О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ – 9 състав
в
закрито заседание на двадесет и четвърти март
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша
докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. № 892 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 60, ал. 1 т. 3 от ЗБН, обективно евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, обективно евентуално съединен с иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.
3 от ЗЗД.
Исковете по чл. 60 ЗБН и чл. 135 ЗЗД, посочени в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН,
са предвидени в защита на потестативни права на кредиторите на банката в
несъстоятелност, чието упражняване може да бъде осъществено само по съдебния
ред, регламентиран с разпоредбите на чл. 59, 60, 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД, вр. чл.
62, ал. 1 ЗБН чрез предявяване на иск от кредитор или от синдиците или фонда в
качеството им на процесуални субституенти на кредиторите на масата на
несъстоятелността на банката.
Упражняването
на правата на кредиторите по чл. 59, 60, 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД чрез успешно
проведени искове, предявени по реда на чл. 62, ал. 1 ЗБН, има за последица
пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения по смисъла
на чл. 124, ал. 3 ГПК, което предпоставя извод, че изтичането на предвидения от
закона (чл. 62, ал. 1 ЗБН) преклузивен срок за упражняване на посочените
потестативни права, при съобразяване на обстоятелството, че тези права могат да
бъдат упражнени само по исков ред, погасява същите.
За процеса няма спор, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с Решение от 22.04.2015 г.
по т.д. №7549/2014 г. на СГС. Към този момент, съгласно чл.62 ал.1 от ЗБН, в редакцията до изменението в ДВ
бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл. 60, ал.1, т.3 ЗБН и чл.
135 ЗЗД е бил двугодишен от датата на откриване на производство по
несъстоятелност на банката и в конкретния случай, е изтекъл на 22.04.2017 г.
Факт е, че с последващо законодателно изменение е бил
уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59, чл. 60 и чл. 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД за попълване масата на
несъстоятелността.
Факт е също така, че с
пар.7 от ЗИДЗБН (ДВ
бр.22/13.03.2018 г.)
изрично е било придадено
обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове да се прилага и за заварените
правоотношения.
Разпоредбата,
уреждаща обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН-пар.
7 от ЗИДЗБН (ДВ бр.22/13.03.2018 г.) е обявена за противоконституционна с
Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. на КС на РБ. С това решение Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 – 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН
/обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019
г./, чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г. доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.,
в сила от 19.04.2019 г./, § 16 от ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в
сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., в сила от 16.03.2018 г./, като нарушаващи принципа на правовата
държава /чл. 4, ал. 1 от Конституцията/, принципа на равнопоставеност пред
закона /чл. 6, ал. 2 от Конституцията/, принципа на гарантиране и
неприкосновеност на частната собственост /чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията/. Решението е обнародвано в ДВ бр. 48/2021 г.
Влезлите в
сила решения на КС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички
и съдът е длъжен служебно да я зачита. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ,
актът, обявен за противоконституционен или съответната негова част, не се
прилага от деня на влизането на решението в сила, а по силата на чл. 151, ал. 3
КРБ частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва
действието си.
Съгласно
Решение № 3 от 28.04.2020 г. постановено по конституционно дело № 5 от 2019 г. по отношение на заверените от
решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения,
предмет на висящи съдебни производство, противоконституционният закон не се
прилага. Народното събрание
урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен
закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ
действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително
действие.
Изложеното по-горе в свое
обобщение сочи, че влязлото в сила решение на КС на РБ
се отразява на действащото право и води до неприложимост на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН.
Това означава, че относимата за настоящото производство редакция на чл. 62, ал.
1 ЗБН е тази преди изменението ДВ бр.22/13.03.2018 г.
Ето защо и при положение, че първоначално уреденият двугодишен срок за
предявяване на исковете по чл.60 ал.1 от ЗБН и чл. 135 ЗЗД е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., то с
оглед настъпилата поцесуална преклузия, процесните искове се явяват недопустими и производството по същите следва да
бъде прекратено. Недопустимостта на исковете по чл.60, ал.1
ЗБН и чл. 135 ЗЗД е
процесуална пречка за разглеждане и на обусловените от изхода им претенции с
предмет чл. 55 и чл. 86 ЗЗД.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от
съдебно заседание от 02.02.2022 г. по т.д. № 892/2020 г., с което е даден ход
по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д. № 892/2020 г., КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: