РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от "П 82" ЕООД, с ЕИК..., със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., жк "Ч", П.з "Д л", представлявано от управителя и ЕСК -
Й.Г.Г., действащ чрез пълномощника адв. В.Д. Д. - ВТАК, въззивна жалба, е
Решение .../07.07.2021 г. по гр.д. № 491/2021г. по описа на ВТРС, с което
първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна на основание чл.79,
ал.1 вр. чл.266 ЗЗД, да заплати на “Н2О 2012” ЕООД, ЕИК..., със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул."Л.К." № ..., ап...., представлявано от управителя
и ЕСК - Д.Д.Д., сумата от 5820 лв. с ДДС /пет хиляди осемстотин и двадесет
лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за
транспортна услуга от 26.10.2020г. - изтегляне и репатриране на
катастрофирал влекач “Ман ТГХ 18” с рег. №.. и полуремарке с рег. №...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция до пълния
й предявен размер от 7380 лв. /седем хиляди триста и осемдесет лева/.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, като вместо него се постанови отхвърлително съдебно решение по
така предявената осъдителна искова претенция, поради неоснователност и
недоказаност на същата. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд, поради несъответствието им със
1
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертното
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и
аргументи, касаещи така уважения размер на исковата претенция. С оглед
преценката на същите, се налага извод за липса на облигационна връзка
между страните, респ. за дължимост на претендирата от въззиваемата страна,
престация /незаплатено възнаграждение/, за което са изложени конкретни
съображения, придружени с подробен доказателствен анализ.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 06.10.2021г., чрез
процесуалния й представител адв. В. З., която в законоустановения
двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, не е подала писмен отговор.
Във въззивното производство няма наведени твърдения за нови и
нововъзникнали факти /обстоятелства, и съответно да са посочени и
представени доказателства за тях по смисъла на чл.266, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Страните не правят доказателствени искания на основание чл. 266, ал.3 ГПК,
в настоящото производство.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание въззивната страна, чрез своя процесуален представител заявява, че
поддържа изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба. Излага
съображения, които по своята правна същност са индентични с изложените
във въззивната жалба, представя списък по см. на чл.80 ГПК, досежно
сторените разноски при разглеждане на делото рамките и на двете съдебни
инстанции. Прави възражение по см. на чл.78,ал.5 ГПК, досежно хонорара на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
Последният от своя страна изразява становище за правилност на
постановения първоинстанционен акт, поради което същият следва да бъде
потвърден. Излага конкретни съображения, придружени с доказателствен
анализ, представя списък на сторените разноски по см. на чл.80 ГПК.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на
проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение е постановено при
липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието
на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на
процесуалното право на иск. Въпреки това, настоящата съдебна инстанция
намира, че същото се явява недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд, тъй като
последният се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Съображенията
за този извод, се извеждат от твърденията на ищеца /въззиваемата страна в
настоящото производство/ в рамките на първоинстанционното производство,
изложени в подадената искова молба с вх. № 8605/23.11.2020г., както и от
2
подадената молба от 23.03.2021г., съдържаща уточнения на фактическите
основания, от които ищецът по първоинстанционното производство е извел
претендираното от него субективно материално право за заплащане на сумата
от 7380 лв. /седем хиляди триста и осемдесет лева/, за осъществената дейност
по репатриране и извозване до крайна точка на катастрофирал тежкотоварен
автомобил и ремарке, подробно индивидуализирани в исковата молба. С
определение № 384/26.02.2021г., първоинстанционният съд е дал правна
квалификация на спорното правоотношение, като е подвел фактическите
твърдения на страните под диспозицията на нормата на чл.79, ал.1 вр. чл.266
ЗЗД, т.к. приел е, че се касае за неизпълнение на договорно правоотношение
между страните, като на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК е разпределил
доказателствената тежест между страните, като ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно
възникнала между него и ответника, договорна облигационна връзка, респ.
конкретния размер на вземането си по същата.
За настоящата съдебна инстанция се формира извода, че
първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на
процесното правоотношение между страните. В своята искова молба, ищецът
в първоинстанционното производство, твърди, че е извикан да осъществи
дейност по репатриране и превозване на катастрофиралия тежкотоварен
автомобил и ремарке от органите на МВР, поради обстоятелството, че е
притежавал необходимата техническа обезпеченост да осъществи
необходимите действия, т.е. пристигайки на мястото на настъпилото ПТП,
същият е започнал да осъществява фактически действия по изтегляне и
репатриране на катастрофиралия автомобил, без да е бил изрично натоварен
за това от лицето, което е отговаряло за стопанисването и ползването на
катастрофиралия подвижен състав, в настоящата хипотеза това е бил
ответникът по първоинстанционното производство, който макар и да не е бил
собственик на същите, по силата на валидна облигационна връзка между него
и собственика, е притежавал правното качество на ползвател на същите, като
е имал задължение да ги поддържа в пълна изправност и да заплаща
необходимите разходи за ремонт на същите /вж. Договор от 01.06.2016г. и
Договор от 15.07.2016г., представени като писмени доказателства, ведно с
исковата молба/. Предприемайки фактически извършването на “работа”, т.к.
дейността по изтегляне и репатриране на МПС, без да е бил изрично
натоварен за това от горепосоченото лице - техен ползвател, като в
субективните му представи е съществувало знанието, че действителното
задължение за това не принадлежи нему, а на собственика, респ. ползвателя,
както е в настоящата хипотеза, то е налице фактическият състав на воденето
на чужда работа без пълномощие по см. на чл.60 и сл. от ЗЗД. Наличието на
друга, според настоящия съдебен състав, правна квалификация на спорното
материално правоотношение между страните, обуславя осъществяването на
преквалификация на фактическите твърдения на страните и на това основание
ново разпределение на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване
от страна на всяка една от тях, респ. изрично указване на последиците на
доказателствената тежест. Във връзка с гореизложеното,
3
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо, поради произнасяне от първоинстанционния съд по
непредявена от страната искова претенция, като делото бъде върнато за ново
разглеждане на компетентния първоинстанционен съд.
С оглед изхода на настоящото производство, както и липсата на произнасяне
на настоящата съдебна инстанция по съществото на спорното материално
правоотношение, настоящата съдебна инстанция няма правно основание за
произнасяне по така направените искания за присъждане на сторените от
страните по делото, разноски.
Предвид горното и на основание чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, поради произнасяне по непредявена от
ищеца в рамките на първоинстанционното производство - “Н2О 2012” ЕООД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул."Л.К." № ..., ап....,
представлявано от управителя и ЕСК - Д.Д.Д., искова претенция, Решение
.../07.07.2021 г. по гр.д. № ../2021г. по описа на ВТРС, с което
първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна на основание чл.79,
ал.1 вр. чл.266 ЗЗД, да заплати на “Н2О 2012” ЕООД, ЕИК..., със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул."Л.К." № ..., ап...., представлявано от управителя
и ЕСК - Д.Д.Д., сумата от 5820 лв. с ДДС /пет хиляди осемстотин и двадесет
лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за
транспортна услуга от 26.10.2020г. - изтегляне и репатриране на
катастрофирал влекач “Ман ТГХ 18” с рег. №.. и полуремарке с рег. №...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция до пълния
й предявен размер от 7380 лв. /седем хиляди триста и осемдесет лева/.
ВРЪЩА гр.д. № 491/2021г., по описа на РС - Велико Търново за ново
разглеждане от същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5