№ 849
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503196 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 14485/16 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 3216/26.05.20 г. съдът, като е приел, че ищецът не е
установил в условията на пълно и главно доказване началния момент на осъществена
над описан в исковата молба апартамент, обстоятелството, че към този момент
жилището е било обособен обект на правото на собственост, а събраните гласни
доказателства не могат да обосноват еднозначен извод, че ищецът е обитавал
апартамента трайно и необезпокоявано от 2000 г. до 2010 г., е отхвърлил
установителния иск, предявен от П. А. Б. срещу 24 физически лице – собственици на
терена и на обекти на правото на собственост в същата сграда.
С въззивната жалба се опровергава извода на съда за недоказан начален момент
на владението на ищеца. Доказателства за него, според въззивника, има в показанията
на св. Л. Б. и П. Т.. До прехвърлянето на идеални части на ответниците А. и К. (на
28.12.11 г.) са изтекли повече от 10 г. Неправилно е виждането, че сградата е изградена
на ниво груб строеж на 11.12.02 г. За това е представен удостоверителен, а не
конститутивен документ. Без да е такъв с неистинско съдържание, той установява, че
към 2002 г. сградата е била завършена в груб строеж, но не свидетелства, че именно в
момента на съставянето му е достигнато удостовереното състояние. По делото има
констативен протокол от м. юли 2000 г., удостоверяващ стадия на строителство „груб
строеж“. Посочването от съда, че не е установено наличието на вода и
електрозахранване в жилището, позволяващи осъществяване на довършителни работи,
няма отношение към упражняването на фактическа власт от ищеца. Освен това
свидетелите на ответника са заинтересовани лица. Точно те взаимно си противоречат,
но това не е обсъдено от съда. Анализът на гласните доказателства е селективен, като
съдът се позовава единствено на показания на свидетели на ответниците. Тъй като не е
1
доказано прекъсване на владението на ищеца по фактически или юридически начин,
искът, като доказан следва да се уважи.
По делото са постъпили отговори на жалбата от ответниците И.А. и Р.К., както и
от Д.Г., Е. Г., В.Г., Г.И., М.И., Е.К., Л.Ш., Л.С., В.С., М.Д., Й.К., М.К., О.Т., В.Р., С.И.,
Л.И., П.Ч. и Н. Ч.. С отговорите се твърди, че владението на ищеца не е осъществено
по явен и несъмнен спрямо собствениците начин. Не е несъмнено доказан моментът на
завършване на сградата в груб строеж, за да се приеме, че жилището на ищеца е било
годен да се придобие обект на правото на собственост. В покана от 03.06.16 г. до
строителя, отправена (и) от ищеца се твърди „лишени сме от възможност да придобием
титул за собственост и да ползваме обекта…“. С тази покана, удостоверяваща
изявление на ищеца, се признават неизгодни за него обстоятелства за липса и на
обективния-, и субективния елемент на давностното владение като първичен
придобивен способ.
В производството пред САС не са сочени нови доказателства.
Служебна проверка установи, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Не се констатира нарушаване на императивни правни разпоредби. Поради
това се дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и съобразно правомощията на въззивния съд,
настоящият състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от Наредба № 7/99 г. за съставяне на актове и протоколи през
време на строителството при достигане на ниво на изпълнение се съставя протокол.
Актът се подписва от представители на изпълнителя, независимия строителен надзор и
проектанта. По делото няма представен такъв протокол. Протоколът от 31.07.00 г. е
подписан от представител на строителя и проектанти на част архитектурна и
конструктивна. Липсва подпис от представител на осъществявалата строителен надзор
фирма. При липса на писмен акт за фаза на завършен груб строеж решението не може
да се основе на несъвпадащи помежду си свидетелски показания. Тъй като имотът,
относно чието първично придобиване ищецът иска установяване, се намира в
новострояща се сграда, в негова доказателствена тежест е да установи, кога същата е
била изградена в груб строеж, което от своя страна би позволило на база на давностно
владение да се придобие вещното право на собственост.
На с. 356 от първоинстанционното дело е класирана покана от някои от
съконтрагентите на строителя до същия с искане за изпълнение на договорните
задължения. В абз. 2-ри, с. 2 от поканата е записано: …“лишени сме от възможност да
придобием титул за собственост и да ползваме обектите, за които сме заплатили“.
Четвъртият, подписал поканата, е ищецът П.Б.. Изявлението съставлява признание на
неизгоден за ищеца факт, че той ако и доколкото е осъществявал фактическа власт над
ап. № 27, секция Б, ет. 3-ти, вх. В и мазе № 5, не е имал намерение за придобиване на
обектите на собственост на първично правно основание, а имотът ще бъде придобит в
изпълнение на договорна връзка. Именно затова се отправя покана към строителя с
призив да изпълни договорните си задължения.
На л. 395, гръб се намират показания на свидетеля Р. В. – строителен инженер,
на когото било възложено да изготви проектобюджет за довършване на сградата. За
целта той посещавал строежа и правил обстоен оглед на построеното. Свидетелят
твърди, че през 2005 г. сградата е била осъществена до ниво груб строеж, без да има
2
дограма. Имало външна строителна ограда със заключваща се врата. Достъп до обекта
свидетелят получил от представител на строителя. При огледа не е имало жилища, в
които да се осъществяват строително-монтажни работи, нито такива, с поставена
входна врата, която да препятства достъп до съответното жилище.
Свидетелите Т. (с.415) и Л. Б. (с 307) установяват извършвани от първия
свидетел въз основа възлагане от втория свидетел довършителни работи в апартамента,
заявен с исковата молба през зимата на 2000-та година. Липсват доказателства за това,
че фактическите действия са форма на косвено упражняване на фактическа власт от
ищеца. Последният, според св. Т., през 2004-2005 г., веднъж или два пъти е посетил
имота. През 2015 г. свидетелят посетил отново жилището поради теч. Установил, че то
е в същия вид, в който го помни при първите СМР, осъществени от него през 2000-та г.
Останалите свидетели, доведени от ответниците, отричат упражняването на явна
фактическа власт от страна на ищеца. Заявяват, че е имало обитавани апартаменти, но
сред тях не бил процесният. Виждали са брата на ищеца – св. Л. Б., но не и ищеца.
При така събраните доказателства САС прави следните изводи:
Липсват доказателства за осъществена непрекъснато и явно фактическа власт от
ищеца в продължение на 10 г. преди датата 28.12.11 г., когато собствениците на терена
осъществили правни действия по разпореждане с техни идеални части от имота. Няма
безспорни доказателства за момента на завършване на сградата в груб строеж, от който
момент може да се транслира право на собственост, а не право на строеж, а
владелецът, имащ анимус да придобие имот като свой, да стане носител на право на
собственост на първично правно основание. Няма доказателства за субективния
елемент на придобивната давност като първичен придобивен способ – намерение
владението на имота да доведе до пораждане на собственически права.
Комплексният анализ на доказателствата по делото обосновава правилност на
формираните от СГС изводи и неоснователност на въззивната жалба. На това
основание решението следва да се потвърди, а въззивникът – да бъде осъден да заплати
на ответниците И.А. и Р.К. разноски за въззивното производство – запплатен
адвокатски хонорар в размер на по 500 лв. (в списъка с разноски се визира сума от 1000
лв., въпрки наличието на доказатества за латени хонорари от по 2 000 лв – с. 50,51).
Липсват разноски с естество на държавна такса в размер на 543 лв. и затова такава
сума е недължима.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3216/26.05.20 г., постановено по гр.д. 14485/16 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 П. А. Б.да заплатят на И. Б. А. и Р. СТ. К.
разноски за въззивното производство в размер на по 500 лв. – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при прилагане разпоредбата на чл. 280 ГППК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4