№ 100
гр. Свиленград , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200618 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1835/2021 от
19.07.2021 година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална
дирекция Митница Бургас), в което на Д. Г. П. с ЕГН ********** от град
Харманли, ул.„Х.С.” № 30, област Хасково, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А.Г.,
за нарушение на чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 67 791.60 лв.
(пункт ІІ), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
180 броя смарт телефони (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет
в полза на Държавата лек автомобил марка „Ауди”, модел А 4 с държавен
регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с Регистрационен талон и контактен
1
ключ (пункт ІІІ).
Жалбоподателят Д. Г. П. чрез пълномощника си – адвокат А.Г., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен,
неправилен и необоснован – жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение, не били изяснени всички факти и обстоятелства и наложените
наказания били несправедливи. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. Г. П., не се
явява. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
–Териториална дирекция Митница Бургас (като правоприемник на Отдел
„МРР Южна морска”), редовно призовани на посочения съдебен адрес,
изпращат представител – Старши юрисконсулт Елена Гъчева, която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнагражедние. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.06.2021 година, около 16.15 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига лек
автомобил марка „Ауди”, модел А4 с български държавен регистрационен
номер Х 17 36 КТ, управляван от българския гражданин и жалбоподател в
настоящото производство - Д. Г. П. и собственост на същия (видно от
2
Регистрационния талон, представен от АНО и Справката от АИС-КАТ на
МВР). В автомобила пътува само жалбоподателя.
Преди започване на митническата проверка, шофьорът устно е поканен
от митническия служител – свидетеля П.П. да декларира носените от него
стоки, валутни ценности и лични вещи. Същият не декларира нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”,
митническият служител - свидетелят П. Н. П., извършва митническа
(физическа) проверка на автомобила и багажа на шофьора, при която в
кухини около двигателя поставени в черна платнена торба (чанта), открива
недекларираните процесни стоки, които се оказват собственост на
жалбоподателя Д.П..
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
21BG9931Н024877 от 10.06.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Д.П., сочи, че процесните телефони не бил
поставил в автомобила.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят П. Н. П. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 1254/10.06.2021 година против жалбоподателя Д.П.. След съставянето на
АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично,
като с подписа си Д.П. удостоверява получаването на екземпляр от него,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
10.06.2021 година, като жалбоподателят не сочи възражения срещу
констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са иззети с Разписка
№ 0199435.
Задържан е и лекия автомобил, ведно с Регистрационния талон
3
(Свидетелството за регистрация) и контактния ключ с Разписка № 0199436 от
дата 10.06.2021 година.
Проверката приключва в 17.15 часа.
С Приемателно–предавателни протоколи от дата 10.06.2021 година,
процесните стоки и лек автомобил, ведно с принадлежностите му, са
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 33 895.80 лв.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№
32-220655/12.07.2021 година Техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Стоян Николов Къналиев, митническата стойност към датата на
извършване на нарушението на лекия автомобил възлиза на 4 660.50 лв., а
пазарната – на 4 896.91 лв. За определяне на пазарната стойност вещото лице
използва средната стойност по метода за определяне на физическото
износване, метода на застрахователната стойност и пазарния метод.
Стойностите по всеки един от посочените методи са установени чрез
детайлно проучване и сравнение в множество български интернет-сайтове за
покупко-продажба на автомобили, ценоразписи и списания. За определяне на
митническата стойност вещото лице използва метода на изчислената
стойност, която се състои от сумата на базата на реално платената или
доказана с разходни документи стойност на автомобила, която ще се формира
на базата на цената при покупка плюс цената на транспорта, застраховката и
други нормативно присъщи разходи.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска”
(сега Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ
орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 1835/2021 на
19.07.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от
4
ЗМ. АНО констатира, че нарушението е извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 233, ал. 4 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно
връчено на жалбоподателя на 26.07.2021 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и имената на получателя му, а именно: Илия П. – чичо на
жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Д. Г. П. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй
като е направил опит да превози през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 4,
вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 67 791.60 лв. (200 % от стойността на недекларираната
стока), на основание чл. 233, ал. 6 и ал. 8 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата недекларираните стоки и лекия автомобил, ведно с
принадлежностите му.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 1835/16.6.2021 година на ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
проведено на 13.09.2021 година свидетели П. Н. П. и Б. Й. Б..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от
18.051.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по
закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да
издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели
„МРР”. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на
Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
5
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от
28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година, се изменя
Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална
дирекция Южна морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална
дирекция Митница Бургас”.
Представена е и Фактура, ведно с превод, относно стойността на
закупуване на процесните телефони. Фактурата не е оспорена от страна на
процесуалния представител на АНО.
Налично е по делото и НП № 428/2021 от 12.05.2021 година, влязло в
сила на 27.05.2021 година, видно от което П. е наказан за деяние,
представляващо нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, извършено на дата
01.02.2021 година. Посоченото НП е получено лично от П. на дата 19.05.2021
година видно от Известието за доставяне.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите П. Н. П. и Б. Й. Б., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
6
показания. Не се установява лицата П. Н. П. и Б. Й. Б. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелски показания на П. и Б. не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите П. Н. П. и Б. Й. Б., считайки
ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя Д. Г. П., установявайки
обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република
Турция, моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни
стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически
контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на
определено количество смарт телефони, така и тяхната принадлежност и
държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Доказателствената сила на представената по делото Фактура не се
опроверга от събраните по делото доказателства. Този извод на Съда не се
променя предвид факта, че в Личното си обяснение жалбоподателят сочи, че
7
не е поставил телефоните в автомобила, а от кредитираната Фактура става
ясно, че са закупени от него, т.е. че са негови; тъй като документът не бе
оспорен от страна на АНО. Действително представеният документ от страна
на жалбоподателя не е заверен, но Съдът го кредитира, тъй като не бе
надлежно оспорен от АНО.
Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е изготвено на базата на
наличните по делото доказателства, а именно предоставената в съдебно
заседание Фактура. Наличната по делото Фактура не е оспорена от
насрещната страна (от АНО) по надлежния ред, т.е. доказателствената й сила
не бе оборена и Съдът е длъжен да се съобрази с данните, съдържащи се в
нея. Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност
на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност
е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или
пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока
между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в конкретния случай е
налична пазарна цена на процесната стока, посочена в цитираната Фактура,
приета като доказателство по делото. Няма данни по делото страните по
покупко-продажбата, обективирана в представената Фактура да са свързани
лица. Разходи като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н.,
пряко свързани с доставката до българска граница на процесните стоки, няма.
С тези съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 2
464.35 лв. (180 броя стоки с единична цена от по 7 евро). По отношение
изразеното мнение на процесуалния представител на АНО, че цената по
Фактурата е изключително ниска следва да се отбележи следното – цената не
звучи да е нелогична и нереално ниска предвид ноторно известния факт, че в
Унгария телефоните се предоставят дори безплатно при сключване на
Договори с мобилните оператори (подобна е ситуацията и в страната ни).
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
техническата експертиза относно стойността на МПС, назначена от АНО, тъй
като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
8
събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в
съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2021 година за
Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези
съображения, Съдът приема Експертизата, назначена от АНО, за извършена
от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в
АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна
Експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на
Експертизата се установява стойността на лекия автомобил към датата на
деянието. Досежно приложимия способ за определяне на стойността, ползван
от вещото лице Къналиев, Съдът намира същият за правилен и
законосъобразен.
Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство,
развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт
за назначаването на тази Експертиза и поименното определяне на вещото
лице съобразно изискванията на НПК, но прилагането на разпоредбите на
НПК е само съответно в административнонаказателното производството,
развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е
предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН
е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и
процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените
процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов
принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в
нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост
9
от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт
от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В
този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с
необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да
даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във
връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност,
относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно Експертизата и участието
на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са
спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето
защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира
експертното Заключение, изготвено в административната фаза на
производството, за определяне стойността на лекия автомобил, послужил за
извършване на нарушението.
Съдът кредитира и НП № 428/2021 година, тъй като то е в съответствие с
установената по делото фактическа обстановка.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частно основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
10
на която е депозирана в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) –
процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
11
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Б., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в
Разписките за задържане на процесните стоки и на лекия автомобил е
посочено, че става дума за внос, вместо за износ, което не представлява
съществено нарушение съгласно изложеното в предходния абзац.
По същите съображения Съдът не приема, че представлява съществено
процесуално нарушение факта, че на две места в АУАН под подписа на
нарушителя като година е посочена цифрата „20201” и тъй като точно и ясно
на няколко други места в АУАН е посочена коректно годината и факта, че в
Приемателно-предавателните протоколи са посочени грешен номер на
АУАН, респ. е поправен без надлежната заверка и тъй като са посочени
коректно номерата и датата на Разписките.
Не представяла съществено процесуално нарушение и обстоятелството,
че в Личното си обяснение нарушителят посочва дата „11.06.2021 година”
вместо „10.06.2021 година”, тъй като датата на нарушението не се оспорва от
негова страна.
12
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 10.06.2021 година актосъставителят П. Н. П. е
заемал длъжността „Инспектор” в сектор „Борба с наркотрафика”, отдел
„Борба с наркотрафика Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на
свидетеля П., направено в открито съдебно заседание, проведено на
13.09.2021 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към
момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел „МРР Южна
морска” в ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”” и деянието е извършено
в зоната на отговорност на Отдел „МРР Южна морска” (сега Териториална
дирекция Митница Бургас).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
13
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено),
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Д. Г. П. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и
относно съпричастността на лицето към превозваните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи смарт (мобилни) телефони и тяхното
количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е
отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието
„стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт е най-
съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – смарт (мобилни) телефони. Поради това, с оглед събраните
14
доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от
обективна страна, че на 10.06.2021 година през МП „Капитан Андреево” при
излизането си от страната за Република Турция, жалбоподателят Д. Г. П. е
направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да превози през
държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер и
количество, без знанието и разрешението на митническите органи. С това е
осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”,
дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни
форми - „направи опит да пренесе” през държавната граница. За
съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка преди реалното напускане на
страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи опит да превози
през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата
на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази
връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е
задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ. въвежданите от лицата,
установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо
Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат директно действие за
вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като
са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя Д. Г. П. на носените от него смарт телефони, в релевантния
момент на извеждането им от митническата територия на Република
България, пряко се установява от показанията на двамата свидетели –
митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал
15
процесните превозвани стоки. В конкретния случай, съобразно видът и
количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер, обратно
сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат
определени като нетърговски такива. Устно деклариране е допустимо когато
стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но
се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое задължение
за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят Д. Г. П. при
излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил
субект на същото, възникнало за него в момента на започване на
формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото не е
направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена
митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението
за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят Д. Г. П. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
митническия контрол, макар реално да е носил такива, като те са били
открити вече при последващата митническа проверка. Поради това напълно
основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им в кухини около двигателя на процесното
МПС.
16
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от Д. Г. П. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки
в кухини около двигателя на процесното МПС, от тук разкрива се и пряко
целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят Д. Г. П. е
бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически
режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било
известно. Още повече многократно е пътувал извън страната видно от
Справката за пътуванията му и предвид факта, че вече е бил наказван за
същото административно нарушение (видно от обстоятелствената част на НП
№ 428/2021 от 12.05.2021 година). От друга страна и местоживеенето му в
страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил
добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите
норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят Д. Г. П. е бил длъжен и е
следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
17
довършено изпълнителното деяние, а в случая изпълнително деяние е
останало недовършено по независещи от жалбоподателя причини.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира че в АУАН и в
издаденото НП не е налице противоречие относно описанието на вменяваното на
жалбоподателя нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, а наложената с НП Глоба е за допуснато нарушение вече на
чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗМ. Не следва да се разглежда като съществено
процесуално нарушение, че НП № 428/2021 от 12.05.2021 година не е описано в
процесния АУАН, доколкото при съставянето на АУАН актосъставителят не е
длъжен да знае, че констатираното нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП
и подлежи на доказване от страна на АНО - нещо, което се установява чрез
доказателствата по делото. Освен това, наличието на това обстоятелство е от
значение за размера на предвидената санкция, но не и за съставомерността на
санкционираното в случая деяние. Както вече бе посочено, видно от АУАН
и НП, в същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което
няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от
даденото описание и посочената като нарушена норма да разбере какво
противоправно поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си.
В изложения смисъл е и Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по
КАНД № 289/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Росица Чиркалева – Иванова.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – смарт телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Д. Г. П. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
18
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а при повторно нарушение по ал. 4 се
налага Глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение; а
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 200 % от стойността на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
19
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетено е конкретното количество на контрабандно пренесените
стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и
предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, се установиха младата възраст на жалбоподателя и факта, че
не е направил опит да осуети или възпрепятства проверката. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното, е било индивидуализирано наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
200% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед некредитирането на Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, размерът на административното
наказание следва да е 4 928.70 лв., а не 67 791.60 лв., тъй като стойността
следва да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в
случая следва да се вземе предвид договорената и действително платената
цена на стоката, за която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието
съдържание Съдът намира, че не се опроверга. С оглед изложеното Съдът
намира, че следва да вземе предвид като база за определяне на стойността
именно тази Фактура макар и с доста по-ниска единична стойност на стоките.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 4 924.70
лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
20
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт І. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Настоящата инстанция намира, че изграждането на обоснован извод
относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП в частта му
по пункт ІІІ се предопределя от две условия – първо коя от визираните
стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна, както на
пътното превозно средство (ППС), така и на стоките - предмет на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните
средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства
на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В закона не е посочен критерия за остойностяване на тези две стойности
при преценка налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от
чл. 233, ал. 1 от ЗМ където стойността е ръководеща за определяне размера на
наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила именно тя.
Преценката на Съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче,
следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и
не следва да изхожда само от наличието или не на двукратно превишаване на
едната спрямо другата, а като се изхожда и от размера на всяка една стойност
поотделно, но и размера на съответното превишение, ако разбира се такова е
налице.
Ръководна за митническия орган е единствено „стойността” („пазарната
стойност”) на дадена стока, а не застрахователната или митническата такава.
21
Определената пазарна стойност на ППС е в размер на 4 896.91 лв.
Определената пазарна стойност на стоките - предмет на митническа
контрабанда е в размер на 2 464.35 лв. Само тези две равностойни по
съществото си оценъчни стойностти могат да се сравняват при преценяване
дали е налице явно несъответствие между тях.
Няма спор относно определената пазарна стойност на ППС. Стойността
на стоката, предмет на митническото нарушение Съдът определи в размер на
2 464.35 лв. поради наличие на доказателства за пазарната стойност - Фактура
№ DF2021-00159 от 04.06.2021 година, т.е. действително платената цена на
стоките.
В тази насока Съдът намира че е налице явно несъответствия между
двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек
автомобил.
При обсъждане на НП в частта по пункт ІІІ Съдът възприема изцяло
приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година
на ВКС по к.н.д.№ 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се
приема, че аналогично на предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на
„превозното или преносното средство, послужило за превозването или
пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато
не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на
тежестта на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ се предвижда, че
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В Решението на ВКС се приема, че в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти
напълно възпроизведен текстът на ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с
отнемането на превозните и преносни средства, послужили за митническа
контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за
митническа контрабанда, останала в рамките на административно нарушение,
за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за съответствие.
22
В светлината на изложеното по–горе, стойността на ППС, която е близо
1/2 пъти по-висока от стойността на стоките, предмет на нарушението, се
явява несъответна на стойността на стоките - предмет на митническа
контрабанда, поради което Съдът намира, че ППС не подлежи на отнемане.
Поради това НП в частта му, касаеща пункт ІІІ следва да бъде отменено.
Съгласно гореизложеното (, т.е. поради ирелевантност) не подлежи на
коментиране митническата стойност на процесното МПС, посочена в
Техническата експертиза.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 2 700 лв. (съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие за адвокатски хонорар) и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая се констатират разноски в размер на 2 700 лв. видно от представения
Договор за правна защита и съдействие, от който става ясно, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
23
юрисконсултите по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание
и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт І, изменено в частта му по пункт ІІ и
отменено в частта му по пункт ІІІ, следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят част от направените по делото разноски в размер на 1 700 лв., а в
полза на АНО – 30 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 670 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО и
жалбоподателят не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъки на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1835/2021 от
19.07.2021 година на Началник на Отдел „МРР Южна морска”, ГД „МРР”,
ЦМУ при Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция Митница
Бургас), в частта, с която от Д. Г. П. с ЕГН ********** от град Харманли, ул.
„Х.С.” № 30, област Хасково, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата 180 броя смарт телефони (пункт І).
ИЗМЕНЯ НП № 1835/2021 от 19.07.2021 година на Началник на Отдел
24
„МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници” (сега
Териториална дирекция Митница Бургас), в частта, с която на Д. Г. П. с ЕГН
********** от град Харманли, ул.„Х.С.” № 30, област Хасково, за нарушение
на чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 67 791.60 лв., като НАМАЛЯ размера на
административното наказание „Глоба” от 67 791.60 лв. на 4 928.70 лв. (пункт
ІІ).
ОТМЕНЯ НП № 1835/2021 от 19.07.2021 година на Началник на Отдел
„МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници” (сега
Териториална дирекция Митница Бургас), в частта, с която от Д. Г. П. с ЕГН
********** от град Харманли, ул.„Х.С.” № 30, област Хасково, на основание
чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка
„Ауди”, модел А 4 с държавен регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с
Регистрационен талон и контактен ключ (пункт ІІІ).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
П. с ЕГН ********** от град Харманли, ул.„Х.С.” № 30, област Хасково,
сумата от 1 670 лв., представляваща част от направените разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 618/2021 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
25