Р Е Ш
Е Н И Е
№134
гр. Несебър, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 468 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 64 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 от ЗЗД.
От ищците Г.Е.Г., Л. С.А.,
В.Е. В., Е.А.Т., Я.А.Т., К.Е.Н., И.Ю.С., А.Л.Н., В.Б., Л.П.К., В.Н.В., Е.А.В., Т.Б.Т.,
Е.В.Ю., Н.С.Н., О.А.У., В.Г.В., О.В.В. и Е. В.В., са предявени искове с правно основание чл. 64 ЗС и чл.
109 ЗС срещу ответниците Д.К.К.
и В.С.Н., с които се иска да бъде определена частта от ПИ с идентификатор ********,
която е необходима за ползване на сграда, в която притежават самостоятелни
обекти, с отразяване на тази част от поземления имот в изготвената от вещото
лице скица, която да бъде обявена и приложена като неразделна част към
съдебното решение; да бъдат осъдени ответниците да
преустановят действията си, с които пречат на ищците като собственици на
апартаменти от жилищна сграда с идентификатор ********.2 и право на строеж
съответстващо на притежаваните от тях апартаменти върху съответните идеални
части от поземлен имот с идентификатор ********, да упражняват в пълен обем
правото си на собственост и правото си на ползване на основание чл. 64 ЗС върху
поземления имот, като ответниците бъдат осъдени: да
премахнат метална ограда, преграждаща достъпа до югоизточния вход на сградата,
да не пречат и да не препятстват достъпа до сградата и апартаментите в нея от
улица „Морски звуци” през входната врата на сградата на ПИ по външната му
югоизточна граница и предоставят на ищците ключове и електронни чипове за
достъп. От част от ищците - Г.Е.Г., Л. С.А., В.Е. В., Е.А.Т., Я.А.Т., К.Е.Н., И.Ю.С.,
В.Г.В., О.В.В. и Е. В.В., са
предявени и искове по чл. 45 ЗЗД срещу двамата ответници,
с които всеки от посочените ищци иска ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 500 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от предявяването на
иска до окончателното й изплащане. Ищците твърдят, че са собственици на
апартаменти в сградата, построена в поземлен имот с идентификатор ********,
именуван комплекс „Рич-2”, находящ се в с. Равда,
местност „Юртлука”. Навеждат, че сградата е построена
в режим на етажната собственост по смисъла на ЗУЕС. Сочат, че комплексът е от
затворен тип и е построен в двор, в който има обекти, предназначени за общо
ползване от собствениците в комплекса – зелени площи, детска площадка за игра и
басейн. Навеждат, че собственици на поземления имот са ответниците
Д.К. и В.Н.. Развиват съображения в насока, че ответниците
от няколко години пречат на собствениците на самостоятелни обекти в сградата да
ползват пълноценно комплекса, своите апартаменти и поземления имот, в който
сградата е построена. Твърдят, че ответниците не
допускат ищците до поземления имот. Сочат, че имотът има излаз на две улици –
от северозапад към улица „Серена” и от югоизток към
улица „Морски звуци” и два административни адреса на тези улици. Излагат, че по
югоизточната граница на поземления имот към улица „Морски звуци” има изградена
метална ограда с врата за достъп до комплекса. Навеждат, че сградата има два
главни входа, находящи се на партерния етаж – единият
на северозапад към улица „Серена”, а другият на
югоизток – към двора на комплекса в поземления имот. Обръщат внимание, че само
през втория вход може да се излиза към улица „Морски звуци”, която граничи с
морската ивица и плажа. Твърдят, че ответниците
построили вътре в поземления имот метална ограда с височина около един метър.
Сочат, че оградата е построена успоредно и като продължение на югоизточните
граници на североизточното крило и югозападното крило на сградата по
продължение на целия поземлен имот и перпендикулярно на югозападната му до
североизточната му граници. Твърдят, че същата прегражда достъпа през
югоизточния вход/изход на сградата и апартаментите в нея до външните стени на
сградата и площта от поземления имот около нея, както и достъпа до поземления
имот и изхода от комплекса към улица „Морски звуци”. Излагат, че са налице
спорове със собствениците на поземления имот. Сочат, че от ответниците
били поставени електронни чипове на входните врати на сградата и асансьора.
Твърдят, че са уведомени за местонахождението на чиповете в Д.К., който ще ги
дава само на тези собственици, които оттеглят исковете си в съда и са заплатили
таксите за поддръжка на ответника лично. Навеждат, че ответниците
заключили вратите на вътрешната ограда и на външната ограда по югоизточната
граница на поземления имот към улица „Морски звуци”, като отказват на ищците да
им дадат ключове и електронни чипове за тези врати. Ищците Г.Е.Г., Л. С.А., В.Е.
В., Е.А.Т., Я.А.Т., К.Е.Н., И.Ю.С., В.Г.В., О.В.В. и Е.
В.В., твърдят, че в резултат от действията на ответниците са преживели негативни емоции и са претърпели
психически страдания, изразяващи се в подтиснатост,
неудобство, срам, разочарование, накърнено човешко достойнство и чувство за
самоуважение. Претендират и вреди от непозволени действия по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Акцентира се, че заключението на вещото лице М.И. е точно и обосновано, в
съответствие със законовите норми и задължителната съдебна практика. Излага се
доводи в насока, че ответниците пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. Извършва се анализ на
дадените от вещото лице отговори на поставените задачи. Обръща се внимание, че
са налице спорове между собствениците на земята и живущите в комплекса, като се
сочи, че това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Прави се подробен анализ на разпоредбата на чл. 64 от ЗС и съдебната практика
по прилагането й. Излага се, че в приложение № 2 от заключението на вещото лице
И. е определена прилежащата площ, която следва да се използва от ищците.
Извършва се подробен анализ на показанията на свидетелите, като се прави извод,
че те обосноват основателност на исковете по чл. 45 от ЗЗД. С тези доводи от
ищците се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
От
ответника Д.К.К. в сроковете по чл. 131 ГПК са
подадени отговор на исковата молба с вх. № 5838 от 24.07.2019г. (срещу искова с
вх. № 3545 от 13.05.2019г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от Г.Е.Г.,
Л. С.А., В.Е. В., Е.А.Т., Я.А.Т., К.Е.Н. и И.Ю.С.) и отговор на исковата молба
с вх. № 8299 от 10.10.2019г. по описа на Районен съд
Несебър (срещу искова молба с вх. № 5528 от 12.07.2019г. по описа на Районен
съд Несебър, подадена от А.Л.Н., В.Б., Л.П.К., В.Н.В., Е.А.В., Т.Б.Т., Е.В.Ю., Н.С.Н.
и О.А.У. и искова молба с вх. № 5529 от 12.07.2019г. по описа на Районен съд
Несебър, подадена от В.Г.В., О.В.В. и Е. В.В.). В тях, чрез процесуалния си представител, ответникът
сочи, че част от ищците са водили идентично дело срещу същите ответници – с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗС. Излага, че
искът им е отхвърлен изцяло с влезли в сила решения. Твърди се, че ответниците са в правото си да искат прекратяване на
неоснователните действия на ищците, които им пречат да упражняват
необезпокоявани своето право на собственост върху поземления имот. Акцентира се
върху обстоятелството, че за приложението на чл. 64 ЗС е необходимо както собствениците
на обекти да не могат да ползват земята, така и жилищната сграда да е в квартал
с комплексно застрояване и сградата в режим на етажната собственост да не може
да се обособи в отделен УПИ. Сочи се, че в конкретния казус тези предпоставки
не са налице. Навежда се, че определянето на прилежаща площ не би следвало да
включва сгради, които са частна собственост, нито да доведе до засягане на
поземлени имоти, частна собственост. Твърди се, че единственият вход към имота
е от улица „Сирена” № 10, поради което не отговаря на истината твърдението, че ответниците пречат на ищците на достъпа откъм улица „Морски
звуци”. Сочи се, че свободната част от имота се намира в югоизточния край и по
силата на съдебното решение ответниците имат право
необезпокоявани да го ползват и да го бранят от незаконни посегателства. Обръща
се внимание, че около сградата има изградени улица и пешеходна алея, които
осигуряват на ищците да упражнят в пълен обем правото си на собственост и
правото си на ползване върху поземления имот. Акцентира се върху
обстоятелството, че право на строеж, право на прекарване на кабелни линии с
дължина 5 метра и право на прекарване на кабели със сервитут
при трасе, дължина 24 метра и ширина на сервитутната
лента 2,1 метра покрай сградата до електромерните
табла, са отстъпени на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Оспорва се
твърдението на ищците, че се пречи на упражняване на правото им на собственост.
Развиват се съображения в насока, че сградата не е от затворен тип. Сочи се, че
няма доказателства за непозволено увреждане, причинено от ответниците
на ищците, които претендират наличието на такова. Оспорва се изготвената от
вещото лице И. скица с оглед разминаване между тази, представена преди
съдебното заседание и представената по време на заседанието. Твърди се, че
вещото лице не е приложило правилно указанията към Приложение № 1 на чл. 21 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. Акцентира се, че това заключение противоречи на
изводите на вещото лице П. по другата приета експертиза. С тези доводи от съда
се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
От
ответника В.С.Н. в сроковете по чл. 131 ГПК са подадени отговор на исковата
молба с вх. № 5288 от 05.07.2019г. (срещу искова с вх. № 3545 от 13.05.2019г.
по описа на Районен съд Несебър, подадена от Г.Е.Г., Л. С.А., В.Е. В., Е.А.Т., Я.А.Т.,
К.Е.Н. и И.Ю.С.), отговор на исковата молба с вх. № 8292 от 10.10.2019г. по описа на Районен съд Несебър (срещу искова
молба с вх. № 5528 от 12.07.2019г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от
А.Л.Н., В.Б., Л.П.К., В.Н.В., Е.А.В., Т.Б.Т., Е.В.Ю., Н.С.Н. и О.А.У.) и
отговор на искова молба с вх. № 8293 от 10.10.2019г.
по описа на Районен съд Несебър (срещу искова молба с вх. № 5529 от
12.07.2019г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от В.Г.В., О.В.В. и Е. В.В.). В тях се развиват
съображения в насока, че сградата не е построена в комплекс от „затворен тип”.
Оспорва се твърдението, че в комплекса са изградени обекти, предназначени за
общо ползване от собствениците в комплекса – зелени площи, детска площадка и
басейн. Сочи се, че не отговарят на истината твърденията за наличието на чипове
за входната врата и асансьора у ответника К.. Твърди се, че чиповете са
раздавани от фирмата – строител – „ЛС Груп” ООД, а останалите се намират у
дружеството, поставило входните устройства, и се раздават от техен служител.
Обръща се внимание, че достъпът от главния вход на сградата винаги се е
осъществявал с ключ, с какъвто разполагат всички собственици на апартаменти.
Оспорват се твърденията, че имотът има два административни адреса, като се
сочи, че има само един такъв – към ул. „Сирена”. Като невярно се определя
твърдението, че изградената ограда е по продължение на целия поземлен имот.
Твърди се, че същата съединява само вътрешните части на крилата на П-образната
жилищна сграда. Сочи се, че по този начин се осигурява достъп до целия
югоизточен двор на имота, в това число и до югоизточните фасади на сградата.
Излага се, че на югоизток имотът не граничи с улица, а с имот с идентификатор
61056.501.497 с предназначение: за друг вид застрояване. Оспорват се
твърденията за проведени „тайни” общи събрания. Твърди се, че ищците имат осигурен
безпрепятствен достъп до сградата през входа към ул. „Сирена”. Сочи се, че до
югоизточните фасадни стени на сградата, както и до целия югоизточен двор на
имота, ищците имат достъп през обособения проход покрай североизточната фасада
на сградата. Акцентира се върху обстоятелството, че според практиката на ВКС суперфициарът не следва да създава по-големи ограничения на
собственика на земята от необходимото за използване на постройката по
предназначение. В тази връзка се сочи, че осигуряването на допълнителен достъп
от югоизточната част на имота би било извън пределите на тази необходимост.
Развиват се подробни съображения в насока, че правото по чл. 64 ЗС не може бъде
самоцелно и хипотетично и не следва да се разбира разширително.
Обръща се внимание, че ищците не могат да ползват изградените в имота
съоръжения, които не са функционално свързани с апартаментите им и за тях не е
учредявано право на ползване. Оспорва се твърдението, че ответниците
препятстват ищците да упражняват правото си на собственост върху
самостоятелните обекти. Сочи се, че им е осигурена възможност за ползване на
самостоятелните обекти. Относно построената ограда се сочи, че тя ограничава
само достъпа от вътрешния двор до външния, югоизточен двор на имота. Твърди се,
че оградата не препятства достъпа на ищците до югоизточните фасади на сградата.
Освен това се сочи, че от 08.05.2018г. устройствата за достъп са деактивирани и
достъпът е свободен. Излага се, че задължението за достъп до външните стени на
сградата „се активира” само и единствено при безспорно доказана и предвидена в
закона нужда за собствениците. Развиват се съображения в насока, че нищо не
налага ползването от ищците на входа на имота от югоизточната му граница, тъй
като същите притежават достъп откъм улица „Сирена”. Твърди се, че всички
устройства за достъп до отделните части на сградата и имота (1 бр. на входната
врата на сградата, 2 бр. на асансьора, 2 бр. на басейн, плаж) са деактивирани
още на 08.05.2018г. Акцентира се върху предходен иск, предявен от част от настоящите
ищци, с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗС, отхвърлен като неоснователен.
Обсъждат се заключенията на вещите лица П. и И., приети по делото. Излагат се
доводи против заключението на вещото лице И.. Във връзка с исковете по чл. 45
от ЗЗД се сочи, че същите са недоказани, тъй като по-голямата част от
свидетелите не твърдят за наличието на конфликти. Извършва се анализ на
свидетелските показания, свързани с тези искове. С тези доводи от съда се иска
да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приложените по настоящото дело нотариални актове (на л. 17 – л. 27) и от
приложените към първоначално образуваните и впоследствие присъединени към
настоящото гр.д. № 703/2019г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 17 – л.
32) и гр.д. № 704/2019г. по описа на Районен съд Несебър (л. 16 – л. 17) се
установява, че всички ищци са собственици на самостоятелни обекти, разположени
в комплекс „Рич 2” в с. Равда – сграда с
идентификатор № ********.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Равда, разположена в имот с идентификатор № ********. С всеки от
нотариалните актове на ищците е признато и правото на собственост върху
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, представляващо цитирания поземлен имот.
Видно
от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том IX, рег. № 7373, дело № 1193 от 2016г.,
издаден на 27.10.2016г. от нотариус М. Бакърджиева (на л. 28 от делото) ответниците Д.К. и В.Н. придобили от „Шпикер
и ко” ООД правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ********. С влязло в сила Решение № 179 от 09.11.2017г. по гр.д.
№ 506/2017г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 122 – л. 125 от делото) е отхвърлен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗС за приемане на установено в отношенията между част от ищците от една страна
(сред които Г., Н., В., С., А., Е.Т., Е.В., В.В.) и ответниците К. и Н., че ПИ с идентификатор ******** в с.
Равда, представлява обща част на построената в поземления имот жилищна сграда ********.2.
Самият
подробен устройствен план за процесния
имот бил одобрен със Заповед № 1092 от 14.12.2007г. на кмета на община Несебър
(на л. 162 от делото). Във връзка с тази заповед от Община Несебър било
възложено на „Шпикер и ко”
ЕООД (чрез договор № 468 от 17.11.2008г. на л. 164 – л. 166 от делото) да
изгради улица, северозападно от имот с идентификатор ********.
От
своя страна в поземления имот била построена сграда въз основа на разрешение за
строеж № 19 от 02.02.2009г. (на л. 393 от делото),
издадено от главния архитект на община Несебър – за жилищен комплекс –
апартаментен хотел. За изготвянето на сградата бил съставен комплексен доклад
(на л. 394 – л. 402 от делото). Съставена е и проектна документация (на л. 406
– л. 410 от делото). Впоследствие в полза на „Шпикер
и ко” ЕООД било издадено разрешение за строеж № 140
от 03.07.2013г. (на л. 211 – л. 212 и л. 411 от делото) за построяването на
„открит басейн”, строеж V-категория
в рамките на поземления имот. За басейна била съставена и отделна проектна документация
(на л. 414 – л. 416 от делото). Самото ползване на жилищния комплекс, с 2 броя
басейни, било разрешено с разрешение за ползване № СТ-05-207 от 19.02.2014г.,
издадено от началника на ДНСК (на л. 29 от делото).
За
установяване на релевантни за делото факти и обстоятелства са изготвени 3 бр.
съдебно-технически експертизи. От първата от тях, изготвена от вещото лице В.
(на л. 246 – л. 250 от делото) се установява, че дворната част на УПИ е с две
нива поради естествена денивелация на терена. В по-ниската част са изградени 2
басейна, подходът към които е по стълби и изградена рампа за инвалиди. Този
подход е прекратен чрез монтирането на две врати – към инвалидната рампа и към
стълбите, които се заключват. Изградени са предпазни парапети – поради
денивелация на терена. Според вещото лице премахването на посочените врати ще
позволи достъп до долната част от терена, а стойността на премахването им е в
размер на 114 лв.
От
експертизата на вещото лице Т.П. (на л. 253 – л. 261 от делото) се установява,
че според ПУП градоустройствените показатели за имота са: плътност – 35 %,
максимална височина – 12 – 15 метра, кинт – 1,5 метра
и озеленяване – минимум 40 %. Вещото лице е установило, че на северозапад
имотът граничи с ул. Сирена, а на североизток с алея, която стига до брега.
Констатирано е, че в поземления имот е построена П-образна сграда с 2 крила, ситуирана на 7 метра навътре от регулационната линия.
Централният вход е разположен централно, общ за двете крила – на ул. „Сирена” и
не е ограден. Пред входа е налична тротоарна настилка, а от двете му страни –
озеленяване. Вещото лице е констатирало, че достъпът до апартаментите през ул.
Сирена е напълно достатъчен. Установило е, че на югоизток имотът не граничи с
ул. „Морски Звуци”, тъй като тя минава под кв. 57а и е югозападна граница на
УПИ VII
в кв. 63 (ПИ с идентификатор 61056.501.380), като се задънва в УПИ VIII (ПИ с идентификатор ********). Констатирано
е, че процесният имот граничи с имот пред плажа с ПИ 61056.501.497,
като в този имот има пешеходна пътека и достъпът до плажа е само пешеходен.
Вещото лице е установило наличието на ограда на югоизточната граница на имота,
както и на жив плет. Отдясно на оградата е ПИ с идентификатор ********, а от
ляво – ПИ с идентификатор 61056.501.497. Установена е плътност на застрояването
от 33 процента, при допустими 35 процента. Вещото лице е констатирало свободен
достъп до 70 кв. м. - до входа и изхода на сграда. Направило е извод, че при
ремонти по фасадите е необходимо да се постави скеле по външните фасади, но това
е краткосрочна дейност и собствениците на терена е нужно да осигурят такава
възможност. Констатирана е ограда към вътрешния двор - между двете крила на
сградата в самия й край, която играе ролята на предпазен парапет към по-ниската
част. В съдебно заседание (на стр. 6 от протокола от 11.12.2019г.) вещото лице П.
е посочило, че при извършения оглед от нейна страна е констатирана възможност свободно
да се преминава покрай североизточната фасада на сградата, покрай алеята. Между
фасадата на сградата и североизточната имотна ограда са констатирани около 3
метра разстояние. Изводът на вещото лице е, че достъпът до входа на сградата
(очертан с жълто на скица на л. 259 от делото) е достатъчен за собствениците на
самостоятелни обекти, за да стигнат до тях.
По
делото е изслушана и приета и трета съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице И. (на л. 363 – л. 383). Със скица към експертизата (на л. 369 от
делото) вещото лице е определило прилежаща площ за ползване на сградата, като е
конкретизирало, че тази площ е от 1839 кв. м. При огледа от негова страна са
констатирани вход от северозападната фасада на сградата и втори вход-изход в
югоизточната част на поземления имот. В съдебно заседание от 27.05.2020г. (л.
443 - л. 444 от делото) вещото лице е конкретизирало, че от северозапад няма
ограда, от югозапад – няма ограда, а има
зелена площ. От североизточната страна е установена ограда-мрежа към алея,
която води към морето. От експерта са извършени измервания и е констатирано, че
тази ограда е на действително разстояние от 4,60 метра от североизточната
фасада, а по план трябва да отстои на три метра по цялото и протежение. Констатирано
е, че застроената площ се различава по строително разрешение и одобрени проекти
от данните в кадастъра. От късата страна на двете югоизточни страни на
комплекса терасовидно е одобрен проект до 12 метра височина. От оградата с
врата, поставена в тази част на имота, има денивелация чрез стълби до долното
ниво на терена, прилежащ към басейна и озеленяването и помощни сгради. От
терена до кота било е констатирана височина от 15
метра. Поради тази причина е определена прилежаща площ към тези фасади в размер
на 1/3 от 15 метра, а именно – 5 метра.
От дългите страни отстоянията трябва да са 7,5 метра,
но наличните 4,60 метра от североизток са компенсирани с вътрешната страна. При
огледа вещото лице е установило, че по цялата североизточна граница има на
колове цяла ограда с мрежа, непрекъсната към бъдеща улица. Целият вътрешен двор
е определен на 19,90 линейни метра – прилежаща площ между двете крила. Между
точки 2, 4 и 5 от скицата (на л. 369 от делото) е констатирана зелена площ. Над
рампата за гаража е са установени тераси, които не съществуват по одобрения
проект, но ги има на място и са приобщени в дадената от вещото лице прилежаща
площ.
За
установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани шест свидетели
(в съдебно заседание от 28.01.2020г. – л. 341 – л. 347 от делото). От
показанията на св. Терентьева (водена от процесуалния
представител на ищците) се установява, че тя е собственик на ап. 47 и майка на
ищците Я. и Е. Т.. Установява се, че има два входа – към централната улица и
вход/изход към морето. Свидетелката сочи, че дворът е покрив на гаража, а към
басейна се излиза от вътрешния вход. Установява се, че тя няма свободен достъп
до басейна, тъй като пространството е оградено с вътрешна ограда. От
показанията на свидетелката става ясно, че вратата към морето е затворена и се
отваря чрез устройство - чип. Установява се, че Д.К. й казал „Като не ти
харесва отивай да си живееш в Русия”. При закупуване на апартамента
свидетелката останала с впечатлението, че в стойността на апартамента влиза и
басейнът. За да достигне до морето, тя минавала по лош път, който понякога е
кален, мръсен, непочистен и създава неприятно усещане. По схемата на л. 259 от
делото свидетелката посочва, че към морето е улица „Морски звуци”, а централният
вход е към ул. „Сирена”. Посочва, че със зелено е отразена металната вътрешна ограда.
От показанията й се установява, че от лявата страна на оградата има тераси, а
от дясната й страна е заградено с мрежа и не може да се мине между сградата и
оградата. Установява се, че свидетелката има ключ за централна входна врата. От
показанията на другата водена от ищците свидетелка – Юзвик,
се установява, че тя е дъщеря на ищцата Л.А.. Установява се, че във вътрешния
двор на комплекса има басейн, тревни площи, зелена зона, детска площадка, алеи,
но от 2017г. нямат достъп до тези части. Според свидетелката към морето надолу
има още една ограда, метална, с врата, която се заключва с ключ. Установява се,
че тя е поставена от ответниците К. и Н. –
приблизително февруари 2017г. На собствениците се налагало да обикалят
сградата, за да стигнат до морето. Установява се, че Д.К. не ги пускал когато
опитвали да минат през вътрешния двор - хващал ги за ръцете, дърпал, викал
силно, отказвал да даде ключ. Изброява собственици, които според нея са тъжни и
ядосани, недоумяват и не разбират защо ги ограничават до изхода. Майка й била
силно потисната. От показанията на свидетелката се установява, че достъпът до
сградата се осъществява през централния вход, за който тя има ключ. На
предявената скица на л. 259 от делото свидетелката сочи, че от полето, оцветено
в жълто, се влиза в сградата. От показанията на тази свидетелка се установява,
че между фасадата на сградата и оградата на улицата има балкони и малко парцел,
но те не минават оттам. Свидетелката констатирали около 2017г.-2018г. наличието
на спорове между собственици и К. и Н..
От
показанията на свидетеля Гълъбов (воден от процесуалния представител на
ответника К.), се установява, че е собственик на ап. 35. Установява се, че този
свидетел няма проблеми да ползва имота, да влезе в комплекса през входната
врата с ключ откъм ул. Сирена. Пред него Г. и Н. не са показвали, че имат
претенции към К. и Н.. До морето свидетелят стига по съседната улица от север,
черна улица. Другият вариант бил по асфалтираната улица покрай съседния имот. Според
свидетеля вътрешната ограда била поставена с решение на общото събрание на
етажната собственост от 2017г. – с цел безопасност, тъй като басейнът не
работел. Свидетелят сочи, че втората врата към вътрешния двор през лятно време била
отворена. Според него между североизточната фасада и оградата има тревна площ,
по която спокойно може да се минава и по този начин да се осъществява достъп до
вътрешната площ с басейна. Свидетелят посочва, че вътрешната ограда отговаря на
очертаното със зелено на скицата на вещото лице на стр. 259 от делото. Самият
той сочи, че има достъп до североизточната фасада на сградата. Бил е свидетел
на ремонт във вътрешните дворове поради паднали плочи. През централния вход свидетелят
влиза с ключ, няма чипове. Откъм североизточната част е налице лека ограда, но
и пространство, където не е изградена ограда, както и свободна площ, през която
да се мине. Установява се, че на външната ограда към морето достъпът е с ключ,
какъвто свидетелят има. От показанията на другия воден от този ответник
свидетел – Липа, се установява, че тя е собственик на апартамент в сградата. Не
е имала проблеми с ползването на имота и достъпът й не е ограничаван. За
влизане в сградата ползва централния вход - с ключ. Имало период с чипове, но и
тогава можело да се влиза с ключ. През 2017г. не е присъствала на скандали
между Г., Н., К. и Н.. Според свидетелката на събрание на етажната собственост било
прието да се постави ограда за безопасност. Установява се, че тя се придвижва до
плажа отстрани по път и през двора. От показанията й става ясно, че покрай
фасадата вляво от главния вход има разстояние и може да се мине между стената и
оградата. Няма врата, не е паднала ограда, а има място до мрежата. Установява
се, че през това пространство може да се стигне до двора с басейна, като по
този начин е наличен достъп до фасадните стени откъм морето. Според
свидетелката не са правени ремонти на фасадните стени и тя не е чувала някой да
е с ограничен достъп. Била е свидетел на спорове и претенции по време на
събрания на етажната собственост, но не е гласувала за решение да не се дават
чипове докато собственици не си оттеглят исковете. Установява се, че откъм
морето към парцела има ограда с метална врата. Свидетелката притежава ключове
за тези врати, дадени й от управителката.
От
показанията на свидетеля К.(воден от процесуалния представител на ответника Н.)
се установява, че е собственик на
самостоятелен обект от 2015г. и няма проблеми с ползването на имота. Достъпът
до него осъществява през ул. „Сирена”, с ключ, като минава през фоайето на
сградата. Установява се, че не е имал проблем с достъп до сградата през
централния вход, като имало чипове през 2015г. Знае, че е поставена ограда
между вътрешния двор и басейна, но счита, че това е с цел безопасност - по
решение на общото събрание. От показанията на свидетеля се установява, че от
входа като се застане и като се тръгне на ляво има пространство между фасадата
на сградата и оградата, минава се близо до терасите, но има достъп, а минавайки по този път се стига до басейна и е наличен достъп
до фасадите на сградата към морето. Няма спомен да е извършван ремонт на
челните стени на сградата. Няколко плочки били паднали във вътрешния двор и впоследствие
били монтирани. Свидетелят няма информация някой да се е нуждаел от ремонт на
фасадата и да му е отказан достъп. Не е бил свидетел на караници и физически
контакти между К., Н. и руски граждани. Не е чул за скандал през лятото на
2017г. между Н., Г., К. и Н.. Когато е присъствал обстановката в комплекса е била
спокойна. Предполага, че оградата била монтирана от дружество, назначено от
управителката. За преминаване на тази ограда е необходим ключ, като само
собственици от комплекса могат да ползват басейна. Установява се, че една част
от двора е засята с райграс, има зелена площ, вътрешна част с дръвчета, катерушка, детска площадка, скамейки, алеи. През 2015г.
имало чипове за централния вход и асансьора, но през 2016г. били премахнати. От
показанията на другия воден от този ответник свидетел – И., се установява, че
посещавал комплекса многократно, в качеството си на адвокат. В това качество
участвал в дела и общи събрания. Достъпът до сградата е от западната страна,
откъм асфалтирана улица, с ключ и чип, независимо едно от друго. Установява се,
че има нещо като парапет между вътрешния двор и басейна, тъй като има
денивелация на парцела и това е за запазване здравето на децата. Посочената
ограда била поставена от доста време, като свидетелят няма информация и не знае
по каква инициатива била направена. На предявената скица на л. 259 от делото
свидетелят посочва, че по червената линия има ограда към морето и откъм алеята
от североизток. Между сградата и оградата от североизток има възможност за
преминаване, като след преминаване покрай тази фасада има достъп до двора и
басейна. Посочва, че цитираният от него парапет е със зелено на скицата и не е
препятствие за достъп до челните и североизточните стени. Бил е свидетел на
спорове между собственици, К. и Н.. Според него в основната на споровете било спиране
на електричеството от бившия председател на етажната собственост в периода
около 2016г. – 2017г. Свидетелят знае, че имало дела за обиди. Сочи, че св. Терентьева – бивш управител на етажната собственост, е ищец
и ответник по много от делата. Установява се, че имало хора, които търсели
конфронтация с К. и Н.. Имало опити от Н. и А. да провокират К. и Н. към свада,
но такива не е имало.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
иска по чл. 64 от ЗС:
По
предявения иск с правно основание чл. 64 ЗС в доказателствена
тежест на ищците е да установят, че са собствениците на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор ********.2, че ответниците са
собственици на поземления имот, в който е построена тази сграда, че не могат да
ползват земята доколкото това е необходимо за използуването
на постройката според нейното предназначение, както и размерите и границите на
площта, необходима за всеки от тях за използване на земята с посочената цел.
Към
исковите молби, въз основа на които се разглежда настоящото производство, са
представени писмени доказателства, от които е видно, че ищците са собственици
на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Налице са и
доказателства, че ответниците са собственици на
поземления имот (вкл. и влезли в сила съдебни актове).
Следващата
задължителна предпоставка за уважаване на иска е собствениците на самостоятелни
обекти в сградата да не могат да ползват земята доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение.
Във връзка с тази предпоставка следва да се има предвид следното:
Нормата
на чл. 64 от ЗС предвижда, че собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение,
освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В
представените нотариални актове не е предвидено друго, поради което от
съществено значение е правилото на чл. 64 от ЗС. Посоченото правило е обсъждано
многократно в практиката на върховната инстанция, като са въведени правила и
норми, които следва да се прилагат. Така например в Решение № 20 от
15.04.2020г. по гр.д. № 1934/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС е прието, че при липса
на уговорено „друго” между собственика на земята и суперфициарния
собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на
такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата
и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни
работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение
състояние. Необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена
по начин, който предоставя на суперфициарния
собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен
правото на собственика на земята да ползва незастроената част. В Решение № 43
от 29.05.2019г. по гр.д. № 2463/2018г. по описа на II гр. о. на ВКС е прието, че прилежащата
площ към сградата се определя съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ и Наредба № 7/2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В подобна насока са и множество други
решения на върховната инстанция – вкл. Решение № 15 от 26.03.2018г. по гр.д. №
1643/2017г. по описа на II
гр. о. и др.
В
светлината на посочените постановки от съществено значение на първо място е
ограничен ли е от страна на ответниците достъпът на
ищците до такава част от терена, която да позволява нормален достъп до входа на
сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални
ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по
предназначение състояние. Необходимо е да са налице твърдения за поведение на ответниците, което да препятства достъпа на ищците, като в
настоящото производство съдът е обвързан именно от рамките, поставени с тези
твърдения в исковите молби. Ищците твърдят, че правото им на достъп по смисъла
на чл. 64 от ЗС е нарушено от ответниците, които
построили вътре в поземления имот метална ограда с височина около един метър.
Сочат, че оградата е построена успоредно и като продължение на югоизточните
граници на североизточното крило и югозападното крило на сградата по
продължение на целия поземлен имот и перпендикулярно на югозападната му до
североизточната му граници. Твърдят, че същата прегражда достъпа през
югоизточния вход/изход на сградата и апартаментите в нея до външните стени на
сградата и площта от поземления имот около нея, както и достъпа до поземления
имот и изхода от комплекса към улица „Морски звуци”. От фактическа страна по
делото действително се установява, че е налице ограда, която е поставена между
двете крила на сградата в югоизточната част от имота. Този факт се установява
от всички доказателствени източници – три броя
експертизи, разпитани по делото свидетели. Установява се по безспорен начин, че
достъпът на ищците до централния вход на сградата не е ограничен и през него те
влизат свободно в сградата и осъществяват достъп до апартаментите си. По този
начин на практика те имат и свободен достъп до всички фасади на сграда, с
изключение на източните фасади на двете крила на П-образната сграда, които са
свързани чрез построяване на оградата. Достъпът до тези фасади е необходим с
оглед евентуалното извършване на ремонтни дейности. По делото обаче от
фактическа страна се установи, че такъв достъп е възможен по друг начин. Това е
така, тъй като вещите лица по двете съдебно-технически експертизи за
установили, че между североизточната фасада на сградата и поставената ограда по
регулационната линия на парцела е налице разстояние (измерено на място от
вещото лице И. в рамките на 4,60 метра). Посоченото разстояние позволява
свободен достъп именно до частта имота, където са разположени югоизточните
фасади на сградата. Т.е. недостъпните през посочената ограда фасади са напълно
достъпни чрез подход от североизточния край на поземления имот. Всички
разпитани по делото свидетели (с изключение единствено на св. Терентьева) също потвърждават, че такъв достъп е възможен,
като е налице зелена площ между североизточната фаса на сградата и оградата на
границата на поземления имот, която не е ограничена по никакъв начин и през
която може да се минава свободно. След като показанията на свидетелите и
заключенията на вещите лица са в такава насока, съдът приема, че такъв достъп е
възможен. Следователно монтираната ограда между двете крила на П-образната
сграда на практика не препятства достъпа нито до входа на сградата, нито до
фасадите й. Следва да се обърне внимание, че съобразно трайната практика,
цитирана по-горе, достъпът до фасадите на сградата е с цел да бъде осигурена
възможност извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в
нормално и годно за ползване по предназначение състояние. Ето защо подходът от
североизток е напълно достатъчен и отговаря на изискванията на чл. 64 то ЗС.
Нещо повече – за целта, за която следва да се ползват цитираните фасади, този
подход би бил и по надежден, тъй като ремонтните работи са неразривно свързани
с поставянето на различни строителни съоръжения. Ето защо няма как да се приеме
тезата на ищците, че подход през централния вход, който включва задължително
преминаване през фоайето на сградата и жилищната част на сградата, а
впоследствие и преминаване през построената ограда, е по-удачен от страничния
подход - покрай североизточната й фасада.
Следва
да се обърне внимание, че и вещото лице И. е определила единствено прилежаща
площ, която да ползва посочените фасади. Самото вещо лице е отграничило,
че извън тази прилежаща площ е налице площ, която не е предназначена за
обслужване на сградата. Ето защо за спазване на чл. 64 от ЗС е необходимо да е
налице достъп до тези фасади, какъвто в случая е налице. Затрудненият достъп до
басейна и другите съоръжения в комплекса не следва да се счита като
ограничаване правата на ищците. Както се посочи следва да се намери баланс
между правата на собствениците на самостоятелни обекти в сградата и тези на
собствениците на земята, като не бива да се отрича правото на последните да
ползват незастроената част от имота по предназначение. Всички данни по делото
(вкл. и цитираната експертиза на вещото лице И.) са в насока, че площите (извън
прилежащите за достъп до фасадите на сградата) не са предназначени за ползване
от ищците дори и по реда на чл. 64 от ЗС. Поради тази причина съдът приема, че
посочените площи са свободни за ползване от ответниците
и за тях не е налице задължение да осигуряват достъп на ищците. В тази връзка
не е налице и задължение да се осигурява достъп до входа, монтиран в оградата
по югоизточната граница на поземления имот. Този вход е насочен към свободната
площ, която следва да се ползва от ответниците и не
касае обслужването на сградата. По делото са събрани достатъчно доказателства в
насока, че всички ищци могат свободно да ползват централния вход за влизане в
сградата, поради което им е осигурен напълно свободен и нормален достъп за
ползване на самостоятелните обекти. Изтъкнатото от ищците и от част от
свидетелите по делото, че по този начин пътят им до плажа е заобиколен, не може
да е основание за уважаване на предявения иск. Както се посочи нормата на чл.
64 от ЗС дава права на ищците само във връзка с ползването на сградата (в
частност на самостоятелните им обекти), а не им гарантира възможности за
по-лесно придвижване до съседни обекти, вкл. и до плажната ивица.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че по делото не е доказана една от предпоставките за
уважаване на иска по чл. 64 от ЗС. Както се посочи цитираната ограда (която
според ищците ограничава техния достъп) на практика създава затруднения
единствено за достъпа им до югоизточните фасади на двете крила на сградата. След
като до тях от своя страна е възможен достъп по друг начин, то крайният извод
е, че на ищците са осигурени необходимите условия за ползване на собствените им
обекти. Съдът намира, че не следва да се обсъжда представеното и от
процесуалния представител на ищците Решение № 175 от 18.12.2019г. по гр.д. №
4660/2018г. по описа на I
гр. о. на ВКС. Казусът по това дело касае ползването на терена, в който е
изградена вертикална планировка към сграда – етажна собственост, включваща
озеленяване, алеи и зона за отдих с басейн и следва ли този терен да се счита
за прилежаща към сградата и съответно подлежи ли на ползване от етажните
собственици. В случая рамките на настоящото производство са поставени от ищците
с исковите молби, подадени от тях. Те не основават исковете си на твърдения за
изградена в поземления имот вертикална планировка, а единствено на приложението
на чл. 64 от ЗС. От своя страна приложението на чл. 64 от ЗС е тясно определено
в съдебната практика и включва само компонентите, обсъдени по-горе, но не и
евентуалното ползване на терен с изградена вертикална планировка. Поради тази
причина се налага извод, че предявените искове с правно основание чл. 64 от ЗС
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Освен това по въпроса дали
теренът представлява обща за етажната собственост част вече е постановено
цитираното влязло в сила Решение № 179 от 09.11.2017г. по гр.д. № 506/2017г. по
описа на Районен съд Несебър, което следва да бъде съблюдавано на основание чл.
298 и чл. 299 от ГПК.
По исковете с правно основание чл. 109 от ЗС:
По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищците следва да
докажат, че са
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ********.2, че ответниците са осъществили
посочените в исковата молба неоснователни действия, с които пречат на
ищците като собственици на апартаменти от жилищна сграда с идентификатор ********.2
и право на строеж съответстващо на притежаваните от тях апартаменти върху
съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор ********, да
упражняват в пълен обем правото си на собственост и правото си на ползване на
основание чл. 64 ЗС върху поземления имот, че ответниците
са построили метална ограда, ограничаваща достъпа на ищците до сградата, че са
изготвили ключове и електронни чипове за достъп,
които не са предоставени на ищците.
Както
вече се посочи в настоящото решение ищците са собственици на самостоятелни
обекти в сградата.
Съдът
намира, че не се доказани твърдените в исковата молба неоснователни действия.
Сочените от ищците неоснователни действия (а в тази връзка и исканията им) са
общо три на брой. Първото неоснователно действие, което се твърди, е
построяването на метална ограда, преграждаща достъпа до югоизточния вход на
сградата, което е съпроводено от искане оградата да бъде премахната. Второто
твърдение за неравноправни действия се свежда до препятстване достъпа до
сградата и апартаментите в нея от улица „Морски звуци” през входната врата на оградата
на ПИ по външната му югоизточна граница. В тази връзка се иска това действие да
бъде преустановено и да се предоставят на ищците ключове и електронни чипове за
достъп до монтираната врата.
Във
връзка с тези искове от съществено значение са изводите на съда по иска по чл.
64 от ЗС. Както се посочи във връзка с този иск право на собствениците на
земята да ползват съответната част от имота, която не се ползва от
собствениците на обекти в сградата. Както се установи от фактическа страна
(вкл. от заключението на експертизата на вещото лице И.) площта около
поземления имот в неговата югоизточна част не е прилежаща към сградата и е
свободна за ползване от ответниците. На ищците е
осигурен безпрепятствен достъп до сградата, чрез входа към нея откъм ул.
„Сирена”. Налага се извод, че монтираният вход в оградата, определен от ищците
като такъв към ул. „Морски звуци”, а установен от съдебно-техническата
експертиза на вещото лице П. като вход към друг частен имот, на практика
представлява вход към поземления имот, собствен на ответниците,
а не към сградата. Ето защо с монтирането на ключалка и заключването на този
вход ответниците по никакъв начин не са нарушили
правото на собственост на ищците и правото им на достъп и ползване на сградата,
в която са разположени самостоятелните им обекти. Както вече се посочи правото
на достъп до недвижимия имот следва да е съразмерно на притежаваните от суперфициарните собственици права в сградата. Ето защо не
може да намери обосновка искането на ищците да им бъде осигурен пряк достъп до
плажа, тъй като такъв достъп не е част от определеното им по чл. 64 от ЗС
право.
Що
се касае до оградата, свързваща двете крила на П-образната сграда, вече се
посочи, че с нея е ограничен до някаква степен достъпът до югоизточните фасади
на сградата. Във връзка с иска по чл. 64 от ЗС съдът имаше повод да посочи, че
е налице друга възможност за достъп до тези фасади – чрез подход покрай
североизточната фасада на сградата. Във връзка с горното в практика си
върховната инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че търсената по
исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава
правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но
същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване
правата на собственика в пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава
по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните
и събраните по делото доказателства. В тази насока Решение № 135 от
31.07.2014г. по гр.д. № 334/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 105 от
10.03.2016г. по гр.д. № 585/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС. В случая исканата от
ищците мярка – да се премахне оградата, не съответства по интензитет на техните
права. Както се посочи при необходимост от ремонт е налице възможност за достъп
до цитираните две фасади на сградата. В същото време чл. 64 от ЗС дава право на
ищците на достъп до прилежащата площ около тези фасади единствено с цел ремонт
(както беше посочено многократно в настоящия съдебен акт). Следователно при
необходимост от осигуряване на достъп до фасадите ищците могат да ползват
алтернативния такъв, чрез подход откъм североизточната страна на имота.
Последното води до извод, че липсва необходимост от премахване на оградата и
такова би било в нарушение на цитирания принцип, че търсената защита следва да
съответства по интензитет на правата на съответния собственик.
С
оглед изложеното исковете по чл. 109 от ЗС следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
По предявените искове по чл. 45 ЗЗД ищците Г.Е.Г., Л. С.А., В.Е. В., Е.А.Т., Я.А.Т.,
К.Е.Н., И.Ю.С., В.Г.В., О.В.В. и Е. В.В., следва да докажат, че е налице противоправно деяние на ответниците, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за тях, както и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответниците.
Предметът на тези искове е определен в
исковите молби. В тях е посочено, че ответниците са
нарушили чл. 64 от ЗС, ограничавайки достъпа на ищците до поземления имот. В
тази връзка се твърди възникването на спорове, които от своя страна според
ищците по тези искове са им причинили описаните вреди. С оглед изводите си във
връзка с иска по чл. 64 от ЗС, съдът достигна до извод, че ответниците
не са допуснали нарушение на посочената норма. При този извод и след като се
обосновава противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в нарушение на тази норма, то
съдът намира, че такова не е доказано по делото. При липса на доказано противоправно поведение предявените искове по чл. 45 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени само на това основание.
По разноските:
При този изход на спора ищците дължат на ответниците
заплащане на направените от тях разноски. От ответника К. е доказано
осъществяването на разноски в общ размер на 3000 лв. (по 1500 лв., внесени на
основание 2 бр. договори за правна защита и съдействие). Не е доказано
заплащането на сумата от 300 лв. – депозит за СТЕ, тъй като от него не е
правено искане за такава експертиза, респ. не му е определян и не е заплащал
депозит за експертиза. В случая следва да се обърне внимание, че в настоящото
производство са обединени и други две производства, образувани по отделни
искови молби, подадени от част от ищците. Ето защо е логично ответникът К. да
сключи отделни договори за правна защита и съдействие в зависимост от отделните
искови молби, подадени срещу него. Наред с това с исковете молби са предявени
множество искове с различни правни основания – чл. 64 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 45 от ЗЗД (последните искове са предявени от 10 различни ищци). При тези данни съдът
намира, че заплатената сума от общо 3000 лв. е съобразена с множеството
различни искове и с минималните хонорари по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
действалата й към момента на сключване на договорите за правна помощ редакция).
Следователно по арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК за съда
не съществува възможност да намаля тези хонорари. Горното важи и за заплатеното
от ответника Н. адвокатско възнаграждение, като видно от подписаните от него
договори за правна защита и съдействие (на л. 441 – л. 442 от делото) в същите
са отразени и отделните минимални възнаграждения по всеки един от предявените
искове. Ето защо не са налице основания за намаляване и на тези възнаграждения
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Наред с това от Н. е доказано и заплащането на
депозит за експертиза в размер на 300 лв. (платежно нареждане на 245 от
делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп. 1, кв. 116, Л.С.А.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Тула,
с адрес Русия, гр. Смоленск, ул. „************** В.Е. В., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в гр. И.о, с адрес в Русия гр. Екатеринбург, ул. „**************,
Е.А.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в гр. Якутск, с адрес ***,
комплекс „Рич – 2”, ет. 2, ап. 47, Я.А.Т., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Якутск, с адрес в Република Саха (Якутия), гр. Якутск, улица „**************, К.Е.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Ленинград, Руска
Федерация, с адрес в гр. Санкт Петербург, ул. „**************, И.Ю.С., гражданка
на Руската Федерация, родена на ***г***, с адрес в Русия, гр. Москва, ул. „**************,
А.Л.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г*** **************,
издаден на 12.02.2013г. от ФМС 77432, валиден до 12.02.2023г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, к. 2, кв. 159, В.Б., гражданин на Украйна, роден
на ***г***, с паспорт **************,
издаден на 11.02.2016г. от орган 5330, с постоянен адрес ***, дом 32, Л.П.К.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Сизран,
Куйбишевска област, с паспорт 65 **************,
издаден на 11.07.2016г. от УФМС 567, с адрес в Руската Федерация, гр. Москва,
ул. „**************, В.Н.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***,
с паспорт 65 **************, издаден на 11.07.2016г. от УФМС 294, валиден до
11.07.2021г., с адрес гр. Москва, ул. „**************, Е.А.В., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 72 **************, издаден на
28.08.2012г. от ФМС 43001, валиден до 28.08.2028г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************,
Т.Б.Т., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** Петербург, с паспорт **************,
издаден на 02.02.2015г. от ФМС-77716, валиден до 02.02.2025г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************, Е.В.Ю.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.05.2012г. от ФМС 50007, валиден до 17.05.2022г., с адрес в
Руската Федерация, гр. Москва, **************, корпус 3, кв. 272, Н.С.Н.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, с паспорт 72 **************,
издаден на 06.12.2012г. от ФМС 77616, валиден до 06.12.2022г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, О.А.У., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г.
в гр. Асбест, Свердловска област, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.09.2011г. от ФМС **************, валиден до 17.09.2021г. с адрес
в гр. Екатеринбург, Свердловска област, ул. „**************, В.Г.В., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Саратов, паспорт № **************,
издаден на 19.08.2014г. от ФМС 77118, с адрес гр. Москва, ул. „**************, О.В.В., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** **************,
издаден на 09.12.2009г. от ФМС 77531, с адрес в гр. Москва, ул. „**************и
Е. В.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. Москва, паспорт № **************, издаден на 29.04.2014г. от ФМС 77118, с
адрес в гр. Москва, ул. „**************, срещу
Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс
„Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************, искове с правно основание чл. 64 от ЗС,
с които се иска да бъде определена частта от ПИ с идентификатор ********, която е необходима за ползване от
ищците на жилищна сграда с идентификатор ********.2, с отразяване на тази част
от поземления имот в изготвената от вещото лице скица, която да бъде обявена и
приложена като неразделна част към съдебното решение.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп. 1, кв. 116, Л.С.А.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Тула,
с адрес Русия, гр. Смоленск, ул. „************** В.Е. В., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в гр. И.о, с адрес в Русия гр. Екатеринбург, ул. „**************,
Е.А.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в гр. Якутск, с адрес ***,
комплекс „Рич – 2”, ет. 2, ап. 47, Я.А.Т., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Якутск, с адрес в Република Саха (Якутия), гр. Якутск, улица „**************, К.Е.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Ленинград, Руска
Федерация, с адрес в гр. Санкт Петербург, ул. „**************, И.Ю.С., гражданка
на Руската Федерация, родена на ***г***, с адрес в Русия, гр. Москва, ул. „**************,
А.Л.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г*** **************,
издаден на 12.02.2013г. от ФМС 77432, валиден до 12.02.2023г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, к. 2, кв. 159, В.Б., гражданин на Украйна, роден
на ***г***, с паспорт **************,
издаден на 11.02.2016г. от орган 5330, с постоянен адрес ***, дом 32, Л.П.К.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Сизран,
Куйбишевска област, с паспорт 65 **************,
издаден на 11.07.2016г. от УФМС 567, с адрес в Руската Федерация, гр. Москва,
ул. „**************, В.Н.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***,
с паспорт 65 **************, издаден на 11.07.2016г. от УФМС 294, валиден до
11.07.2021г., с адрес гр. Москва, ул. „**************, Е.А.В., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 72 **************, издаден на
28.08.2012г. от ФМС 43001, валиден до 28.08.2028г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************,
Т.Б.Т., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** Петербург, с паспорт **************,
издаден на 02.02.2015г. от ФМС-77716, валиден до 02.02.2025г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************, Е.В.Ю.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.05.2012г. от ФМС 50007, валиден до 17.05.2022г., с адрес в
Руската Федерация, гр. Москва, **************, корпус 3, кв. 272, Н.С.Н.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, с паспорт 72 **************,
издаден на 06.12.2012г. от ФМС 77616, валиден до 06.12.2022г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, О.А.У., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г.
в гр. Асбест, Свердловска област, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.09.2011г. от ФМС **************, валиден до 17.09.2021г. с адрес
в гр. Екатеринбург, Свердловска област, ул. „**************, В.Г.В., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Саратов, паспорт № **************,
издаден на 19.08.2014г. от ФМС 77118, с адрес гр. Москва, ул. „**************, О.В.В., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** **************,
издаден на 09.12.2009г. от ФМС 77531, с адрес в гр. Москва, ул. „**************и
Е. В.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. Москва, паспорт № **************, издаден на 29.04.2014г. от ФМС 77118, с
адрес в гр. Москва, ул. „**************, срещу
Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс
„Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************, искове с правно основание чл. 109 от ЗС,
с които се иска да бъдат осъдени ответниците да
преустановят действията си, с които пречат на ищците като собственици на
апартаменти от жилищна сграда с идентификатор ********.2 и право на строеж,
съответстващо на притежаваните от тях апартаменти върху съответните идеални
части от поземлен имот с идентификатор ********, да упражняват в пълен обем
правото си на собственост и правото си на ползване на основание чл. 64 ЗС върху
поземления имот, като: премахнат метална ограда, преграждаща достъпа до
югоизточния вход на сградата, не пречат и не препятстват достъпа до сградата и
апартаментите в нея от улица „Морски звуци” през входната врата на оградата на
ПИ по външната му югоизточна граница и предоставят на ищците ключове и
електронни чипове за достъп.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна,
с адрес: ***, дом 2, корп. 1, кв. 116, срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и
В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”,
комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от
500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено чрез нарушение на чл. 64 от ЗС, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.С.А., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Тула, с адрес Русия, гр. Смоленск, ул. „**************
срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс
„Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им
осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Е. В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. И.о,
с адрес в Русия гр. Екатеринбург, ул. „**************, срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и
В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”,
комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от
500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено чрез нарушение на чл. 64 от ЗС, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.А.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в гр.
Якутск, с адрес ***, комплекс „Рич – 2”, ет. 2, ап.
47, срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***,
комплекс „Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им
осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Я.А.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Якутск, с адрес в Република Саха (Якутия), гр.
Якутск, улица „**************, срещу Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното
им осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Е.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Ленинград, Руска Федерация, с адрес в гр. Санкт Петербург, ул. „**************,
срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс
„Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им
осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Ю.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с
адрес в Русия, гр. Москва, ул. „**************, срещу Д.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното
им осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения В.Г.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Саратов, паспорт № **************, издаден на 19.08.2014г. от ФМС 77118, с
адрес гр. Москва, ул. „**************, срещу Д.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното
им осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.В.В., гражданка на Руската Федерация,
родена на ***г*** **************, издаден на 09.12.2009г. от ФМС 77531, с адрес
в гр. Москва, ул. „**************, срещу Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и В.С.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, м. „Юртлука”, комплекс „Рич-2”, ап. **************,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното
им осъждане за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл.
64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. В.В., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в гр. Москва, паспорт № **************, издаден на
29.04.2014г. от ФМС 77118, с адрес в гр. Москва, ул. „**************, срещу Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Рич-2”, ап. **************и
В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”,
комплекс „Рич-2”, ап. **************, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от
500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено чрез нарушение на чл. 64 от ЗС, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден
на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп. 1, кв.
116, Л.С.А., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Тула, с адрес Русия, гр. Смоленск, ул. „************** В.Е.
В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. И.о, с адрес в Русия
гр. Екатеринбург, ул. „**************, Е.А.Т., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г., в гр. Якутск, с адрес ***, комплекс „Рич
– 2”, ет. 2, ап. 47, Я.А.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр. Якутск, с адрес в Република Саха (Якутия), гр.
Якутск, улица „**************, К.Е.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на
***г. в гр. Ленинград, Руска Федерация, с адрес в гр. Санкт Петербург, ул. „**************,
И.Ю.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с адрес в Русия, гр.
Москва, ул. „**************, А.Л.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***
**************, издаден на 12.02.2013г. от ФМС 77432, валиден до 12.02.2023г.,
с адрес в гр. Москва, ул. „**************, к. 2, кв. 159, В.Б., гражданин на
Украйна, роден на ***г***, с паспорт **************, издаден на 11.02.2016г. от орган
5330, с постоянен адрес ***, дом 32, Л.П.К., гражданка на Руската Федерация,
родена на ***г. в гр. Сизран, Куйбишевска
област, с паспорт 65 **************, издаден на 11.07.2016г. от УФМС 567, с
адрес в Руската Федерация, гр. Москва, ул. „**************, В.Н.В., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г***, с паспорт 65 **************, издаден на
11.07.2016г. от УФМС 294, валиден до 11.07.2021г., с адрес гр. Москва, ул. „**************,
Е.А.В., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 72 **************,
издаден на 28.08.2012г. от ФМС 43001, валиден до 28.08.2028г., с адрес в гр. Москва,
ул. „**************, Т.Б.Т., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***
Петербург, с паспорт **************, издаден на 02.02.2015г.
от ФМС-77716, валиден до 02.02.2025г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, Е.В.Ю., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***,
с паспорт 71 **************, издаден на 17.05.2012г. от ФМС 50007, валиден до
17.05.2022г., с адрес в Руската Федерация, гр. Москва, **************, корпус
3, кв. 272, Н.С.Н., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр.
Москва, с паспорт 72 **************, издаден на 06.12.2012г. от ФМС 77616,
валиден до 06.12.2022г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************, О.А.У.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Асбест,
Свердловска област, с паспорт 71 **************, издаден на 17.09.2011г. от ФМС
**************, валиден до 17.09.2021г. с адрес в гр. Екатеринбург, Свердловска
област, ул. „**************, В.Г.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. Саратов, паспорт № **************, издаден на 19.08.2014г. от ФМС 77118,
с адрес гр. Москва, ул. „**************, О.В.В.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** **************, издаден на
09.12.2009г. от ФМС 77531, с адрес в гр. Москва, ул. „**************и Е. В.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.
Москва, паспорт № **************, издаден на 29.04.2014г. от ФМС 77118, с адрес
в гр. Москва, ул. „**************, да
заплатят на Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***,
комплекс „Рич-2”, ап. 55 и 56, ет. 2, сумата
от 3000 лв., представляваща осъществени по делото разноски – заплатени
адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Е.Г.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп. 1, кв. 116, Л.С.А., гражданка на Руската Федерация,
родена на ***г. в гр. Тула, с адрес Русия, гр.
Смоленск, ул. „************** В.Е. В., гражданин на Руската Федерация, роден на
***г. в гр. И.о, с адрес в Русия гр. Екатеринбург, ул. „**************, Е.А.Т.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., в гр. Якутск, с адрес ***,
комплекс „Рич – 2”, ет. 2, ап. 47, Я.А.Т., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Якутск, с адрес в Република Саха (Якутия), гр. Якутск, улица „**************, К.Е.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Ленинград, Руска
Федерация, с адрес в гр. Санкт Петербург, ул. „**************, И.Ю.С.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с адрес в Русия, гр. Москва,
ул. „**************, А.Л.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г*** **************,
издаден на 12.02.2013г. от ФМС 77432, валиден до 12.02.2023г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, к. 2, кв. 159, В.Б., гражданин на Украйна, роден
на ***г***, с паспорт **************, издаден на
11.02.2016г. от орган 5330, с постоянен адрес ***, дом 32, Л.П.К., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Сизран, Куйбишевска област, с паспорт 65 **************, издаден на
11.07.2016г. от УФМС 567, с адрес в Руската Федерация, гр. Москва, ул. „**************,
В.Н.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, с паспорт 65 **************,
издаден на 11.07.2016г. от УФМС 294, валиден до 11.07.2021г., с адрес гр.
Москва, ул. „**************, Е.А.В., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***,
с паспорт 72 **************, издаден на 28.08.2012г. от ФМС 43001, валиден до
28.08.2028г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************, Т.Б.Т., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г*** Петербург, с паспорт **************,
издаден на 02.02.2015г. от ФМС-77716, валиден до 02.02.2025г., с адрес в гр. Москва, ул. „**************, Е.В.Ю.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г***, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.05.2012г. от ФМС 50007, валиден до 17.05.2022г., с адрес в
Руската Федерация, гр. Москва, **************, корпус 3, кв. 272, Н.С.Н.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, с паспорт 72 **************,
издаден на 06.12.2012г. от ФМС 77616, валиден до 06.12.2022г., с адрес в гр.
Москва, ул. „**************, О.А.У., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г.
в гр. Асбест, Свердловска област, с паспорт 71 **************,
издаден на 17.09.2011г. от ФМС **************, валиден до 17.09.2021г. с адрес
в гр. Екатеринбург, Свердловска област, ул. „**************, В.Г.В., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г. в гр. Саратов, паспорт № **************,
издаден на 19.08.2014г. от ФМС 77118, с адрес гр. Москва, ул. „**************, О.В.В., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г*** **************,
издаден на 09.12.2009г. от ФМС 77531, с адрес в гр. Москва, ул. „**************и
Е. В.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр. Москва, паспорт № **************, издаден на 29.04.2014г. от ФМС 77118, с
адрес в гр. Москва, ул. „**************, да
заплатят на В.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, м. „Юртлука”,
комплекс „Рич-2”, ап. **************, сумата
от 5400 лв., представляваща осъществени по делото разноски, от които 5100
лв. - заплатени адвокатски възнаграждения и 300 лв. – заплатен депозит за
експертиза. Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: