Р
Е Ш Е Н И Е
№
260579 / 31.12.2020г.
гр.
П., 31.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 793
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „247 Трансфер“ ООД, с ЕИК: 6975232, регистрирано съгласно законите на Р.СМсрещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., с която са предявени осъдителни искове
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 957,34
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с увреждане
на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***вследствие от ПТП, реализирано на
24.12.2018 г. в района на 31 км. на автомагистрала „***“, посока – гр. П., в
резултат от необезопасяване на пътен участък, част от републиканската пътна
мрежа, и сумата от 883,47 лв., представляваща заплатена сума за репатриране на
автомобила чрез пътна помощ, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че е собственик на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***. Посочва, че на 24.12.2018 г.
около 04:00 ч. процесното моторно превозно средство било управлявано от водача
Л. И., който пътувал по автомагистрала „***“ в посока към гр. С.. Когато се
намирал около 31 км. внезапно пред автомобила изскочило диво животно – прасе.
Въпреки своевременната реакция на водача, животното се блъснало челно в
превозното средство, като вследствие от удара по автомобила били причинени
сериозни повреди, описани подробно в исковата молба. Посочва се, че на място на
инцидента бил извикан полицейски патрул, който установил щетите и съставил
констативен протокол за ПТП. Твърди се, че водачът управлявал автомобила със
съобразена скорост, а в района нямало пътни знаци, които да предупреждават за
възможна поява на диви животни. Поради инцидента повреденото МПС нямало
собствен ход, което наложило репатрирането му до сервиз в гр. С., за което ищецът
заплатил сумата от 883,47 лв. Лекият автомобил бил оставен в сервиз на
официалния представител на „***“ за ***, като стойността на оценените щети
възлизала на сумата от 15 957,34 лв. Счита, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответната Агенция, предвид законовото ѝ
задължение да поддържа пътния участък, на който е реализирано ПТП-то, доколкото
се касае за път, част от републиканската пътна мрежа. Мястото на инцидента не
било обезопасено по начин, който да препятства навлизането на диви животни на
пътя. Поддържа се, че служителите на ответника не са положили дължимата грижа
по обезопасяване на пътното платно чрез изграждане или възстановяване на
телената ограда. Настъпилите вреди са в пряка причинна връзка с от ПТП-то,
причинено от появата на животното, а последното вследствие от поведението на
ответника – неизпълнение на нормативните му задължения.
С тези съображения се отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Претендира се законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2019
г. до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С. оспорва предявените искове като
неоснователни с твърдението, че причинените вреди не са в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП – удар в диво животно. Не
оспорва, че пътят, на който се е случило произшествието, е път от
републиканската пътна мрежа и, че като такъв се поддържа именно от ответника.
Твърди обаче, че в процесния участък пътят е автомобилен, а не е със статут на
магистрала, поради което наличието на предпазна телена ограда не е
задължително. Изяснява се, че въпреки това в този участък има такава ограда,
включително на 31 км. Счита, че появилото се животно би могло да е излязло и на
място, където няма мрежа, поради особеностите на участъка. Посочва, че АПИ е
изпълнила изцяло задълженията си по ЗП, поради което и не следва да носи
отговорност. В условията на евентуалност навежда довод за наличието на
съпричиняване на резултата от страна на водача на лекия автомобил.
С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца се
установява, че основава възникването на спорното материално право на виновното
поведение на определени физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) е възложила да поддържат в изправност автомагистрали – част от
републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица.
АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) носи
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от агенцията работа.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници
и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, а
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние (действие или бездействие), вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
противоправност и вина, за наличието на която законът урежда оборима презумпция
– чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа. В конкретния случай се твърди, че е
налице бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, поради
което следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя
и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с
доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че на
посочените в исковата молба дата и място, лек автомобил марка „***“, модел „***“
с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество и управляван от лицето Л. И., е
претърпял пътнотранспортно произшествие, вследствие от сблъсък с диво животно,
че участъкът, на който е реализирано ПТП-то представлява част от
републиканската пътна мрежа и се стопанисва от ответника и, че по автомобила са
причинени имуществени вреди, описани от ищеца. Посочените обстоятелства се
установяват и от приложените към исковата молба доказателства – протокол за ПТП
№ 1679622 от 24.12.2018 г., свидетелство за регистрация на МПС с превод на
български език, гласни доказателствени средства, събрани чрез разпита на свид.
Л. И..
Не се спори, че АМ „***“ е част от
републиканската пътна мрежа, като дейностите във връзка с управлението ѝ
са в компетентността на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ (арг. чл.
19, ал. 1 ЗП). Това обстоятелство следва и от Приложение № 1 към т. 1 от
Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. (отм. с Решение № 959 от 31.12.2018 г.), с
което пътят П.-Дупница-Сандански-граница Гърция, обозначен с № А-3, е включен в
този списък като автомагистрала. Управлението на пътищата включва редица
дейности, включително организиране и осъществяване защитата на пътищата, на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните
огради (арг. чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП). Поддържането на
републиканските пътища, което също е сред правомощията на ответника, представлява
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
При систематичното тълкуване на
посочените норми се налага извод, че именно ответникът следва да осигури
поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната автомагистрала,
което включва и организиране и осъществяване на защитата на пътната принадлежност,
каквито са предпазната ограда и защитната мрежа. Ето защо ответната страна АПИ
като правен субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност
пътищата от републиканската пътна мрежа и в частност – АМ „***“, носи
отговорност за бездействията на съответни физически лица, на които е възложено непосредственото
осъществяване на тази дейност.
Спорни по делото са останали
обстоятелствата относно изпълнението на ответника на задълженията му по
обезопасяване на пътния участък, причинната връзка между вредите и настъпилото
ПТП, както и наличието на съпричиняване на ПТП от водача на автомобила чрез
конкретно негово противоправно поведение, своевременно въведено като възражение
с писмения отговор на исковата молба.
Механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие се установява от съвкупната преценка на
протокола за ПТП и разпита на свид. Лупчо И., управлявал МПС при реализиране на
процесното ПТП.
От разпита на свид. Лупчо И. се
установява, че същият е бил ангажиран да отиде заедно с трето, неучастващо по
делото лице, от С. до аерогарата в С.. Свидетелят изяснява, че заедно със
спътника му са пътували по автомагистралата от Дупница по посока гр. С..
Уточнява, че около 03:00 ч. през нощта, на около 20 км. преди гр. С. е шофирал ,
в дясната пътна лента на платното за движение, със скорост около 80-90 км/ч, с
включени фарове, но не дълги. Разказва, че изведнъж от срещуположното платно за
движение се е появило „нещо черно“, което се е движело само, изведнъж се ударило
в предната част на колата и избягало в друга посока. Свид. И. извикал полиция и
когато на място дошъл екип на ОДМВР, полицаите казали, че става въпрос за диво
прасе. Изяснява, че полицаите го тествали за употреба на алкохол и такава не
била констатирана, направили оглед и снимки. Оглеждали мястото с фенери, като
установили, че в телената ограда на магистралата има дупка, а също така –
наличие на козина от животното по колата, както и по телената ограда. Съдът
кредитира показанията на свид. И. като последователни, логични и достоверни, кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства.
Посоченият механизъм се подкрепя и от
отразеното в протокола за ПТП, че при движение по АМ „***“ по посока гр. С. на
31-ви километър „при неизяснени обстоятелства и причини изскача диво животно на
пътното платно, което става причина за ПТП с него“. Протоколът за ПТП като
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установените
форма и ред (които обстоятелства не се оспорват), съставлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила
относно обективираните в него данни – относно датата и мястото на настъпване на
ПТП, механизма на увреждането, както и причинените вреди на автомобила.
Същевременно вещото лице по назначената
САТЕ изяснява, че причинените на МПС щети биха могли да бъдат отнесени към
подобен инцидент, описан в исковата молба. Експертът изяснява, че в конкретния
случай не би могъл да представи по-конкретно заключение, тъй като е работил
единствено с документите по делото, поради обективни факти, а именно – липсата
на данни относно спирачен път, положението на автомобила спрямо платното за
движение, а непосредствен оглед на автомобила не е възможен.
Ето защо при формиране на решаващия си
извод, че механизмът на ПТП е настъпил по твърдения в исковата молба начин, съдът
анализира данните, отразени в протокола за ПТП като официален свидетелстващ
документ, събраните гласни доказателствени средства и данните от вещото лице,
че такъв механизъм на ПТП е принципно възможен. При съвкупната преценка на
протокола за ПТП с показанията на свид. Лупов съдът намира, че на описаните в
исковата молба време и място изградената около АМ „***“ телена мрежа е била с
нарушена цялост, което е позволило навлизането на диво животно, довело до
настъпване на процесния инцидент, с което съдът намира за установено и
наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Вещото лице изяснява, че предвид
ефективното осветяване на пътя от къси светлини и скорост на движение от 100
км/ч водачът не е имал време да възприеме опасността и да реагира в рамките на
1,5 до 2 секунди. Експертът посочва, че при движение срещу наклона на пътя и при
заледен и хлъзгав път (поради видимия на приложените снимки сняг) скорост от
100 км/ч не се приема за безопасна.
Чл.
20, ал. 2 ЗДвП предвижда задължение за водачите на ППС при избиране на
скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Автомагистралите са пътища от най-висок клас и са предназначени за
движение на автомобили с високи скорости. Липсват твърдения и данни преди
процесния участък да е имало забранителни пътни знаци, въвеждащи задължение за
избор на по-ниска скорост от максимално допустимата от 140 км/ч за водачи на
ППС от категория „В“, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно данните от разпита
на свид. Лупов същият е шофирал с избрана скорост на движение около 80-90 км/ч,
предвид пътната обстановка. Същевременно по делото липсват данни за наличие на
пътен знак от групата на предупредителните знаци „А21“ – „Възможност от поява
на домашни животни“ или „А22“ – „Възможност от поява на диви животни“, което да
повиши вниманието на водача за евентуалната възможност за възникване на подобна
опасност за движението. Диво животно, внезапно преминаващо по високоскоростен
път, в тъмната част на денонощието, не е сред препятствията, които водачите на
движещите се превозни средства разумно и закономерно могат да очакват, още
по-малко – при липса на предупредителни знаци за това.
Съгласно данните от заключението по
САТЕ, което съдът кредитира като изготвено компетентно и безпристрастно,
движението се е извършвало при зимни условия в ранните часове на деня, когато
денонощните температури са най-ниски. Съгласно събраните и преценени от вещото
лице данни, за същия ден е имало предупреждения за валежна обстановка, за която
свидетелствата и изявлението на свидетеля, че колата е била с включени
светлини, но не дълги, тъй като същите съгласно експертното заключение влошават
видимостта при наличието на мъгла или висока влажност на въздуха. Съгласно чл.
70, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение на водачите на МПС да бъдат с включени къси
или дълги светлини при движение през нощта и при намалена видимост. В
конкретния случай, предвид данните от експертното заключение и показанията на
свид. Лупов, съдът намира, че поведението на водача във връзка с използването
на светлините също е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
При тези фактически данни се налага
извод, че в конкретния случай не е налице виновно поведение от страна на водача
на МПС във връзка с настъпване на процесния инцидент, поради което и намира за
неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване. В
конкретния случай именно неизпълнението на законовите изисквания за организиране
и осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради, от страна на
служители на ответника е довело до неосигуряването към 24.12.2018 г. на
безопасни условия за движение по процесната автомагистрала. Установената с
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата
на чл. 49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“,
чиято отговорност има обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на това
бездействие на ищеца са причинени следните имуществени вреди, които подлежат на
репариране.
Свид. Лупов споделя, че в резултат на
ПТП цялата предна част на автомобила била счупена, също така – отвътре,
засегнати били воланът и двигателят, всички въздушни възглавници се отворили,
каквито видими повреди са констатирани и в протокола за ПТП, съставен от
служителите на МВР. Колата не можела да се движи на собствен ход, поради което полицаите
извикали пътна помощ, която откарала автомобила до границата, за което свидетелят
платил сам. Уточнява, че от границата до С. също се е придвижил с пътна помощ,
за което обаче платило ищцовото дружество.
Видно от представеното копие от фактура
№ 0504-1-11/09.01.2019 г., същата е била издадена от „Фалкон Логистик“ ООД с
получател ищцовото дружество „247 Трансфер“ за извършена услуга теглене по
направление „България – Македония“ на превозно средство с рег. № СК 8884 АН,
собственост на ищеца. Фактурата е на стойност 27 810 македонски денари,
която по правилата на чл. 162 ГПК, съгласно фиксинга на БНБ към деня на
инцидента, съдът намира, че възлиза на стойност 883,47 лева.
Към исковата молба е приложено копие на протокол от 28.12.2018 г., видно от
който на същата дата е бил извършен оглед на МПС в сервиза на официалния
представител на марката „***“ за Република Македония – „Порше С.“, при който са
констатирани повреди върху автомобила, за отстраняването на които е необходимо
извършването на ремонтни дейности на обща стойност 502 305 MKD, или 15975,34 лева, съгласно
фиксинга на БНБ към деня на инцидента. Съгласно заключението на вещото лице по
САТЕ обаче от щетите следва да бъдат изключени посоченото в протокола предно
стъкло на автомобила заедно с дясното огледало за обратно виждане, поради
явната му цялост на снимката, представена от „Пътна полиция“ /л. 69 от делото/,
към който експертен извод съдът се присъединява, поради което и сумата за
ремонт следва да бъде намалена с 598 лв., отразени в протокола от 28.12.2018 г.
като разходи, необходими за отстраняване на посочената повреда.
Липсват доказателства ищцовото дружество
да е получавало застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия пътен
инцидент.
При установеното от фактическа и правна
страна съдът намира, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане в размер
на 15377,34 лв., представляващи стойността на ремонтните дейности, необходими
за поправяне на вредите, причинени на собственото на ищеца МПС в резултат на
процесния инцидент, както и вземане в размер на 883,47 лв., представляващи
сторени от него разходи възнаграждение за услуга теглене по направление
„България-Македония“ на същото МПС. При тези данни предявените искове следва да
бъдат уважени в цялост (с оглед изявлението за частично оттегляне на иска за
сумата от 598 лв., за което е налице и съгласие на ответната страна, в която
част производството по делото следва да бъде прекратено).
По разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски. Такива
са доказани в размер на 670,00 лева за държавна такса, 250,00 лева – депозит за
вещо лице, 100,00 лева депозит за преводач и 1100,00 лева за процесуално
представителство. Претендираното и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство надвишава установения минимум с 65,00 лева, но предвид фактическата
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
действия, съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от
ответника е неоснователно.
С оглед изхода от спора и частичното
прекратяване на производството, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума
в размер на 2046,99 лева от доказания размер – 2120,00 лева.
Ответникът също е претендирал разноски
за процесуално представителство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 4,
вр. ал. 8 ГПК има право на такива съобразно частта, в която производството е
прекратено. Съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и конкретният размер да бъде определен по реда на чл. 37 от ЗПрП, във
вр. с чл. 25 от НЗПрП. При извършената, въз основа на материалите по делото,
преценка относно фактическата и правната му сложност, съдът счита, че в полза
на ответника за осъществената защита, следва да бъде определено такова в среден
размер на 200.00 лева и присъдено в размер, който съответства на прекратената
част на делото, а именно 7,10 лева.
Съгласно протоколно определение от
проведеното на 03.12.2020 г. публично съдебно заседание ищецът е задължен да
довнесе сума в размер на 50,00 лева съгласно представената от вещото лице
справка – декларация. Това не е сторено до настоящия момент, поради което на
основание чл. 77 ГКП ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд П. сума в размер на 50,00 лева, които след заплащането им бъдат
изплатени на вещото лице Е.Р..
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С., представлявана от Председателя на
Управителния съвет чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт М.М. на ОПУ-П.,
със съдебен адрес:*** да
заплати на „247 Трансфер“ ООД,
ЕИК 6975232, регистрирано съгласно законите на ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., общ. Кисела Вода, ул. „Вера Йоцич“ № 10-2/11, представлявано
от управителя Горан Яневски с адрес на призоваване гр. Благоевград, ул. „Стефан
Стамболов“ № 1, ет. 2, офис 4 на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 15
377,34 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с увреждане на собствения
на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“
с ДКН ***вследствие от ПТП, реализирано на 24.12.2018 г. в района на 31
км. на автомагистрала „***“, посока – гр. П., в резултат от необезопасяване на
пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, и сумата от 883,47 лева, представляваща заплатена сума за репатриране на
автомобила чрез пътна помощ, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2019 г.
до окончателното изплащане на вземанията.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за заплащане на сумата от 598,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, поради оттегляне на иска в тази част.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на „247
Трансфер“ ООД сумата от 2046,99 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК „247
Трансфер“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С. сумата от 7,10 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК „247 Трансфер“
ООД ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд П. сума в размер на 50,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П., а в частта, с която производството
е прекратено в едноседмичен срок пред същия въззивен съд.
СЪДИЯ_________________