Определение по адм. дело №887/2025 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по жалба с вх. № 5192/ 05.11.2025 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Е. О. П., родена на [дата]., гражданка на Руската федерация, адрес за кореспонденция общ. Велико Търново, с. Беляковец № 263, срещу мълчалив отказ за произнасяне на компетентния орган в ОД на МВР – Велико Търново, по Заявление с вх. № *********/ 06.08.2025 г. на ОД на МВР – Велико Търново за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. С определение от 07.11.2025 г. като страни са конституирани жалбоподателя Е. П. и ответник директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, като от последния е изискана, делото е насрочено в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. и от ответника е изискано да представи преписката по Заявление с вх. № *********/ 06.08.2025 г. на ОД на МВР – Велико Търново, подадено от жалбоподателката.

С придружително писмо от 13.11.2025 г., директорът на ОД на МВР – Велико Търново е представил наличните в дирекцията документи във връзка със Заявление № 366000-1018/ 11.08.2025 г., подадено от Е. О. П., за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ. Заявил е, че след събиране и обработка на данни, заявлението е препратено по компетентност на дирекция „Миграция“ в МВР, при което той не е надлежна страна по спора и моли да бъде заличен като ответник по делото. В писмото е посочено също, че производството по подаденото от Е. П. заявление е приключило с решение от 05.11.2025 г., издадено от дирекция „Миграция“, с което е предоставено постоянно пребиваване на лицето, последвало е плащане на съответната държавна такса и продължава процедурата по издаване на български личен документ на картов носител.

Като взе предвид изложеното в жалбата, приложените към същата доказателства и тези, представени от директора на ОД на МВР - Велико Търново, намира за установено следното:

Е. О. П. е гражданин на Руската федерация с разрешено продължително пребиваване в Република България, сключен брак с български гражданин и работеща в страната. Със заявление подадено в ОД на МВР – Велико Търново и входирано с № *********/ 11.08.2025 г. на дирекцията, същата е поискала право на постоянно пребиваване в България на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ. След извършване на съответните справки и съгласувания, с писмо от 18.10.2025 г., заявлението, заедно с преписката по него и положително становище от началника на група „Миграция“ в ОД на МВР – Велико Търново, са били изпратени на директора на дирекция „Миграция“ в МВР, за разглеждане по компетентност. С Решение № 347652/ 05.11.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“, във връзка с подаденото от нея заявление и на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ, на Е. П., родена на [дата]., с [ЛНЧ], е разрешено право на постоянно пребиваване в Република България. Решението е изпратено на началника на група „Миграция“ в ОД на МВР – Велико Търново на дата 05.11.2025 г., по делото не се съдържа нарочно съставен документ, доказващ връчването му на заявителя. От представената квитанция за заплатена сума от Е. П. към ОД на МВР – Велико Търново за извършване на услуга може да се направи извод, че решението на директора на дирекция „Миграция“ е било доведено до знанието на жалбоподателката най-късно на датата на плащането.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира на първо място, че по делото неправилно е конституиран като ответник директорът на ОД на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагана на ЗЧРБ, по подадените заявления за предоставяне на право на пребиваване се разглеждат от директора на дирекция „Миграция“, директорите на ОД на МВР или оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на случаите, в които се иска получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване обаче, разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ППЗЧРБ изрично определя, че компетентен да разгледа заявлението и вземе решение по него, е единствено директорът на дирекция „Миграция“. Съответно, последният се явява и надлежния ответник при оспорване на сочения от жалбоподателката мълчалив отказ /чл. 153, ал. 1 от АПК/ - обстоятелство, което не е било съобразено от съда. Това налага директорът на ОД на МВР – Велико Търново да бъде заличен като ответник по настоящото дело и като такъв да бъде конституиран директорът на дирекция „Миграция“ в МВР – гр. София.

На следващо място съдът счита, че подадената от Е. О. П. жалба, е недопустима за разглеждане в настоящото производство. Както се посочи, жалбоподателката е заявила като предмет на оспорване мълчалив отказ на компетентния орган, поради непроизнасянето му в определения от закона срок, при липса на данни за удължаване на срока. Описаната по-горе фактология обаче установява, че е налице изрично произнасяне по подаденото от Е. П. заявление, макар и извън срока по чл. 34, ал. 2, изр. първо от ППЗЧРБ, но най-късно към дата 05.11.2025 година. Освен това данните от наличните в делото документи сочат на вероятност срокът да е бил удължен, каквато възможност дава чл. 34, ал. 2, изр. второ от правилника, макар заявителят да не е бил надлежно уведомен. Така или иначе, към настоящия момент, а и към момента на подаване на жалбата, е било налице изрично произнасяне на компетентния орган, с нарочен административен акт по смисъла чл. 21, ал. 1, предл. първо от АПК, при това с търсения от заявителя резултат - предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България.

Това от една страна изключва наличието на сочения от оспорващото лице мълчалив отказ, доколкото по повод едно и също заявление не може да съществуват едновременно изрично произнасяне и мълчалив отказ, като съдебната практика приема, че сроковете за произнасяне на административния орган в общия случай са инструктивни и макар извършено след изтичането им, изричното произнасяне на административния орган е валидно. Липсата на сочения мълчалив отказ на компетентния орган по нейно заявление с вх. № *********/ 11.08.2025 г. ОД на МВР – Велико Търново, е достатъчно основание жалбата на Е. О. П. да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК.

Извън горното, предвид постановения от директора на дирекция „Миграция“ в МВР резултат, за Е. П. не съществува и правен интерес от оспорването на издадения административен акт. Интересът от обжалване е свързан с накърняване на правната сфера на оспорващия, каквото в процесния случай няма, тъй като е налице изцяло позитивен за жалбоподателката акт, удовлетворяващ заявеното искане. Наличието на правен интерес също е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на защита от актове на администрацията пред съда, съответно липсата на такъв е самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане, съгласно приложимата разпоредба на чл. 159, т. 4 от АПК.

Посочените съображения мотивират становището за недопустимост на направеното оспорване, поради което след конституирането на надлежния ответник, подадената жалба, дала начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на делото, по аргумент от чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от АПК, в полза на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани исканите от нея разноски. Разноски в на ответника също не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от АПК, заличава като ответник по адм. дело № 887/ 2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново. Конституира като ответник по адм. дело № 887/ 2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново директора на дирекция „Миграция“ при Министерството на вътрешните работи, с адрес за призоваване гр. София, [улица].

Заличава като дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. дело № 887/ 2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново 25.11.2025 г., от 9:30 часа.

На основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК оставя без разглеждане жалба вх. № 5192/ 05.11.2025 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Е. О. П., родена на [дата]., гражданка на Руската федерация, адрес за кореспонденция общ. Велико Търново, с. Беляковец № 263, срещу мълчалив отказ за произнасяне на компетентния орган, по Заявление с вх. № *********/ 06.08.2025 г. на ОД на МВР – Велико Търново за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Прекратява производството по адм. д. № 887/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.