Р Е Ш Е Н И Е
№ 3744 / 21.9.2017г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 33-ти
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на 08.09.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
АТАНАСКА ИВАНОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 6877 по описа за 2017 година, докладвано от съдията,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от С.Й.О. ЕГН **********,*** срещу К.Е.К. ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл. 233, ал. 1, изречение първо ЗЗД, вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, за опразване на наето по силата на договор за наем жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. Варна, ул." *** ", блок 2, вх. Е, етаж 3, целия с площ от 40.71 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и една тераса, с идентификатор***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № ***27; №***29, под обекта: № ***25, над обекта: №***31, и с граници по предходни документи за собственост: север-стълбище и ап. 7, юг-тревна площ и бл. 1, изток-ап. 7, запад-ап. 9, отгоре-ап. 11 и отдолу-ап. 5, ведно с изба № 8 с площ от 2.46 кв.м., при граници по предходни документи за собственост: север-кридор, юг-мазе 5, изток-коридор, запад-коридор, намиращи се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор***.414.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: По силата на договор за наем от 13.10.2009г., в качеството си на наемодател отдал под наем за временно и възмездно ползване посочения по-горе имот, срещу месечен наем в размер на 160 лева. По-късно между него и наемателя е била постигната договорка, по силата на която месечната наемна цена е била актуализирана на 180 лева. Съгласно чл. 6, ал. 2 на раздел II от посочения по-горе договор за наем, ответникът се задължил да заплаща уговорената месечна наемна вноска в срок не по-късно от 7-мо (седмо) число на месеца, за който се отнася плащането.
Въпреки поетите задължения от страна на ответника, за заплащане в срок на уговорената наемна цена, същият неоснователно прекратил плащанията на наемната цена. Въпреки многобройните устни покани към момента на предявяване на иска, ответникът се сочи, че дължи на ищеца повече от 20 наемни вноски за м. юли, м. октомври, м. ноември и м. декември 2015 г., както и за цялата 2016 г., както и за м. януари, м. февруари, м. март, м. април 2017 г., вкл. неплатени наемни вноски до 19.05.2017г.
Предвид неплащането на дължимия наем, с нотариална покана с peг. №1075/27.04.2017 г., Том 1, Акт 105 на нотариус Д***, нотариус с peг. № 012 в НК, връчена на 15.05.2017г., ищецът предупредил наемателя, че ако в тридневен срок, считано от получаване на нотариалната покана, същият не заплати дължимата към него момент сума в размер на 3600 лева, представляваща сбор от всички неплатени наемни вноски, както и сумата от 291.90 лева, дължима към ВиК - Варна за изразходваната от наемателя вода, както и сумата от 291 лева, дължима от ответника към етажната собственост, свързана с разходите за почистване и поддържане на общите части на сградата, ще счита договора за наем за развален по реда на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 15, т. 2, от раздел V-ти от договора, която разпоредба предвижда прекратяване на договора за наем при неплащане дори само на една наемна вноска в срока по чл. 6, ал. 2 от договора за наем от 13.10.2019 г.
В дадения на ответника тридневен срок, считано от 15.05.2017г., за заплащане както на дължимите наемни месечни вноски и разходите свързани с ползването на имота, не е последвало изпълнение от страна на наемателя, поради което се счита, че договора за наем е развален, считано от 19.05.2017г., като най-късно до 22.05.2017г. наемателят е бил длъжен да опразни и освободи наетото помещение и да върне ключовете от входната и вътрешните врати на отдадения под наем имот.
Твърди се, че въпреки поканата до ответника-наемател след прекратяването на договора за наем да опразни отдадените под наем помещения и да върне недвижимия имот, като предаде също и ключовете от апартамента, към днешна дата това не е направено.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се от ищецът за присъждане сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявения иск. Не се спори, че страните по делото са били в наемно правоотношение по силата на договор за наем от 13.10.2009г.. Твърди се от ответникът, че редовно е заплащал наем на ищеца, включително и разноските за ползване на имота, както и таксите за поддръжка на етажната собственост.
Ответникът излага в отговора си по чл.131 от ГПК, че освен редовното заплащане на наемната цена и консумативите, е извършил и необходими разноски в имота, съставляващи смяна на бойлер и смяна на водомер, с които разноски претендира, че следва да му се коригира размера на наемната цена. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В с.з., ищецът поддържа исковата си претенция и моли за уважаването й, а ответника заявява, че не оспорва, че живее в процесния имот, въпреки че тока в този имот е спрян от четири месеца, като в тази връзка предоставя на съда да вземе решение по иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже твърденията, на които основава претенцията си, които в случая се свеждат до установяване на следните обстоятелства: 1/ наличие на сключен договор за наем; 2/ прекратяване на договора на заявеното основание; 3/ предаването на вещта въз основа на договора за наем. При доказване на посочените факти от страна на ищецът, ответника следва да установи изпълнение на задължението си за връщане на вещта.
С определение № 7856/31.7.2017г., постановено по настоящото гр.дело от съдия Стоян Колев, титуляр на 43-ти състав при ВРС, преди отвода му на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, е прието на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е налице валиден договор за наем сключен на 13.10.2009г., съобразно който ищецът, в качеството си на наемодател отдал на ответника под наем за временно и възмездно ползване посочения по-горе имот, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави за ползване имота, както и че ответникът към момента на отговора по исковата молба все още е в помещенията на същия.
При изложеното на установяване подлежи единствено факта дала ищецът е упражнил валидно правото си за прекратяване на процесния договор. Видно от представения по делото договор за наем сключен на 13.10.2009г., е уговорено, че е сключен за срок от 6 месеца, считано от 13.10.2009г., както и че се подновява автоматично за същия период от време, освен ако някоя от страните не уведоми за прекратяването му поне 30-дни преди изтичането на първоначално договорения срок/чл.14, ал.1 от договора/.
В чл.15 от договора за наем, сключен на 13.10.2009г., е предвидено, че същия се прекратява при общо пет хипотези, като първите три се свеждат до следното : т.1 – при изтичане на срока; т.2 - едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане на една наемна вноска в срока по чл.6, ал.2 от договора; т.3 - едностранно без предизвестие при нанесени щети върху имота и при неспазване на правилата за вътрешен ред в комплекса.
Ищецът е навел твърдения, за наличието на виновно поведение на ответника по договора, изразяващо се в неплащане на повече от 20 наемни вноски за м. юли, м. октомври, м. ноември и м. декември 2015 г., както и за цялата 2016г., както и за м. януари, м. февруари, м. март, м. април 2017г., вкл. неплатени наемни вноски до 19.05.2017г.
Тези твърдения не са оспорени от ответника, в чиято тежест е да установи плащане на посочените наемни вноски. При това положение и в съответствие с т.2 на чл.15 от договора, сключен на 13.10.2009г., договорът се счита за прекратен едностранно и без предизвестие, с оглед уговореното неплащане дори само на една месечна наемна вноска.
Въпреки горното договаряне, ищецът с исковата си молба представя за доказване валидно упражняване правата си за прекратяване на договора за наем от 13.10.2009г., нотариална покана, отправена до ответника чрез нотариус Д***, рег.№ 012 в НК/л.13/.
Видно от същата е, че ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника-наемател 3/три/ дневен срок, считано от получаване на нот.покана да заплати в брой или по посочена банкова сметка ***. за непратени наемни вноски за периода от м.юли 2015г. до м.април 2017г., сума от 130,90лв., дължима към ВиК за разходвана от наемателя вода, сума от 20лв., дължима за ползвана ел.енергия в наетото жилище, както и сума от 291лв., за дължими разходи към етажната собственост за поддържане на общите части в сградата. При неизпълнение на това задължение за плащане на посочените суми, ищеца е указал на ответника-наемател, че ще счита договора за наем от 13.10.2009г., за развален.
Според отразеното, нотариалната покана е връчена на ответникът К.Е.К. ЕГН **********, лично, на 15.05.2017г., при което с изтичане на три-дневния срок, предоставен с нотариалната покана, т.е. след 18.05.2017г. процесния договор за наем, се счита за валидно прекратен.
След като от посочената дата занапред, наемното правоотношение между страните е престанало да съществува, то за наемателят е възникнало задължение да върне наетата вещ.
Наемателят не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да върне на наемодателя имота, предмет на наемния договор. Напротив в с.з. по същество лично заявява, че все още живее в апартамента. Съгласно задължителните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, № № 131 от 13. 11. 2009 г. на ВКС по т. д. № ***от 20. 07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № ***г., ІІІ г. о., при прекратяването на наемното отношение наемателят трябва да върне вещта, предмет на предоставеното временно ползване - не просто да опразни и да изостави наетото помещение, а да го предаде на наемодателя. Това задължение е визирано в закона - чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприет по инициатива на наемателя. Наемателят трябва да върне наетата вещ с всички нейни принадлежности, като при връщането на имота както наемателят, така и наемодателят имат право да искат съставяне на опис.
С оглед изложеното искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По делото е направено искане за разноски от ищцовата страна, поради което и предвид изходът от спора съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 536.40лв., разноски по делото, представляващи сбор от следните суми: 86,40лв. за заплатена д.такса и 450.00лв. за заплатено адв.възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК/л.42/.
Поради наличието на обявена дата, на която съдът ще постанови решението си, срокът за обжалване тече от посочената дата, указана на страните в с.з. – 21.09.2017г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД К.Е.К. ЕГН **********,***, ДА ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на С.Й.О. ЕГН **********,***, ДЪРЖАНЕТО на недвижим имот, предмет на прекратен договор за наем между тях, сключен на 13.10.2009г., а именно: АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. Варна, ул."***", блок 2, вх. Е, етаж 3, целия с площ от 40.71 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и една тераса, с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № ***27; №***29, под обекта: № ***25, над обекта: №***31, и с граници по предходни документи за собственост: север-стълбище и ап. 7, юг-тревна площ и бл. 1, изток-ап. 7, запад-ап. 9, отгоре-ап. 11 и отдолу-ап. 5, ведно с изба № 8 с площ от 2.46 кв.м., при граници по предходни документи за собственост: север-кридор, юг-мазе 5, изток-коридор, запад-коридор, намиращи се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.414.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Е.К. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.О. ЕГН **********,***, сумата от общо 536,40лв. /петстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща сбор от направени съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от датата
на обявяване на страните, че ще бъде на разположение в деловодството на състава – 21.09.2017г., която дата е и дата на
публикуване в интернет страницата на съда.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: