че същото е
6
възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при
които страните са се договорили, че ще се породи, като освен това
правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява
това си право. В представените индивидуални договори, сключени с
ответника, липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при
изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Твърди
се, че договорът е развален едностранно, поради виновно неизпълнение от
страна на ответника. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при
липсата на други уговорки, то изявлението за развалянето му също следва да
бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87,
ал. 1 ЗЗД. В случая, по делото не са ангажирани доказателства в такава насока,
липсва писмено изявление от ищцовото дружество, достигнало до ответника,
с което той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си,
договорът ще бъде развален. Действително, към уточнителна молба от
19.07.2024 г. по делото е приложена писмена покана за доброволно плащане,
която се твърди, че е изпратена по пощата, но липсват доказателства в тази
насока, включително и за получаването й от страна на ответника. По тези
съображения и доколкото ищецът основава вземанията си за неустойка
именно на неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на
дължими суми по договорите за мобилни услуги и лизинговите договори,
следва, че за прекратяването на договорите е необходимо писмено
предизвестие, което следва да е получено от ответника.
Действително и съобразно практиката на ВКС, при наличие на
останалите предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – (така
Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС на РБ, II т.
о.). Уведомяването на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 415, ал. 1 от ГПК или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има
за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1
ГПК за неустойката, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението за неустойка, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Ако относимите към възникването на
задължението за неустойка факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не е доказано
основанието за пораждане на вземането на ищцовото дружсетво за неустойка,
което обуславя неоснователност на тези претенции на ищцовото дружество.
По разноските:
7
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 1157, 73 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
против ответника М. С. Ж., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас,
*** СЪЩЕСТВУВАТ вземания за сумата от 923, 31 лв., представляваща
главница, в това число – за месечни абонаменти такси и потребление на
услуги и лизингови вноски, от които: 21, 69 лв. - непогасени задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2021г. за мобилен номер
**за абонаментни такси и предоставени услуги; 79, 37 лв. - непогасени
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 28.12.2020г. за
мобилен номер **за абонаментни такси и предоставени услуги; 163, 50 лв. -
непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
08.03.2021г. за мобилен номер **за абонаментни такси и предоставени услуги;
34, 14 лв. - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги №
********* от 09.11.2021г. за мобилен номер ****за абонаментни такси и
предоставени услуги; 495, 39 лв. - непогасени задължения по Договор за
лизинг от 09.11.2021г. за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р40 lite 128GB
Dual Green (от които 70, 77 лв. текущи месечни лизингови вноски и 424, 62 лв.
предсрочно изискуеми лизингови вноски); 26, 88 лв. - непогасени задължения
по Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 09.11.2021г. за
комплект от 2 бр. аксесоари към номер **** от 09.11.2021г. (от които 3, 84 лв.
текущи месечни лизингови вноски и 23, 04 лв. предсрочно изискуеми
лизингови вноски); 102, 34 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг
от 28.12.2020г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 5.3 64GB Dual Cyan (от
които 32, 02 лв. текущи месечни лизингови вноски и 70, 32 лв. предсрочно
изискуеми лизингови вноски), и за които задължения са издадени следните
фактури: фактура № **********/25.01.2022г. с настъпил падеж на
09.02.2022г.; фактура № **********/25.02.2022г. с настъпил падеж на
12.03.2022г.; фактура № **********/25.03.2022г. с настъпил падеж на
09.04.2022г.; фактура № **********/25.04.2022г. с настъпил падеж на
10.05.2022г.; фактура № **********/25.05.2022г. с настъпил падеж на
09.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.04.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед №1273 от 19.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №2451/2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 518, 63 лева
8
договорни неустойки, от които 64, 89 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2021г. за
мобилен номер **по вина на длъжника; 213, 11 лв. - неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
28.12.2020г. за мобилен номер **по вина на длъжника; 77, 87 лв. - неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 08.03.2021г. за мобилен номер **по вина на длъжника; 162, 76 лв. -
неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 09.11.2021г. за мобилен номер ***по вина на длъжника, за които
задължения е издадена следната фактура: фактура № **********/25.05.2022г.
с настъпил падеж на 09.06.2022г.
ОСЪЖДА М. С. Ж., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас,
****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
сумата от 1157, 73 лева, представляваща направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9