Решение по гр. дело №2411/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 230                                        21.06.2021г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и пети май                                           две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 2411 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на О.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет. 3, офис 318, адв. Галина Найденова срещу „БУРГОС СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония” № 81, партерен етаж.

Видно от изложеното в исковата молба между страните е имало сключен  на 22.12.2017г. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот. По силата на този договор ответното дружество се задължило да изпълни строителство на следния имот: апартамент № 8Д6, на етаж 8, вх. Д, с чиста площ от 69,85 кв.м., заедно със склад № 52СЗ, намиращ се в сутерена, с площ от 1,70 кв.м., заедно със съответните 13,71 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която е следвало да е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.651.241 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес по кадастрална скица: гр. Бургас, п. к. 8000, ж. к. “Меден Рудник“, с площ по кадастрална скица: 5565 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, стар идентификатор: 07079.651.126, номер по предходен план: квартал 127, парцел XVIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.651.240, 07079.651.175, 07079.651.125, заедно със съответното паркомясто. Ищцата, като купувач е следвало да заплати първоначалната вноска на стойност 18 000 евро (осемнадесет хиляди евро), което същата е изпълнила. Следващите вноски, които е трябвало да заплати ищцата са обвързани с постигане на определена степен на строителството. От своя страна продавачът, който е следвало да построи имота, се задължил да го прехвърли на ищцата след изпълнение на строителството до конкретно описана степен на завършеност, посочена в чл. 2 от договора. В чл. 3 от договора са уговорени сроковете за изпълнение на строителството, а именно в срок от 24 месеца от издаване на строително разрешение и строителна линия до Акт обр.15. След това в още тримесечен срок ответното дружество е следвало да подаде необходимите документи за снабдяване на сградата с разрешение за ползване. Ищцата твърди, че до момента това задължение на ответника е изцяло неизпълнено. С оглед на което ищцата е развалила сключения договор и предявява иска за връщане на платената от нея част от продажната цена в размер на 18 000 евро.

В определения от закона срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.  В съдебно заседание ответникът изпраща процесуален представител, който е изразил становище за неоснователност на иска, както по отношение на правното основание, на който се иска връщане на процесната сума, така и по отношение на предявения размер на иска. Ответникът твърди, че са били налице форсмажорни обстоятелства заради които същият не е бил в забава по отношение на изпълнение на своите договорни задължения. Като форсмажорно обстоятелство се сочи въведената строителна забрана в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, както и въведеното извънредно положение през м. март 2020г. и последвалата епидемична обстановка. По отношение на размера на размера на предявения иск се твърди, че платената от ищеца сума по договора в размер на 18 000 евро, касае вноска за два имота и следователно по процесния договор е заплатена по-малка сума от търсената от ищцата сума по иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите, а именно за осъждане на ответника да върне на ищеца заплатена сума по развален договор.

Така предявената претенция съдът намира за допустима и основателна.

Страните не спорят относно факта, че между тях е имало валидно сключен договор за строителство и продажба на недвижим и имот. По делото е представена квитанция, че ищцата е платила на ответника сумата от 18 000 евро, като съгласно сключения договор това е първоначално дължимата вноска, дължима при подписване на договора. Видно от т. 3.1. на процесния договор, ответникът се е задължил да извърши строителството и да прехвърли имота на ищцата, като строителството до акт 15 е следвало да стане в срок от 24 месеца от издаване на строително разрешение и строителна линия. В срок от три месеца след снабдяване с акт 15 е следвало да бъде извършено снабдяването с акт 16. От извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че за строежа има издадено разрешение за строеж-влязло в сила на 17.01.2019г. и съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 07.02.2019г. Към момента на изготвяне на експертизата-май 2021г., експертът е посетил строителния обект, като е констатирал, че същият е на етап, както следва: блок А-масов изкоп, блокове Б и В-изпълнена конструкция на долен сутерен и колони и шайби на горен сутерен и блокове Г и Д-изпълнена конструкция до таванска плоча на втори надземен и колони и шайби на трети надземен етаж.  При тази фаза на строежа, констатираната от експертизата, която фаза не е стигнала да акт образец 15, съдът намира, че ответникът се намира в неизпълнение на задължението си да изгради обекта на ищцата в посочения в договора срок. Както вече беше казано, строежът е следвало да бъде изпълнен до ниво акт образец 15 в срок от 24 месеца от издаване на строително разрешение и строителна линия. Такива са налични към 07.02.2019г. Следователно до 07.02.2021г. ответникът е следвало да има акт образец 15 за строежа, какъвто липсва към момента на приключване на съдебното дирене по делото-25.05.2021г. Следователно съдът счита, че ищцата доказа твърдението си, че ответникът е в неизпълнение относно задълженията си по договора.

С оглед на така констатираното от съда, следва да бъдат разгледани аргументите на ответника, че са налице основателни причини за забава в изпълнението на поетите от него ангажименти. Като форсмажорно обстоятелство за забавата в изпълнението, се сочи въведената строителна забрана в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, както и въведеното извънредно положение през м. март 2020г. и последвалата епидемична обстановка. По така направените възражения следва да се отбележи, че ответникът нито конкретизира, нито събра каквито и да било доказателства, с които да установи, по какъв начин забраните в Закона за устройството на черноморското крайбрежие относно строителството са попречили за извършване на строежа по процесния договор. Следва да се отбележи, че въведените в цитирания закон ограничения за строеж в определение времеви периоди не съставляват форсмажорни обстоятелства, тъй като са законоустановени и съответно предвидими. Строителите следва да съобразят работата си с оглед нормативно предвидените забрани, които са изначално известни и съответно същите нямат характер на форсмажор по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, която разпоредба гласи, че непреодолима сила /форсмажор/ е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договор. По отношение на твърдението за наличие на форсмажор, изразяващо се в обявеното в страната извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците съдът намира следното: Действително за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в страната е обявено такова извънредно положение заради появилата се пандемия от заболяване с COVID-19. Разпитаният по делото свидетел на ответната страна е установил, че заради пандемията не са могли да намерят работници и това е затруднило работата. Въпреки така установения факт, съдът намира, че периодът на извънредното положение, което безспорно доведе до затруднения във всяка една сфера на живота в страната и което безспорно може да се приеме за форсмажорно обстоятелство,  е относително кратък на фона на срока, с който ответникът е разполагал за да извърши строителството в уговорените срокове. Извънредното положение трая три месеца-март-2020г., а срокът за изпълнение на ответника е започнал от 07.02.2019г. или повече от година до обявяване на извънредното положение, ответникът е разполагал с време да извършва строителството. С такова време е разполагал същият е след м. май 2020г. след  отмяната на извънредното положение, а видно от техническата експертиза към май 2021г. работата по строителството по отношение на част обекта още е на етап изкопни работи. Неоснователно е твърдението, че епидемиологичната обстановка има също характер на форсмажор по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон. Въпреки свидетелските показания на свидетеля Добрев, който твърди, че трудно са намирали работници, както и части за строителните машини, съдът счита, че ответникът е следвало като добър търговец да осигури работна сила и машини, така че да може да изпълни договора си в срок. Съдът намира, че е негов организационен проблем невъзможността за справяне с възложеното му, което не прави причините за неизпълнението му обективни такива.

С оглед установеността по делото, че ответникът е неизправна страна и съответно ищцата има право да развали сключения с него договор, както и предвид на доказаността, че ищцата е платила по разваления договор сумата от 18 000 евро, ответникът дължи връщане на сумата, като такава получена на отпаднало основание. Несъстоятелни са твърденията на ответника, че приложената по делото квитанция за така платената сума касае два апартамента, следователно се дължи връщане на половината от същата. Никъде по делото не се твърди и не са представени доказателства между страните да има сключен и друг договор, освен процесния. Няма твърдения и доказателства уговорената първоначална сума по процесния договор да касае друг апартамент, освен този посочен в договора, поради което и съдът приема за доказано, че платената от ищцата сума от 18 000 евро е именно за имота по разваления договор и ответникът следва да бъде осъден да и я върне.

Предвид становището  на съда за основателност на предявената претенция, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски, които възлизат на 3 409 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „БУРГОС СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония” № 81, партерен етаж, да заплати на О.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет. 3, офис 318, адв. Галина Найденова, сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, платена по развален предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.10.2020г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „БУРГОС СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония” № 81, партерен етаж, да заплати на О.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет. 3, офис 318, адв. Галина Найденова, сумата от 3 409 /три хиляди четиристотин девет/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: