№ 22931
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.ОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110122915 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. М., ЕГН **********, като процесуален субституент на А. А.
М., ЕГН **********, и А. А. М., ЕГН **********, уточнена с молба от 17.05.2023 г. и в
о.с.з, проведено на 24.04.2024 г., срещу И. К. М., ЕГН **********. Твърди се, че ответницата
е осъществила спрямо А. А. М. и А. А. М. актове на домашно насилие на 29.03.2023 г., което
е със системен характер. Претендират се разноски.
Ответницата взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в производството
по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място -
наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН.
1
Не се спори по делото, че ответницата попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т.
4 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелството, че ответницата е майка на молителите А. М. и
А. М. (л. 83 от делото), което се установява и от представените по делото удостоверения за
раждане (л. 8 и л. 9 от делото). Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, А. М. и И. К. М. са съпрузи (л. 7 от делото) .
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответницата, т.е да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на
молбата за защита.
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от
процесуалния субституент (л. 6, л. 22 и л. 23 от делото), съдът не цени, доколкото същият не
търси защита за себе си, а за децата си, като в нея са изложени обстоятелства за дата
28.03.2024 г., т.е. различна от процесната, съобразно уточненията, направени в о.с.з.,
проведено на 24.04.2024 г. (л. 85 от делото). Следва да се има предвид, че изявлението,
предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, има характера на лично волеизявление на
лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на
пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител,
доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни
обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на
неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната
доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите
уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията не е
подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява релевантни за спора факти и
следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Предвид това разпоредбата на чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза. Доколкото декларацията се явява негодно
доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да породи
последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно
насилие лице. Отделно от това, в случая се твърди и че на процесната дата е присъствал
свидетел-очевидец.
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е постъпил социален доклад от
компетентната ДСП (л. 31а и л.31б от делото). По време на социалното проучване е
направена среща и е проведен разговор със страните, като според ДСП родителите са в
конфликтни отношения по отношение ползването на общото жилище в ж.к. Люлин-2,
недопускането на майката до него и възпрепятстване на контактите й с малолетната А..
Според ДСП-Люлин има достатъчно данни за конфликтни взаимоотношения между
родителите в присъствие на малолетната А. М.. Следва да се има предвид, че социалният
доклад не се ползва с материална доказателствена сила, придадена му от разпоредбата на чл.
13, ал.2, т. 1 ЗЗДН, досежно факта на осъществено насилие от майката спрямо малолетното
дете, тъй като съдържа единствено преразказ на твърденията на молителката А. М..
2
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
А. М. и И. М. са обтегнати и конфликтни, като въвличат в своите конфликти и техните деца.
Между първите е налице висящ спор за развод и определяне на мерките, свързани с
родителската отговорност, в който смисъл са и твърденията на страните. Съдът счита, че не
всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие. Домашното
насилие като поведение надхвърля рамките на житейски допустимото, при което, от една
страна, всеки човек има свободата да изразява в обективната действителност своите емоции
(включително и по-отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.), но което
поведение, от друга страна, следва да е съобразено с установената в обществото система от
ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни, когато се намесват в тях
чувства и емоции, особено при спорове между съпрузи и/или родители, поради което
употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се квалифицира като
насилие. В този смисъл, дори и на процесната дата ответницата да е имала твърдяното в
молбата за защита поведение (обстоятелство, което по делото не е установено с
категоричност, доколкото показанията на св. Добромира И.ова противоречат на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и с изложеното от самия
процесуален субституент в молбата за защита относно случилото се на процесната дата), то
същото не съставлява домашно насилие, а е резултат от влошените им отношения относно
съществуващия между тях спор, свързан с развода им, в т.ч. ползването на семейното
жилище и упражняването на родителската им отговорност по отношение на малолетното им
дете, в който спор въвличат и двете си деца А. и А..
Понастоящем е установена трайна практика на съдилищата, която и настоящият
съдебен състав споделя, според която не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост
съставляват домашно насилие. Това, което превръща вербалната комуникация между лицата
в обществото и техните действия един спрямо друг в домашно насилие, е интензитетът на
засягане на личността на другата страна. Поведението е противоправно, вредоносно,
виновно и морално укоримо по смисъла на чл. 2 ЗЗДН именно с оглед на своите последици
за жертвата. Последната е зависима от партньора й, излизанията и контактите й се
ограничават без възможност за помощ и подкрепа отвън; жертвата е лишена от достъп до
пари, забранява й се да работи; събужда се чувство на страх у нея, че ако не се подчинява, ще
й се случи нещо много лошо; лишена е от самоувереност. Жертвата е зависима и слаба. Няма
данни в процесния случай за подобно засягане на молителките, в който смисъл е и
социалния доклад на ДСП- Люлин. По делото не се установи и малолетната молителка да е
присъствала и/или да е възприела по някакъв начин, осъществено спрямо сестра й насилие,
поради което и не може да се приеме, че детето има качеството на жертва по смисъла на
специалния ЗЗДН.
За пълнота следва да се посочи, че човешките отношения са сложни, когато се
намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове относно родителски права, поради
което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се
квалифицира като психическо или емоционално насилие. База за такава преценка, както е
посочено и по-горе, е наличното засягане на емоционалния и психически интегритет на
лицето, твърдящо да е жертва на домашно насилие, за което обективни данни в процесния
случай не са ангажирани в хода на съдебното дирене, посредством допустимите по ГПК и
чл. 13 ЗЗДН средства.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН. В интерес на
3
децата на страните, и най-вече на малолетната А., е родителите да подобрят комуникацията
помежду си, като осигурят сигурна и спокойна среда за пълноценно общуване с
малолетното си дете.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителките с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата им без уважение, като неоснователна и
да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. М., дължи направените от
ответницата разноски в размер на 600,00 лева (л. 99 от делото).
При този изход на делото А. М., следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като малолетната молителка не внася такава (арг.
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М., ЕГН **********, в качеството му на
процесуален субституент на А. А. М., ЕГН **********, и А. А. М., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу И. К. М., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. М., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален субституент на А. А. М., ЕГН **********, и А. А. М., ЕГН **********, да
заплати на И. К. М., ЕГН **********, разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4