Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5283 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на С. Н С. срещу Заповед № 1189/26.04.2017г. на кмета на
Община Варна, с която е отказано издаването на удостоверение и скица по чл.13,
ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ на имот с пл.№ ** от КП от 1956г., идентичен с имоти пл.
№ № 734 и 735 от ПКП на ЗСПЗ гр.Варна във връзка с молба вх. №
АУ061044ВН/12.07.2016г. на С. Н С..
В подадената жалба се
излагат съображения за незаконосъобразност на постановения отказ за издаването
на скица и удостоверение по заявление вх.№ АУ 061044ВН от 12.07.2016г.
Ответникът Община
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
С решение от 27.06.1995г. на ВРС, XXII състав,
постановено по гр.д. №7704 по описа на съда за 1994г. по жалба на Ж.М.С., С.С. Т., С.С.С. и С. Н С. е
отменено частично решението на ОбПК Варна, с което се
отказва на наследниците на Ц.Н.С. възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи, находящи се в строителните граници
на гр. Варна и вместо него е постановено друго, с което е възстановено правото
на собственост на наследниците на Ц.Н.С., б.ж. на гр. Варна, находящи се в строителните граници на гр. Варна, бивша
местност „**” и представляващи имот пл. № ** по КП на местността от 1956г., при граници имоти пл. №№ 6287,
6288, 6298, 6299 до размер
от 20,8 дка, като е
отхвърлена жалбата им против същото решение на ОбПК
Варна, в частта му, с която се претендира възстановяване на право на
собственост върху част от същия имот с площ от 7 дка до общ размер от 28,7 дка. Същото не подлежи на обжалване
и е влязло в сила на 27.06.1995г.
По искане вх. № АУ-19007/20.10.2003г. в полза на наследниците на Ц.Н.С.,
чрез С. Н С., е издадено удостоверение
по чл.13 от ППЗСПЗЗ №
АУ-19007/03.11.2013г. и скица.
Тези документи удостоверение
и скица са послужили в производството по издаване на Решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ - гр. Варна, издадено
на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. С този административен акт - т. I. е признато
правото на собственост на наследниците на Ц.Н.С. в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници на имот: овощна градина от 20.800 дка, находящ се в строителните граници на Владиславово
в местността „**" - имот пл. № ** от КП от 1956г., който е нанесен върху ПКП на ЗПЗ с нови пл. №№734 и 735.
С решение от 18.11.2005г.,
влязло в законна сила на 15.12.2005г., постановено по гр.д. № 8618 по описа на ВРС, е прогласена нищожността на
решение № 1014 от
03.11.2003г. на ОСЗГ - гр. Варна, в частта
по раздел III.
С Протокол № 4/17.01.2007г. за въвод във владение на имоти в Община Варна, наследниците на
Ц.Н.С., чрез С. Ст. С. и адв. Надежда Пискюлева, собственици на имот **
от плана на гр. Варна - 1956г. на ЗПЗ, идентичен с ПИ 734, ПИ 735 по ПКП на ЗПЗ, гр.
Варна, са въведени във владение на възстановения им с Решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ - гр. Варна имот с площ 8155 кв.м.
С решение от 27.07.1998г. на ВРС по
гр.д. № 1535/1997г.
се отхвърлени искове на С.С., С.С.
и Соня Табакова против Пламен Желязков Димитров в качеството му на собственик
на ЕТ „Товаро-разтоварна-**" за предаване на
владението върху недвижим имот - част от имот пл.№** по КП от 1956г., находящ се в м. „**"- сега ЗПЗ на гр. Варна, при
граници: част от имот с пл.№**, заета от СД „Дига-2", „Феникс
ресурси"АД, стар път за Девня и празно място от пл.№**, за заплащане на
обезщетение за ползването на имота и мораторни лихви
върху претендираното обезщетение, на основание чл.108
ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Решението е оставено в сила с решение от 16.09.1999г. на ВОС по
в.гр.д. №82/1999г., а решението на ВОС е оставено в сила с решение
№857/30.05.2000г. по дело №340/2000г. на ВКС.
Видно от нотариален
акт №134
от 14.04.2004г.
ЕТ „Товаро-разтоварна-**”, представлявано от
собственика си и управител ** е признат за собственик на недвижим имот - поземлен
имот пл.№1668 по плана на ЗПЗ, гр.Варна, целият с пространство от 5460 кв.м., при граници,
посочени в акта.
Издадено е
удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ №ЗАО-12959, 8778/21.04.200бг. и скица №863/12.04.200бг., на наследниците
на Ц.Н.С..
Със заповед №3330/15.09.2011г. на кмета на
община Варна, на основание чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ и молба от С.С.
и С.С. за скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ
за ПИ **
от КП -195бг., административният орган е приел, че са налице
условията на чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, одобрил е решение за определяне на
застроени части по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ за имот №** от КП -195бг.,
идентичен с ПИ 734 и ПИ 735 от ПКП на ЗПЗ, гр.Варна, описани в
заповедта.
С Решение №
1616/08.04.2013г. на ВРС е прогласена за нищожна Заповед №3330/15.09.2011г. на кмета на
община Варна
С Решение №
246/2017г. на ВАС е отменен мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване
на удостоверение и скица по заявление вх.№ АУ 061044ВН от 12.07.2016г. и е
върната преписката за произнасяне.
По делото е
изслушана СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните, която установява
актуалното положение на имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед на кмета на община Варна е постановена по искане на жалбоподателите за
издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ. Искането е
част от административната процедура по възстановяване на правото на собственост
по ЗСПЗЗ. Следователно изричният отказ на кмета да се издаде удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен
акт по смисъла на §1, т. 2, б.
„а” от ДР на Закона за администрацията, издаден във връзка с прилагане на
ППЗСПЗЗ. Поради това този акт
попада в обхвата на § 19, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДАПК (ДВ бр. 39/20.05.2011 г), съгласно която индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождение на имота по реда на АПК.
Съдът
намира, че административния орган незаконосъобразно е отказал на жалбоподателя
да му бъдат издадени скица и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ.
В
чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ не е предвидена възможност на администрацията да
преценява дали да издаде или не исканите скица и удостоверение. В посочените
текстове са изброени реквизитите и съдържанието на скицата и удостоверението,
но не са посочени предпоставки за тяхното издаване, както неправилно е приел
административния орган. Неправилно е и тълкуването на органа, че няма как да
бъде издадено удостоверение само и единствено за част от имота. Представянето
на удостоверение и скица е задължително съгласно чл.13, ал.4 от правилника за
провеждане и приключване на реституционната процедура за възстановяване правото
на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии, тъй като без
изясняването и предоставянето на съдържащата се в тях информация, общинската
служба по земеделие не би могла да се произнесе по искането за възстановяване
на собствеността. Извън преценката на административния орган в настоящото
производство е да преценява правата , както и предпоставките за възстановяване
на правото на собственост по чл.11 от ППЗСПЗЗ на жалбоподателя.
Административния
орган е длъжен да извърши исканата административна услуга, ако са налице
материалните предпоставки за това- искането да е отправено от правоимащо лице и да е заплатена дължимата такса за
исканата услуга.
Още
повече, в случая от назначената и приета от съда СТЕ, неоспорена от страните се
установи, че имота за които се иска да бъде издадена скица и удостоверение е
напълно определяем-същият е повдигнат в червено на л.47 от делото по
представена от в.л. комбинирана скица.
Без
значение в настоящото производство е дали трети лица имат права върху имота.
Този въпрос следва да бъде уреден в един евентуален бъдещ спор между
жалбоподателя и третите лица.
С
оглед гореизложеното отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за извършване на исканата
административна услуга.
Жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №1189 от
26.04.2017г.но Кмета на Община Варна, с която е отказано издаване на
удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, за бивш имот представляващ имот с пл.№ ** от
КП 1956, идентичен с пл.№ 734 и пл.№ 735 от ПКП на ЗПЗ, гр.Варна, по молба
рег.№ АУ061044ВН/12.07.2016г. от С. Н С..
ВРЪЩА преписката на Кмета
на Община Варна за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и ал. 5 от
ППЗСПЗЗ за имот № 501.1668 от КП на ЗПЗ, одобрен със Заповед №
РД-02-12-952/28.08.1998г. на Министъра на МРРБ, попадащ и представляващ част от
имот № 10135.4510.742 по действаща кадастрална карта на гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: