№ 323
гр. гр.Велинград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10, с които се
иска да бъде установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество
главница в размер на 824.09 лева (осемстотин двадесет и четири лева и девет
ст.) по Договор за потребителски кредит № 30040243167 от 25.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението27.10.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в
размер на 301.32 лева (триста и един лева и тридесет и две ст.), за периода
15.07.2020 г. до 04.08.2021г., лихва за забава в размер на 98.21 лева
(деветдесет и осем лева и двадесет и една ст.), за периода от 16.11.2019 г. до
04.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 450 от 29.10.2021
г., по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г., кумулативно съединени с
осъдителни искове с правно основание по чл. 79 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 221.18
1
лева (двеста двадесет и един лева и осемнадесет ст.), представляваща
възнаграждение за закупена услуга Фаст, както и сумата от 331.80 лева
(триста тридесет и един лева и осемдесет ст.), представляваща
възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законна лихва до
изплащане на задължението- 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение № 450 от 29.10.2021 г., по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г.,
като съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендират възнаграждение за закупена услуга Фаст и услуга Флекси,
поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск, а за кумулативно съединените искове е налице правен
интерес поради подаване в срок възражения от длъжниците. Твърди, че
между него и ответниците, солидарни длъжници, на 25.10.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 30040243167, по силата на който
длъжникът е получил сума в размер на 1000 лв., която се е задължил да върне
в срок от 24 месеца, при вноската в размер на 60.78 лв., Годишен процент на
разходите в размер 48.94 %, Годишен лихвен процент: 41.00 %, Лихвен
процент на ден: 0.11 %, като общото задължение по кредита е в размер на
1458,61 лв.. Поддържа се, че е закупена допълнителна услуга – Фаст, по която
ответникът дължи сума в размер на 300.00 лв., а за закупена услуга Флекси в
размер на 450.00 лв., с размер на вноска по закупени допълнителни услуги е
31.25 лв., поради което общото задължение по кредита и по пакетите
допълнителни услуги е в размер на 2208,61 лв., с общ размер на вноската
92,03 лв. Излага, че нa 27.02.2020 г. между страните е сключен Анекс № 1 към
ДПК № 30040243167, с който страните се договорили да бъде намален
размерът на погасителни вноски № 4, които да бъдат заплатени в края на
погасителния план, ведно с нов коригиран погасителен план, като броят на
погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя. На 16.04.2020 г. между
страните е сключен Анекс № 2 към ДПК № 30040243167, с който страните се
договорили да бъде отложени погасителни вноски № 5, 6 и 7, които да бъде
заплатени в края на погасителния план, към който е подписан нов
погасителен план, съобразно който броят на погасителните вноски е променен
от 25 на 27 броя. Сочи се, че е уговорена възнаградителна лихва в размер на
2
458,61 лева. Поддържа се, че ответникът е избрал да се възползва от
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, като до момента е заплатил
сума в размер на 78,82 лева по услуга „Фаст“, а по услугата „Флекси“ сума в
размер на 118,20 лева. Твърди се, че длъжникът е погасил изцяло седем пълни
погасителни вноски и една непълна, поради което задължението му е станало
предсрочно изискуемо на 04.08.2021 г.. Сочи, че за периода от изпадане на
длъжника в забава от 21.01.2020 г. до 04.08.2021 г. солидарните длъжници
дължат и лихва за забава в размер на 98,21 лв.. Поради изложеното моли
съдът да уважи предявените установителни и осъдителни искове. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. А. Х., депозира отговор с вх.№
2733/30.05.2022 г., а ответницата Ф. С. Х. депозира отговор с
вх.2735/30.05.2022 г., в които изразяват становище, че исковете са допустими,
но неоснователни. Поддържат, че процесния договор е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент па разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер -
пет пъти размера на законната лихва. Поддържа се, че допълнителните
услуги, които са уговорени, ведно с договорената възнаградителна лихва
водят до увеличаване общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърля 48,94 % и възлиза на около
215,00 %, поради което размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По тези съображения се поддържа, че процесният договор за
кредит като нищожен не поражда 2 правно действие, недействителен е на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1,
преда. 3 от ЗЗД и съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата му стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Навеждат се доводи, че по същите съображения с Разпореждане № 911 от
01.11.2021 г Районен съд -Велинград потвърдено с Определение №1 от
04.01.2022г. на Окръжен съд – Пазарджик заявлението е отхвърлено за
процесните услуги. Твърдят се, че не са искани допълнителни услуги.
Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
него и И. А. Х. и Ф. Сбари Х. е налице валидно облигационно отношение, по
Договор за потребителски кредит № 30040243167 от 25.10.2019 г., изменен с
Анекс № 1 от 27.02.2020 г. и Анекс № 2 от 16.04.2020 г. към него, по силата
на които е предоставил на ответниците процесната сума, а за тях е възникнало
задължение за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в
претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. В тежест
на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и
възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С доклада по делото са приети за безспорни между страните
обстоятелствата, че на 25.10.2019 г. между тях е сключен Договор за
потребителски кредит № 30040243167, по силата на който ответниците са
получили сума в размер на 1000 лв., която се задължили да върнат в срок от
24 месеца, при Годишен лихвен процент: 41.00 %, Лихвен процент на ден:
0.11 %, като закупили допълнителна услуга – Фаст, по която дължат сума в
размер на 300.00 лв., и услуга Флекси, по която дължат сума в размер на
размер на 450.00 лв., или общото задължение по кредита и по пакетите
допълнителни услуги е в размер на 2208,61 лв.. Ответниците са погасили
седем пълни вноски, всяка в размер на 92,03 лв. и една частично, като са
изпаднали в забава, считано от 21.01.2020 г.. Договорът е изменян, съобразно
Анекс № 1 от 27.02.2020 г. и Анекс № 2 от 16.04.2020 г., като е увеличен
броят на погасителните вноски от 24 на 27 броя, респективно е удължен
срокът му за погасяване. Изложеното се установява и неоспорени заверени
преписи на двустранно подписани: Договор за потребителски кредит №
30040243167/25.10.2019г, погасителен план, искане за отпускане на кредит,
Анекс № 1 от 27.02.2020 г. и погасителен план към него, Анекс № 2 от
16.04.2020 г. и погасителен план към него, извлечение по процесния кредит
от 23.02.2022 г..
Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне на
услуга „Фаст“, за която ответниците са се задължили да заплатят на
4
кредитора и сумата от 300 лева, както и предоставянето на услуга
„Флекси“, за която ответниците са се задължили да заплатят на кредитора и
сумата от 450. Срещу посочените възнаграждения ищцовото дружество е
приело да предостави на длъжниците приоритетно разглеждане на кредита и
гъвкав погасителен план. Видно от договора за потребителски кредит
страните са уговорили, че общото задължение на ответника по кредита в това
число относно услугата „Фаст“ и „Флекси“ възлиза 2208,61 лева, платими на
24 месечни вноски – всяка в размер на 90,03лева, с изключение на последната,
която е в размер на 91,92 лева, а .
Предвид твърденията на страните и посочените по- горе писмени
доказателства съдът намира, че по делото се установява възникването на
заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответника на парично
задължение за връщане на получената сума.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответниците са изплатили по сключения договор сума в общ
размер на 604,17 лв., от които 522,33 лв. са отнесени както следва: 175,91 лв.-
главница, 149,40 лв.- възнаградителна лихва, за периода от 15.11.2019 г. до
15.07.2020 г., 197,02 лв.- възнаграждение за допълнителни услуги, с падеж от
15.11.2019 г. до 15.07.2020 г.. От ищцовото дружество са посочени като
платени от ответниците и сумата от 81,84 лв., които обаче не са отразени като
намаляващи възникналото задължение. Вещото лице е установило, че ако
общата сума на допълнителните услуги, които са закупени по договора в
размер на общо 750 лв. бъде включена в общите разходи по кредита,
формиращи ГПР, то последният би бил равен на 116,40 %. В заключението е
посочено, че за целия срок на договора задълженията на Ответниците са в
размер на: сумата от 824 лв.- главница, сумата от 301,32 лв.- възнаградителна
лихва, за периода от 15.07.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата от 552,98 лв.- такси
за услуги „Фаст“ и „Флекси“. Вещото лице е посочило, че към 01.02.2019 г.
непогасени са останали следните суми: 583,19 лв.- главница, 70,86 лв.-
възнаградителна лихва, за периода от 02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., 27,10 лв.-
такса за оценка на кредитно досие, 137,65 лв.- такси за услуги Фаст“ и
„Флекси“.
Съдът предвид правото да извърши служебна проверка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, намира че уговорените такси,
5
посочени като допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в него са
неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Настоящият съдебен състав намира, че т.нар.
„допълнителен пакет услуги“, за които е уговорено възнаграждение в размер
почти равен на този на предоставения заем, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора – заявителят изрично е уточнил, че
сумата се дължи за предоставените допълнителни възможности на
потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията по
погасителния си план, както и за ускорено разглеждане на искането му. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от
кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния
пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Добавена към уговореното възнаграждение по договора (а и само по себе си),
възнаграждението за допълнителния пакет услуги надхвърля размера на
предоставената главница по договора, т.е. несъмнено води до многократно
превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса
на основание за дължимост на това вземане.
Предвид изложеното при съобразяване общия размер на
първоначалната цена на кредита от 2208,61 лв., която е безспорна между
страните, общия размер на погасените вноски от ответниците- 604,17 лв.,
нищожността на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, по
които е начислено възнаграждение в общ размер на 750 лв., размерът на
уговорената между страните възнаградителна лихва- 458.61 лв., както и
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и т. 1 от ТР № 3/2017 от 27 март 2019, на ОСГТК,
съдът намира, че те са погасили вземанията на ищцовото дружество както
6
следва: общо 9 пълни погасителни вноски следователно общо 295,87 лв.-
главница и 251,15 лв.- възнаградителна лихва по тях, което прави общо
сумата от 547,02 лв. (съобразно погасителни планове), с разликата до 604,17
лв. или със сумата от 57,15 лв. са погасили изцяло вземането за
възнаградителна лихва по 10- та вноска в размер на 25,27 лв. и частично
вземането за главница до сума в размер на 4.84 лв. (36.72-31.88=4.84).
Следователно считано от падежа на тази вноска (15.08.2020 г.) те са
изпаднали в забава и следователно дължат и мораторна лихва считано от
16.08.2020 г. до 04.08.2021 г. (при съобразяване диспозитивното начало в
гражданския процес) върху непогасената главница в размер на 672.25 лв.
(1000-295,87-31.88лв.=672.25 лв.). Предвид установената по делото забава за
заплащане на остатъка от главницата по заема и при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът изчисли, че ответниците дължат
обезщетение за забава в размер на 66,11 лв. върху непогасената главница, за
периода от 16.08.2020 г. до 04.08.2021 г. както и възнаградителна лихва в
размер 183,40 лв. (458,61-251,15-25,27=183,40), за периода 15.09.2020 г. до
04.08.2021г.. Следователно предявените установителни искове следва да
бъдат уважени до посочените размери, а за разликата над тях следва да бъдат
отхвърлени. Предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло предвид нищожността на клаузите, въз основа на които е уговорено
заплащане на възнаграждения за допълнителни пакети услуги Фаст“ и
„Флекси“. Претендираните в настоящото производство суми, формирани след
начисляване към първоначалната цена на кредита (1458.61 лв.), за
допълнителни услуги на основание неравноправните, респективно нищожни
клаузи от процесния договор са недължими, независимо от начина, по който
ищцовото дружество е отнасяло плащанията по тях във връзка с процесния
договор.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от установителните исковете или сума в размер на 365,95 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство, съгласно
7
доказателствата и списък по чл. 80 ГПК (при съобразяване, че
юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение за вещо лице
се дължи по всички предявени искове, както и единствено размерът на
платената държавната такса по установителните искове). На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответницата се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете и по осъдителните искове, които са отхвърлени изцяло, но
доколкото не се претендират и не са представени доказателства да са сторени
такива съдът не следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и
Ф. С. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 672.25 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040243167 от
25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда- 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установения размер от 672.25 лв. до
претендираният от 824.09 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 450 от 29.10.2021 г., по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и
Ф. С. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 183,40 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода 15.09.2020 г. до 04.08.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установения размер от 183,40 лв. и за
периода 15.09.2020 г. до 04.08.2021г., до претендирания размер от 301.32 лева
и за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 450 от 29.10.2021 г., по ч.гр.д. № 1069, по описа ВРС за 2021 г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********,
8
с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че И. А. Х., ЕГН **********и Ф. С.
Х., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 66,11 лв., представляваща лихва за забава
върху непогасената главница, за периода от 16.08.2020 г. до 04.08.2021 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установения размер от 66,11 лева и за
периода от 16.08.2020 г. до 04.08.2021 г., до претендирания размер от 98.21
лева и за периода от 16.11.2019 г. до 04.08.2021 г.,за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 450 от 29.10.2021 г., по ч.гр.д. № 1069, по описа
ВРС за 2021 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, против И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Сърница, ул. „Чепино“ № 10, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищцовото дружество сумата от 221.18 лева (двеста двадесет и един лева и
осемнадесет ст.), представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст,
както и сумата от 331.80 лева (триста тридесет и един лева и осемдесет ст.),
представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със
законна лихва до изплащане на задължението- 28.02.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.
„Чепино“ № 10 и Ф. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница,
ул. „Чепино“ № 10 ДА ЗАПЛЯТЯТ НА Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365,95
лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство по
предявените установителни искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9