№ 181
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, подадена от Д. А. Н. срещу решение № 916/20.07.2023г. по
гр.д.№ 1428/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен искът по
чл.108 от ЗС срещу „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, като претенцията е основана на
твърдения за давностно владение за периода от 29.03.2006г. до предявяването
на иска – 01.07.2022г. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на
закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост, с молба за
отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което
искът бъде уважен. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
1
фактическа обстановка:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Д. А.
Н., ЕГН: ********** срещу „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, ЕИК: ********* с петитум
да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 10135.4510.783 по КККР на гр.Варна,
находящ се в Западна промишлена зона, бул.„Владислав Варненчик“ № 281 с
площ от 16 634 кв. м., без изградените върху терена постройки, с твърдения за
придобиването му по силата на изтекла придобивна давност за периода от
29.03.2006 г. до предявяването на исковата молба в съда - 01.07.2022 г. и
осъждане на ответника да предаде владението върху имота.
Ответникът оспорва иска, твърдяната от ищеца фактическа обстановка и
наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност по
отношение на спорния имот; в условията на евентуалност - ако съдът приеме,
че ищецът е упражнявал фактическа власт над вещта с намерение да я свои,
ответникът е навел правоизключващо възражение, че владението на ищеца е
било прекъснато за повече от 6 месеца.
Не се спори по делото, че с нотариален акт № 109, том І, рег. №5156,
дело №105/2006г. по описа на нотариус Роза Кожухарова, „Одисейстрой“
ООД, „Одисейтранс“ ООД, „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ЕООД –
всички, представлявани от ищеца Д. А. Н. са закупили процесния недвижим
имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.4510.783, с площ
от 16 629 кв. м., представляващ имот № 1725 в квартал 16 по кадастралния
план на Западна промишлена зона в гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, за
сумата от 338 533.20 лева.
С договор от 01.02.2011 г. представляваните от ищеца дружества са
отдали имота под наем на „Кейрос“ ЕООД за срок от десет години.
С нотариален акт № 93, том VІІ, рег. № 14035, дело №1280/2017г. по
описа на нотариус О. Шарабански с район на действие ВРС, М.И.Н., ЕГН:
**********, в качеството си на синдик на „Одисейстрой“ ООД – в
несъстоятелност, е продал на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, представлявано от
управителя П. Д. 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор № 10135.4510.783
по КККР на гр. Варна.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2020 г. по
изп.дела № 20178070400340 и № 20168070400569 по описа на ЧСИ Надежда
2
Денчева се установява, че останалите ¾ ид.ч. от имота и построените в него
сгради са възложени на ответника „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД.
Показанията на свид.С.В.Д. – съпруг на управителя на въззиваемото
дружество, преценени с оглед заинтересуваността му от изхода на спора
установяват придобиването имота от „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД – чрез покупко-
продажба през 2017 г. и с постановление за възлагане от ЧСИ Надежда
Денчева през 2020 г. При извършване на първоначален оглед на имота през
2017 г., там имало построена малка неоградена офис сграда и паркирали
служебни превозни средства на дружество „Хайат“, като не е имало
построени портални врати. На 21.12.2017 г. по искане на свидетеля била
изработена стационарна неотваряема ограда на имота, през която човек можел
да премине, но не и камион. Била ангажирана и частна охрана за имота. На
свидетеля е известно, че към 2016 г. имотът е бил собственост на търговските
дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисей 96" ООД, „Одисейстил" ООД, които
дружества са свързани с ищеца Н..
Предявеният ревандикационен иск съдържа в себе си установителен иск
за собственост и осъдителен иск за предаване на владението
В случая ищецът – въззивник в настоящото производство е посочил, че е
собственик на спорния недвижим имот, позовавайки се на продължило
непрекъснато владение през периода от 29.03.2006 г. до 01.07.2022 г.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият
състав на владението, съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент -
вещта да се държи като своя. Придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към възприемане от други.
Юридическите лица извършват правни действия не самостоятелно, а
чрез своите органи /управител, общо събрание и др./. Не е спорно по делото,
че ищецът Д. А. Н. е представлявал „Одисейстрой“ ООД, „Одисейтранс“
ООД, „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ЕООД към момента на сключване
3
на договора за покупко-продажба от 29.03.2006 г. на ПИ с идентификатор №
10135.4010.783. Не са ангажирани доказателства, че ищецът в лично качество
е упражнявал фактическа власт над имота през претендирания период,
въпреки представения по делото договор за наем - от него възниква
задължение за дружествата - наемодатели да предоставят за ползване имота на
наемателя и категорично изключва извод за упражнявана фактическа власт от
Д. А. Н.. Напротив - договорът за наем представлява индиция за извършено
действие на управление по отношение на имота от страна на „Калипсо ДВ“
ЕООД, „Одисейстрой“ ООД и „Одисейстил“ ООД.
Дори да бъде приета тезата, че ищецът е упражнявал фактическа власт
над спорния имот, това е било в качеството му на държател - той не е имал
намерение за своене и фактическата власт е упражнявана от него като
управител или пълномощник на дружествата - съсобственици. Тъй като
упражняваната фактическа власт е за другиго, по отношение на ищеца
презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима.
За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно само решение за
своене на имота. Промяната в намерението на държателя следва да намери
външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на
собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. В случая ищецът не
е манифестирал промяната в намерението си по отношение на
представляваните от него юридически лица.
С оглед горното, предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Като е достигнал до същите
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за
настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са поискани и не са
представени доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 916/20.07.2023г. по гр. д.№ 1428/2022 г.
на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба
4
при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5