Решение по дело №274/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Милат Карпет България“ ЕООД гр. Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 114 от 29.03.2024 г. постановено по АНД № 1368/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № BG2023/1000-2400/НП от 07.09.2023 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас, с което на „касационния жалбоподател за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция във връзка с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.; за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция във връзка с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.; за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция във връзка с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.; за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, във връзка с чл. 235, ал. 1 от ЗМ, „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. и е осъдено „Милат Карпет България“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция „Митница“ Бургас сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, като при постановяването му са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК. Счита, че: съдът е нарушил закона; допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила; не е разгледал искането на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН; не се е произнесъл по оплакванията, посочени в жалбата. Заявява, че неправилно е установена датата на откриване на нарушението и необосновано е прието, че първите три нарушения се състоят в това, че е посочена страна на произход България вместо Турция. Твърди, че в решението било прието, без мотиви, че разследващите органи не са допуснали съществено нарушение на процедурата, лишавайки „Милат Карпет България“ ЕООД от участие в обсъждането на изготвения доклад. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира присъждането на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба, подаден чрез пълномощник, според който същата е неоснователна. Заявява, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване сроковете по ЗАНН, без при съставяне на АУАН и издаване на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че решението е правилно, като излага подробни съображения. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Т. Т. от САК, който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Заявява, че районният съд не се е произнесъл по направеното искане за назначаване на комплексна икономическа експертиза.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който заявява, че счита жалбата за неоснователна. Поддържа изложеното в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-551 от 01.08.2022 г., изменена със Заповед № ЗТД-1000-662 от 21.09.2022 г. и Заповед № ЗТД-1000-792 от 03.11.2022 г., издадени от директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците било възложено извършване на последващ контрол на декларирането на дружеството жалбоподател „Милат Карпет България“ ЕООД. За резултатите от проверката бил изготвен писмен констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594/ 19.12.2022 г., който бил връчен на управителя на „Милат Карпет България“ ЕООД на 22.12.2022 г., видно от разписка за връчване.

В хода на последващия контрол, съгласно данни от митническите информационни системи, проверяващите констатирали, че през проверявания период, от 01.01.2020 г. до 01.08.2022 г. включително, „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило: 1. под режим допускане за свободно обращение общо 10 597 795,31 кв. м. килими с декларирана държава на произход TR (Турция) и с кодове по КН 5702 42 00 и 5702 32 00; 2. под режим износ общо 12 930 803,69 кв. м. килими с кодове по КН 5702 42 00 (12 295 619,91 кв. м.) и 5703 30 18 (635 183,78 кв. м.), от които за 12 930 594,79 кв. м. била декларирана държава на произход BG (България). Установено било още, че през проверявания период дружеството „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило под режим износ общо 2 629 714,02 кв. м. килими с код по КН 5702 42 00 с местоназначение Кралство Мароко. За всички килими, поставени под режим износ с държава на получаване Кралство Мароко, били издадени сертификати за движение EUR.1, в които за килимите бил посочен преференциален произход България.

Счетоводната отчетност на „Милат Карпет България“ ЕООД и водената от дружеството материална отчетност, предоставени в хода на проверката, не съдържали информация за целите на доказване на преференциален произход България на изнасяните килими с местоназначение Кралство Мароко, във връзка с което проверяващите приели, че те не могат да послужат като подкрепящи документи по смисъла на чл. 27 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с издадените сертификати за движение EUR.1 за стоките (килими), поставени под режим износ от „Милат Карпет България“ ЕООД с държава на получаване Кралство Мароко.

В резултат от извършената проверка на издадените сертификати за движение EUR.1, на заявленията за издаване на сертификат за движение и на приложените към тях документи проверяващите приели за установено, че дружеството не е изпълнявало задълженията си съгласно разпоредбите на чл. 16, § 2 от Допълнение I на Конвенцията, като не е попълвало коректно формулярите на заявленията за издаване на сертификат за движение и на сертификатите за движение EUR.1, образци на които са представени в Приложение IIIа от Конвенцията, както и това, че в процеса по заявяване за издаване на сертификати за движение EUR.1, „Милат Карпет България“ ЕООД не е попълвало декларацията на износителя, по образец представен в Приложение IIIа от Конвенцията. Проверяващите установили още, че представяните документи към заявленията за издаване на сертификат за движение и към сертификатите за движение EUR.1 не могат да бъдат обвързани по ясен и категоричен начин с изнасяните стоки, за които са издадени сертификати за движение EUR.1, както и, че представените справки за вложените материали не могат да бъдат съотнесени към изнасяните килими, за които са издадени сертификати за движение EUR. 1

Установено било, че през проверявания период „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило под режим износ общо 18 164,24 кв. м. (1 211 броя) килими „ANKARA“ с код по КН 57024200 с купувач AL BURAQ CARPET SARL AU, Кралство Мароко. Килимите били поставени под режим износ с общо три броя МД: 1.МРН на МД 21BG001009АА202749 с дата на приемане 26.04.2021 г. , отразено с фактура №*********/26.04.2021 отнасяща се за 549 броя с 7 718,16 кв. м. килим вид „ANKARA“, с подадено заявление за сертификат за движение EUR.1 Аим ********** от 27.04.2021 и сертификат за движение EUR.1 № Аим0000448757 от 27.04.2021 г.; 2. МРН на МД 21BG001009АА202790 с дата на приемане 27.04.2021 г. , отразено с фактура №*********/27.04.2021, отнасяща се за 616 броя с 9 206,08кв. м. килим вид „ANKARA“, с подадено заявление за сертификат за движение EUR.1 Аим0000448758 от 27.04.2021 г. и сертификат за движение EUR.1 № Аим0000448758 от 27.04.2021 г.; 3. МРН на МД 21BG001009AА206929 с дата на приемане 25.05.2021 г., отразено с фактура № *********/25.05.2021 отнасяща се за 46 броя с 1 240,00 кв. м. килим вид „ANKARA“, с подадено заявление за сертификат за движение Аим ********** от 25.05.2021 г. и сертификат за движение EUR.1 № Аим ********** от 25.05.2021 г.

На основание чл. 16, ал. 1 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, „Милат Карпет България“ ЕООД е подало заявления за сертификат за движение, които да удостоверят преференциален произход България на изнасяните килими. На основание чл. 16, § 2 от Допълнение I от Конвенцията, в кл. 4 „Държава, група държави или територия, откъдето се смята, че произхождат стоките" от заявленията за издаване на сертификат за движение и от сертификатите за движение EUR.1, дружеството жалбоподател било попълнило, че килимите, поставени под режим износ с горецитираните МД, са с преференциален произход България.

Извършена била проверка и съпоставка на данните и информацията от събраните в хода на проверката документи, въз основа на които проверяващите приели за установено, че през проверявания период, в програмен продукт Enterprise няма въведени поръчки за производството на килими „ANKARA“ в това число и за клиент AL BURAQ CARPET SARL AU, Кралство Мароко.

Приели, че поставените под режим износ килими „ANKARA“, с купувач AL BURAQ CARPET SARL AU, Кралство Мароко, били килими, допуснати за свободно обръщение със следните МД: 1.MRN на МД 21BG001009007198R2 с дата на приемане 26.04.2021 г., дата на вдигане на стоките 27.04.2021 г., описани във фактура № МЕХ2021000000973 от 22.04.2021 г., касаеща 601 броя килими „ANKARA“ с 9 078,16 кв.м. и 2. MRN на МД 21BG001009007199R1 с дата на приемане 26.04.2021 г., дата на вдигане на стоките 27.04.2021 г., описани във фактура № МЕХ2021000000971-972 от 22.04.2021 г., касаеща 610 броя килими „ANKARA“ с 9 086,08 кв.м.

От извършения цялостен анализ на документите и информацията, предоставени в хода на проверката и в частност на документите, относими към покупката на килимите, поставени под режим допускане за свободно обращение с МД, както и на документите, относими към продажбата на килимите, поставени под режим износ с МД, проверяващите приели за установено, че общо 18 164,24 кв. м. (1 211 броя) килими „ANKARA“ са килими, закупени от Milat Hali Sanayi ve Ticaret A.S., Република Турция - едноличен собственик на капитала на „Милат Карпет България“ ЕООД, са допуснати за свободно обращение от дружеството жалбоподател, а впоследствие са поставени под режим износ от проверяваното дружество с гореописаните МД.

Към митническите декларации за поставяне под режим допускане за свободно обращение, били представени сертификати за произход № ММ 0551479/ 22.04.2021 г. и № ММ 0551480/ 22.04.2021 г., удостоверяващи непреференциален произход TR (Турция) на килимите „ANKARA“. При деклариране на килимите „ANKARA“ за режим допускане за свободно обръщение, в ел. д. № 5/15-Кл.34а от МД с MRN 21BG001009007198R2 и от МД с MRN 21BG001009007199R1, проверяващите установили, че дружеството е декларирало държава на произход на стоките с код TR - Турция.

Проверяващите установили още, че при поставяне на стоките под режим износ с митнически декларации с MRN 21BG001009АА202749, 21BG001009АА202790 и 21BG001009АА206929, с държава на получаване Кралство Мароко, „Милат Карпет България“ ЕООД е декларирало неточни данни за произхода на килимите „ANKARA“ в кл. 34.1 от МД за износ, а именно държава на произход с код BG - България, с което е нарушило разпоредбите на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Проверката установила, че за тези килими дружеството касационен жалбоподател е подало писмено заявление по смисъла на чл. 16, § 1 и § 2 от Допълнение I от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, като е попълнило в сертификатите за движение EUR.1 и във формулярите на заявлението, че изнасяните килими „ANKARA“ са с преференциален произход България и същите са произведени във фабриката на проверяваното лице на територията на Република България. Проверяващите приели за установено, че „Милат Карпет България“ ЕООД е предоставило неверни данни за 18 164,24 кв. м. (1 211 броя) килими „ANKARA“ c произход TR (Турция), в резултат на което били издадени доказателства за преференциален произход - сертификати за движение EUR.1, удостоверяващи преференциален произход България.

На основание чл. 84к от Закона за митниците, дружеството жалбоподател било писмено уведомено за провеждането на заключително обсъждане на 05.12.2022 г. в 14:30 часа в стая 106, в сградата на ТД Митница Бургас с уведомление за провеждане на заключително обсъждане. Уведомлението било връчено на 28.11.2022 г. с разписка за връчване на упълномощено лице от дружеството. Тъй като представител или пълномощник на дружеството не се явил за провеждането му, на основание чл. 84к, ал. 1 от ЗМ не било проведено заключително обсъждане, за което бил съставен протокол рег. № 32-424568 от 06.12.2022 г.

За констатираните като нарушения на ЗМ, на жалбоподателя бил съставен АУАН № BG13032023/1000/M-718 от 13.03.2023 г. за нарушение на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, във вр. с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците; за нарушение на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, във вр. с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците; за нарушение на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, във вр. с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците; за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците. Актът бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя на 13.03.2023 г.

В законоустановения срок жалбоподателят е подал писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

За да потвърди НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Приел е, че АУАН и НП съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като фактическото описание на всяко нарушение е пълно и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е описана всяка от нарушените законови разпоредби. Формирал е извод за установеност на извършването на нарушенията, за които дружеството жалбоподател е санкционирано. Приел е, че материалният закон и санкционната разпоредба на чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 235, ал. 1 от ЗМ са приложени правилно.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касационният жалбоподател „Милат Карпет България“ ЕООД е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Изложените в касационната жалба възражения за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав намира за неоснователни.

Обжалваното НП е издадено от началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ – Бургас, който видно от представените по делото пред Районния съд Заповед № 2401 от 30.07.2021 г. и Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, е притежавал необходимата компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона за митниците, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Според нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като следва да е установено дали извършеното деяние съставлява административно нарушение, датата и мястото на извършването му, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Именно в писмения констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594 от 19.12.2022 г., съставен на основание чл. 84л от ЗМ, се съдържа посочената информация, въз основа на която може да се направи извод дали е извършено административно нарушение, неговата правна квалификация, лицето, което го е извършило. Докладът, с доказателствата приложени към него, съгласно ал. 4 от същата разпоредба, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие е и съставяне на АУАН. Срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от този момент, поради което АУАН е съставен при спазване сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Относно неучастието на касационния жалбоподател в обсъждането на доклада по чл. 84л, ал. 1 от ЗМ, следва да се има предвид, че дори да се приеме за нарушение, то същото не е от категорията на съществените, за да е годно да обуслови отмяна на НП. Писменият констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594 от 19.12.2022 г. е бил връчен на управителя на „Милат Карпет България“ ЕООД на 22.12.2022 г., видно от разписка за връчване. За установените нарушения е бил съставен АУАН, срещу който дружеството е подало възражение, обсъдено от административнонаказващия орган при издаване на НП. Възражението за допуснато нарушение на правото на защита на дружеството е неоснователно.

Неоснователно е възражението на касатора, че Справка за готови и полуготови килими, приложена към Протокол с рег. № 32- 292109 от 31.08.2022 г. няма качеството на официален документ, който може да бъде ползван в рамките на административно-наказателното производство и съответно, следва да бъде изключен като документ, на който да се позовава. Следва да се посочи, че този документ е съставен във връзка с извършената проверка по чл.84 и сл. от ЗМ, която е завършила със съставянето на констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г.. Съгласно чл. 84ж за неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 55, ал. 1 от ДОПК при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. В този смисъл по отношение документите, представени на чужд език, митническите органи не са длъжни, а могат да задължат субекта да представи превод на български език, респективно да извършат превод за сметка на субекта. В случая обаче документа е съставен както на български, така и на чужд език и доколкото не е имало спор относно неговото съдържание, след като административния орган е разполагал със знания за чуждия език, то липсата на превод не е довело до неизясняване на фактите по проверката.

Наред с гореизложеното този документ е приет по делото в първото проведено заседание на 04.12.2023 г., когато е приложена цялата АНП. В това заседание не е оспорен от жалбоподателя, като неговото съдържание не е опровергано и от останалите събрани по делото доказателства. Действително съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 134 от НПК когато документ е съставен на чужд език, същият се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач. По делото обаче спор относно неговото съдържание не е повдиган. Наред с гореизложеното този документ изхожда именно от касатора, който като негов издател следва да е наясно с неговото съдържание. В този смисъл липсата на превод не е довело до ограничаване правото му на защита.

В случая обаче АУАН и НП не са издадени въз основа тази справка, а въз основа на констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г., и по силата на чл. 84л, ал.3 от ЗМ фактическите констатации в този доклад след като са подкрепени с доказателства, се смятат за истински до доказване на противното. Дори Справка за готови и полуготови килими, приложена към Протокол с рег. № 32-292109 от 31.08.2022 г., да е послужила като едно от основанията за съставяне на процесния доклад, то нейното съдържание не е опровергано от останалите събрани във връзка с проверката доказателства. Следва да се посочи, че в производството по чл. 84 - 84м от ЗМ проверяваното лице има възможност да ангажира всякакви доказателства в подкрепа на своя защита, включително и назначаване на експертиза (чл. 84д, ал. 5 от ЗМ) Липсват данни за формулирани такива искания, поради което не може да се приеме тезата на касатора, че случая не е изяснен в достатъчна степен.

В касационната жалба е въведено и възражение за липса на извършени нарушения, като се посочва, че митническите декларации, приобщени като доказателство по делото, не съдържат клетка 34.1. За да се произнесе по възражението, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че лице което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението. Посочените разпоредби на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция уреждат процедурата по издаване на сертификат за движение EUR.1 или EURMED, както и предвиждането на санкция при съставяне на документ, който съдържа невярна информация, с цел получаване на преференциално третиране на продукти, отнасящ се при търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко. Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ЗМ всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1.

С нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ е предвидено, че всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. С изменението на ал. 2 на същата разпоредба (ред., ДВ, бр. 58 от 2016 г.) е предвидено, че декларирането се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни. В този смисъл са и показанията на св. Р. Т., според която след подаването на информация от дружеството по електронен път, тя е видна от програмата МИС3А, от която са извлечени приложените поделото данни, според които дружеството жалбоподател е посочило в МД за поставяне под режим износ държава на произход - България. По делото на Районния съд са представени декларации MRN на МД 21BG001009007198R2 и MRN на МД 21BG001009007199R1, с които „Милат Карпет България“ ЕООД е декларирало, че закупените от „Milat Hali Sanayi Ve Ticaret“ A.S килими „ANKARA“ са с държава на произход с код TR - Турция. Обоснован е формираният извод, че горепосочените килими не са произведени от дружеството „Милат Карпет България“ ЕООД, като не са с произход Република България, както е посочено в описаните по-горе декларации на дружеството, като реалният произход на описаните стоки е Република Турция - държава извън Европейския съюз, което обосновава формирания от АНО извод, че декларираните данни в декларацията за поставяне под режим износ от дружеството касационен жалбоподател относно държавата на произход на килимите са неверни.

Видно от приложените към АНП заявления за издаване на сертификати за движение EUR.1 за килими „ANKARA“, „Милат Карпет България“ ЕООД е посочило преференциален произход България, което е попълнило и в к. 4 от заявленията за издаване на сертификати за движение, представляващи неверни данни. Предвид посоченото, обоснован се налага и изводът за нарушение на разпоредбите на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция. Настоящият касационен състав намира за установено по несъмнен начин извършването на нарушенията описани в т. 1, т. 2 и т. 3 от НП.

Съгласно чл. 269, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 под режим износ се поставят съюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на съюза. В хода на проверката митническите инспектори установили, че към 26.04.2021 г. - датата на подаване и приемане на MRN на МД 21BG001009АА202749 килими „ANKARA“, са били със статус на несъюзни стоки. От представената разпечатка на данни от МИСВ за МД с MRN 21BG001009007198R2 се установява, че вдигането на стоките е съответно от 27.04.2021 г. Към датата на подаване на митническата декларация с MRN 21BG001009АА202749, т.е. към 26.04.2021 г. статусът на стоките с произход от Турция, е бил „несъюзен статус“. Турция не попада в кръга на държавите от ЕС, чиито стоки могат да бъдат при допускане на свободно обращение със статут на „съюзни стоки“, поради което е установено извършването и на нарушенията по т. 4 от НП.

Настоящият касационен състав приема, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушенията и обществените отношения, които те засягат, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянията представляват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Размерът на всяко от наложените административни наказания е определен в съответствие с минимално предвидения по чл. 235, ал. 1 от ЗМ - имуществена санкция за юридически лица в размер на 500 лева.

Направено е възражение за липса на произнасяне по заявено пред Районния съд искане за назначаване на комплексна счетоводна и икономическа експертиза. Дружеството жалбоподател е направило пред първоинстанционния съд доказателствено искане за назначаване на експертиза, което искане е оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 31.01.2024 г. последно открито заседание по делото. Възражението на касатора е неоснователно.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че „Милат Карпет България“ ЕООД е осъществило състава на административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателна му отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е правилно. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 29.03.2024 г. постановено по АНД № 1368/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Милат Карпет България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър“ № 42, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.